№ 132
гр. Велико Търново, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. И.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20254000600205 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
Плевенски окръжен съд, с Присъда № 29 от 19.06.2025г., е признал
подсъдимия С. С. И. за виновен да е извършил деяние по чл. 115 вр. чл. 18
ал.1 от НК и му е наложил наказание единадесет години лишаване от свобода.
Постановил е така наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим. На основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднал времето, през
което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за
изтърпяно наказание лишаване от свобода.
Присъдил е и държавните такси и разноски.
Разпоредил се е и с веществените доказателства.
Срещу присъдата е подадена жалба от защитника на подсъдимия С. И. –
адв. Я.. В жалбата се прави искане за проверка законността, обосноваността и
справедливостта на постановеният акт. Релевират се доводи за нарушение на
материалния закон, като се иска преквалифициране на деянието в по- леко
1
наказуемо - такова по чл. 118 от НК. Претендира се незаконосъобразност и
неправилност с оглед твърдения за липса на доказателства, от които да бъде
направен категоричен извод за авторството на деянието и вината. Претендира
се и явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник молят жалбата
да бъде уважена. Основното искане, което се поддържа е за преквалификация
на деянието в по- леко наказуемото по чл. 118 от НК, а от там и намаляване
размера на наложеното наказание. При условията на алтернативност се
поддържа и на самостоятелно основание явна несправедливост на наложеното
наказание, като се иска приложението на чл. 55 от НК и налагане на наказание
под предвидения от закона минимум.
Представителят на прокуратурата намира, че при постановяване на
присъдата първостепенният съд се е съобразил с всички обстоятелства по
делото и е постановил съдебен акт, достигайки до правилната квалификация
на деянието, като е наложил справедливо наказание на подсъдимия. Предлага
присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна, а жалбата на подсъдимия
- оставена без уважение. Още повече, че от данните по делото може да бъде
изведен и извод за наличие на предумисъл, макар деянието да не е
квалифицирано по този начин.
Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на
присъдата, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:
По фактическата обстановка
Настоящият състав на въззивния съд възприема фактическа обстановка,
която в основни линии е в значителна степен сходна с възприетата от първия
съд, с малки разлики в детайлите, а именно:
Подсъдимият С. С. И. е роден на 15.05.1985г. в гр. Червен бряг, обл.
Плевен. Живее в гр. Койнаре, обл. Плевен, българин, български гражданин,
основно образование, не е осъждан /реабилитиран/. Към 2024г. подсъдимият
живеел на съпружески начала с А. П. от около десет години. Отношенията
между двамата периодично се обтягали и П. напускала общият им дом за
известен период от време, но след това отново се събирали. Основната
2
причина за това била употребата на алкохол от подсъдимия, но най- вече
чувството за ревност, което той изпитвал към нея. Като ревността била
насочена и към пострадалия И. Т., с когото И. смятал, че П. има някакви
отношения.
Подсъдим и пострадал се познавали, тъй като и двамата живеели в гр.
Койнаре, но не поддържали отношения.
Към началото на м. май 2024г., св. П. за пореден път се скарала с
подсъдимия, напуснала общия им дом, като се преместила в дома на сина си –
свидетеля Г. А. в същото населено място. Пред сина си – Г. А. заявявала, че
иска да се раздели със С., изразявала недоволство от ревностните му прояви
спрямо нея. Същото споделила и със св. С. С. - приятелка на другият й син -
П. А..
На 06.05.2024г. в дома на Г. А. в гр.Койнаре обл. Плевен ********* се
празнувал Гергьовден. Освен Г. А. и семейството му, в дома му били братята
му, майка му – св. А. П.. Присъствал и пострадалия И. Т., който бил поканен
от Г. А., тъй като двамата били в приятелски отношения. Т. дошъл с колело и
на празненството употребявал алкохол, но само бира.
През деня подсъдимият посетил дома на Г. А., като присъстващите
забелязали, че вече бил употребил алкохол. Г. А. отказал да му сипе още
алкохол и го помолил да напусне домът му. По това време пострадалият Т. бил
излязъл временно и не присъствал на празненството в дома на Г.. По-късно
вечерта на същата дата, в интервала след 21.00 - 21.30 часа, С. И., във видимо
нетрезво състояние, отново се върнал до дома на Г. А. и се присъединил към
масата на празненството. Поискал да го почерпят с ракия, но собственика на
дома му отказал и му казал да си тръгва, тъй като знаел, че когато е пиян С.
става конфликтен. На излизане подсъдимият отправил реплики към
пострадалия Т., който бил на масата. Известно време, след като си тръгнал, И.
се върнал в посока към дома на Г., застанал до две дървета, пушил цигара с
търговска марка „Карелия блу“, като след изпушването й изхвърлил угарката
от нея в затревената площ и изчаквал пострадалия да си тръгне. Под влияние
на алкохола и ръководен от ревността, която изпитвал към А. П. и внушението,
което имал, че тя може да му изневерява с И. Т., подсъдимият решил да
причини смъртта на Т..
След отпращането на И. от дома на св. Г. А., лицата намиращи се в дома
3
му продължили да празнуват и след по-малко от час, свидетелят И. Т. решил
да се прибира, тъй като вече било късно. Тръгнал от дома на Г. А., вземайки
велосипеда си, с който бил дошъл. Т. бил след умерена употреба на бира, като
останалите присъстващи придобили впечатление, че не е повлиян от
консумираната напитка до степен това да рефлектира на поведението и
движенията му. Тръгвайки с колелото по посока към домът си, в близост до
съседната на Г. А. къща, Т. възприел С. И., който се появил изведнъж от лявата
му страна иззад две дървета/черници/, които се намирали на пътя. Без да казва
нищо, подсъдимият нанесъл с носения от него нож, тип кухненски, с черна
поливинилова дръжка един прободен удар „отпред“ и един прободен удар
„отзад“ в тялото на пострадалия, като ударите попаднали съответно в лявата
областта на гърдите и в гръбната част на тялото на свидетеля и проникнали в
него образувайки прободно - порезни рани в меките тъкани на тялото.
Пострадалият паднал от велосипеда и извикал към И. „Защо ме надупчи“.
Подсъдимият напуснал мястото бягайки, като взел със себе си ножа. Отишъл в
дома на своя приятел К. И., където пребивавал и през деня, и продължили с
употребата на алкохол, сякаш нищо не се е случило.
И. Т. останал сам на улицата, почувствал силна болка и усетил обилно
кръвотечение от тялото си, при което направил опит да се върне обратно, по
посока на имота на свидетеля А., но при придвижването си и в следствие на
кръвозагубата и настъпилата от нея физическа немощ, паднал на земята, като
останал да лежи в затревена площ в близост до съседния имот. Около 20
минути след като пострадалият си тръгнал от дома на св. Г. А., на улицата
излезли неговия брат – св. П. А. и С. С. и възприели И. Т. в легнало
положение, целият в кръв. Пострадалият успял да им каже, че С. го е наръгал.
Велосипедът му бил на около 20 м. от него. Св. С. С. набрала тел. 112, като по
телефона й разговарял св. Г. А., който съобщил за случилото се. В следствие
на подадения сигнал на местопроизшествието пристигнал и екип от
полицейски служители при РУ гр. Червен бряг – свидетеля В. Д. и П. К..
Свидетелят Д. възприел Т. и физическото му състояние, като не след дълго на
мястото пристигнал и специализиран медицински екип и И. Т. бил откаран в
медицинско заведение в гр. Плевен, където спрямо същия била осъществена
по спешност оперативна интервенция – гръдна операция. Полицейските
служители, след като разбрали, че И. е извършителят, се отправили към дома
му, съпроводени от св. Г. А., но не го открили там. Същият бил установен в
4
дома на св. К. И.. След пристигането на полицаите пред дома на К. И., същите
влезли в двора, легитимирали се и възприели домакина, съпругата му и
подсъдимия И., които употребявали алкохол. На С. И. било разяснено, че ще
бъде задържан, след което св. Д. се опитал да му постави помощни средства –
белезници, преди което действие подсъдимия изхвърлил намиращото се в него
средство на престъплението – кухненски нож с черна на цвят дръжка.
Съпругата на К. И. забелязала действията на подсъдимия свързани със
изхвърлянето на ножа и съобщила за това на полицейските служители, след
което ножа бил надлежно съхранен и в последствие предаден и приет като
веществено доказателство по досъдебното производство.
Така изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните в хода на производството гласни доказателства. Показанията на
свидетелите могат да бъдат обособени в две групи, според това коя част от
фактологията изясняват.
В първа група следва да бъдат обсъдени показанията на свидетелите,
които са били на празненство на 06.05.2024г. в домът на Г. А. – това са
пострадалият И. Т., св. Г. А., П. А., В. В., А. А. и С. С..
Доколкото при осъществяване на изпълнителното деяние са били
единствено пострадал и подсъдим, свидетели очевидци няма, то от
съществено значение за изясняване на фактологията, конкретно във връзка с
деянието са показанията на пострадалия И. Т.. От тях се установява как е
протекъл деня на 06.05.2024г. в домът на св. Г. А.. Т. е посочил, че е бил
поканен на празненство по повод Гергьовден от самия Г. А.. Внесъл е яснота
относно присъстващите там - семейството на Г., братята му, майка му.
Празнували, черпили се. По отношение на подсъдимият е заявил, че е идвал,
бил пиян, но не бил допуснат на празненството от св. Г. А.. Отрекъл е да е
имало комуникация между тях. Относно деянието е заявил, че към единадесет
часа вечерта си тръгнал с колелото и изведнъж измежду две черници
„изскочил“ С. и го „дупнал“ два пъти с нож - в гърдите и после отзад, след
което тръгнал да бяга и започнал да вика. Т. паднал на земята и по- късно бил
намерен от П. – братът на Г.. По отношение на взаимоотношенията си с А. П.,
която живеела с подсъдимия на съпружески начала категорично е отрекъл да е
имал каквато и да било близка връзка. Поради налични противоречия, съдът е
инкорпорирал показанията на свидетелят от ДП.
5
Показанията от ДП на пострадалия са по- точни и детайлни. В тях
пострадалият е уточнил, че въпросният ден подсъдимият е идвал два пъти в
дома на Г.. Първият път Т. не бил в домът на Г. – бил излязъл по свои задачи.
За това идване разбрал впоследствие, когато се върнал. Узнал също, че св. Г.
А. не е допуснал С. в домът си, тъй като е бил пиян. Конкретика се съдържа и
по отношение на второто идване на С. в по- късните часове, като е посочил, че
е дошъл с каруцата и коня, седнал на масата. По това време Т. бил на масата и
се черпел със семейството на Г.. С. според пострадалия бил „мъртво“ пиян и
поради това Г. му казал да си ходи. По- детайлни са показанията на свидетелят
Т. от ДП и в частта относно извършване на деянието от подсъдимият. В
детайли е посочил, че е карал колелото до съседната къща на тази на Г., която
била на кмета, когато от тъмното, от лявата му страна, изскочил подсъдимият,
който бил скрит в черниците срещу къщата на кмета. Без да каже нещо, му
нанесъл два удара – отпред/близо до сърцето/ и отзад. Т. паднал от колелото.
Викнал към подсъдимия “защо ме надупчи“, но И. избягал. Пострадалият е
посочил, че всичко е станало много бързо и не е успял да разбере с какво е
намушкан, усетил само силна болка. Тръгнал към къщата на Г., но нямал сили
и паднал на земята. Нямал сили да извика, гърдите го болели. Лежал на земята
около 20 мин, след което на улицата излязъл П. А., който извикал другите,
била извикана и бърза помощ и полиция. На всички пострадалият казал, че е
намушкан от С.. Свидетелят е уточнил, че по време на нападението не е видял
подсъдимият да е бил с коня и каруцата и е изразил предположение, че С. най-
вероятно ги е оставил в тях и се е върнал да го причака в черниците.
Въззивният съд не констатира съществени противоречия между
показанията на свидетеля от ДП и пред съда. Тези от ДП са по - детайлни и
подробни, което е резонно предвид обстоятелството, че са депозирани дни
след деянието, когато спомените на пострадалия са или съвсем ясни от
случилото се. Въззивният съд ги кредитира в тяхната цялост, като по
отношение на обстоятелството колко пъти в инкриминирания ден е идвал
подсъдимият в дома на св. Г. А. кредитира тези от ДП, именно поради
конкретиката в тях, както и поради обстоятелството, че са съответни на
показанията на другите свидетели от първа група. А твърдението пред съда за
едно идване на подсъдимият до домът на св. Г. А. намира своето обяснение в
обстоятелството, че по време на първото идване, пострадалият Т. не е
присъствал, а е бил излязъл за кратък период от време.
6
Показанията на св. И. Т., който освен пострадал е и единствен очевидец
на деянието на първо място са последователни и непротиворечиви вътрешно.
На следващо място те не са изолирани от наличната доказателствена
съвкупност, напротив подкрепят се от доказателствата по делото. Подкрепят
на първо място изцяло от показанията на св. Г. А.. Последният по време на
разпита си пред първия съд, освен че е посочил като присъстващи на празника
в дома му същите лица, е изложил и същата последователност на идвания в
дома му от подсъдимия – първият път, когато св. Т. го нямало като А. му
отказал да му сипе ракия и му казал да си върви и вторият път- късно вечерта,
когато св. Т. е бил с тях, за когато е посочил, че нещо двамата са си казали.
Половин – един час след като С. си тръгнал си тръгнал и св. Т.. Той бил
дошъл с колело и с колелото тръгнал да се прибира. Св. А. е посочил, че не
възприел Т. да е пиян, както и че е видял че е консумирал само бира, което
изцяло кореспондира с посоченото от самия Т.. Посочил е и същото лице –
брат си П. А., като лицето, открило пострадалия паднал в близост до домът
им. Относно състоянието, в което пострадалият бил намерен – освен паднал
на земята, св. Г. А. е посочил, че са надигнали фланелката му и Т. бил в кръв,
колелото било на около 20м. от него. Потвърдил е изложеното от Тодорвски,
че самият той им казал, че С. го е намушкал с нож. А. видял една рана в
гърдите, но уточнил, че когато пристигнали лекари от Бърза помощ - те
установили, че има и втора рана на гърба. В по- късен момент Г. А. завел
пристигналите на място полицаи до дома на подсъдимия, но той не бил
установен там. От близо се чувала силна музика и разпознал гласът на С., след
това ги завел до домът на св. К. И.. Там били св. К. И., жена му и
подсъдимият, които били на маса и се черпели. Св. Г. А. също е посочил, че
когато полицаите казали на С., че ще го задържат, той възприел нож в задния
джоб на подсъдимият, а след това чул жената на К. да казва, че С. е хвърлил
ножа на земята. Полицаите иззели ножа. Описал е ножът - с пластмасова
дръжка. Особено значими са показанията на свидетеля Г. А. в частта, касаеща
от една страна характеристика на подсъдимия, от друга отношенията между
майка му – св. А. П. и С. И.. В тази връзка е посочил, че подсъдимият
употребява много алкохол и става агресивен след употребата му. Както и че
много ревнува майка му, включително и от св. Т.. Пояснил е също, че към
06.05.2024г. майка му се била изнесла в неговия дом, тъй като се била скарала
с подсъдимия и му споделила, че не иска повече да живее със С.. По това
7
време Г. А. работел в София и когато бил на работа, подсъдимият използвал,
че го няма в домът му, ходел у тях, за да убеждава майка му да се върне при
него. Показанията и на този свидетел, депозирани на ДП са инкорпорирани от
съда. И в тях въззивният съд не съзира съществено противоречие с тези
депозирани пред съда. Установеното от показанията на ДП съдържа по -
голяма детайлност относно отношенията между майка му и подсъдимия, като
свидетелят е посочил, че и друг път се е случвало майка му да идва да живее в
неговия дом в рамките на 10те години в които живеела със С.. Подробности се
съдържат и относно характеровите особености на подсъдимия, когото е
описал като заядлив човек, агресивен, алкохолик, който тормозел майка му.
Посочил е, че тя не смеела да се опълчи на подсъдимия , защото я е било страх
то него.
Единственото противоречие, което въззивният съд констатира касае
обстоятелството колко пъти е идвал в инкриминирания ден подсъдимият в
неговия дом, доколкото на ДП е описал едно идване – това в късните часове на
деня. След като не бил допуснат на излизане С. казал нещо по отношение на
И., но си тръгнал с коня и каруцата. Въззивният съд кредитира в цялост
показанията на свидетеля, като по отношение на обстоятелството колко пъти е
идвал подсъдимия в домът му на 06.05.2024г. кредитира показанията му,
депозирани пред съда, тъй като те са в съответствие с показанията на всички
останали свидетели, присъствали в домът му. Наличното противоречие може
да бъде обяснено с факта, че на ДП свидетелят очевидно се е концентрирал да
разкаже основно за самият инцидент, в късните часове на деня, а не върху това
как е протекъл целият ден.
Показанията на останалите свидетели от тази група са напълно
идентични и също са в подкрепя показанията на пострадалия. И св. П. А., А.
А. – братя на св. Г. А. както и св. В. В., която живее на семейни начала с Г. А.
потвърждават, че на 06.05.2024г. по време на празненството в домът им
подсъдимият идвал два пъти. Св. В. сочи, че първият път Г. не го пуснал да
влезе, вторият път влязъл – стоял прав до масата и го чула да казва, че обича
свекърва й/А. П./. След това свидетелката влязла в къщата при детето. Тя не е
видяла и чула размяна на реплики между подсъдим и пострадал. Първо си
тръгнал подсъдимия, по- късно си тръгнал пострадалия. Същото сочи и св. А.
А., но той е посочил, че е имало някакви реплики, без да чуе какви, като
основно подсъдимият говорел с Г., който го подканял да си върви и му казал,
8
че не е желан на масата. Св. А. А. потвърждава, че А. П. по това време е
живеела в брат му – Г., тъй като се била разделила със С., както и че майка му
имала неприятности със С. основно заради употреба на алкохол и ревност.
Потвърждава също, че брат му П. и приятелката му са открили Т. пред домът
им на земята, както и че Т. им съобщил, че е бил намушкан от С.. Св. П. А.
потвърждава същите обстоятелства. В допълнение уточнява, че известно
време след като си тръгнал Т., той и приятелката му също тръгнали да си ходят
и на около 50м от домът им видели Т. на земята. Колелото било на около 20 м.
от пострадалия. Извикал другите от къщата и Бърза помощ, като потвърждава,
че пред тях И. Т. е казал, че е наръган от С.. Във връзка с изложените
твърдения липсва противоречие и с показанията на св. С. С.. Освен, че
потвърждава двете идвания пред деня на С. в домът на Г. А., тя посочва, че той
основно е спорил и се е карал с Г.. Подробностите в нейните показания се
отнасят до отношенията между А. П. и подсъдимият, доколкото св. Симеонова
е посочила, че П. споделяла с нея, че постоянно се карат и се бият със С., и че
той постоянно ревнува А.. Когато се скарали, А. се местела да живее при сина
си – Г..
Анализът на показанията на свидетелите от първа група сочи, че всички
е са еднопосочни, непротиворечиви и последователни. Показанията на всички
свидетели от тази група подкрепят изложеното от пострадалия. В тях не се
констатира заинтересованост, напротив те са искрени и неподправени,
доколкото изразяват и неодобрението към съжителят на А. П. от нейните
синове. Въззивният съд ги кредитира с доверие и ги поставя в основата на
възприетата фактология. Показанията на първа група свидетели, изцяло се
подкрепя във всичките им части и от показанията на св. В. Д. - служител на
РУП Червен бряг, пристигнал на място незабавно след като свидетелите от
първа група са уведомили за случилото се на тел. 112. Макар показанията на
свидетелят в значителна част да са производни, доколкото той преразказва
заявеното му от свидетелите от първа група свидетели пред него при
посещение на местопрестъплението, те служат именно за проверка
показанията на тези свидетели от една страна. От друга в тях се съдържат и
данни относно състоянието на пострадал и подсъдим непосредствено след
деянието и относно действията по задържане на подсъдимия – обстоятелства,
които са непосредствено възприети от нето. Свидетелят посочва, че сигналът
на произшествие той получил около 23,50ч на 06.05.2024г. Поради отсъствие
9
на конкретика в спомените на свидетеля, първият съд е приобщил показанията
му от ДП по реда на чл. 281 ал.4 от НПК/ независимо, че е било дадено
съгласие от защитника на подсъдимия/. От приобщените показания на
свидетеля се установяват преките впечатления на свидетеля - при пристигане
на място заварили св. Г. и П. А.и и тяхната майка, която била във видимо
нетрезво състояние. Пострадалият бил на земята е облян в кръв по горните си
дрехи. Той бил в черно яке и под него тъмна блуза. Присъстващите на място
притискали раната на гърдите на пострадалия. Установили имената и ЕГН на
пострадалия от присъстващите. При пристигане на екипа на Бърза помощ от
Червен бряг, лекарите съблекли дрехите на пострадалия е установил, че има
две прободни наранявания – в лявата страна в гърдите отпред и отзад. Раната в
гърдите била в сърдечната област, на приблизително същата височина била и
прободната рана на гърба. Установява се и заявеното пред него от
присъстващите на местопрестъплението. Фактологията за деня, която те му
разказали е изцяло съответна на това което самите те са възпроизвели в
показанията си, обсъждани в първа група. В останалата им част показанията
на свидетеля изцяло потвърждават показанията на св. Г. А. за предприетите
действия след откарването на пострадалия от Бърза помощ. Св. Г. А. ги завел
до домът на подсъдимия, който не бил установен там, но се чувала музика и
гласове от близко разстояние и св. А. ги завел до домът на К. Д., където той и
съпругата му и подсъдимият се черпели на маса Видимо К. и С. били пияни. В
момента, в който било казано на С., че ще бъде задържан, той се изправил и с
едната ръка посегнал към задния си джоб и се опитал да хвърли нож. Това
обстоятелство било забелязано от съпругата на „К. Д.“, която викнала, че С. е
изхвърлил нож на земята. С. бил задържан, направен му бил личен обиск и
бил иззет въпросния нож, както и вещите, които се намирали у него. Ножът
бил запечатан, тъй като по него видимо имало следи от кръв и след това с
протокол за доброволно предаване ножът бил предаден на разследващия
полицай. Не са налице, както правилно е преценил първия съд основанията по
чл. 118 ал.2 от НПК за изключване показанията на този свидетел, тъй като той
не възпроизвежда направено пред него самопризнание от подсъдимия.
Свидетелят е разпитан и установява единствено факти и обстоятелства, които
са били заявени пред него от свидетелите, и такива, които лично е възприел.
Във втора група следва да се обособят показанията на свидетелите К. И.,
А. Ж., С. П.ова.
10
К. И. и А. Ж. са семейство - приятели на подсъдимия. От показанията им
се установява, че на 06.05.2024г. целият ден те двамата и подсъдимият са
празнували Гергьовден в домът на К. И.. Предходният ден – на 05.05.2024г.
подсъдимият заклал агнето на И. и се почерпили, а на 06.05.2024г. И. го
поканил отново вече за Гергьовден. От показанията на св. И. се установява, че
вечерта на 06.05. подсъдимият излязъл за кратко от домът му с неговия син, а
по- късно се върнал. По- късно, когато дошли полицаите, свидетелят
помислил, че идват заради силната музика. От показанията му се установява
също, че жена му е видяла подсъдимият да хвърля нож, а после тя изнесла
плик от дома им да приберат ножа в него. Важно обстоятелство, което се
установява от проведената очна ставка между свидетеля и подсъдимия е, че
подсъдимият не е споделял къде е ходил и какво е направил преди да се върне
в дома на св. И.. В тази част въззивният съд кредитира показанията на
свидетелят, тъй като те са съответни с показанията на свидетелите от първа
група, както и с показанията на св. В. Д.. Изцяло съответни са и показанията
на св. А. Ж., която потвърждава, че когато полицаите дошли, С. И. хвърлил
пред краката й нож, за което тя им съобщила. Описала е С. като добър човек,
но прекалява с пиенето.
И дамата свидетели са посочили, че пострадалият се закача с жените и
конкретно с жената на подсъдимия, а св. И. дори е заключил, че си е заслужил
това, което му се е случило. Въззивният съд не кредитира с доверие
твърденията на двамата свидетели в тази им част, досежно личността на
пострадалия. Подобни твърдения отсъстват в показанията на всички свидетели
от първа група, които са в близки родствени и по сватовство отношения с А.
П.. Никой от тях не е посочил Т. да задява П. или самата тя да е споделяла
пред някой от тях за подобни негови действия. Единственото им твърдение е в
насока, че подсъдимият ревнува от Т. и това е ставало повод за множество
скандали между него и П.. Освен, че не се потвърждават от показанията на
другите свидетели, показанията на св. И. и Ж. следва да бъдат обсъждани през
призмата на обстоятелството, че те са в близки приятелски отношения с
подсъдимия. От показанията им ясно прозира желанието да оправдаят
поведението на подсъдимия, поради което са и заинтересовани.
В тази група следва да бъдат обсъдени и показанията на св. С. П.ова.
Същата работи в магазин на ЕТ „Маги И.“. Твърди, че на 06.05.2024г. вечерта
11
е била на работа и по тъмно до магазина дошъл и подсъдимият И., който си
купил цигари „Карелия“ и бира. Взел си и нещо сладко и си тръгнал.
Показанията на свидетелката не са опровергани. Частично дори се подкрепят
от показанията на пострадалия, който е посочил, че когато вечерта е идвал до
домът на Г. А. е бил с кон и каруца, а когато го е наръгал с ножа коня и
каруцата ги е нямало и е изразил предположение, че се е прибрал до тях, за да
ги остави. В съответствие с тези негови предположения и в показанията на св.
С. П.ова не се сочи, подсъдимият да е дошъл до магазина с кон и каруца.
Времето на пребиваване в магазина е съответно на времето, след като си е
тръгнал от дома на Г. А. и преди да си тръгне пострадалият от там – около 30
мин е посочила свидетелката, колкото за една бира. Съответно на събраните
доказателства е и заявеното от нея, че подсъдимият си е купил цигари
„Карелия“ 100. На местопрестъплението, видно от протокола за оглед е
намерен фас от цигара именно „Карелия“. В тази част съдът кредитира
показанията на свидетелката, доколкото те се подкрепят както бе изложено от
показанията на пострадалия, но и от показанията на свидетелите от първа
група – че идвал два пъти до домът на Г. А. и че вторият път е бил с кон и
каруца. Подкрепят се и от показанията на свидетелите от втора група, досежно
обстоятелството, че през деня, в който празнувал Гергьовден у св. И.,
подсъдимият е излизал. Подкрепят се и от установеното от ДНК експертизата,
която е установила ДНК от подсъдимия по откритият фас от цигара „Карелия“
на местопрестъплението. Въз основа на така анализираните доказателства
съдът приема, че след като напуснал домът на св. Г. А., подсъдимият не е
стоял през цялото време и чакал пострадалия да излезе, а се прибрал, за да
остави коня и каруцата, след това минал през магазина, откъдето си закупил
цигари и пил една бира и тогава се върнал на местопрестъплението, където е
стоял поне време, за да изпуши цигара, преди от там да мине пострадалият Т..
В останалата част показанията на св. П.ова съдържат характеристика на
пострадал и подсъдим. По отношение на пострадалия е посочила, че го
изгонила от магазина, тъй като не си платил сметка, че е конфликтен, заядлив
и интригант. Посочила е също, че не е добре със слуха. По отношение на
подсъдимия е заявила, че е добро момче, работарче, готов да помогне, душа
човек. По отношение на него свидетелката сочи също, че е бил 18г. когато
майка му е починала от рак и той трудно преживял нейната смърт и не обича
да го псуват на майка.
12
Въззивниаят съд подлага на критичен анализ показанията на свидетелка
в тази части и не ги кредитира с доверие. Тя е разпитана по искане на
защитата и именно нейните показания за привързаност на подсъдимия и тежко
преживяна смърт на майка му са в основаната на възникналата защитна теза
на подсъдимия за наличието на афектно състояние. Твърдяните от нея
обстоятелства не се потвърждават от свидетелите от първа група, при
положение, че И. близо 10 години съжителства с П., а те са нейни близки. Не
се подкрепят и от показанията на свидетелите И. и Ж., които са в близки,
приятелски отношения с подсъдимия.
Напълно законосъобразно първият съд, след като е констатирал, че св. А.
П. отново съжителства с подсъдимия я е предупредил за правото й да откаже
да дава показания по чл. 119 от НПК и след като тя го е сторила е била
заличена като свидетел по делото.
В подкрепа на показанията на пострадалия Т., изцяло кредитирани от
настоящият състав са и приобщените по делото писмени доказателства.
От изготвения протокол за оглед на местопроизшествие от 07.05.2024г.
се установява, че зацапаните с кръв дрехи, са открити пред дом № 22 на ул.
„Мило Нанов“ – мястото, което е посочено от пострадалия, че е успял да
стигне след като е получил две наранявания с нож в тялото. Там са открити
черно мъжко яке с надпис „ESKIMO“ с установени по него два прореза и
петна от кръв и плетена фланела на тъмносини и светлосини райета и тениска
с къси ръкави, също с установени по нея два прореза и петна от кръв. За тези
дрехи е установено от свидетелите от първа група, че с тях е бил облечен
пострадалия през инкриминирания ден. В пълно съответствие с показанията
на свидетелите от първа група е и установената дамска тениска, с която са
били притискани раните на пострадалия до идването на екипа на спешна
помощ. Видно също от протокола за оглед е, че пред дом № 24 на същата
улица е установена утъпкана трева между две големи черникови дървета и от
там е иззет 1 бр. фас - угарка от цигара с марка „Карелия блу“. Пред дом № 24
са открити и червеникави капки, от които са иззети проби. Тези обстоятелства
също изцяло подкрепят показанията на пострадалия, че е бил нападнат пред
дома на кмета, че подсъдимият излязъл от лявата му страна иззад две дървета.
А капките кръв сочат и мястото на нападението. Подкрепят се и показанията
му, че е направил опит да се върне към дома на св. Г. А. – видно от протокола
13
и пред дом № 22 са открити дрехите и основните зацапвания от кръв. Всички
обективни находки от протокола за оглед напълно съответстват на показанията
на пострадалия Т., както относно мястото на нападение, така и относно броя
на нанесените му удари и относно предприетите от него действия по
придвижване в обратна посока към дома на св. А.. А, че въпросната вечер
преди да се върне на мястото на местопрестъплението подсъдимият си е
закупил цигари „Карелия“ се установява и от показанията на св. П.ова.
Показанията на пострадалият се потвърждават и от протокола за оглед
на веществено доказателство – нож с черна пластмасова дръжка и метално
острие 14см, по който са установени червеникави зацапвания. Иззетият нож е
бил обект на изследване от ДНК експертиза № PG121/ DNA/20052024. Обект
на изследване е бил и иззетият при извършеният оглед фас- угарка от цигара
„Карелия“, както и зацапване от кръв по тениската на подсъдимия. От
заключението на същата се установява, че червеното зацапване по острието на
ножа е кръв и ДНК напълно съвпада с тази на И. Т.. Биологичният материал
по дръжката на ножа напълно съвпада с ДНК профила на С. И.. Процесният
нож е бил иззет с протокол за личен обиск от -07.05.2024г., извършен при
задържането на подсъдимия от св. Владислав Димов. Още на същата дата е
предаден от Димов с протокол за доброволно предаване на разследващият
полицай. А дрехите, с които е бил облечен, подсъдимият сам е предал с
протокол за доброволно предаване от същата дата. Биологичният материал по
угарката от цигара също е установено от ДНК експертизата, че принадлежи на
подсъдимия И., както и зацапването по тениската му.
Показанията на пострадалия Т. напълно се подкрепят и от изготвената
СМЕ №103/24г. От заключението на същата се установява, че са му
причинени две прободно- прорезни рани, проникващи в гръдната кухина в
ляво. Първата е нанесена в областта на гърдите в ляво на ниво шесто
междуребрие в близост до гръдната кост. Втората е била нанесена в областта
на основата на гърба на ниво десето междуребрие. И двете рани са
проникнали в гръдната кухина и са засегнали паренхима на левия бял дроб и
са причинили излив на кръв и проникване на въздух в лява гръдна
половина/хепопневмоторакс/, и проникване на въздух между двата бели
дроба/пневмомеднастинум/ и под кожата на гръдния кош/подкожен емфизем/.
Раневия канал на първата рана преминава през целия долен ляв дял на белия
дроб и излиза над изходящият клон на аортата като прерязва сърдечната
14
торбичка и минава в близост до сърцето, където е причинила излив на кръв в
сърдечната торбичка. Тези наранявания са му причинили опасност за живота,
която е била реална и постоянна до извършване на хирургичната интервенция
и няколко денонощия след нея. Без оказаната навременна медицинска помощ
е щяла да настъпи смъртта на пострадалия. Раневия канал на първата рана е
съвсем близко до сърцето и изходящият канал на аортата. Описаните
увреждания са причинени с продълговат предмет с остър връх и един режещ
ръб и добре отговарят да са получени с иззетият като веществено
доказателство нож с дължина на острието 14см. и широчина 3 см, тъй като в
оперативния протокол раните на плеврите са описани именно с размери около
3 см. Фактът, че раните са нанесени в лявата част също изцяло е в подкрепа на
показанията на пострадалия, който твърди, че е бил нападнат от подсъдимият,
който излязъл от лявата му страна. Ударите са нанесени с относително голяма
сила, тъй като дълбочината на проникването е около 10-11 см, при дължина на
режещата част 14 см, т.е. почти цялата режеща част. Данни за усложнения
след оперативната намеса няма.
Личността на пострадалия И. Т. е била обект на изследване от съдебно
психолого - психиатрична експертиза, назначена в съдебно заседание. От
заключението на същата е видно, че и по време на деянието и към момента на
съдебното следствие няма данни за качествени нарушения на възприятията,
мисленето и паметовите функции. Няма данни и в миналото да е боледувал
от психични разстройства. Същият е в състояние правилно да възприема, да
запаметява и да възпроизвежда факти, от значение за разкриване на
обективната истина. Установено е, че пострадалият има нарушение на слуха,
но конкретика в тази насока вещите лица не са посочили, тъй като са
отбелязали, че използваният от тях метод – аудиометрия има субективен
характер и резултатите трудно могат да имат диагностична стойност, поради
което са посочили, че не могат да посочат точно степента на увреждане на
слуха на Т..
Тази експертиза също не опровергава, а напротив подкрепя показанията
на пострадалия, доколокото при повторния му разпит пред първия съд той е
потвърди, че не дочува добре. Независимо от това и при допълнително
зададените му въпроси е бил категоричен, че не е водил никакъв разговор с
подсъдимия преди деянието, че той е излязъл изведнъж иззад дърветата и го е
15
намушкал. Едва след това пострадалия викнал „Защо ме надупчи“, а
подсъдимият се отдалечил викайки, като пострадалият не е възприел какво
точно е викал подсъдимият. Същото потвърждава и при проведената очна
ставка с подсъдимия. В съответствие с показанията на пострадалия е
установеното за нарушение на слуха, доколкото той изобщо не сочи да е
възприел, че при второто идване на подсъдимия в дома на Г. А., при
тръгването си, И. е отправил някакви реплики към него, за което твърдят
останалите свидетели от първата група. От извършеният подробен разпит на
вещите лица в съдебно заседание, проведено на 24.06.2025г. пред първия съд,
те са посочили, че освен намаление на слуха се касае и за психогенна глухота –
тъй като пострадалият има капсулирана травма, за да се справи с нея той не
допуска до съзнанието си тези съдържания/въпроси/ които са свързани с
болезнени за него изживявания. Така мобилизира защитен механизъм, с който
намалява дистреса си – когато иска да се дистанцира от некомфортна за него
ситуация – не чува, поради това и не е участвал особено активно при
изследването на степента на глухотата му. Този психогенен момент обаче е
свързан именно с деянието.
Обясненията на подсъдимият следва да бъдат разглеждани и като
доказателствено средство и като средство за защита.
Същият твърди, че празнувал Гергьовден у св. К. И., като започнал с
употребата на алкохол от 10-11ч. на 06.05.2024г. Вечерта около 7-8 ч. свършил
цигарите и отишъл да си закупи. След като си закупил, на кръстовището
срещнал пострадалия, като го попитал откъде идва. Пострадалият бутнал
колелото към него и го напсувал на майка. Това изнервило подсъдимия, който
се спуснал към него, сблъскал го два- три пъти и го „боднал“ с ножа. Посочил
е, че това се случило около 9.30-10ч. /вечерта/ . Уточнил е, че подозира, че
пострадалият идвал от къщата на Г., тъй като се чувало от там викане. След
като го боднал му казал да изчезва, И. си тръгнал по улицата и продължил да
го псува. Отрича през този ден да е виждал пострадалия, твърди че през деня
ходил до къщата на св. Г. А., но на портата приказвал с жена си – А. П., не бил
влизал вътре. Отрича да е нанасял и втори удар в гърба на пострадалия.
Твърди също, че след спречкването с И. се върнал в св. И., продължили да се
черпят и му споделил, че се е спречкал. Отрича след идването на полицаите да
е подхвърлял ножа на земята, твърди че явно е паднал от джоба му докато е
ходил до тоалетна. При предявяване на вещественото доказателство и
16
потвърдил, че ножът е негов, че го е носил на 06.05.2024г. Сочи, че е бил пиян,
че не е искал да го убива, че се уплашил след като го наръгал.
В частта, с която подсъдимият не отрича, че именно с разпознатият нож
се е движил в инкриминираната вечер, както и в тази, с която не отрича да е
нанесъл удари на пострадалия с нож, настоящият въззивен състав разглежда
обясненията на подсъдимия като доказателствено средство. Това е така, тъй
като те са съответни на целия събран доказателствен материал – показанията
на пострадалия, с изготвената ДНК експертиза, съдебно-медицинска
експертиза, с показанията на свидетелите от първа и от втора група.
В останалите части, обясненията на подсъдимия, съдът разглежда като
защитна негова теза. В частта с която твърди, че е ходил веднъж през деня в
св. Г. А. и че не е знаел, че там е пострадалия Т., а само е предполагал това,
обясненията на подсъдимия са опровергани изцяло от свидетелите от първа
група. Всички свидетели от тази група, включително и пострадалият сочат, че
на 06.05.2024г. подсъдимият два пъти е ходил до домът на св. Г. А. . Първият
път /през деня/ – не е бил допуснат да влезе, а пострадалият не е бил в дома на
А., но вторият път- вечерта пред деянието е влязъл и постоял малко,
пострадалият е седял на масата, И. бил изгонен от домакина, а на излизане
нещо викнал към пострадалия. Опровергани са обясненията на подсъдимият и
в частта с която сочи, че е ходил до магазина и от там случайно срещнал
пострадалия. Всички свидетели от първа група сочат, че вечерта подсъдимият
е дошъл с кон и каруца. Пострадалият сочи, че при нападението коня и
каруцата ги нямало. Очевидно след като са оставени в дома му, едва след това
подсъдимият е ходил до магазина за цигари – факт, който се установява и от
св. П.ова и се е върнал на местопрестъплението, за да изчака тръгването на
пострадалия от домът на Г. А.. Опровергани са и от обективните находки на
местопрестъплението – утъпканата трева между двете дървета, което
предполага престой с известна продължителност там, намереният фас от
цигари „Карелия“ и установеното по него ДНК от подсъдимия. Не се
подкрепят от никакви доказателства обясненията на подсъдимия, че
пострадалият бутнал колелото към него и го напсувал на майка, което го
ядосало и мотивирало да му нанесе удари, включително и с нож. Такива данни
не се установяват от показанията на пострадалия, според когото подсъдимият
излязъл измежду дърветата и веднага му нанесъл продобните наранявания.
17
Освен опровергани, обясненията на подсъдимият са лишени от логика,
доколкото е излишно да пита пострадалия от къде идва, след като по делото е
безспорно установено, че вечерта той е ходил в дома на св. Г. А. и е възприел,
че и пострадалият е там. Опровергани са обясненията на подсъдимият, че след
дееянието е отишъл в дома на К./с. К. И./ и му е споделил, че се е „сбутал“.
При проведената между двамата от първия съд очна ставка, св. И. категорично
е отрекъл подобно обстоятелство. Опровергани са обясненията му и в частта,
в която твърди, че ножът бил паднал от джоба му случайно, докато е ходил до
тоалетна в дома на И. – както от показанията както на св. И., така и от тези на
св. Ж., които са негови близки приятели, опровергани са и от показанията на
св. Д., които са категорични, че подсъдимият при задържането му е хвърлил
ножа на земята. Опровергани са обясненията на подсъдимия и в частта, с
която е заявил, че е сбутал два три пъти с пострадалия. Данни за такова
„сбутване“ не са установени по делото – нито от показанията на пострадалия,
такива находки липсват и от назначената и изготвена СМЕ по отношение на
пострадалия. Доколкото по делото е назначена и изготвена и СМЕ по
отношение на подсъдимия, видно от заключението й, според експерта няма
никакви наранявания по тялото на подсъдимия, които да бъдат причинени при
борба и самоотбрана между две лица. Установени са наранявания, които са
съвсем малки по размер и площ, освен това са с различна давност и могат да
се получат при всякакви ежедневни дейности. Опровергани от обективните
находки и от изготвената СМЕ относно нараняванията на пострадалия са и
твърденията на подсъдимия, че не е удрял втори път в гърба пострадалия.
Всъщност самите обяснения на подсъдимия са непоследователни и
вътрешно противоречиви, доколкото при повторно предоставената му
възможност за даване на обяснения, в съдебно заседание на 24.04.2025г. той
вече е посочил, че е ходил два пъти в дома на св. Г. А. – един път сутринта, а
след това към десет/вечерта/. При тези допълнителни обяснения вече
подсъдимият твърди, че два пъти попитал пострадалия от къде идва и на два
пъти бил напсуван. Едва при това повторно даване на обяснения се появява и
защитната теза, че много се ядосал от псувнята на майка, тъй като майка му е
починала от рак, факт, който той тежко изживял и поради това много се
ядосал. До този момент на протичане и на ДП и на съдебното следствие този
факт не е бил съобщен от И.. Всъщност именно с оформянето на защитната
теза за наличието на афектно състояние е направено и искането за разпит на
18
св. С. П.ова, която впоследствие свидетелства колко привързан е бил
подсъдимият към майка си, която е починала от рак. В тази част показанията
на свидетелката не бяха кредитирани от настоящият състав, както подробно се
аргументира по- горе, тъй като същите са заинтересовани и изолирани от
цялата доказателствена съвкупност. Поради извършеният сравнителен анализ
на обясненията на подсъдимият в тези им части с останалият събран
доказателствен материал и поради констатираните в тях вътрешни
противоречия и липса на последователност, въззивният съд не кредитира с
доверие обясненията на подсъдимия в коментираните части.
На ДП е изготвена съдебно психолого - психиатрична експертиза,
изследвала личността на подсъдимия. Същата е приета и включена в
доказателствената съвкупност. От заключението й се установяват няколко
важни момента, имащи значение за правилното решаване на делото: Първият
– какви са личностните характеристики на дееца – данни за умствена
недоразвитост или психично разстройство в тесния смисъл липсват. Касае се
за емоционално нестабилна личност – склонен да се надценява, драматизира и
преувеличава. В ситуация на фрустрация е вероятно да прояви агресия.
Поради липса на самокритичност не е склонен да поеме вина. Агресивните
тенденции са силно завишени. Характерна е честа промяна в настроението,
силни пристъпи на гняв. Заключението, в частта за личностновите
характеристики на подсъдимия е в пълно съответствие с показанията на
свидетелите от първа група, касаещи отношенията между подсъдим и А. П. –
чести скандали, на периодично напускане на общия дом от страна на П.,
физическа агресия и особено при употребата на алкохол, както и с
характеристиките дадени за личността на подсъдимият от тази група
свидетели.
Вторият важен момент - експертите са изследвали влиянието на
алкохола върху личността на подсъдимия. Приели са мотивирано, че се касае
за обикновено алкохолно опиване в тежка степен, което не може да бъде
отнесено към нито един от медицинските критерии за невменяемост и не води
до отпадане на разграничителите на юридическите критерии за вменяемост,
тъй като подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Тежката степен на алкохолно
опиване се характеризира според експертите със снижение на критичните
способности, промяна в настроението, засилило е тенденцията за агресивно
19
действие.
Третият важен момент е изключително подробното изследване на
въпросът за наличието или отсъствието на физиологичен афект. Експертите са
приели с категоричност отсъствие на такъв. Първо поради обстоятелството, че
в продължителен преди пред това подсъдимият е изпитвал ревност към П. от
пострадалия, което е довело до предварително формирана враждебност. На
следващо място - проявил е активност след извършване на деянието – т.е.
липсват данни които да обвържат състоянието му както с помрачение на
съзнанието по време на деянието, така и състоянието му/ което е активно/ след
стихването на афекта. Обикновено след затихване на афектното
състояние/фазата на изчерпване/ деецът няма сили да предприеме нещо, има
нужда от сън, а подсъдимият е отишъл в св. И. и е продължил да се черпи и
употребява алкохол. Не на последно място вещите лица са посочили, че
употребата на алкохол в голямо количество изключва хипотезата за
повлияност от физиологичен афект, тъй като при алкохолното опиване се
нарушава балансът между задръжките и възбудните процеси в ЦНС и би било
парадоксално да възникне емоционално взривяване. Въззивният съд
кредитира изцяло заключението на психолого - психиатричната експертиза,
изследвала личността на подсъдимия. То дава изключително подробни и
обосновани отговори на всички поставени задачи. За да се стигне до
отговорите на поставените задачи е извършено и интервю с подсъдимия,
съобразени са всички доказателства по делото. Всички изводи са
изключително подробно аргументирани и защитени и при разпита на вещите
лица в съдебно заседание. Нещо повече - такава „експлозия“ не се установява
и от обясненията на подсъдимият, който в съдебно заседание пред първия съд,
проведено на 10.01.2025г. изрично е заявил, че е имал ясно съзнание за
случващото се - "…като стана случая с И. аз бях пиян, но разбирах какво
става…“, а действията му са били целенасочени - …“когато И. започна да се
влачи, си помислих, че нещо сериозно може да съм му направил и затова му
викам да се маха.“
Именно на базата на анализа на посочените гласни доказателства и
писмени такива относно състоянието на подсъдимия към момента на
деянието, и поради отсъствието на доказателства, които да подкрепят
твърденията на подсъдимия за изречена от пострадалия псувня, мотивираха
20
настоящият въззивен състав да остави без уважение искането на защитата за
назначаване на повторна съдебно психолого - психиатрична експертиза.
Въз основа на изложеното до тук и настоящият въззивен състав намира
искането на защитата на подсъдимия за преквалификация на деянието от
такова по чл. 115 вр. чл. 118 вр. чл. 18 от НК за неоснователно и като такова го
остави без уважение.
По правната квалификация
От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от които се извежда приетата по-горе фактическа обстановка,
решаващият съд е достигнал до извода, че подсъдимият осъществил както от
обективна така и от субективна страна състава на чл. чл. 115 вр. чл. 18 от НК.
Настоящият въззивен състав намира, че при така установената
фактология материалния закон е приложен правилно.
Авторството на деянието е установено по безспорен начин. Всъщност то
не се спори и от самия подсъдим.
От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият е нанесъл
два удари с нож в тялото на пострадалия – един в областта на гърдите и
непосредствена близост до сърцето и един в гърба. При това физическо
въздействие върху тялото на пострадалият, нараняванията, които той е
получил единствено и само поради навременната медицинска намеса и
извършване на животоспасяваща операция не се е достигнало до неговата
смърт. Налице е причинно-следствена връзка между виновното поведение на
подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.
Подсъдим и пострадал се познавали, но не поддържали връзка.
Подсъдимият ревнувал своята съжителка от пострадалия и това често бил
повод за семейни скандали. На 06.05.2024г., подсъдимият употребявал алкохол
през целия ден, на два пъти посетил дома на св. Г. А., където била неговата
съжителка А. П., с която към настоящият момент били разделени. При
второто посещение констатирал, че там е и пострадалия, което допълнително
провокирало неговата ревност и гняв и взел решение за извършване на
деянието. Връщането на подсъдимия на местопрестъплението – в близост до
дома на св. Г. А., периода на изчакване в близост до две дървета, изпушването
21
на цигара там, докато пострадалия си тръгне от дома на А., използването на
нож, с дължина на дръжката около 14 см., и нанасянето на два силни удара с
него – първият в лявата гръдна област в непосредствена близост до сърцето с
проникване на ножа около 10 см и вторият в задната гръдна област са проява
на пряк умисъл за умъртвяването, в съдържанието на който е включено
съзнаването и искането на престъпните последици - смъртта на пострадалия.
Подсъдимият не е бил лишен от съзнание, за да прецени, че при нанасянето на
тези два удара, с такава сила и интензитет и то в жизнено важни органи от
тялото на пострадалия – в непосредствена близост до сърцето ще причини
неговата смърт. Ударите са нанесени от близко разстояние и са със значителна
сила. Несъмнено е, че подсъдимият С. И. е имал житейски опит и когнитивни
умения, които са му позволявали да осъзнае, че удари с оръжие, годно до
причини смърт, каквото е нож с дължина на острието 14см, с установената
интензивност и насоченост могат да причинят смъртта на пострадалия Т., но
въпреки това той е искал нейното настъпване. Хронологията на събитията и
поведението на подсъдимия, предхождащи деянието, категорично отхвърлят
каквото и да е съмнение относно мотива на подсъдимия за извършеното от
него убийство – ревност на съжителката си А. П. насочена към пострадалия.
Деянието на подсъдимият е останало във фазата на опита. Опитът е останал
неуспешен, но поради причини, стоящи извън волята на подсъдимия. Това е
така, защото деецът е задействал причинния процес, годен да доведе до
смъртта на пострадалия, но летален край не е настъпил по независещи от
волята му причини, тъй като, в конкретния случай на пострадалият
своевременно е била оказана висококвалифицирана медицинска помощ с
извършването на животоспасяваща операция. Без извършването на същата,
леталния изход е щял да настъпи предвид острата кръвозагуба, изливава кръв
и проникване на въздух в ляв бял дроб и прерязването на сърдечната
торбичка. Тези обстоятелства категорично подкрепят изводите за умисъл за
убийство. Както е известно, за умисъла на дееца при убийство се съди по
използваните средства, насоката, броя и силата на ударите, мястото на
нараняването, продължителността на насилието и всички останали
обстоятелства, които характеризират изпълнителното деяние и разкриват
психичното отношение на дееца към настъпилия общественоопасен резултат,
в този смисъл обясненията на подсъдимият, че не е желаел смъртта на
пострадалия са напълно опровергани.
22
Липсват доказателства за неправомерно поведение на пострадалия,
както вербално – псувня на майка, така и физическо – бутане на колелото. В
този смисъл, тезата на подсъдимия, че пострадалият го обидил като го
напсувал на майка и че е бутнал колелото към него изцяло е в противоречие с
гласните доказателства - показания на разпитаните свидетели от първа група,
най - вече на пострадалия. Допълнителен аргумент подкрепящ извода за липса
на неправомерно, предизвикателно спрямо подсъдимия поведение е
обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл ударите с ножа изненадващо за
пострадалия, в момент, в който е бил на колелото си и е тръгнал да се прибира
към дома и без да има възможности за защита. В тази насока показанията на
пострадалият са последователни и непротиворечиви от самото начало на
наказателния процес и в двете му фази. Ето защо въззивният съд не приема
тезата на подсъдимия, че поведението на пострадалия към този момент е дало
повод подсъдимият да изпадне в особеното психическо състояние, което да
мотивира съда да определи опита за убийство да е в афектно състояние.
Привилегированият състав може да бъде приложен само ако поведението на
пострадалия е било неправомерно, каквито данни не са установени в
настоящия случай. Такива изводи липсват и в изготвената съдебно-
медицинска психиатрично-психологическа експертиза по делото, според
която за състояние на раздразнение не може да се говори.
Не би могло да се обсъжда и нападение, което да инициира неизбежна
отбрана, тъй като както по- горе бе посочено липсват данни за подобно
поведение от страна на пострадалия, напротив той е бил изненадан от
подсъдимия.
По наказанието
Законодателят е предвидил за престъплението по чл. 115 вр. чл. 18 от НК
наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода.
Следва да бъде отчетена високата степен на обществена опасност на
деянието. Този тип деяния са от най-тежките, тъй като са насочени срещу
човешкият живот и здраве - най-ценното благо. В рамките на общата висока
степен на обществена опасност този случай разкрива съответна такава – нито
по- висока, нито по- ниска.
Обществената опасност на подсъдимия е завишена. Същият е без данни
23
за криминални прояви. Но от характеристичните данни за И., изводими от
разпита на свидетелите и от изготвената СППЕ, се установява, че той е
емоционално нестабилна личност, склонна към проява на агресия, особено
след употреба на алкохол.
При оценъчната си дейност, съдът е обсъдил смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства и е стигнал до извод, че наказание от единадесет години
лишаване от свобода ще бъде достатъчно, за да са поправи и превъзпита дееца
и да подейства възпиращо върху останалите членове на обществото. С този
окончателен извод настоящият въззивен съд изразява съгласие.
Първият съд е отчел като смекчаващите вината обстоятелство
единствено чистото съдебно минало на подсъдимия. Следва да се отчете
изразеното съжаление, както и съдействието на подсъдимия за изясняване на
фактическата обстановка, въпреки че то не следва да бъде надценявано, тъй
като спор по авторството на деянието още от самото начало не е съществувал.
Като отегчаващи вината обстоятелства са отчетени характеристичните
данни за И., които го определят като емоционално нестабилна личност,
склонна към проява на агресия, но те бяха обсъдени от въззивният съд при
определяне обществената опасност на дееца като завишена. Първият съд
законосъобразно е обсъдил като отегчаващо вината обстоятелство начинът на
извършване на деянието – изчакването на пострадалия, скриването измежду
две дървета и внезапното му излизане, което сочи на време за обмисляне на
ситуацията, както и хладнокръвните действия на подсъдимия по нанасянето
на ударите с нож. Според въззивният съд правилно е отчетено и поведението
на подсъдимия след деянието изоставянето на пострадалия на
местопрестъплението в тежко състояние без всякаква заинтересованост и
отиване в домът на св. И., където подсъдимият продължил с употребата на
алкохол, сякаш нищо не се е случило.
При тези констатации първият съд е приел, че е налице превес на
смекчаващи вината обстоятелства и е наложил наказание ориентирано към
минимума на предвиденото от законодателя. Смекчаващите вината
обстоятелства обаче нямат характер на многобройност, нито някое от тях – на
изключителност. Освен това отчетени са и отегчаващи вината обстоятелства,
поради което не са налице предпоставки за приложението разпоредбата на чл.
55 от НК при определяне на наказанието.
24
Освен на самостоятелно основание преценка за приложение
разпоредбата на чл. 55 от НК е следвало съдът да направи и през призмата на
чл. чл. 58, б. "а" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, предвид стадия на престъплението
/опит/. Въззивният съд не установява да са налице предпоставки за
приложение на тази разпоредба, тъй като при отчитане степента на
осъществяване на намерението на дееца в конкретния случай се констатира, че
И. е извършил всичко зависещо от него – единият от нанесените удари е в
изключителна близост до сърцето, пробол е сърдечната торбичка, а острието е
почти цялото проникнало в тялото на пострадалия. Касае се за довършен опит.
Деецът е направил всичко зависещо от него, смъртта не е настъпила само
поради навременното хирургическата интервенция, която е била
животоспасяваща. Видно от заключението на СМЕ дни след нея е имало
опасност за живота на пострадалия. Не може да бъде пренебрегнат и дългият
възстановителен период, посочен от вещото лице в изготвената СМВЕ – 3 - 3
½ месеца. Следва да се има предвид и мотивацията на подсъдимия -
константно проявяваната агресия и ревност от негова страна, при това без
всякакво основание спрямо пострадалия както и употребата на значително
количество алкохол.
Предвид на всичко изложено, настоящата инстанция намира, че
първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказание, което е
съответно на извършеното и което не е явно несправедливо, поради което и
жалбата на подсъдимият и неговия защитник в тази част също е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Като първоначален режим на изтърпяване на наказанията съдът е
определил строг. Правилно е определен режимът на изтърпяване на
наказанията, съгласно чл. 57 ал.1 т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС.
Първоинстанционният съд правилно е зачел времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” за
изтърпяно наказание лишаване от свобода на основание чл. 59 ал.1 от НК.
Законосъобразно е и произнасянето по веществените доказателства и
разноските по делото.
При служебната проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, съдът
не констатира процесуални нарушения, които да водят до необходимост от
отмяна или изменение на присъдата. Същата като правилна и законосъобразна
25
следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия – във всичките й аспекти
оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК,
Великотърновският Апелативен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 29 от 19.06.2025г., постановена по НОХД
786/2024г. по описа на Плевенски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15
дневен срок от получаване на съобщенията, че е изготвено и обявено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26