Решение по дело №6457/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260123
Дата: 21 юли 2023 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20185330106457
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №260123

 

21.07.2023 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6457/2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

   Делото е образувано по искова молба на  А.Т.Т., ЕГН: ********** *** , депозирана против „Юробанк България „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , община Столична,  п.к. 1766, р-н Витоша,  бул. Околовръстен път № 260, за връщане на дадена на неосъществено основание сума от 20 000 лева. 

   Ищецът твърди, че на дата 25.04.2013г. платил на банката сума от 20 000 лева на бъдещо основание, което не се е осъществило  (несключено извънсъдебно споразумение за уреждане на кредит на праводател на ищеца )  и  моли да се осъди ответната страна да  й заплати  тази сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба -24.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането , и разноските по спора.

  Предвид изложеното като факти в исковата молба , води се иск по чл. 55 ал. 1 предл. ІІ от Закона за  задълженията  и договорите. Искът е допустим.

  Ответното дружество оспорва иска, твърди годно основание за имуществено разместване, тъй като споразумението било сключено. Възразява да е изтекла погасителната давност. Моли иска да бъде отхвърлен. Иска се и присъждане на разноските по спора.

   По същество, съдът съобрази следното:

    І . Страните не формират  спор по фактите,  и се установява от данните по него , че  на дата 13.02.2008г.  Т. Т., действащ в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Т.“  сключва с ответната банка договор за банков кредит за оборотни средства , с което му е предоставен  такъв в размер на 150000 лева , които следвало да бъдат върнати за срок от десет години , ведно с договорено възнаграждение на кредитора.За обезпечение на вземанията на банката по този договор,  е учредена на 12.02.2008г. от Т. договорна ипотека върху притежаван от него и съпругата му Х. недвижим имот в гр. К.

 Наследството на Т. е открито през 29.08.2011г., плащанията по кредита са преустановени.

 А.Т. се отказва на дата 26.09.2011г. от наследството на баща си. 

 Банката е била снабдена с титул за принудително изпълнение на вземанията си по договора ,като е образувано за събирането им изп. дело № ***** на ЧСИ К.; срещу ипотекирания имот било насочено изпълнение.

 На дата 08.04.2013г. Т. подава молба до ответната банка да бъдат „преразгледани задълженията“ по договора , ползван от покойния й ****. Посочила, че ипотекираното жилище е единствено  за семейството й и заявила желание да  поеме  отговорност „ за изплащането на семейното жилище“, като плати първоначално 20000 лева и  внася ежемесечно 500 лева, но повече от общо 90000 лева. 

   Сумата от 20000 лева е платена от Т. в полза на банката на дата 25.04.2013г. ; няма данни за последващи плащания.

   На дата 11.02.2014г банката представила пред нотариус покана , с която заявила на ищеца, че няма основание за връщането на сумата , тъй като била приела вече  предложеното изпълнение.

   Няма данни за извършен от Х. Т. отказ от наследството на съпруга й.

   ІІ. Възоснова така осъществените факт,  съдът направи следните  правни изводи:

   В хипотеза по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, подлежащи на доказване  ( по смисъла на чл. 153 от ГПК ) факти са имущественото разместване между страните, както и наличие на основание за това разместване. Плащането се доказва от ищеца, ответника доказва наличието на основание за това имуществено разместване, което трябва да произтича и от общ за страните юридически факт. 

  По наличието на имуществено разместване между страните не се спори, а и плащането е доказано от приложеното на л. 3 от делото бордеро, неоспорено от ответната банка в качеството му на годно доказателство. Съдът приема факта на имущественото  разместване да е осъществен. 

 Спори се по това, дали за имущественото разместване има основание под формата на споразумение. Липсва сключено в писмена форма на дата 25.04.2014г. такова, твърдението на банката в този смисъл не се доказа.

     Има разменена между страните кореспонденция (молба на  ищеца от дата 08.04.2013г. и покана от банката от 25.02.2014г. ) , от която може да се извлече единствено воденето на преговори; липсват  обаче съвпаднали насрещни волеизяви на страните, като се има предвид, че интересите на страните са били различни. Твърденията на ищеца в това отношение са, че е искано от банката цедирането на вземанията й по кредита, ведно с наличните му обезпечения, за да се избегне публичната продан на имота  в К. – единствено жилище на ищеца, а на свой ред банката е предложила единствено спиране на принудителното изпълнение на дълга, но не и прехвърлянето му, включително и ипотеката върху имота, по реда на чл. 99 ал. 2 от ЗЗД. 

  Важно е да се каже , че до датата на поканата да плати, 11.04.2014г. , ответната банка не е взела никакво становище по молбата на ищеца от дата 08.04.2013г. ; личи обаче от съдържанието на поканата, че в предходен момент, на 03.02.2014г. ,Т. е поискала връщането платената вече сума от 20000 лева. Тоест, абстрактното съгласие на  ищеца за „преразглеждане на задълженията по договора „  е било оттеглено , преди съконтрагента й да го приеме , и по смисъла на чл. 13 ал. 2 от ЗЗД, то не обвързва Т.. Затова между страните споразумение не е било сключено и  платеното е  без основание, при което подлежи на връщане.  

    На следващо място, при липса на данни за извършен от Х. Т. отказ от наследството на съпруга й, то страните са договаряли ( но не и договорили) Т.  да  встъпи в чужд дълг по съглашение с кредитора, по смисъла на чл. 101 от ЗЗД.От съдържанието на молбата на предложението на Т. личи,  че  предложението й не обхваща пълния размер на дълга , като  размера му е редуциран. Нормата на чл. 101 от ЗЗД обаче предполага запазване на всички параметри на дълга, вкл. неговите модалитети, тоест, не е налице встъпване в чужд дълг.

  Не е налице и заместване   на Х. Т. като длъжник – наследник на *********, тя не е освободена от дълга.

  Не е налице и новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, доколкото се цели от ответника  персоналната промяна на длъжника, а новацията предполага съглашение между първоначалните страни. А.  Т. не преговаря като наследник на ****** , каквато не е , а по собствен почин като трето на договора за кредит лице.

  Едновременното съчетание на обективна със субективна новация всъщност представлява нов договор, какъвто обаче  предвид качеството на ответника - банкова кредитна институция – трябва да бъде сключен писмено по смисъла на чл. 430 ал. 3 от Търговския закон.  В тази връзка , договорките между страните  не съдържат по никакъв начин нито съществените условия на първоначалния договор за кредит ( размер на главница, кредиторово възнаграждение, падежни  дати или размер на  отделните вноски, краен срок , погасителен план и др. под.), нито задължителните реквизити на договор за банков кредит по смисъла на коментирания чл. 430 от ТЗ ( размер на лихвата  по кредита и срок за връщането на заемните суми); няма  и договор за банков кредит между страните. 

   Искът е основателен, доколкото платено е на неосъществено основание.

   Съдът приема възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно. Приложима е общата петгодишна такава ,  основания за приложението на чл. 111 от ЗЗД няма. Дори да приемем , че давност тече от най – ранната възможна дата , на плащането (25.04.2013г.,) то към датата на подаването на исковата молба по настоящото производство ( 24.04.2018г. ) не са изтекли пет години.

   Разноските се присъждат в тежест на ответното дружество;  дължи се на адвоката на ищеца и хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата , доколкото съдът не може да отрече наличието на тази хипотеза. Възнаграждението се определя в минимален размер съобразно тарифата по чл. 36 от ЗА.

    Воден от изложеното и на основание чл. 235  от ГПК, съдът

  

                                                             Р Е Ш И: 

 

    Осъжда „Юробанк България„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , община Столична,  п.к. 1766, р-н Витоша,  бул. Околовръстен път № 260, да заплати на А.Т.Т., ЕГН: **********,*** , сума от 20 000 ( двадесет хиляди) лева - дадена на неосъществено основание ( по несключено споразумение) главница, ведно със законната лихва от дата 24.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането,   и разноски по производството в размер от  800 лева .

     

   Осъжда „Юробанк България „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , община Столична,  п.к. 1766, р-н Витоша,  бул. Околовръстен път № 260, да заплати на адв. А.Р.П. , личен номер на адвокат  ********** , АК Пловдив , адрес на дейност ************, сумата от  2100 лева  хонорар по делото , на основание чл. 38 от ЗАдвокатурата.

 

    Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.                                                                                                               

  

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ 

 

 

Вярно с оригинала!

КГ