О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 21.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 54 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Т.П.Ж.
против Д.з. АД осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата
100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди, причинени от настъпило на 10.01.2019 г. в гр. София пътнотранспортно
произшествие по вина на водач на автомобил Хонда ЦЛВ с рег. № *******, застрахован
по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при Д.з.
АД, и сумата 2825 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
от същото пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тези
суми съответно от 12.06.2019 г. и 27.03.2019 г.
Изложени са обстоятелства за причинени й от процесното
ПТП множество телесни увреждания като пешеходец, от които е търпяла и
продължава да изпитва болки и страдания, справедливото обезщетяване на които
възлизало в размер на 100000 лева, и за претърпени имуществени вреди общо в
размер на 2825 лева – разходи за транспорт, медицински изделия и екип.
Съдът, като взе предвид наведените от ищцата твърдения и
данните за наличие на друго висящо дело по смисъла на чл. 126, ал. 1 от ГПК,
намира че досежно предявената искова претенция е налице отрицателна процесуална
предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на иск от ищцата Т.Ж.,
респ. водеща до недопустимост на исковата й претенция. Видно от приложения
препис на исковата молба от 20.09.2019 г., по която е образувано гр. дело № 12302/2019
г. на СГС, са налице висящи дела между същите страни, на същото основание и за
същото искане. Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и
в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да
се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение.
За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на
пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен
да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск
– арг. от чл. 126, ал. 1 от ГПК.
С предявените с настоящата искова молба искове ищцата Т.Ж.
упражнява свое твърдяно право на вземане за обезщетение и въз основа на
обстоятелства, които го обосновават, напълно идентични по двете производства.
Изложеното налага категоричен извод за пълно тъждество между предмета, страните
и вида на търсената с исковете по двете дела съдебна защита.
С оглед на тези правни съображения съдът намира, че
предявената искова претенция е недопустима, поради което и на основание чл. 130
във вр. с чл. 126, ал. 1 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото - прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 130 във вр.
с чл. 126, ал. 1 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА предявената от Т.П.Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против Д.з.
АД, ЕИК **********, искова молба вх. № 504 от 03.01.2020 г. поради недопустимост
на предявените с нея искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея производство по гр. дело
№ 54/2020 г. по описа на СГС, ГО, І-29 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, на
който да се връчи препис от него.
СЪДИЯ: ___________
Р. Бошнакова