№ 89
гр. Балчик, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20223210100194 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена искова молба от „Т.“ ЕООД,с ЕИК
****,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от Управителя си К.Д.,чрез
пълномощника си адвокат А. И.,със съдебен адрес в ****, срещу „Б.-К.“ ООД с ЕИК****,
със седалище и адрес на управление в ***, с управител Н. Д. П..
Предявен е осъдителен иск,с правно основание в разпоредбите на чл.318 и с от
Търговския закон, с цена на иска-979,88 лева. Претендира се законна лихва от датата на
подаване на исковата молба,до окончателното изплащане на сумата,както и направени
деловодни разноски,ведно със адвокатско възнаграждение.
В исковата си молба,ищецът твърди,че по неформален договор за покупко - продажба
дружеството-ищец е продало на ответния търговец готови хранителни смеси на обща
стойност 1 262.40 лева с ДДС за което издава фактура № 52203/ 14.11.2019 г. на стойност
757.80 лева с ДДС с падеж на плащане 14.12.2019 г. и фактура № 52734/17.12.2019г. на
стойност 504.60 лева с ДДС с падеж на плащане
2020. г.
От сумата по фактурите ни бяха заплатени 282.52 лева с ДДС, с което плащане
погасихме частично дължимата сума по фактура № 52203/ 14.11.2019 г. по която остава да
ни се дължат 475.28 лева с ДДС.
По фактура № 52734/ 17.12.2019 г. неизпълнението е пълно.
Ищецът твърди,че видно от приложените към фактурите Стокови разписки с №
33125/ 12.11.2019 г. и № 33780/ 14.12.2019 г., готовите хранителни смеси са получена от
ответният търговец. Възражения за количествени или качествени различия не са направени в
законния срок.
1
С извършените частични плащания ответното дружество признава задължението си,
но отказва да ни заплати останалата дължима сума.
Въпреки многократните контакти с представител на ответника посочената сума
остава неплатена.
С оглед изложеното,дружеството-ищец моли съда да осъди дружеството-ответник да
заплати в негова полза,сумата от 979.88 лева с ДДС, ведно с дължимата законна лихва върху
тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените
разноски по водене на делото и заплатеното адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане№360 от 20.04.2022год.съдът е разпоредил да се изпрати препис от
исковата молба на дружеството ответник.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до
същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В законния срок за отговор,ответната страна,не представя писмен отговор по
исковата молба.
По делото е изготвен и приет доклад,с който е разпределена доказателствената
тежест между страните.
Редовно призовано дружеството-ищец се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител,а именно от адвокат А. И. от АК-Т.. От името на подзащитното
си дружество, адвокат И. заявява в съдебно заседание,че поддържа исковата
претенция.Прави искане делото да разгледа по правилата на чл.238 от ГПК, като се
постанови неприсъствено решение.
Пледира да се уважи изцяло иска,като се осъди ответното дружество да заплати
претендираната сума, ведно със дължимата законна лихва,както и направените деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение. Представя списък за направените разноски.
Дружеството-ответник,редовно призовано в съдебно заседание не се представлява в
съдебно заседание,не изразява становище по исковата претенция.
По делото са приети доказателства.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на 01.09.2022 г., ответното
дружество не се представлява, редовно призовано, като няма направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Дружеството-ищец,чрез своя процесуален представител,в първото
съдебно заседание е направило искане на основание чл.238 ал.1 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу дружеството-ответник.
Така предявената молба е допустима и по същество и разгледана по същество
основателна.
Съдът,след преценка на събраните доказателства прие за установена следната
2
фактическа обстановка:
Съгласно разпоредбата на чл.239 ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете
за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е
основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени
доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, не се представлява в първото по
делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В
съобщението по чл.131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са
вписани последствията по чл.238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за
насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно
направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се
направи изводът, че искът е вероятно основателен.. Съдът не излага подробни мотиви по
смисъла на чл.236 ал.2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл.239 ал.2 от ГПК, а настоящото
решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл.239 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради
което и на основание чл.239 ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявеният иск следва да се уважи изцяло,като осъди дружеството-ответник да
заплати в полза на дружеството-ищец сумата от 979.88 лева с ДДС, ведно с дължимата
законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска-18.04.2022год. до
окончателното й изплащане,на основание чл.318 и сл. от Търговския закон.
По отношение на разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски.
Дружеството ищец претендира съгласно представения списък следните деловодни разноски:
-адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
-заплатена държавна такса за образуване на производството-50 лева
-разноски за явяване в съдебно заседание-пътни и дневни-432,50 лева.
Съдът счита,че искането за заплащане на разноски,представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева и заплатена държавна такса за образуване на
производство в размер на 50 лева следва да бъдат уважени,като основателни и доказани.В
делото са налице доказателства за това.
По отношение на искането за заплащане на -разноски за явяване в съдебно заседание-
3
пътни и дневни-432,50 лева,съдът приема,същото за неоснователно и като такова не следва
да бъде уважено.
Разноските, които страните правят за водене на делото са държавни такси и разходи
за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат – чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се
сключва между клиент и адвокат в писмена форма, която служи за доказването му.
Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими
от закона условия. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на разпоредбата на чл.
78 ГПК относно присъждането на разноски.
С оглед изложеното,съдът приема,че ако в договора за правна помощ между
дружеството ищец и процесуалният представител бяха предвидени и разноски свързани с
пътни и квартирни,то тогава би следвало такъв тип разноски да са предмет на анализ от съда
дали са дължими.В конкретния казус,в договора за правна помощ разноски за заплащане на
пътни и квартирни пари в полза на процесуалният представител не са предвидени,поради
което съдът счита,че не следва да бъдат присъждани като направени деловодни разноски в
полза на дружеството-ищец.
За пълнота на мотивите съдът съобразява и факта,че,според него претендираните
разноски за пътни и квартирни пари в размер на 432,50 лева не са първо в разумен размер,а
на следващо място не е налице необходимост от тяхното извършване. В съотвествие с
практиката на СЕС,изразена в Решение по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 на
СЕС,както и по редица други решения №31107/96,&54,ЕCHR 2000-XI на възстановяване
подлежат онези разноски,за които,ищецът е докаже,че са били действително и необходимо
извършени и ,че са били в разумен размер.От представените писмени доказателства за
направени разноски-пътни и квартирни се установява,че процесуалният представител на
ищеца е спал в хотел в гр.Д., при положение,че делото е в гр.Б., който е известен с факта, че
има множество хотели,в които процесуалният представител би могъл да отседне. За пътни
разноски са представени само касови бонове за заплатено гориво дизел, без да са
представени доказателства относно маршрут,километри и т.н.
С оглед изложеното,по отношение на искането за присъждане в полза на
дружеството-ищец на направени деловодни разноски под формата на пътни и квартирни
пари в размер на 432,50 лева съдът счита,че същото следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.238,във вр.чл.239 от ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА,на основание чл.318 и сл. от Търговския закон, „Б.-К.“ ООД с
ЕИК****,със седалище и адрес на управление в ***, с управител Н. Д. П. ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „Т.“ ЕООД,с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано
4
от Управителя си К.Д.,сумата от сумата от 979.88 лева(деветстотин седемдесет и девет лева
и 88 стотинки) с ДДС, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска-18.04.2022год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Б.-К.“ ООД с ЕИК****,със седалище и адрес на управление в ***,с
управител Н. Д. П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Т.“ ЕООД, с ЕИК ****,със седалище и адрес
на управление в ***, представлявано от Управителя си К.Д.,сумата от сумата от, 300
лв.(триста лева), представляващи адвокатско възнаграждение за адвокат А. И. от АК-Т..
ОСЪЖДА „Б.-К.“ ООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление в ***, с
управител Н. Д. П. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление в ***,представлявано от Управителя си К.Д.,сумата от сумата от, 50
лв.(петдесет лева), представляващи деловодни разноски(заплатена държавна такса за
образуване на производство).
ОТХВЪРЛЯ искането на„Т.“ ЕООД,с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от Управителя си К.Д.,за заплащане на деловодни
разноски,под формата на пътни и квартирни пари, в размер на 432,50 лева(четиристотин
тридесет и два лева и 50 стотинки) в нейна полза от Б.-К.“ ООД с ЕИК****, със седалище и
адрес на управление в ****, с управител Н. Д. П., като неоснователно и недоказано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5