РЕШЕНИЕ
№ ...36
гр. Самоков, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесети юли през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 83 по описа на
съда за
Б.С.Б. *** обжалва Наказателно постановление № 19-0338-001138,
издадено на 08.11.2019 г. от Е. П. Ф. – Началник група към ОДМВР – София, РУ –
Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят не се
явява, не се представлява и не заявява допълнително становище по жалбата.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно
постановление (НП). Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
25.01.2020 г. (събота). Щом последният ден на срока за подаване на жалбата е
неприсъствен ден (в случая 01.02.2020 г. - събота), то съгласно чл. 183, ал. 4
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН този срок е изтекъл в края на първия следващ
присъствен ден - 03.02.2020 г. –
понеделник. Безспорно се установява от събраните доказателства, че жалбата е
подадена чрез куриер на 02.02.2020 г., поради което преклузивният 7-дневен срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за подаването й, считано от връчването на НП на
жалбоподателя, е спазен. По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът
за установяване на административно нарушение (АУАН), с чието съставяне съгласно
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е образувано административно-наказателното производство
срещу жалбоподателя, е съставен от В.Д.Н., на длъжност „младши автоконтрольор”
в РУ – Самоков, който е оправомощен с представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните актове да съставя актове за установяване на
административни нарушения по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по силата
на заеманата от него длъжност. АУАН съдържа всички реквизити, установени в чл.
42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
За посочените в акта нарушения на ЗДвП против жалбоподателя в законоустановения
срок е издадено наказателно постановление от Е. П. Ф., за когото не е спорно, а
и е служебно известно на съда, че към датата на издаване на НП е заемал
длъжността началник група „Охранителна полиция” в РУ – Самоков при ОДМВР –
София. Съгласно т. 2.9 от гореобсъдената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,
която е била в сила към датата на издаване на НП, началниците на сектори/групи
„Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са оправомощени в съответствие с чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП на
обслужваната територия. Ето защо обжалваното НП е издадено от компетентен
орган. Не на последно място, НП не съдържа нови фактически обстоятелства,
против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не
е могло да се защитава.
Единственото сравнително
конкретно оплакване в жалбата за допуснато в хода на
административно-наказателното производство съществено нарушение на процесуални
правила е, че АУАН не е връчен на жалбоподателя. Това оплакване е
неоснователно, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Както от съдържанието на АУАН, така и от показанията на св. В. Д. Н. –
актосъставител се установява, че жалбоподателят е подписал акта и екземпляр от
него му е връчен, което също е удостоверено с подписа му. Жалбоподателят изобщо
не твърди подписите на акта да не са положени от него, респ. не ангажира и
доказателства в подкрепа на такова твърдение.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 26.09.2019 г. в 20,35 ч. в
гр. Самоков на кръстовището на ул. „М.” и ул. „Б.” жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил „Т. А.” с рег. № .. без да е правоспособен водач,
не е носил свидетелството за регистрация на автомобила и наред с това е отказал
да бъде изпробван за установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо
средство „Дрегер Алкотест ..” с фабричен номер ARDM – .., калиброван за техническа
годност до м. ноември
Тези фактически изводи на съда се
основават на редовно съставения срещу жалбоподателя АУАН (на л. 8 от делото), чиято
презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за отразените
в него обстоятелства не е опровергана от никакви доказателства. Напротив,
посочените в акта обстоятелства се подкрепят както от показанията на свидетеля В.
Д. Н., така и от писмени доказателства – талон за изследване с бланков № ..,
съставен от св. Н. на 26.09.2019 г., както и писмо изх. № 05-72-1/22.06.2020 г.
от Директора на Център за спешна медицинска помощ – София, от което е видно, че
на 26.09.2019 г. жалбоподателят не е обслужван от екипи на ФСМП – Самоков.
Установените от доказателствата
по делото факти обосновават по несъмнен начин извод, че жалбоподателят е
извършил административните нарушения, за които е наказан с обжалваното НП.
Относно административното
нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
На горепосочените дата и място жалбоподателят
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Т. А.” с рег. № .. без
да е правоспособен водач на МПС. Деянието му е съставомерно от обективна и
субективна страна като административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. За това административно нарушение наказващият орган законосъобразно е
ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и при
спазване на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН правилно му е наложил административно
наказание глоба в максималния съгласно закона размер от 300 лв. Налице е
сериозно отегчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство – същият е
управлявал автомобила във видимо нетрезво състояние като е лъхал на алкохол.
Макар това обстоятелство само по себе си да не е съставомерно за другото от
трите административни нарушения, за които е наказан жалбоподателят (това по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП), то е посочено в АУАН като обстоятелство, при което
нарушенията са извършени, а както вече се посочи, АУАН се ползва с презумптивна
доказателствена сила и съдържанието му не е опровергано от никакви
доказателства. Наред с това, по делото
не се установяват никакви смекчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства, които да обосноват необходимост от изменение на НП чрез
намаляване на размера на глобата за административното нарушение по чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
Относно административното
нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП.
На горепосочените дата и място жалбоподателят
е управлявал описания по-горе лек автомобил като не е носил свидетелството за
регистрация на това моторно превозно средство. Това деяние е съставомерно като
административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП и за
него административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, като му е наложил глоба в предвидения в закона
твърд размер от 10 лв., който не подлежи на намаляване от съда.
Относно административното
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
административно-наказуемо е деянието на водач на МПС, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и не изпълни
предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Кумулативната даденост
на двата отказа е необходима за съставомерността на деянието, тъй като сам по
себе си отказът на водача да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употребата на алкохол не би бил изобщо противоправен, ако водачът
впоследствие се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на медицинско
и химическо лабораторно изследване по реда на действащата към датата на
извършване на деянието разпоредба на чл. 3а от Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ, бр. 61/2017 г., изм. и доп.
обн. ДВ, бр. 81/2018 г.). От друга страна при липса на отказ за извършване на
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, или с други
думи – при изпробване на водача с техническо средство, последващото
неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
и химическо лабораторно изследване би било без правно значение, защото в такъв
случай концентрацията се установява въз основа на показанията на техническото
средство дори и ако водачът не е приел показанията му (арг. от чл. 6, ал. 9,
вр. чл. 3а, т. 2 от цитираната наредба).
Това тълкуване на разпоредбата на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е по своя характер стеснително, тъй като изискването за
кумулативна даденост на двете категории откази на водача на МПС ограничава
приложното поле на разпоредбата до действителния й смисъл, който е по-тесен от
словесно изразения. Такова тълкуване е допустимо, извършено е в съответствие с
чл. 46, ал. 1 – 3 от ЗНА и съответства както на други разпоредби на ЗДвП – чл.
174, ал. 1, санкционираща управление на МПС с концентрация на алкохол,
установена по един от двата способа – с техническо средство или с медицинско и
химическо изследване, така и на целта на закона – да санкционира онези водачи
на МПС, които със собственото си поведение осуетяват възможността да бъде
установена по какъвто и да е допустим способ употребата на алкохол.
От обсъдените по-горе събрани по
делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 26.09.2019 г. около
20,35 ч. в гр. Самоков на кръстовището на ул. „М.” и ул. „Б.” жалбоподателят
като водач на МПС – лек автомобил „Т. А.” с рег. № .. е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство „Дрегер ..” с фабр. № ARDM-.., определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Този
отказ е възприет от свидетеля В. Д. Н. и е отразен АУАН, а и в талона за
изследване, съставен по реда на цитираната Наредба № 1/2017 г., като в същия
талон е отразено и писмено изявление на жалбоподателя, че отказва да даде
кръвна проба. В съвкупността от събрани по делото доказателства не се съдържа
дори индиция жалбоподателят въпреки изявлението си при проверката, че отказва
да даде кръвна проба, впоследствие да е изявил воля за обратното, а именно
концентрацията на алкохол в кръвта му да бъде установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване, респ. изпълнението на тази негова последваща
воля да е било осуетено от липсата на вписване в талона за изследване на
лечебно заведение, в което той да се яви в определен срок след връчване на
талона за извършване на такова изследване. Нещо повече, по искане на жалбоподателя
в настоящото съдебно производство са събрани доказателства, от които е видно,
че на 26.09.2019 г. той не е обслужван от екипи на ФСМП – Самоков (вж.
горепосоченото писмо изх. № 05-72-1/22.06.2020 г. от Директора на Центъра за
спешна медицинска помощ – София).
Поради всичко изложено дотук
деянието на жалбоподателя съставлява както от обективна страна, така и от
субективна страна административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в
гореизяснения смисъл на тази разпоредба. За това административно нарушение
административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал отговорността на
жалбоподателя, като му е наложил административно наказание глоба в предвидения
твърд размер от 2000 лв., който не подлежи на намаляване от съда. Жалбоподателят
не е правоспособен водач, поради което законосъобразно не му е наложено кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”.
Относно приложението на
чл. 28 от ЗАНН.
Общо и за трите извършени от
жалбоподателя административни нарушения следва да се посочи, че нито едно от
тях не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. За административното нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. трето от ЗДвП следва да се посочи, че ниската степен на обществената му
опасност е изначално предвидена от закона чрез определяне на твърде
незначителен за днешния стандарт на живот твърд размер на глобата за него (10
лв.). Както вече се посочи, жалбоподателят е извършил административното
нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП само при отегчаващи отговорността му
обстоятелства, което изключва определянето на това нарушение като маловажен
случай. Извършването пък на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е създало предпоставки за осуетяване реализирането на
административно-наказателна отговорност на жалбоподателя по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП или евентуално на наказателната му отговорност за престъпление по чл. 343б
от НК, поради което към него съдът не следва да проявява с нищо неоправдана
снизходителност. Поради това обществено-опасните последици на деянието, за
което е наказан жалбоподателят, не са незначителни, а не са налице и други
конкретни смекчаващи обстоятелства, поради които съдът да приеме, че степента
на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Ето защо за извършеното от жалбоподателя
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП също не са налице основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
По всички изложени съображения
обжалваното НП е законосъобразно и при липсата на основания за неговата отмяна
или изменение в която и да е от неговите части, същото следва да бъде изцяло
потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно
постановление № .., издадено на 08.11.2019 г. от Е.П.Ф. – Началник група към ОДМВР
– София, РУ – Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: