Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 1334 / 04.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети юни
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.Вълчева, като разгледа
докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 3504 по описа за 2017 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г.Г.Г. *** е оспорил
принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, наложена на
04.12.2017г. на основание чл.171, т.5 б.“б“ от Закона за движение по пътищата
от М.В.К.– специалист репатриране при община Бургас, по силата на която без
знанието и съгласието на жалбоподателя е разпоредено преместване на лек
автомобил марка „Ауди“ с регистрационен номер А 7080 КХ, паркиран върху
тротоар, който е извън определените от администрацията места, пречейки на
преминаването на останалите участници в движението – пешеходци.
Жалбоподателят
твърди, че автомобилът му не е бил паркиран неправилно в нарушение на поставени
пътни знаци, не е създавал опасност и не е пречел на преминаването на други
участници в движението. Счита, че не са били налице предпоставките по чл.171,
т.5, б.“б“ от ЗДвП. Иска обжалваната принудителна административна мярка да бъде
отменена. Претендира присъждане на разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез двама процесуални представители,
поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска от съда да отмени наложената
ПАМ. Твърди, че районът, в който е бил паркиран репатрираният автомобил не е
бил сигнализиран със знак за принудително преместване, тъй като знаците, посочените
в схемата (л.32-33), представена от ответника не са били изпълнени към момента
на преместване на автомобила.
Ответникът
по жалбата М.В.К.– специалист репатриране при община Бургас, чрез представител
по пълномощие, оспорва жалбата, твърди, че
автомобилът е бил паркиран неправилно – в противоречие с разпоредбите на ЗДвП и
по тази причина е била наложена мярката. Относно знака сигнализиращ
принудително преместване в процесния район посочва, че съгласно схемата на
л.32-33 и снимките на л.47-48 такъв е имало, но не може да представи акт, с
който схемата е одобрена по надлежния ред. Иска жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
ФАКТИТЕ:
На
4 декември 2017г. М.В.К.– специалист репатриране извършила проверка на ул.“Г.С.Раковски“
№78, гр.Бургас, при която установила, че върху тротоар, който е извън
определените от администрацията места е паркиран лек автомобил „Ауди“ с рег.№ А
7080 КХ. Органът приел, че начинът, по който е бил паркиран автомобилът създава
пречка за преминаването на останалите участници в движението – пешеходци.
Предвид установеното нарушение, административният орган наложил ПАМ – преместване
на паркираното ППС. Същото било натоварено на автокран и транспортирано до
специализиран паркинг. За извършеното принудително преместване бил съставен протокол
(л.7).
Около 12,42ч. на същия ден,
жалбоподателят заплатил сума в размер на 43,20 лв. за освобождаване на
автомобила от специализирания паркинг (л.6). На водача бил съставен АУАН, в
който е пресъздадено описанието на нарушението от протокола съставен от
ответника, същото е квалифицирано по чл.94, ал.3, предл.второ от ЗДвП. На
същата дата актът е връчен на жалбоподателя.
От
снимковия материал представен по делото, който е изготвен преди изпълнението на
наложената ПАМ, се установява, че автомобилът е бил паркиран изцяло върху
тротоара по посока на пътното платно, а разстоянието между него и сградата,
през което следва да се промъкват пешеходците е две тротоарни плочки и
половина, като тази половин плочка е заета от улуци, отвеждащи дъждовната вода
и ел.съоражения (л.8, снимка 1 и 3 и л.41).
Жалбоподателят
е узнал за наложената ПАМ на 04.12.2017г. Жалбата сезирала съда е подадена на
15.12.2017г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице.
Характерът
на административния акт се определя с оглед неговото съдържание. Предвид
правните последици настъпили за жалбоподателката от прилагането на ПАМ, съдът
приема, че мярката има всички белези на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган,
с което се засягат права и законни интереси на адресата му – настоящ жалбоподател.
С волеизявлението на административния орган се разпорежда преместване на
автомобила на нарушителя, без негово знание, като за последния възниква
задължение да заплати определена сума, за да бъде автомобилът му освободен от
отговорно пазене. Ето защо, следва да се приеме, че обжалваната ПАМ
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и
жалбата срещу нея е процесуално допустима.
Съдът
намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от
компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, поради което е валидна.
Според този текст, в релевантната редакция, определените от министъра на
вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач. Поради това налагането
на мярката ще е законосъобразно, ако лицето, което я налага притежава
съответните правомощия за това.
По
делото е представена заповед №1487/19.06.2015г. (л.10), издадена от кмета на община
Бургас (представител на администрацията, управляваща пътя), с която последният възлага
на служителите от общинско предприятие „Транспорт“ на длъжност „специалист
репатрация“ да прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП.
Според представения от ответника трудов договор, 2бр. допълнителни споразумения
и длъжностна характеристика (л.12, 13, 14 и 30) на Милена Вълкова Карчева, същата
заема длъжност „специалист репатрация“ при общинско предприятие „Транспорт“,
общ.Бургас. Тези факти водят до извод за компетентност на ответника по жалбата да
наложи процесната ПАМ. Ето защо, съдът приема, че ПАМ е наложена от компетентен
орган, във форма незабранена от закона, предвид липса на изрично законово
изискване на писмена такава.
Обжалвания
административен акт е издаден в съответствие с материалния закон.
Съгласно
чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
когато превозното средство е – паркирано в нарушение на правилата за движение
на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разходите,
направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика
на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези
разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява
от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на
вътрешните работи.
Разпоредбата
на чл.94 ал.3 изр.2 от ЗДвП, допуска престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на
оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко
Според
§6 т.28 от ДР на ЗДвП „участник
в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето
действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са
водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
Разпоредбата
на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, предвижда две отделни хипотези, при
осъществяването на чийто фактически състав, компетентният служител налага мярката
„преместване“. Първата е когато преводното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, а втората – когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението, независимо от това дали е поставен или не неподвижен пътен знак, предупреждаващ
за принудително преместване на паркирано превозно средство.
В
случая е налице втората хипотеза, тъй като жалбоподателят е паркирал изцяло на
тротоара на ул.“Г.С.Раковски“ №78, гр.Бургас, което място не е обозначено от
собствениците на пътя или администрацията за паркиране на автомобили. От друга
страна, паркирайки на тротоара до сграда, където пешеходците се придвижват,
жалбоподателят е направил невъзможно преминаването им като участници в
движението. Тези факти се установяват от протокола, изготвен в момента на
репатрирането, акта за установяване на административното нарушение и 13бр.
снимки на л.8, снимка 1 и 3 и л.41 от делото. Невъзможността за преминаване на
пешеходците произтича от липсата на 2 м разстояние от автомобила до стената на
сградата. Стандартът за
тротоарните плочки предвижда два вида размери за тях – 30 см/30 см и 40 см/40 см.
Ако се приеме, че дадените на снимката плочки са от по-големия размер, се
налага извода, че това разстояние е не повече от 1,10 – 1,20 м. Т.е. от една
страна е налице нарушение на чл.94 ал.3 изр.2 от ЗДвП – автомобилът е спрян
върху тротоар, който не е обозначен за престой и паркиране на автомобили и
откъм страната на сградите остава разстояние по-малко от
Възражението
на процесуалните представители на жалбоподателя, че процесната ПАМ е
незаконосъобразна, тъй като участъкът, в който е бил паркиран автомобила не е
бил сигнализиран със знак, предупреждаващ за принудително преместване е
неоснователно. В конкретния случай, автомобилът е бил принудително преместен при
наличието на предпоставки визирани във втората хипотеза на чл.171, т.5, б.”б”
от ЗДвП, чийто фактически състав предполага превозното средство да е паркирано
в нарушение на нарушение на правилата за движение и да създава опасност или да прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението. Тази хипотеза не изисква наличие на
предупредителен знак, за да бъде МПС преместено принудително.
По
изложените съображения оспорената принудителна административна мярка е
законосъобразна, а жалбата против нея - неоснователна.
С оглед изхода от спора разноски следва да се
присъдят в полза на ответника по жалбата. Такива са своевременно претендирани в
хода на устните състезания. Жалбоподателят дължи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лв., определен по реда на чл.78,
ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) във вр. с чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба от наредбата по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл.78,
ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) конкретния размер по всеки спор се определя
от съда. В случая представителството осъществено от юрисконсулт е на главна
страна и включва участие във всички съдебни заседания, посочване и представяне
на доказателства, изразяване на становища в хода на съд.заседания по
процесуалните действия на жалбоподателя и неговите пълномощници. По тази
причина съдът счита, че са налице основания да бъде присъдено по-голямо от
минимално предвиденото възнаграждение в чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, но не и максимално предвиденото поради невисоката
фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Бургас, VI-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г.Г.Г. ***, против принудителна административна мярка,
наложена на 04.12.2017г. от М.В.К.– специалист репатрация в общинско
предприятие „Транспорт" при Община Бургас, на основание чл.171, т.5 б.“б“
от Закона за движение по пътищата, по силата на която без знанието и съгласието
на Г.Г. е разпоредено преместване на лек автомобил марка „Ауди“, с рег.№ А 7080
КХ, паркиран върху тротоар на ул.“Г.С.Раковски“ №78.
ОСЪЖДА Г.Г.Г. *** да заплати на община Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лв.
Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: