№ 236
гр. Монтана, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630201402 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 005787/03.10.2024г. на Председател на
Комисията за защита на потребитЕ.те (КЗП), е наложена на „У.К.Ф.” EАД,
ЕИК ххх, гр.София, представлявано от Е. К. П., чрез адв.Н. И. Н. от АК –
Силистра и адв.И.В.А. от САК, с посочен съдебен адрес в гр.София, част от
Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници“, гр.София, имуществена
санкция в размер на 5000 (пет, хиляди) лева на основание чл.45, ал.1 от Закон
за потребителския кредит (ЗПК), за административно нарушение по чл.11,
ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК.
Недоволно от Наказателното постановление (НП) „У.К.Ф.” EАД, ЕИК ххх,
гр.София, представлявано от Е. К. П., чрез адв.Н. И. Н. от АК – Силистра и
адв.И.В.А. от САК, с посочен съдебен адрес в гр.София, част от Адвокатско
дружество „Камбуров и съдружници“, гр.София, моли да бъде отменено като
незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират се
съдебни разноски за адвокатски хонорар (възнаграждение), с включен ДДС.
Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган (АНО) -
Председател на Комисията за защита на потребитЕ.те (КЗП), чрез ст.
юрисконсулт С.П., пледира за оставяне без уважение на жалбата и
потвърждаване на НП, в т.ч. чрез изложени доводи в писмено становище.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок, имайки
1
предвид данните по делото, в т.ч. датата на пощенското клеймо на приложения
по делото пощенски плик, чрез който е подадена процесната жалба директно
до РС – Монтана, а не чрез АНО.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
При извършена проверка на 21.03.2024г., оформена документално с
Констативен протокол № К-2773311 в офис на „У.К.Ф.“ ЕАД, находящ се в
гр.Монтана, област Монтана, бул.Христо Ботев“ № 68, магазин ,,З.“, е
установено следното:
На 18.03.2024г. кредиторът „У.К.Ф.” ЕАД е сключил с потребител
Договор за стоков кредит № 6094666/18.03.2024г. с Общи условия, като
свързан договор за кредит за придобиване на стока от продавача „З.-М.М.С.“
ООД в стопанисван от него офис, находящ се в магазин „З.“, гр.Монтана,
бул.Христо Ботев № 68, който не съдържа всички необходими реквизити,
съобразно изискванията на ЗПК._В договора не била налична следната
информация: пълната информация по чл.11, ал.1, т.5 от ЗПК -
адреса/седалището на кредитния посредник; пълната информация по чл.11,
ал.1, т.12 от ЗПК, а именно, че планът трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо,
допълнителните разходи; пълната информация по чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК -
правата на потребителя, произтичащи от чл.27 от ЗПК, както и условията за
упражняване на тези права, а именно, че съгласно чл.27 ал.4 от ЗПК
„Продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави
стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от
кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния
срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко
доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на срока,
през който потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка
на продавача на стоката или на доставчика на услугата”.
Проверката е извършена на 21.03.2024г. от длъжностни лица на РД
,,Монтана“ при КЗП, оформена по надлежен ред с Констативен протокол К-
2773311 в офис на „У.К.Ф.” ЕАД, находящ се в магазин „З.“, гр.Монтана,
бул.Христо Ботев № 68, във връзка с кампания ,,ЗИИП-ПИ-3ПК“ по спазване
изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК). По време на същата
са изискани от представител на кредитора последните сключени в офиса в
гр.Монтана договори с потребитЕ. за предоставени стокови кредити, както и
други документи.
На 02.04.2024г. на електронната поща на КЗП, РД-Монтана
*******@***.** с писмо вх. № М-03-134 са получени изисканите документи.
Представен е сключен с потребител Договор за стоков кредит №
6094666/18.03.2024 г. с Общи условия и издадения му преди сключването
Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за
потребителски кредити. От съдържанието на сьщия е констатирано, че не
съдържа следната задължителна информация:
По чл.11, ал.1, т.5 от ЗПК - адреса/седалището на кредитния посредник,
като на стр.1 в договора е записано: „С полагането на подписа си по-долу
декларирам, че: Всички данни за покупката (описание на стоката и цената) и
тези, отнасящи се до Потребителя и Партньора (данни от личната карта) са
изцяло верни, точни и пълни. Фирма: „З. - М.М.С“ ООД (102208),
Булстат/ЕИК *********, Име на магазин: З. - Монтана (106261), Кредитен
посредник Име: Б.Б.А. (3339257).
2
Предвид неясната информация за кредитен посредник е извършена още
една проверка в офиса на кредитора, оформена по надлежен ред чрез
Констативен протокол № К-2773331/30.04.2024г., като му е изискано да
предостави становище, в което да посочи кой е кредитен посредник при
сключване на договора. Изискано му е също да представи и договор за
посредничество. От кредитора е предоставено на 07.05.2024г. становище вх.
№ М-03-134, в което е потвърдил, че кредитният посредник е ,,3ОРА-М.М.С“
ООД, ЕИК *********. Към становището са приложени договор и
допълнително споразумение за финансиране продажбата на стоки, сключени
със „З.-М.М.С“ ООД. Видно било, че дори да се приеме, че е посочен
действащият кредитен посредник, то липсва информация за
адреса/седалището, който съгласно Търговския регистьр е в гр.Божурище,
Индустриална зона Божурище, ул.Летец Радул Милков № 2. Поради което не
може да се приеме, че е посочен адресът на посредника.
По чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, в Общите условия в чл.4 „Права на
потребителя“, ал.1 е записано: „Потребителят има право при погасяване на
главницата по договора за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на Договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания“,
а в ал.2 е записано: „Потребителят има право на извлечение, показващо
периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или
еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване
на главницата“. В договора и Общите условия (ОУ) не е налична информация,
че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и когато е приложимо, допълнителните разходи.
По чл.11, ал.1, т.21 от ЗПК, в ОУ в чл.3 „Задължения на Потребителя“,
ал.3 е записано: „При кредит предоставен за закупуване на стока, избрана от
потребителя (стоков кредит), Потребителят може да избере една от следните
възможности: т.1. Съгласно чл.27, ал.4 от ЗПК да получи избраната стока от
Търговеца след изтичането на 14-дневния срок, в който Потребителят може да
се откаже от Кредита; в този случай, ако Потребителят реши да се възползва
от правото си на отказ, е достатъчно той само да уведоми за отказа си
Кредитора в срока и по реда на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК, без да дължи на
Кредитора каквито и да е било суми или разноски; или т.2. Съгласно чл.29,
ал.1 от ЗПК да получи избраната стока от Търговеца в деня на сключване на
този Договор/или в друг момент преди изтичането на 14-дневния срок, в който
Потребителят може да се откаже от Кредита; в този случай, ако Потребителят
реши да се възползва от правото си на отказ след като е получил стоката от
Продавача, той трябва да уведоми за отказа си Кредитора в срока и по реда на
чл.29, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК, както и да му възстанови пълния размер на
главницата и да му заплати начислената към момента лихва, в срока, по реда и
при условията на чл.29, ал.4 от 3ПК.
В договора и ОУ не е налична информация, че съгласно чл.27 ал.4 от
ЗПК, продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да
достави стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е
уведомен от кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на
14-дневния срок, в който потребителят може да се откаже от договора за
кредит. Всяко доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди
изтичането на 14-дневния срок, през който потребителят може да се откаже от
договора за кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на
услугата.
От събраните по преписката доказателства било видно, че договорът и
3
Общите условия (ОУ) не съдържат гореописаната задължителна информация.
За установеното административно нарушение по чл.11, ал.1, т.5, т.12 и
т.21 вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК св.В. Б. Ц. (актосъставител) съставила АУАН №
005787/08.05.2024г. в присъствието на св.И. А. Л. ( свидетел при съставяне на
АУАН ) и колежката им св.Е. Н. Б. (свидетел при съставяне на АУАН), връчен
на 08.05.2024г. на упълномощено лице, а впоследствие било издадено на
основание чл.45, ал.1 от ЗПК обжалваното НП с налагане на имуществена
санкция в размер на 5000 (пет, хиляди) лева.
На 14.05.2024г. в РД, КЗП – Монтана постъпили писмени възражения от
жалбоподателя „У.К.Ф.” ЕАД гр.София, чрез изпълнителния директор И.Р.Г.,
оспорвайки нарушението, считайки, че са налице нарушения на материалния и
процесуален закон, алтернативно са наведени доводи за маловажност на
нарушението. Директор РД, КЗП – Монтана изготвил докладна записка до
Председателя на КЗП, представайки АНП.
В хода на съдебното следствие се събраха писмени и гласни
доказателства в лицето на св.В. Б. Ц., св.И. А. Л. и св.Е. Н. Б..
Съдът като обсъди всички гласни доказателства в контекста на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК и чл.45, ал.1
от ЗПК, намира, че нарушението е доказано за извършено и правилно са били
съставен АУАН и издадено НП. Съдът не споделя изложените доводи на
„У.К.Ф.” ЕАД гр.София, намира за безспорно доказано нарушението по чл.11,
ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4 на ЗПК, което е видно от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Твърденията на жалбоподателя –
кредитор, не се подкрепят от доказателствата по делото, в т.ч. и чрез
непосредствения разпит на св.Ц. (актосъставител), която е присъствала по
време на проверката на 21.03.2024г. и е очевидец на нарушението. Настоящият
съд изцяло споделя доводите на процесуалния представител на АНО, като
намира, че нарушението е доказано по несъмнен начин.
Нарушението правилно е квалифицирано като такова по смисъла на
чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК. Не е налице и нарушение
по чл.34 от ЗАНН. Съдът констатира, че са спазени и всички процесуални
изисквания при установяване на нарушението, без да са допуснати каквито и
да е съществени процесуални нарушения, които да имат за последица отмяна
на обжалваното НП. При условията на чл.45, ал.1 от ЗПК правилно е
наложена имуществена санкция на виновното юридическо лице извършило
нарушение по смисъла на чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4 на ЗПК.
С оглед на прецизност съдът следва да отбележи, че не споделя
изложените доводи в жалбата за отмяна на НП. Настоящият съд не констатира
посочените за извършени нарушения по чл.42, чл.57 и чл.52, ал.4 от ЗАНН,
тъй като АУАН е съставен в присъствието на два свидетЕ., които не са
присъствали по време на проверката, но нарушението е установено главно въз
основа на официални документи, т.е. следва да се има предвид разпоредбата
на чл.40, ал.4 от ЗАНН. Възраженията са анализирани от АНО, като АНП е
изпранена на АНО, с отразени доводи за издаване на НП, и на практика
възраженията да бъдат оставени без уважение. Макар и да няма изричен акт
издаден в тази насока от АНО, настоящия съд приема, че не е налице
нарушение по смисъла на чл.52, ал.4 от ЗАНН, имайки предвид събраните
доказателства по АНП, които са всеобхватни, дали възможност на
жалбоподателя да изложи възраженията си и да представи доказателства, че
не е налице установеното в рамките на АНП.
Според настоящия съд не е налице нарушение и на материалния закон,
тъй като писмените доказателства анализирави в АУАН и НП, потвърждават
4
извършеното административно нарушение по смисъла на чл.11, ал.1, т.5, т.12
и т.21 вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК. Независимо от представения трудов договор №
712/02.11.2021г. на лицето Б.Б.А. (консултант-продажби стокови кредити),
съдът изцяло споделя посоченото в АУАН и НП, а именно, дори да се приеме,
че е посочен действащият кредитен посредник в лицето на „З. – М.М.С.“
ООД, то липсва информация за адреса/седалището, който съгласно Търговския
регистьр е в гр.Божурище, Индустриална зона Божурище, ул.Летец Радул
Милков № 2. Поради което не може да се приеме, че е посочен адресът на
посредника. В процесния договор и Общите условия (ОУ) не е налична
информация, че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. В
договора и ОУ не е налична информация, че съгласно чл.27 ал.4 от ЗПК,
продавачът на стоката или доставчикът на услугата не е длъжен да достави
стоката или да предостави услугата на потребителя, преди да е уведомен от
кредитора за предоставянето на кредита и преди изтичането на 14-дневния
срок, в който потребителят може да се откаже от договора за кредит. Всяко
доставяне на стоки или предоставяне на услуги преди изтичането на 14-
дневния срок, през който потребителят може да се откаже от договора за
кредит, е за сметка на продавача на стоката или на доставчика на услугата.
Отговорността на жалбоподателя ЮЛ, кредитор, е безвиновна и в тази връзка
са несъстоятелни доводите изложени в т.2 от жалбата.
Извършвайки цялостен съдебен контрол в т. ч. и за законосъобразността
на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че
административнонаказващия орган правилно не е приложил чл.28 от ЗАНН
имайки предвид тежестта на нарушението и значимостта му – защитата на
правата на потребитЕ.те е основна функция на европейското законодателство
създавайки редица механизми за действително упражняване правата на
потребитЕ.те, като нарушението по чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4
на ЗПК, по разбиране на настоящия съд, е със значима тежест. Настоящият съд
не споделя доводите на жалбоподателя за приложение на чл.28 от ЗАНН,
поради значимостта на защитените обществени отношения, които в условията
на непрекъсната нарастваща инфлация и поскъпване на образно казано
„живота“, отразяващи се изключително неблагоприятно за обикновените
потребитЕ., които са масовия тип потребитЕ., изключват приложението на
чл.28 от ЗАНН относно констатирано административно нарушение по чл.11,
ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК. Не са налице основания случаят
да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият
не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не се
установява и наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около
извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да
бъде оценена като по-малка от типичната. Поради това приложението на
цитираната разпоредба следва да бъде отказано, още повече, че както беше
посочено по-горе, установеното нарушение е със значителна тежест. В
подкрепа на изложеното е и посоченото от АНО, а именно, че за същото по
вид нарушение е налице влязло в сила друго НП, но процесното деяние не е
било „повторно“, за да се налага имуществена санкция съгласно чл.45, ал.2 от
ЗПК.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно.
В същото време съдът служебно (тъй като не е посочено като искане в
жалбата или в открито съдебно заседание) намира, че
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
5
наложеното наказание, в случая имуществена санкция. Санкцията е наложена
в размер над минималния, предвиден в закона, като
административнонаказващият орган вероятно се е мотивирал с
имущественото състояние на дружеството, изложено в докладната записка на
л.57 и л.58 от делото). Имотното състояние на нарушителя обаче е последното
от посочените в чл.27, ал.1 от ЗАНН обстоятелства, които се вземат предвид
при определянето на наказанието. С по-съществено значение са тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, поради което съдът намира за законосъобразно
имуществената санкция да е при минималния размер, предвиден в закона, а
именно 3000 (три, хиляди) лева.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по направените
искания от страните за присъждане на разноски.
Съгласно чл.63д, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, настоящия съд намира, че на
КЗП гр.София, която е ЮЛ на бюджетна издръжка, следва да се присъдят 100
(сто) лева юрисконсултско възнаграждение, а искането на жалбоподателя
„У.К.Ф.” ЕАД гр.София за присъждане на адвокатски хонорар
(възнаграждение) в размер на 1260 (хиляда, двеста, шестдесет) лева, с
включен ДДС, следва да бъде оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.1, т.4 вр. с ал.7, т.4 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 005787/03.10.2024г. на
Председател на Комисията за защита на потребитЕ.те (КЗП), с което на
„У.К.Ф.” EАД, ЕИК ххх, гр.София, представлявано от Е. К. П., чрез адв.Н. И.
Н. от АК – Силистра и адв.И.В.А. от САК, с посочен съдебен адрес в
гр.София, част от Адвокатско дружество „Камбуров и съдружници“,
гр.София, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 ( пет,
хиляди) лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, като НАМАЛЯВА размера на
ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ на 3000 (три, хиляди) лева.
ОСЪЖДА „У.К.Ф.” EАД, ЕИК ххх, гр.София, представлявано от Е. К. П.,
да заплати на КЗП гр.София сумата 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „У.К.Ф.” EАД, ЕИК ххх,
гр.София, представлявано от Е. К. П., за присъждане на адвокатски хонорар
(възнаграждение) в размер на 1260 (хиляда, двеста, шестдесет) лева, с
включен ДДС.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6