РЕШЕНИЕ
№ 696
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330105791 по описа за 2021 година
Проезводството - по реда на чл. 235 от ГПК.
Искова молба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на
управление: ГР. ПЛОВДИВ, УЛ. "ХРИСТО Г. ДАНОВ" 37, ЕИК *********, депозирана
против И. С. Щ., ЕГН **********, от ***************************, и с иск с правно
основание в чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия закон,
във връзка с чл. 149 и следващите от Закона за енергетиката и във връзка с чл. 422 от ГПК.
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени .
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 и сл.
от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по
чл. 43 от ЗЕ да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на
гр. П., и по силата на договор при общи условия, доставило до имот на ответника, находящ
се в гр. ***************** топлинна енергия на обща стойност от 1992.32 лв. за периода от
01.11.2017г. – 30.04.2020г. Енергията била доставена и разпределена в пълно съответствие с
изискванията на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. Въпреки издадените в тежест на
ответника фактури тази топлинна енергия останала неплатена и ищецът се снабдил със
заповед за плащане издадена по ч. гр. дело №16513/2020 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, VІІ гр.с., в която заповед освен главница било заповядано за плащане и
обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност от 281.35 лв. за периода от
03.01.2018г. – 09.12.2020г. и законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
1
Ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в
срока по чл. 414 от ГПК, при което ищецът иска да се установи вземането му по реда на чл.
422 от ГПК и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК; в
първото по делото открито съдебно заседание оспорва чрез процесуалния си представител
иска като недопустим и неоснователен, отрича съществуването на договор, тъй като не бил
собственик на жилището. Самото жилище не било топлоснабдено, а в него нямало и
отоплителни тела, като по този начин се отрича реалната доставка от страна на ищеца .
Оспорва извършването на реален отчет на уредите и възразява вземането да е погасено по
давност.
Исковете са допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени
са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за
плащане , и това, предмет на иска.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на
ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция , до него е доставена енергия за
отопление , битова гореща вода и сградна инсталация в общ околичество от 20.551160
мегавата, като при дяловото й разпределение , е спазена методиката, представляваща
приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № 16- 334 /06.04.2007г за топлоснабдяването.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на
ищеца е правилно водено , а от доставената топлоенергия остават за плащане 1957.24 лева
от главницата и 271.18 лева лихва за забава за период от 03.01.2018г. до 09.12.2020г. (
разликата до пълния размер на иска се дължи на това , че предвид процесният период,
вещото лице е „изключило“ една от фактурите за доставена топлоенергия от общия размер
на задълженията).
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази:
Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по
смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни
битови потребители на територията на П. Ответникът е краен битов потребител на
топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за
енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда -
етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са
собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на
такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели , последните - при
разкрита на тяхно име партида. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот е
спорна, но се установява от приложеното по делото копие от декларацията по чл. 14 от
ЗМДТ за процесния имот , деклариран като собствен от наследедодател на ответника.
Затова съдът приема , че Щ. е собственик на имота , а оттам – и страна по договора при
общи условия за доставка на топлоенергията от същото жилище.
2
Възражението за липса на реална доставка на топлоенергия не може да бъде разгледано: то
е направено след изтичане на срока по чл. 133 от ГПК. Дори да беше допустимо, съдът не би
могъл да го приме за основателно : личи от заключението на вещото лице , че имота е бил
топлоснабден за целия процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира
това заключение. Тоест, за ответника Щ. е възникнало облигационно задължение да заплати
доставеното количество топлоенергия, остойностено по действащите за периода на
доставката нормативно определени от КЕВР цени. В тази връзка следва обаче да се
отбележи, че съдът не кредитира заключението на вещото лице , тъй като основание да се
изключи от вземането тази му част, инкорпорирана в първата във времеви план фактура
липсва – фактурата е издадена и падежирала в рамките на процесния период. Искът е
основателен в пълния си размер.
Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия между страните, които са били в сила към
началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а
съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след
като длъжника е в забава да плати.
Възражението за изтекла в полза на ответника погасителна давност не може да бъде
разгледано , тъй като и то е направено извън срока по чл. 133 от ГПК ( по делото няма
подаден от ответника отговор в срока по чл.131 от същия кодекс ).
Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък на л. 78 от делото. На ищеца се
определя възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в минимален
размер от 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на И. С. Щ., ЕГН **********, от гр.
****************************, че в отношенията между страните дължи на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за
плащане № 262428 по частното дело № 16513/2020 по описа на Районен съд – Пловдив,
VІІ гр.с. : 1992.32 лв. доставена по договор при ОУ до имот в гр. **************** , ИТН
***************, топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. – 30.04.2020г., 281.35 лв.
законна лихва за периода от 03.01.2018г. – 09.12.2020г. и законната лихва върху главницата
от датата на постъпване на заявлението в съда - 10.12.2020г. до окончателното изплащане
на вземането.
3
Осъжда И. С. Щ., ЕГН **********, от гр. *********************************, да
заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 649.69 лева разноски по
двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4