Решение по дело №3273/2017 на Районен съд - Монтана

№ 230 / 25.4.2018 Г.

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                   25.04.2018 година, град Монтана

 

                                   В  И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

                  РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 27.03.2018 година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения Петкова

 

При секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д. № 3273 по описа за 2017 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

            

               Предявен е  осъдителен иск с правно основание  чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.

               Ищецът Г.М.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез адвокат Н.В., адрес xxx, твърди в исковата молба, че на 06.08.2015 год. като купувач сключил с ответника договор за покупко-продажба на УПИ ІІ (Втори), квартал 35 (Тридесет и пет), образуван от имот 500.307 (Петстотин, точка, триста и седем по кадастралния и регулационния план на с. Г. Г. о. Г. Д., с площ от 923 кв. м, незастроен, за сумата от 2569,60 лв, която сума изплатил напълно и в брой на продавача.(Нотариален акт Вх. РеГ. №5600 от 06.08.2015 год., акт № 120, том 16, дело № 1962/ 15 год.. Служба по вписвания -Монтана).

             Същата 2015 година против него/ищеца/ бил предявен иск за 18/24 идеални части от горепосочения имот и съдът с решение от 17.06.2016 год. признал за установено, че ищците Г.М.Г., Ж.П. П., П.К.К., В.Р.К., Т.Г.В., К.Г.К. и Д.Г.К. са собственици на 18/24 идеални части от горепосочения имот. (гр. дело № 2287/2015 год. на РС-Монтана).

            По същото дело бил осъден да заплати на ответниците и направените от тях разноски в процеса в размер на 475,54 лева.

            Предвид посоченото съдебно решение ищецът твърди, че остава собственик само на 6/24 идеални части, отговарящи на цена от сделката на 642,40 лева. Разликата от платената от него цена 2569,60 лева и 642,40 лева е сумата 1927,20 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно/ на отпаднало вече основание/. Съответно, той е обеднял с тази сума от 1927 20 лв.

              Разноските в размер на 300лв по нотариалната сделка заплатил той, при загубен вече от него интерес равняващ се на 18/24 идеални части от имота, т.е. счита, че му е причинена вреда в размер на тази сума.

             Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 2702, 74 лв. представляваща сбор от сумите  475,54 лв., 1927,20лв и 300 лв.             Претендира и за разноските в производството по представен списък по чл.80 ГПК.

               Ответникът Л.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, адрес за призоваване: обл. Монтана о. Г. Д., с. Г. Геново е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК чрез адв. Г.Ц.-упълномощен  процесуален представител. Изразява категорично становище по предявения иск, като го счита за неоснователен. Не оспорва сключения между него и ищеца нот. договор  по посочения в иск. молба нот. акт. Счита, че има „ЗАГОВОР МЕЖДУ СТРАНИТЕ по образуваното дело № 2287/2015 Г.СРЕЩУ ПАРИЧНО ОГРАБВАНЕ НА доверителя ми, ДРЕСНАТА ЧАСТ на щеца - Г.М.Г. xxx.

              На следващо място заявява: ”НА ОСНОВАНИЕ ЗАГОВОРА МЕЖДУ ИСЦИ И ОТВЕТНИКА, ВЬВ ВРЕДА НА ДОВЕРИТЕЛЯ МИ, СЪДЪТ ПО ИСКАНЕ на проц. представител на ИСЦИТЕ ПРИЛОЖИЛ РАЗПОРЕДБАТА НА чл. 237 ГПК НА КАКВОТО ОСНОВАНИЕ Е И РЕШЕНИЕТО, С КОЕТО т.н. ИЩЕЦ Е АНГАЖИРАЛ ПРЕТЕНЦИЯТА СИ”. По същество на спора поддържа становището си като развива довод за това, че  решението по приложеното дело няма сила за него /не е участвал по делото/ и пред нотариуса по оспорената сделка се е легитимирал с нотариален акт за собственик на целия имот, предмет на продажбата. Претендира за присъждане на разноските по настоящето дело.

               На осн. чл.219 от ГПК е допуснато привличане на трети лица – помагачи на страната на ищеца, а именно: Ж.П.П., П.К.К., В.Р.К., Т.Г.В., К.Г.К. и Д.Г.К.-ищци по приложеното гр.д.№ 2287/2015Г. на РС-Монтана. Изразеното от същите становище е за уважаване на исковата молба по настоящето дело.

              Доказателствата са писмени.

              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл. 235 от ГПК  приема следното:

             Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че на 06.08.2015 год. ищецът Г.М.Г., като купувач сключил с ответника Л.В.К. като продавач договор за покупко-продажба на УПИ ІІ (Втори), квартал 35 (Тридесет и пет), образуван от имот 500.307 (Петстотин, точка, триста и седем/ по кадастралния и регулационния план на с. Г. Г. о. Г. xxx с площ от 923 кв. м, незастроен, за сумата от 2569,60 лв, която сума изплатил напълно и в брой на продавача. (Нотариален акт Вх. РеГ. №5600 от 06.08.2015 год., акт № 120, том 16, дело № 1962/ 15 год. на Служба по вписвания -Монтана). По сделката  продавачът Л.В.К. се легитимирал като собственик на имота по наследство и давност с констативен нот. акт по обстоятелствена проверка, извършена на 17.07.2015Г. при същия нотариус./л.54/.            Разноските в размер на 300лв по нотариалната сделка заплатил купувачът  Г.М.Г./ищеца/.

             Видно от приложеното гр.д.№ 2287/2015Г. на РС-Монтана на 07.12.2015Г. против ищеца бил предявен иск  с пр. осн. чл.108 от ЗС, с ищци- 6 физически лица и претенция за собственост на 18/24 идеални части от горепосочения имот. Съдът с решение от 17.06.2016 год. признал за установено, че ищците Г.М.Г., Ж.П. П., П.К.К., В.Р.К., Т.Г.В., К.Г.К. и Д.Г.К. са собственици на 18/24 идеални части от горепосочения имот и го осъдил да им отстъпи собствеността и предаде владението на същите. Производството е по чл.237, ал.1 от ГПК. По същото дело ищецът по настоящето /там-ответник/ бил осъден да заплати на ищците и направените от тях разноски в процеса в размер на 475,54 лева, за което им е издаден съответен изпълнителен лист/16.08.2016Г.

     Предвид изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира исковата претенция за доказана и основателна. В тежест на ищеца по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и в трите хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника - да установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане. Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане полученото на основание, което е отпаднало с обратна сила. В ППВС N 1/28.05.1979 Г. неизчерпателно са изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира приложение третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение /когато то има ретроактивно действие/, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и др.

      В случая с оглед посоченото съдебно решение ищецът остава съсобственик с други лица-наследници по закон на Видо Р.К., б.ж. на с. Г. Г. общ. Г. Д., на 6/24 идеални части от процесния имот, отговарящи на цена от сделката на 642,40 лева. Разликата от платената от него цена 2569,60 лева и 642,40 лева е сумата 1927,20 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно / на отпаднало вече основание/. Съответно, той-ищецът е обеднял с тази сума от 1927. 20 лв.

             Освен това ищецът търпи загуба и с платените от него разноски в размер на 300лв по нотариалната сделка, при положение, че губи значителна част от имота, равняваща се на 18/24 идеални части от същия.

             Изложеното обосновава извода за неоснователно обогатяване на ответника с горепосочената сума и съответно обедняване  за ищеца със същата, както и причинени му материални вреди  в резултат от поведението на ответника.

             Ето защо исковата претенция е  основателна и следва да бъде уважена, с присъждане  на горепосочените суми.

             На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на делото разноски- в общ размер на сумата 527лв/по представен списък по чл.80 ГПК,л.74/.

             Водим от горното съдът

                                 

                                                 Р   Е   Ш   И   :

 

              ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx, постоянен адрес: xxx, адрес за призоваване: обл. Монтана о. Г. Д., с. Г. Геново да заплати  на Г.М.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, /чрез пълномощник- адвокат Н.В., адрес xxx/ сумата 2702, 74 лв, представляваща сбор от сумите: 1927,20лв- платена на отпаднало основание като цена по покупко-продажба, удостоверена с нотариален акт Вх. РеГ. №5600 от 06.08.2015 год., акт № 120, том 16, дело № 1962/ 15 год.. Служба по вписвания -Монтана;  300 лв-разноски по нотариалната сделка и 475,54 лв.- присъдени разноски по гр.д.№ 2287/2015Г. на РС-Монтана, както и сумата 527лв -разноски по водене на делото.

          В процеса по делото участват като трети лица – помагачи на страната на ищеца Ж.П.П., П.К.К., В.Р.К., Т.Г.В., К.Г.К. и Д.Г.К..

                РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване  пред окръжен съд-гр.Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: