Решение по дело №219/2021 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: 15
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Пламен Георгиев Тодоров
Дело: 20211430200219
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Кнежа, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно
наказателно дело № 20211430200219 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Г. К. Г.,с ЕГН********** чрез пълномощника си адв.П.Х. от ВТАК със служебен адрес:
гр.В.Т.,ул.”Ц.Ц.”№**”*”,ет.*,с адрес за призовки и съобщения: адресът на пълномощника е
предявил въззивна жалба против Наказателно постановление №35-0000786 от 29.06.2021
год., издадено от П. В. К.-Директор на РД „АА”-Пл..
Въззивникът иска от съда да отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно
процесното Наказателно постановление №35-0000786 от 29.06.2021 год., издадено от П. В.
К.-Директор на РД „АА”-Пл., с което на осн. чл.93в, ал.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/ му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на
500лв./петстотин лева/ за нарушение на чл.32,§1,изр.2 на Регламент (ЕС) №165/2014.
Според въззивника процесното Наказателно постановление №35-0000786 от 29.06.2021год.,
издадено от П. В. К.-Директор на РД „АА”-Пл., е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материален закон,тъй като в обстоятелствената част на
АУАН серия А-2020 №290186 от 02.06.2021год.,а също така и в обстоятелстената част на
издаденото от П. В. К.- Директор на РД „АА”-Пл. наказателно постановление №35-0000786
от 29.06.2021г.,от административно-наказващия орган е прието, че на 02.06.2021 год. от Г.
К. Г.,с ЕГН:********** е извършено нарушение около 12:00ч. в гр.Иск., изх. гр.Пл. в
посока гр. Пл., като водач на товарен автомобил Ивеко 75Е17 с per.№ ********, собственост
на Д. Й. К., извършва превоз на товари за собствена сметка с поставена табела превоз за
собствена сметка, като е допуснал следното нарушение не е осигурил правилно използване
на тахографския лист за текущия ден, видно от тах. лист от 02.06.2021г.
1
Предвид което за горното нарушение, с процесното Наказателно Постановление №35-
0000786 от 29.06.2021 год., от административно-наказващия орган е прието, че въззивника
виновно е нарушил чл.32, §1, изр.2 на Регламент (ЕС) №165/2014 и на същия му е наложена
„глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.93в, ал.1 от ЗАвП.
Според въззивника от описанието на деянието в обстоятелствената част на АУАН серия А-
2020 №290186 от 02.06.2021г. и на НП №35-0000786 от 29.06.2021 год. не може да се
разбере в какво се изразява неправилното използване на тахографския лист и какво е
следвало да бъде поведението на водача,както и какви действия е следвало да извърши
той, за да осигури правилно използване на тахографския лист за текущия ден.Въззивникът
счита,че е недопустимо тези факти и обстоятелства да се установяват впоследствие, тъй като
те следва да бъдат ясно и точно посочени в обстоятелствената част на акта и НП, за да се
даде възможност на наказаното лице да изложи възраженията си. Въззивникът счита,че така
описаното деяние и дадената правна квалификация не дава достатъчно конкретна
информация, за да се прецени какво правило за поведение не е спазил в качеството си
на водач на описаното МПС..
Изтъква се от въззивната страна,че посочената за нарушена разпоредба на чл.32 §1,изр.2
съдържа общо задължение за водачите, които използват аналогови тахографи, да осигуряват
правилното им функциониране и правилното използване на тахографските листове и има
бланкетен характер.Сочи се от въззивника,че в следващите параграфи на чл.32 и следващите
чл.33-чл.37 от същата глава VI - "Използване на уредите" от регламента са разписани и
детайлизирани съответните правила при използването на тахографите и отговорността на
транспортните предприятия и на водачите като в чл.34 от същия регламент относно
"използване на карти на водача и тахографски листове" се съдържа изброяване на
конкретните задължения на водачите,но според него в случая не е посочено кое от тези
задължения не е било изпълнено, а е визиран само общия текст на чл.32, §1, изр.2 от
Регламента, което е недостатъчно.
Още повече, в АУАН серия А-2020 № 290186 и на НП №35-0000786 от
29.06.2021г. никъде не е посочен видът на тахографа /дигитален или аналогов/,монтиран в
товарен автомобил Ивеко 75 Е17 с per. № ********,за да се приеме,че посочената за
нарушена разпоредба на чл. 32, §1, изр.2 на Регламент (ЕС) №165/2014 е относима.
Въззивната страна счита,че по същество липсва описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено,тъй като допуснатата нередовност на
АУАН,възпроизведена в НП, препятства правото на защита на наказаното лице,поради
поставянето му в невъзможност да разбере извършването на какво точно административно
нарушение му се вменява. Изтъква се от въззивника,че при ангажиране административно-
наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение,
последното следва да е описано с неговите белези, както от субективна, така и от
обективна страна.
Според него точното и безспорно доказване на обективния признак на
2
административното нарушение във формата, в която действително се е осъществил в
обективната действителност, е от значение не само за защитата му, понеже има право да
научи какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си,но и с оглед на
спазването на принципа на законност в който смисъл е и актуалната съдебна практика
/Решение №651 от 30.10.2018г. по к.адм.н. д. №807/2018 г. на I състав на Административен
съд–Пл. и Решение №366 от 09.05.2018г. по адм.н.д.№840/2018г. на V състав на Районен
съд - Пл./.
Въззивникът счита,че от съдържането на обстоятелствената част на АУАН серия А-2020 №
290186 от 02.06.2021год. и на НП №35-0000786 от 29.06.2021г. е видно, че като нарушение
в тях е посочено, че водачът не е осигурил правилно използване на тахографския лист
за текущия ден и именно това нарушение му е вменено във вина.
Според него правилното използване на тахографски лист означава използването на
тахографски лист,съвместим с тахографския апарат така, че данните за движението на
превозното средство да могат да бъдат разчетени. Въззивникът изтъква,че този извод се
извлича от съвкупното тълкуване на чл.2,т.2,б."а",чл.4,чл.17 и Приложение
№1"Изисквания за производството, изпитванията, монтирането и контрола на
аналогови тахографи", т. IV "Тахографски листове" от Регламент № 165/2014 година
ЕС.
Според въззивника,за да бъде изведен извод,че той не е осигурил правилното използване на
тахографски лист е необходимо да се установи, че използваният тахографски лист не е
позволил отразяване на данните за движението на превозното средство, респективно
разчитането на тези данни,какъвто извод може да бъде изведен само при знание за вида на
използвания тахографски лист; дали използваният тахографски лист е съвместим с
аналоговото устройство на товарния автомобил, както и дали на използвания лист е
отразена необходимата информация.
Въззивната страна счита,че поради изложеното, в обстоятелствената част на АУАН серия
А-2020 № 290186 от 02.06.2021г. и на НП №35-0000786 от 29.06.2021г. е следвало да се
съдържа подробно и ясно текстово описание на извършеното деяние, тъй като за така
описаното в АУАН и НП нарушение- „не е осигурил правилно използване на тахографския
лист за текущия ден е приложима друга санкционна норма, различна от посочената, а
именно чл.93в, ал.24 от ЗАвП.т.е. за това, че „на 02.06.2021 год. Г. К. Г., като водач на
товарен автомобил Ивеко 75Е17 с per.№********, собственост на Д. Й. К., извършва превоз
на товари за собствена сметка с поставена табела превоз за собствена сметка, като не е
осигурил правилно използване на тахографския лист за текущия ден, същият е следвало да
бъде санкциониран от административно наказващия орган съобразно разпоредбата на
чл.93в, ал.24 от ЗАвП - глоба в размер на 100,00лв., а не с наложена му съобразно
разпоредбата на чл.93в, ал.1 от ЗАвП глоба в размер на 500,00 лв.
Въззивната страна счита ,че неправилно посочената, съответстващата на нарушението
санкционна норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната
отговорност, води до съществено нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
3
Според въззивната страна горепосочените нарушения и неправилно приложение на
материалния закон, освен, че водят до необоснованост на обжалваното НП се отразяват
и в процесуален аспект,защото административно-наказателното производство е строго
формално и за законосъобразността на АУАН и НП от формална страна е необходимо
точно,пълно и ясно описание на нарушението със съответните съставомерни признаци като
съответствие между текстово описание на нарушението, неговата цифрова
квалификация и правно основание на наложената санкция.
Счита се от въззивната страна ,че в конкретния случай тези изисквания са нарушени,което
при всички случаи ограничава правото на защита на въззивника,тъй като за него остава
неясно за какво нарушение в действителност е санкциониран. Отделно от друга страна,
лишава и съда от възможност да прецени и определи точния предмет на доказване,а оттук и
да извърши надлежен контрол за законосъобразност.
Освен изложеното по-горе, въззивната страна счита, че обжалваното НП следва да бъде
отменено и на основание чл.28 от ЗАНН- поради маловажност на случая. Излагат се
съображения ,че в чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Излагат се съображения в насока,че при тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в
ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Акцентира се на
това,че общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН като при
извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Въззивникът сочи,че съгласно чл.93,т.9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление е оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или е оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение е обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Въззивната страна акцентира,че цел на ЗАНН е налагане на наказания
за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения
правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и
предупредително като счита,че налагането на санкция не следва да се приема като самоцел
на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание,
като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран.
Според въззивната страна в случая административно-наказващият орган се е ограничил да
отбележи в обжалваното от нас НП ,че нормата на чл.28 от ЗАНН не може да се приложи
като мотиви за това не се сочат. Въззивната страна изброява,че от нарушението,за което й е
4
ангажирана отговорността, не са настъпили никакви вредни последици и жалбоподателят не
е наказван за идентично нарушение на закона, което води до извод за инцидентна подобна
проява.
Предвид изложеното с оглед горните смегчаващи вината обстоятелства и липсата на вредни
последици,според въззивника, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и случаят се явява
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въззивната страна е представила към жалбата си следните писмени доказателства:
1.Препис от жалбата и доказателствата за ответната страна;
2.Договор за правна защита и съдействие и пълномощно;
3.АУАН серия А-2020 № 290186 от 02.06.2021 год. и
4.Наказателно постановление №35-0000786 от 29.06.2021 год., издадено от П. В. К.-
Директор на РД „АА”-Пл..
Въз основа на изложеното въззивната страна счита, че Наказателно постановление №35-
0000786 от 29.06.2021г, издадено от П. В. К.-Директор на РД „АА”-Пл., следва да бъде
отменено, в какъвто смисъл се иска от съда да се произнесете с акта си. Освен това се иска
от съда да осъди РД „АА” - Пл. да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски, в
това число заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/
лева.
По делото се проведоха общо 4 бр. о.с.з. за периода от 26.10.2021г. до 01.02.2022г.
Въззивникът чрез процесуалната си представителка поддържа жалбата си и в писмено
становище развива аргументи за неината основателност.
Въззиваемият е бил редовно призован,но въпреки това не се яви,не изпрати представител и
не взе отношение по жалбата. От въззиваемия в придружаващото жалбата писмо е отразено
становище,че процесното НП следва да бъде потвърдено,а в случай ако бъде отменено се
заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,като иска от съда да
го намали до предвидените вчл.7,ал.2,т.2 от Наредба за минималните адвокатски
възнаграждения ставка по размер.
По делото бяха разпитани свидетелите: АТ. АНЧ. Д. и ОГН. ИВ. К..
Видно от показанията на св.АТ. АНЧ. Д. , обективирани в протокол от о.с.з. на 23.11.2021г.-
лист 2, същия е бил актосъставител при установяването на нарушението и съставянето на
АУАН на жалбоподателя.Този свидетел каза,че си спомня случая,тъй като с колегата си К.
на посочената в АУАН дата са спрели за проверка товарен автомобил“Ивеко“,описан в акта
и при представените тахографски листове се установило ,че водача неработи правилно с
механизма и поради тази причина му е бил съставен съответния акт. Свидетелят каза ,че
тахографския лист от 02.06.2021г. е приложен към акта и посочи,че водача не работи
правилно с тахографа. Този свидетел поясни ,че има позиция ,когато е в почивка и
конкретно това не е било направено от водача и затова му е бил съставен акта.
5
Свидетелят Д. поясни пред съда,че АУАН е съставен на въззивника конкретно за този
тахографски лист от 02.06.2021г.,който е приложен към акта.Свидетелят заяви ,че не си
спомня дали водача е дал обяснение във връзка с нарушението си като той е съставил
АУАН,а колегата му К. е бил свидетел по акта.
Видно от показанията на св.ОГН. ИВ. К.,обективирани в протокол от о.с.з. на 23.11.2021г.-
лист3,същия е бил свидетел при съставянето на АУАН на жалбоподателя.Свидетелят К.
потвърди казаното от св.Д. ,че те двамата са били заедно на работа на въпросната дата
,посочена в акта като са спрели за проверка въззивника в качеството му на водач на
описаното в акта МПС и при извършената проверка колегата му св.Д. съставил на
въззивника съответния АУАН за установеното нарушение,че не е водил правилно
тахографа,видно от иззетия тахографски лист.Свидетелят заяви,че тази нередност е била
установена и не си спомня дали водача е възразявал или е казвал нещо като в случая са
извършили проверка и са иззели само един тахогравски лист за доказателство.
Въззивникът даде обяснение,обективирано в протокол от о.с.з. от 01.02.2022г. –лист 2 и 3
в насока ,че на 02.06.2021г. в гр.Иск. е билспрян от двама служители на ДАИ за проверка в
качеството си на водач на камион „Ивеко“ с рег.№****** ,който е 7 тона соло камион. Той
разказа пред съда ,че при проверката е представил съответните тахошайби и е обяснил ,че е
сложил табела „Превоз за собствена сметка“ и не извършва транспорт,съответно показал
документ ,че е регистраран земеделски производител .След проверката на шайбите всичко
било наред ,когато проверяващия поискал дневния тахографски лист за съответния ден и му
било казано да чака и след като чакал около 55 минути му бил написан акт,в който било
посочено ,че неправилно е водил тахографския лист за деня без да му е било обяснено какво
точно му е грешката и какво е направил.
Въззивникът заяви ,чене е разбрал какво е нарушил,тъй като е бил с празен камион и не е
превозвал нищо към момента на проверката и след време е получил процесното НП ,където
видял ,че е глобен със сумата от 500лв. и поради това решил да го обжалва пред съда.
Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели,както и на обясненията на въззивника
като ги счита за достоверни и непротиворечиви със събраните по делото писмени
доказателства.
След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени
доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка :
Видно от съдържанията на АУАН Серия А-2020,с бл.№290186/02.06.2021г. и на процесното
Наказателно постановление №35-0000786 от 29.06.2021г, издадено от П. В. К.-Директор на
РД „АА”-Пл. от актосъставителя и след това от административно-наказващия орган е
прието, че на 02.06.2021 год. от Г. К. Г.,с ЕГН:********** е извършено нарушение около
12:00ч. в гр.Иск., изх. гр.Пл. в посока гр. Пл., като водач на товарен автомобил Ивеко 75Е17
с per.№ ********, собственост на Д. Й. К., извършва превоз на товари за собствена сметка с
поставена табела превоз за собствена сметка, като е допуснал следното нарушение не е
осигурил правилно използване на тахографския лист за текущия ден, видно от тах.
6
лист от 02.06.2021г.
Предвид което за горното нарушение, с процесното Наказателно Постановление №35-
0000786 от 29.06.2021 г.,от административно-наказващия орган е прието, че въззивника
виновно е нарушил чл.32, §1, изр.2 на Регламент (ЕС) №165/2014 и на същия му е наложена
„глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.93в, ал.1 от ЗАвП.
Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни изводи:
АУАН и процесното НП са били съставени,съответно издадени от компетентни за това лице
и административен орган,което се установи от събраните по делото писмени доказателства
на страните и не се оспорва от въззивника и процесуалния му представител.
Процесното НП е било връчено на въззивнника на 19.07.2021г.,а жалбата срещу него е
била подадена на 26.07.2021г.,видноотпощенското клеймо на плика и е регистрирана
при въззиваемия с вх.№52-00-53-6220/1/ от 27.07.2021г.
Предвид горното въззивната жалба е предявена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана. Доказателствената
тежест по делото пада върху административно-наказващия орган,който е длъжен по
безспорен и категоричен начин да установи и докаже ,че въззивникът на посочената в
АУАН и процесното НП дата е извършил виновно вмененото му административно
нарушение.
Според настоящият съдебен състав при съставянето на АУАН и при издаването на
процесното НП са било извършени съществени процесуални нарушения на чл.42,ал.1,т.4
от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН от актосъставителя и административно-наказващия
орган,тъй като не може да се разбере от описанието на нарушението, какво и как е било
нарушено от въззивника,за да се счита,че е извършил вмененото му административно
нарушение т.е. виновно е нарушил чл.32, §1, изр.2 на Регламент (ЕС) №165/2014 ,за
извършването на което е санкциониран с „глоба” в размер на 500лв./петстотин лева/ на
основание чл.93в, ал.1 от ЗАвП, с което се нарушава правото на защита на въззивника.
Според съда от описанието на деянието в обстоятелствената част на АУАН серия А-2020
№290186 от 02.06.2021г. и на НП №35-0000786 от 29.06.2021г. не може да се разбере ясно
и категорично в какво се изразява неправилното използване на тахографския лист и
какво е следвало да бъде поведението на водача,както и какви действия е следвало да
извърши,за да осигури правилно използване на тахографския лист за текущия ден. Тези
факти и обстоятелства е недопустимо от посочените по-горе законови норми / чл.42,ал.1,т.4
от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН/ да се установяват впоследствие пред съда,тъй като
същите е следва да бъдат ясно и точно посочени в обстоятелствената част на АУАН и
процесното НП, за да се даде възможност на наказаното лице да изложи възраженията си и
впоследствие да организира защитата си.
Съгласно чл.32, §1, изр.2 на Регламент (ЕС) №165/2014, ГЛАВА VI
ИЗПОЛЗВАНЕ НА УРЕДИТЕ
7
„Член 32 Правилно използване на тахографите
1.Транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното функциониране и
използване на дигиталните тахографи и на картите на водача. Когато транспортните
предприятия и водачите използват аналогови тахографи, те осигуряват правилното им
функциониране и правилното използване на тахографските листове.“
Тази формулировка на нарушението в процесното НП без конкретизация в какво точно се
състои то е абстрактна,бланкетна,непълна,неможе да породи законоустановено правно
действие по отношение на въззивника и нарушава правото му на защита.
Съгласно чл.6. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) от ЗАНН
„Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.“
Предвид последното всяко едно административно нарушение следва да има следните
белези:
1 да е деяние /човешко действие или бездействие/;
2.да нарушава установения ред на държавното управление;
3.да е извършено е виновно и
4.да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Горното е в насока,че според законодателя всяко едно административно нарушение има
обект,субект,субективна и обективна страна.От субективна страна по аргумент на чл.11 от
НК,административното нарушение като деяние може да бъде извършено виновно,когато е
възможно при две форми на вината- умишлено или непредпазливо.
Съобразно последното нарушение по чл.32, §1, изр.2 на Регламент (ЕС) №165/2014 от
въззивника е и несъставомерно и не води до изводи,че той от обективна и субективна
страна може да извърши такова без изрична конкретизация.
Предвид изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отмени
процесното Наказателно постановление №35-0000786 от 29.06.2021г, издадено от П. В. К.-
Директор на РД „АА”-Пл. като неправилно и незаконосъобразно.
Освен това съда следва да осъди РД„АА”-Пл. да заплати на въззивника адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв./четиристотин лева/.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №35-0000786 от 29.06.2021г.,издадено от П.
В. К.-Директор на РД „АА”-Пл. като неправилно и незаконосъобразно.
8
ОСЪЖДА РД„АА”-Пл. да заплати на Г. К. Г.,с ЕГН********** със служебен адрес:
гр.В.Т.,ул.”Ц.Ц.”№**”*”,ет.* адвокатско възнаграждение в размер на 400лв./четиристотин
лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Пл. в 14-т
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
9