РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 4395 по описа за 2018 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 520183 от 30.10.2018 г., постановено по гр. дело № 49727/2016 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 60 състав, частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД
срещу Н.С.П. и Л.Т.П., пасивно субективно при условията на солидарност и
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , като
е признато за установено че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 1392,12 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г. до следния топлоснабден имот, а
именно: апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж. к. „*********2, с абонатен
№ 072962, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда - 14.09.2015 г., до окончателното изплащане на
дължимата сума, както
и сумата 243,87 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2013 г. до 04.09.2015г.,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 19.04.2016 г. по ч. гр. д. № 55634 по описа за 2015 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, като така предявеният главен иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от
1392,12 лева до пълния предявен размер от 1563,86 лева, а предявеният акцесорен
иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 243,87 лева до пълния
предявен размер от 246,32 лева. Със същото решение ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК по компенсация с
вземането на ответниците за разноски сумата от по 282,08 лв., представляващи
разноски в заповедното и исковото
производство.
С Разпореждане от 04.01.2019 г. на основание чл. 227 ГПК
на мястото на починалия на 06.06.2018 г. ответник Л.Т.П. са конституирани
неговите наследници по закон - Л.Л.Т. – дъщеря и С.Л.Т.
– син.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която пасивно субективно при условията на солидарност и обективно
кумулативно съединени установителни искове са били частично уважени, са
постъпили въззивни жалби от ответниците Л.Л.Т., С.Л.Т. и Н.С.П., чрез пълномощника им – адв. Х.П.-С.
с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния, съществени процесуални нарушения
и необоснованост. Оспорват възприетото в обжалваното решение, че ищецът е
установил обема и стойността на доставената топлинна енергия. Поддържат, че ищецът
не е установил изправността на измервателните средства, а заключенията на вещите
лица по изслушаните по делото експертизи били изготвени само въз основа на
частни документи, базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото
дружество. Сочат, че в нарушение на чл. 62 ЗЗП ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия макар и такава услуга да не е било поискана, както и че в
нарушение на чл. 109, ал. 3 ЗЕЕЕ, ищецът не е прекратил топлоподаването. Молят съда
да уважи жалбата и отмени решението в обжалвана част като отхвърли предявените
искове. Претендират и разноски.
Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и „Т.” ООД - третото
лице помагач на ищеца – не са подали отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок двуседмичен срок.
С молба от 05.02.2020 г. въззиваемият „Т.С.”
ЕАД, чрез процесуалния си представител е подал молба, с която взема становище
по същество на спора, като моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение
и присъди разноски за настоящата инстанция.
Решението в частта, с която предявените
от ищеца пасивно субективно
при условията на солидарност и обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над уважения
размер от 1392,12 лева до пълния предявен размер от 1563,86 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м.
04.2014 г., а предявеният акцесорен иск е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 243,87 лева до пълния предявен размер от 246,32 лева не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по
конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, намира следното:
Страните не спорят, че между тях
съществуват облигационни правоотношения по смисъла на чл. 153 ЗЕ, което
произтича от качеството им на собственици на процесния недвижим имот, което се
установява и от представения по делото Нотариален акт № 65 от 10.06.2008 г.
По отношение на наведеното във
възивната жалба оплакване дали и какво количество топлинна енергия ищцовото
дружество е доставяло следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия
състав на съда заключение на вещото лице като компетентно и обективно дадено по
изслушаната и приета по делото СТЕ, което не е било оспорено от страните, се
установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г. до процесния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж. к. „*********2,
с абонатен № 072962, възлиза на сумата от 1392,12 лв., представляваща
сбора между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури
и сумите за доплащане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон. Във връзка с оплакването във въззивната жалба следва да се изясни, че не
е установено по делото, че заключението на вещото лице по СТЕ е невярно по смисъла
на чл. 291 НК, още повече, че изчисленията през процесния период са извършвани
от трето на процесното материално правоотношение лице – „Т.” ООД, като съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна
енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база.
Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на
доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон,
изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с
нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването
на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло
възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна
експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните,
обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и общия
топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба методология. Нещо повече, от представените от третото лице помагач
главни отчети за процесния период /лист 72, 73 и 74 по делото на СРС/ се
установява, че за отчетните периоди е бил осигуряван достъп за отчет на СТЕ
/средства за техническо измерване/, като главните отчети са с положен подпис от
ответника П., който не е бил оспорен от нея, от което удостоверява, че същите
били предоставени за запознаване с отчетеното количество използвана топлинна
енергия от измервателните уреди. В този смисъл, ответникът П. чрез полагане на
своя подпис, е удостоверила, че обективираните в главните отчети данни
отговарят на действителната стойност на доставената топлинна енергия, доколкото
не е посочила, че има забележки по отношение показанията на уредите за топлинно
отчитане.
Ето защо са необосновани оплакванията
във въззивната жалба, че събраните доказателства и изводите на съда са базирани
на компроментирани способи за събиране и проверка на
доказателства, а именно изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ. Не се установи по делото
вещите лица да са дали неверни заключения, включително че изводите на съда са базирани
единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество. В тази връзка следва
да се отбележи, че вещото лице по изслушаната СТЕ изрично е посочило, че топломера
в абонатната станция е изправен и е преминал през съответните /на 2 години/
метрологични проверки и отговаря на изискванията на БДС и съответства на
одобрения тип. Следователно,
отчитана е само действително, фактически реално доставената топлинна енергия
до процесния топлоснабден обект, поради което неоснователно е поддържаното
пред настоящата съдебно инстанция, че способите за отчитане количеството на
продадена и доставена на ответниците топлинна енергия не е достоверно. Както се
изясни, чрез съответно монтираните измервателни уреди, съобразявайки и
действителния отопляем обем – в кубически метри, дружеството за дялово
разпределение изчислява реално доставената топлинна енергия до отопляемия
апартамент, поради което потребителят на топлинна енергия заплаща действителната
цена за реално продадената движима вещ - доставената топлинна енергия.
Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема за безспорно установено по делото, че стойността на реално доставената до процесния имот през релевантния период топлинна
енергия е в размер на сумата 1392,12 лв., до който размер и предявеният главен
иск е бил уважен.
Наличието на облигационно
правоотношение с ответника е достатъчно за доказване на иска срещу него по
основание. Ирелевантно по отношение на основанието на предявения иск е наличието
на правоотношение между ищеца и дружеството за дялово разпределение по чл. 139в
във вр. с чл. 139б от ЗЕ, което няма отношение за съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните в настоящото производство, не може да доведе до
отхвърлянето.
Неоснователно
е оплакването в жалбата, че в конкретния случай приложение следва да намерят
разпоредбите на чл. 62 ЗЗП, тъй като разпоредбите на ЗЕ са специални по отношение
отношенията в енергетиката. Нещо повече, с решение от 5 декември Съдът
на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не
са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и
регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за
използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за
всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент.
Безпредметно е обсъждането на
оплакването в жалбата за нарушение на чл. 109, ал. 3 ЗЕЕЕ, тъй като този закон
е бил отменен с ДВ бр. 18 от 5.03.2004 г., в сила от 5.03.2004 г.
Доколкото във въззивната жалба липсват
други конкретни оплаквания, включително и относно размера на предявения
акцесорен иск, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК
въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му
част и същото следва да се потвърди.
По изложените съображения правни изводи
на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
При този изход на спора на въззиваемият
макар и да има право на разноски, такива не следва да му бъдат присъждани, тъй
като същият не е извършил същинско процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 520183
от 30.10.2018 г., постановено по гр. дело № 49727/2016
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 60 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.”
ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: