№ 155
гр. Севлиево, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20244230100524 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от М. П. Т., искова
молба, насочена срещу „Застрахователно акционерно дружество „ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, с която е предявена искова претенция с правно
основание чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр. с чл. 45 и чл. 86
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за сумата от 15 000 лева -
частично претендирана от сумата в размер на 27 000 лева /изменение на иска
от о.с.з. от 21.03.2025 г./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на
07.11.2023 г. около 09:33 часа, в гр. Севлиево, на кръстовището на ул. „Петко
Р. Славейков” и ул. „Росица”, регулирано със светофарна уредба, работеща в
нормален режим, причинено от водача О.М.З., с ЕГН **********, управляващ
автомобил марка „Ситроен”, модел „Джъмпи”, с peг. № ****, който риск е
покрит с валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключена с ответника, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата в
размер на 305,15 лева, дължима от датата на увреждането – 07.11.2023 г. до
датата на подаване на исковата молба – 16.04.2024 г.; както и законната лихва
върху главницата, от момента на предявяване на иска - 16.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 60 лева - за
причинените имуществени вреди, ведно с мораторна лихва за забава върху
главницата в размер на 3,66 лева, дължима от датата на увреждането -
07.11.2023 г. до датата на подаване на исковата молба - 07.11.2023 г.; ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 07.11.2023 г. до окончателното
изплащане на общата сума.
Ищцата извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
1
07.11.2023 г. около 09:33 часа, в гр. Севлиево, на кръстовището на ул. „Петко
Р. Славейков” и ул. „Росица”, регулирано със светофарна уредба, работеща в
нормален режим, О.М.З., с ЕГН **********, управляващ автомобил марка
„Ситроен”, модел „Джъмпи”, с peг. № ****, отнел предимството на
пресичащата (като пешеходец) ищца, която пресичала кръстовището на
пешеходна пътека и зелен сигнал на светофара, като я блъснал с предната част
на автомобила. М. П. Т. паднала назад на земята и си ударила главата. Твърди
се, че след инцидента виновният водач напуснал местопроизшествието, като
пострадалата имала непълен спомен за случилото се - опомнила се на земята с
кървяща рана на главата, а минувач й помогнал да се изправи. Ищцата била
транспортирана с линейка до ФСМП-Севлиево. Същия ден била приета за
лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Стойчо Х.” - гр. Севлиево.
След инцидента ищцата била с постоянни оплаквания от главоболие, гадене,
световъртеж, повръщала неколкократно през следващите дни, изпитвала
постоянно неразположение и слабост.
В исковата молба се твърди, че в резултат от настъпилото събитие
ищцата получила следните увреждания: контузия на главата с клинични данни
за мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в срединната теменно-тилна
област на главата, охлузване на левия лакът, болезненост в седалищната
област. Раната на главата била хирургически обработена и зашита. Ищцата
имала оплаквания от главоболие, гадене, световъртеж, общо неразположение
и слабост - които продължавали и до момента на подаване на исковата молба,
повръщала неколкократно.
М. П. Т. постъпила в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Стойчо Х.” -
гр. Севлиево на 07.11.2023 г. в 13:54 ч., и била изписана на 10.11.2023 г. в 14:00
ч., по КП 209 Хирургично лечение при травми на главата. Окончателна
диагноза била контузия на главата /Комоцио на мозъка/ Скалп в регио
темпоралис; реимплантация на скалпа; сутура, с анамнеза: снета по данни на
пациентката. Получените увреждания довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
При преглед при психиатър, проведен на 20.11.2023 г., било направено
следното заключение: силно вътрешно напрегната, емоционално тревожна и
дистимна, ориентирана сравнително добре, в съзнание. Множество страхово-
депресивно с-ми с натрапчив характер. Изразен астено дистонно-вегетативен
с-м. Хипобулична. Апсихотична. Преработва непрекъснато травмиращия
момент. Силно притеснена, нестабилна. Мислене свързано с психотравеното
натоварване. Водеща Диагноза: F32 Тежък депресивен епизод, без психотични
симптоми, Придружаващи заболявания: F43.0 Остра стресова реакция.
Назначено й било съответно медикаментозно лечение.
В исковата молба се твърди, че поради преживените травми ищцата
изпитвала притеснения дали ще може да изпълнява служебните си
задължения като бригадир в плетачен завод „Росица ”АД.
Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба ищцата била
2
лишена от възможността да живее пълноценно и изпитвала стрес при спомена
за случилото се, като не можела да излиза от дома си без придружител -
поради влошеното й психическо и физическо състояние, като се превърнала се
е в затворен, наплашен, свръхемоционален човек. Ищцата имала постоянно
появяващо се главоболие, като на практика, без обезболяващи, тя изобщо не
можела да се справи, страдала от безсъние, а когато заспи, постоянно била
измъчвана от кошмари, свързани с претърпения инцидент.
Ищцата твърди, че нанесените й травми оставили траен отпечатък в
съзнанието й, затова защото освен причинените й телесни увреждания,
преживяла и силен емоционален стрес, който продължавал - оздравителният
процес не бил завършен, тъй като не можела да си служи пълноценно с
пострадалия лакът, поради което избягвала да натоварва ръката до нейното
пълно възстановяване, което причинявало силно неудобство в личен и
професионален план. Също така от преживения стрес постоянно сънувала
кошмари, отказвала да излиза, защото изпитвала постоянен стрес и страх,
страхувала се и от МПС-та, като всичко това силно ограничавало личния и
социалния й живот.
Твърди се, че за автомобил марка „Ситроен”, модел „Джъмпи” с peг. №
****, към датата на пътно транспортното произшествие, имал сключена
застраховка гражданска отговорност Полица №BG/01/123001740203 и крайна
дата на покритие 20.06.2024 г. с ответното дружество.
Ищцата сочи, че на 23.11.2023 г., съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ,
била отправена писмена застрахователна претенция към ответника по
отношение на процесното ПТП, в размер на 30 000 лева, както и сумата в
размер на 60 лева - имуществени вреди.
С писмо, № 2-101-4101-9747#2/02.01.2024 г., ответникът изпратил
уведомление, че във връзка с отправената от ищцата застрахователна
претенция, определеното едностранно застрахователно обезщетение, в размер
на 3000 лева било преведено по предоставената от нея банкова сметка.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се
осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 15 000 лева -
частично претендирана от сумата в размер на 27 000 лева /изменение на иска
от о.с.з. от 21.03.2025 г./ - като обезщетени за претърпените неимуществени
вреди от ПТП от 07.11.2023г, с лек автомобил марка „Ситроен”, модел
„Джъмпи” с peг. № ****, причинено по вина на водача на лекия автомобил
О.М.З., рискът за което бил застрахован по действащия към този момент
договор за застраховка между ответника и собственика на автомобила
изразяващи се в болка, страдание, претърпени психични страдания, нанесена
тежка физическа и психическа травма, влошаване на качеството й на живот,
намалени социални контакти и невъзможността да живее и работи
пълноценно; претендира мораторна лихва за забава върху главницата в размер
на 305,15 лева, дължима от датата на увреждането до датата на подаване на
исковата молба; както и законната лихва върху главницата, от момента на
3
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в
размер на 60 лева - за причинените имуществени вреди, на основание чл. 86 от
ЗЗД - мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 3,66 лева,
дължима от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба;
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на общата сума. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба, с който предявените искови претенции се оспорват по основание и
размер. Ответното дружество оспорва механизма на произшествието, оспорва,
че настъпилото ПТП е вследствие на виновно поведение на водача на лек
автомобил марка „Ситроен”, модел „Джъмпи” с peг. № ****, че са настъпили
сочените от ищцата увреждания, навеждат се доводи за съпричиняване, при
твърдения, че ишцата не е пресичала на разрешено за целта място, както и че
дори и да е било разрешено, то тя не е пресичала на разрешен сигнал. Оспорва
се и акцесорната претенция за лихва. Иска се от съда да отхвърли така
предявените искове.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по
делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
сумата от 15 000 лева - частично претендирана от сумата в размер на 27 000
лева /изменение на иска от о.с.з. от 21.03.2025 г./, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в
резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2023 г. около 09:33 часа, в гр. Севлиево,
на кръстовището на ул. „Петко Р. Славейков” и ул. „Росица”, регулирано със
светофарна уредба, работеща в нормален режим, причинено от водача О.М.З.,
с ЕГН **********, управляващ автомобил марка „Ситроен”, модел „Джъмпи”,
с peг. № ****, който риск е покрит с валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника, ведно с мораторна
лихва за забава върху главницата в размер на 305,15 лева, дължима от датата
на увреждането – 07.11.2023 г. до датата на подаване на исковата молба –
16.04.2024 г.; както и законната лихва върху главницата, от момента на
предявяване на иска - 16.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;
както и сумата в размер на 60 лева - за причинените имуществени вреди,
ведно с мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 3,66 лева,
дължима от датата на увреждането -07.11.2023 г. до датата на подаване на
исковата молба - 07.11.2023 г.; ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на общата сума.
Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска
4
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и застрахователя – ответник.
С доклада по делото е обявено за безспорен и и ненуждаещ се от
доказване факта, че към процесната дата 07.11.2023 г., управляваният от
О.М.З., лек автомобил, марка „Ситроен”, модел „Джъмпи”, с peг. № ****, е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена при ответното
дружество.
По делото са разпитани свидетелите С. Г.а С. /дъщеря на ищцата/ и К. К.
З..
От разпита на свидетеля С. Г.а С. /дъщеря на ищцата/ се установява, че
разбрала, че майка й е претърпяла инцидент от мъжа на майка си. Ищцата
била докарана до хирургията, като свидетелката била допусната, но й казали,
че ищцата не е добре в момента, като й направили операция на главата и
имала шевове. Свидетелката сочи, че ищцата била изписана след няколко дни
/около седмица/. Ищцата имала световъртеж, повръщаше, главоболие.
Свидетелката твърди, че се наложило да помага на ищцата, която не можела
да се храни, да се къпе, да се облича. Лявата страна на ищцата, лакътят,
седалището били наранени, а свидетелката била при нея близо месец, за да й
помага – обличала я, къпела я, хранела я в началото. Сочи се още, че ищцата
не можела да се движи изцяло, ръката й била неподвижна, лявата й страна
трудно се движела, сънувала кошмари, събуждала се през нощта, плачела, била
на антидепресанти и пиела лекарства. Илагат се сведения, че ищцата се
върнала на работа след около месец-два, като на работата си не била
пълноценна /включително към момента на разпита/ - сложили й човек да й
помага, не можела да си върши работата сама. Свидетелката помагала на
ищцата около месец, а последната не се върнала на работа за по-дълго време
от месец. Сочи се, че ищцата не се справя физически - не можела да вдига
лявата си ръката, не можела много време да седи права, седалището я боляло,
получавала световъртежи, при топло време й ставало лошо, страх я било да
излиза, да пресича улиците, да пътува с автомобил. Ищцата не е имала
хронични заболявания преди ПТП. Ръката на ищцата не била напълно
възстановена, боляла я.
По делото се събраха гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля К. К. З., като съгласно показанията на същия се установява, че си
спомня инцидента, който се е случил на кръстовището, на което има светофар,
до 2-ро Основно училище „Стефан Пешев“ през 2023 г. – било преди обяд,
5
ранния следобед, като времето било слънчево, ясно време. Свидетелят сочи,
че бил от другата страна на светофара и чакал да светне зелен сигнал, като
видя отсреща жената /ищцата/ да лежи на платното /на пешеходната пътека/,
като била съвсем близо до тротоара, като свидетелят не видял къде е била
/дали на пътя или на тротоара/, как е започнала да преминава и как е била
бутната - преди него имало две коли, които чакали на светофара и нямал
видимост. Свидетелят спрял, като ищцата била срещу него, спрямо неговото
местоположение. Свидетелят сочи, че вдигнали ищцата, която била замаяна,
сложили я на тротоара, била и дадена вода. Свидетелят посочва, че
пешеходният светофар трябвало да е спирал да е зелен, когато той е видял
ищцата. Изрично посочва, че има място за пресичане на пешеходци -
пешеходна пътека, като ищцата била на нея.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, при преценката им по
реда на чл. 172 ГПК.
Съгласно събраните по делото доказателства е видно, че против О.М.З.,
с ЕГН **********, е съставен АУАН серия GA № 1041609 от 07.11.2023 г. на
ОДМВР Габрово, РУ - гр. Севлиево и образувана административно
наказателна преписка, която завършила с издаването на Наказателно
постановление № 23-0341-000457 от 14.12.2023 г. на ОДМВР Габрово, РУ - гр.
Севлиево, с което при следните обстоятелства: в г. Севлиево, на
кръстовището, образувано от ул. „Росица” и ул. „Петко Р. Славейков” О.М.З.,
с ЕГН **********, управлява личния си товарен автомобил марка „Ситроен”,
модел „Джъмпи”, с peг. № ****, същото кръстовище се регулира със
светофарна уредба работеща в нормален режим на работа. При движение по
ул. „Росица” навлиза в кръстовището извършвайки маневра „завой наляво” с
посока на движение към ул. „Петко Р.Славейков” на разрешен сигнал на
светофарната уредба „Зелен”, като не пропуска пресичащия пешеходец на
пешеходна пътека сигнализирана със светофарна уредба светеща в „Зелен”
разрешителен сигнал за преминаване на пешеходци, пътна маркировка М8.1
„Пешеходна пътека” - тип зебра, и пътен знак Д17, като с предната лява част
на ППС-то блъска пешеходеца М. П. Т. , от удара лицето пада на земята и си
удря главата. О.М.З., с ЕГН **********, Реализира ПТП с пострадало лице.
Водачът не остава на мястото на произшествието и не уведомява
компетентните органи на МВР. Във връзка с горното е прието, че О.М.З., с
ЕГН **********, в извършил следните нарушения: водач на завиващо пътно
превозно средство не пропуска пешеходците. ПТП, с което виновно е нарушил
чл.119, ал. 4 от ЗДвП; участник в ПТП не уведомява компетентната служба на
МВР, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП. За горните
нарушения на О.М.З., с ЕГН **********, са му наложени следните наказания
- глоба в размер 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Административнонаказателната преписка е прекратена поради смъртта на
нарушителя О.М.З., с ЕГН **********.
От заключението на автотехническата експертиза, съдът изведе следния
механизъм на процесното ПТП, а именно: на 07.11.2023 г. в светлата част на
6
денонощието, на кръстовището образувано от ул. „П. Р. Славейков” и ул.
„Росица”, регулирано със светофарна уредба, като към момента на
настъпилото ПТП светофарната уредба е работеща в нормален режим на
работа. За автомобилите са монтирани вертикални три секционни светещи
уредби, като най отгоре е с червена светлина, под нея е с жълта светлина и
най-отдолу е със зелена светлина. За пешеходците са монтирани вертикални
три секционни светещи уредби, като най-отгоре е цифров брояч на време
светещ в зелено или в червено в зависимост в светещата под него секция, под
нея е секция изобразяваща пешеходец светещ в червено и под нея е секция
изобразяваща пешеходец светещ в зелено. За движещите се по ул. „Петко
Р.Славейков” са монтирани пътни знаци БЗ „Път с предимство”, а за
движещите се по ул. „Росица” са монтирани пътни знаци Б2 „Спри! Пропусни
движещите се пътни превозни средства”. За пресичащите пешеходци в
кръстовището в северната, източната и южната част на кръстовището са
очертани пътна маркировка М8.1 „Пешеходна пътека” - тип зебра.
Вещото лице посочва, че л.а. „Ситроен”, модел „Джъмпи”, с peг. № ****
извършва маневра ляв завой спрямо посоката си на движение като не се
съобщава за спиране от негова страна за даване на предимство на насрещно
движещ се автомобил, което определя непрекъсната видимост към
пресичащия пешеходец и липса на обекти закриващи неговата видимост.
Вещото лице посочва, че ударът между л.а. „Ситроен” и пешеходката М. П. Т.
е настъпил на пешеходна пътека находяща се на ул. „П. Р. Славейков” в
близост до ул. „Росица”. В о.с.з. вещото лице посочва, че няма данни в коя
посока се е движил автомобила - към автогарата или към моста. Извършва ляв
завой, но не е ясно в коя посока, а когато е за ляв завой е зелен сигнал и за
пешеходците, и за автомобилите.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като намира, че същото
е съответстващо на приложените по делото писмени доказателства,
включително на приложения протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице,
в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно самото удостоверено изявление относно
установените от съставителя причинно-следствени връзки между фактите и
явленията в обективната действителност, свързани с настъпването на
съответното ПТП - в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на
ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и
Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т.о, ТК, както и
представеното по делото наказателно постановление, което съдът съобразява,
че не попада измежду актовете на наказателния съд, с които по надлежен ред
едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние, и които
биха били задължителни, на основание чл. 300 от ГПК за гражданския съд, но
7
съдът намира, че наказателното постановление не противоречи на останалите
доказателства по делото и го обсъжда в съвкупност с останалите
доказателства по делото.
Съдът намира, че на база гореизложеното, като причина за настъпване
на произшествието, може да се посочи непропускането на минаващия на
пешеходна пътека пешеходец, от страна на О.М.З., с ЕГН **********, водач
на автомобил, марка „Ситроен”, модел „Джъмпи”, с peг. № ****. С оглед
изложеното, съдът намира, че действията на водача съставляват граждански
деликт.
Съгласно приетата по делото съдебномедицинска експертиза, вх. №
2467/30.04.2025 г., неоспорена от страните, ищцата е получила следните
увреждания: травма на главата с разкъсно-контузна рана в тилната окосмена
част на главата с дължина около 5 см, силно кървяща към момента на
инцидента, която била зашита, като травмата е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 3 седмици;
мозъчно сътресение, протекло с временна дезориентация, главоболие,
световъртеж , гадене и повръщане, като е протекло без загуба на съзнание и
съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от
около 2 месеца; травма на левия лакът довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота за срок от около месец, месец и половина;
травма в лявата хълбочна област, довела до болки и страдания за срок от
около 10 дни. След ПТП пострадалата изпаднала в тревожно-депресивно
състояние свързано с непрекъснато преработване на стресогенното събитие.
Консултирана с психиатър и изписано медикаментозно лечение от което
провела един курс. Ищцата била консултирана и от невролог и също е
прилагала медикаментозно лечение. Причинените увреждания са
предизвикали интензивни болки и страдания през първите два месеца след
инцидента, след което техния интензитет е започнал да намалява.
Вещото лице посочва, че травмата в лявата хълбочна област, най-
вероятно е била причинена при съприкосновение с лекия автомобил.
Разкъсно-контузната рана в тилната окосмена област на главата е получена
вследствие на падане назад върху подлежащия терен, под въздействието на
поставената на главата шнола. Контузията на левия лакът може да се получи
същи при падане назад върху подлежащия терен.
В заключението се посочва, че към момента на прегледа не се
установяват последици от претърпените травматични увреждания на меките
тъкани, като ищцата съобщава за периодично главоболие, световъртеж,
безсъние, страхови изживявания и тревожност и към настоящия момент не
пътува с личен лек автомобил, а само с автобус и такси. Не пресичала пътното
платно, докато не се убеди, че автомобилът, който вижда е спрял. При
пътуването си към прегледа към гр. Габрово от гр. Севлиево е съобщила за
страхови изживявания в автобуса. При прегледа ищцата е била психомоторно
напрегната, тревожна, все още ангажирана с психотравменото събитие. При
8
високи температури, физическо и психическо напрежение, получава
главоболие. След произшествието има пристъпи от ускорен пулс /тахикардия/.
Основните оплаквания на ищцата към настоящия момент са свързани с
тревожно-депресивни изживявания. Възможно е главоболието и
световъртежът, които изпитва да са също така свързани с това разстройство.
Вещото лице посочва, че не може да се даде прогноза, кога и в каква степен
тези изживявания на ищцата ще намалеят или изчезнат.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата
съебномедицинска експертиза, като подробно, пълно и компетентно
изготвено, като същото съответства и на събраните гласни и писмени
доказателства по делото.
По делото са представени фискален бон и фактура за сумата в размер на
60 лева, като е отбелязано, че сумата съставлява такса за издаване на
удостоверение за нанесена телесна повреда или сексуално насилие след
седебномедицински прегледи и/или проучване на документация.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова
презумпция / чл. 45, ал. 2 от ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление
№ 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи (решение № 154/09.10.2017 г. по т. д. №
374/2017 г. на ВКС, I ТО, определение № 597 от 01.12.2017 г. по т. д. №
1330/2017 г. на ВКС, I ТО ТК, решение № 2251/02.11.2017 г. по гр. д. №
2129/2017 г. на САС) и отчете вида и характера на доказаните по делото
увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, прогнозата за възстановяването на
9
ищцата, възрастта на ищцата към датата на ПТП – 55 г., начинът, по който
ПТП се е отразило на психиката на ищцата, както и социалноикономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Настоящият състав взе предвид, че вследствие на уврежданията,
получени от пострадалата на 07.11.2023 г., същата е получила травма на
главата с разкъсно-контузна рана в тилната окосмена част на главата с
дължина около 5 см, силно кървяща към момента на инцидента, която била
зашитa; мозъчно сътресение, протекло с временна дезориентация, главоболие,
световъртеж , гадене и повръщане, като е протекло без загуба на съзнание;
травма на левия лакът; травма в лявата хълбочна област. Получените
увреждания са създали затруднения на пострадалата в ежедневния й живот
(болки, дискомфорт, нужда от чужда помощ), за периода на възстановяване
(общо около 2 месеца). Получените увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, както и ищцата е изпаднала в
тревожно-депресивно състояние, свързано с непрекъснато преработване на
стресогенното събитие, което не е отшумяло.
Определянето на обезщетението следва да обезщети претърпените
болки, страдания от ищцата, към момента на възникването им, като
обезщетение следва да съответства на социалната справедливост, за да може
размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени
вреди и да ги компенсира. Предвид всички взети от съда обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените
болки и страдания от М. П. Т., както и с оглед времето, което е било
необходимо за възстановяването – около 60 дни, включително
обстоятелството, че тревожно-депресивното състояние не е преминало и към
момента на разглеждане на делото и продължава да създава значителни
неудобства, както и обстоятелството, че ищцата не се е възстановила
психически напълно, включително, че продължава да има и физическо
напрежение, получава главоболие, пристъпи от ускорен пулс /тахикардия/,
както и обстоятелството, че същата изпитва затруднения при извършване на
работата си, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза в размер на 13 000 лева.
Тук е систематичното място съдът да разгледа релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП-то в
резултат от поведението на ищцата, изразяващо се в пресичане на
неразрешено за целта място или пресичане на неразрешен сигнал.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен /така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г.,
ОСТК на ВКС/. Съдът намира, че направеното възражение от страна на
ответника е неоснователно, доколкото не се доказа съпричиняване от страна
10
на ищцата, изразяващо се в пресичане на неразрешено за целта място или
пресичане на неразрешен сигнал.
Съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 13 000 лева и поради тази
причина искът, предявен пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъде
уважен в този размер и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 15 000 лева /частично от 27 000 лева/.
Съдът намира, че искът за имуществени вреди се явява основателен в
претендирания размер от 60 лева и същият следва да бъде уважен.
Относно акцесорната претенция за лихва: Според чл. 497, ал. 1 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, считано от по-ранната дата от: 1. изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 2 КЗ, и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя.
В конкретния случай по делото не е спорно, а и е доказано чрез
представеното с исковата молба заверено копие от претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата
до ответното дружество, че претенцията по чл. 380 от КЗ е предявена на
05.12.2023 г., като видно от уведомление по застрахователна претенция, изх.
№ 2101-4101-9747/2/02.01.2024 г., застрахователят е превел на ищцата сумата
от 3000 лева по посочена от нея банкова сметка – т.е. отказва да заплати
пълната справедлива сума.
С формираната практика на ВКС в решение № 50102/20.10.2022 г. по
описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. №1191/2021 г.
по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение №167 от 30.01.2020 г. по т. д.
№2273/2018 г. по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение №128 от 04.02.2020 г.
по т. д. №2466/2018 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение №50106 от
03.11.2022 г. по т. д. №1865/2021 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., и решение
№50001/03.02.2023 г. по т. д. №2530/2021 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о.,
категорично е утвърдено, че Кодексът за застраховането (в сила от 01.01.2016
г.), изрично диференцира отговорността на застрахователя за собствената му
забава – чл. 497 КЗ, от отговорността му за забава, като функционално
обусловена от отговорността на делинквента – чл. 494, т. 10 КЗ, чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ.
Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие, или от датата на
11
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от двете дати е най-ранна - чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 3
КЗ - т.е. в конкретния случай от 05.12.2023 г. – датата, на която е предявена
претенцията от ищеца пред ответника.
По разноските:
При този изход на спора, правно на разноски имат и двете страни,
съгласно представените от тях списъци с разноски.
При този изхода, на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска. В о.с.з. процесуалните представители на страните правят
взаимни възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и с оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни, поради нарушаващи
забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и произтичащата от това нищожност.
С оглед на изложеното, съдът намира, че размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и
правна сложност на делото, проведените съдебни заседания, както и цената на
предявените искове. В конкретния случай съдът намира, че адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело следва
да бъде определено, както следва: 1000 лева за процесуалния представител на
ищеца и 1000 лева за процесуалния представител на ответника.
По тези съображения съдът намира, че в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски в общ размер на 1040,64 лева, от които 173,44 лева –
заплатена държавна такса и 867,20 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
На ответника също следва да бъдат присъдени разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, в общ размер от 199,20 лева, съразмерно с отхвърлената
част от иска - 66,40 лева за платени от ответника депозити за вещи лица и
132,80 лева – адвокатско възнаграждение.
С определение от 03.02.2025 г., ищцата е освободена от заплащане на
разноски, изразяващи се във внасяне на депозит за изготвяне на
съдебномедицинска експертиза, а с определение от 01.04.2025 г. е освободена
от заплащане на разноски, изразяващи се във внасяне на държавна такса върху
увеличения размер на иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати,
съразмерно с уважената част от иска, по сметката на Районен съд - Севлиево,
сумата от общо 798,48 лева - 364,88 лева – държавна такса върху увеличения
размер на иска и 433,60 лева – изплатено възнаграждение за вещо лице от
12
бюджета на съда.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪДЖА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна” № 16, да заплати
на М. П. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***************************, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата от 13 000 лева -
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на ПТП, настъпило на 07.11.2023 г. около 09:33 часа, в гр.
Севлиево, на кръстовището на ул. „Петко Р. Славейков” и ул. „Росица”,
регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим, причинено от
водача О.М.З., с ЕГН **********, управляващ автомобил марка „Ситроен”,
модел „Джъмпи”, с peг. № ****, който риск е покрит с валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответника, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2023 г. - датата на
предявяване на претенцията до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 13 000 лева до
пълния предявен размер от 15 000 лева /частично претендирана от сумата в
размер на 27 000 лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪДЖА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, да
заплати на М. П. Т., с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането, сумата от 60 лева - представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на 07.11.2023 г.
около 09:33 часа, в гр. Севлиево, на кръстовището на ул. „Петко Р. Славейков”
и ул. „Росица”, регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален
режим, причинено от водача О.М.З., с ЕГН **********, управляващ
автомобил марка „Ситроен”, модел „Джъмпи”, с peг. № ****, който риск е
покрит с валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключена с ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 05.12.2023 г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪДЖА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, да
заплати на М. П. Т., с ЕГН **********, сторени разноски пред настоящата
инстанция, съобразно уважената част от иска, в общ размер на сумата от
1040,64 лева, от които 173,44 лева – заплатена държавна такса и 867,20 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. П. Т., с ЕГН
**********, да заплати на „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК
*********, сумата от общо 199,20 лева, съразмерно с отхвърлената част от
иска, от които 66,40 лева за платени от ответника депозити за вещи лица и
132,80 лева – адвокатско възнаграждение.
13
ОСЪДЖА „ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметката на Районен съд -
Севлиево сумата от общо 798,48 лева - 364,88 лева – държавна такса върху
увеличения размер на иска и 433,60 лева – изплатено възнаграждение за вещо
лице от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
14