№ 19082
гр. София, 30.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110107708 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване за
разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Т.С. ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, срещу ответник С. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес ***, с предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.415, ал.1 ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.150 и сл.ЗЕнергетиката/ЗЕ/.
По делото не е постъпил отговор в срока по чл.131 ГПК от ответника /изтекъл на
7.5.2023г./л.44/, поради което и на основание чл.140 ГПК съдът следва да насрочи делото, да
прикани страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за
доброволно уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за
внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Предвид изложеното и на основание чл.140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно
заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 30.6.2023г. от 10,00 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение.
КОНСТИТУИРА Т.С. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, като
трето лице – помагач на страната на ищеца, като ВПИСВА в списъка за призоваване.
НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове за
допустими.
Съдът на основание чл.140, ал.3 ГПК съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по
делото: производството е образувано по предявен от ищеца срещу ответника искове да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължат на ищеца СЛЕДНИТЕ
1
СУМИ - обща сума от 3746,40 лева, от които сумите 3251,50 лева (три хиляди двеста
петдесет и един лева и 50 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период от 1.5.2018г. до 30.4.2021г., ведно със законна
лихва за период от 20.6.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 437,83 лева
(четиристотин тридесет и седем лева и 83 стотинки), представляваща мораторна лихва
върху главница ТЕ за период от 15.9.2019г. до 8.6.2022г., 47,90 лева (четиридесет и седем
лева и 90 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период от 1.8.2019г. до 30.4.2021г., ведно със законна лихва за период
от 20.6.2022г. до изплащане на вземането, сумата 9,17 лева (девет лева и 17 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главница ДР за период от 1.10.2019 г. До 8.6.2022г.,
като сумите са нчаислени за топлоснабден имот с адрес ***, аб.№ 52170, и с инсталация
№**********, за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 18127/29.6.2022г.
издадена по ЧГД№ 33048/2022г. на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 от ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес -
***, аб.№ 52170, и с инсталация №**********. Посочва, че съгласно действащите през този
период общи условия срокът за заплащане от потребителите на топлинна енергия на
месечните дължими суми е 45 дневен срок от датата на изтичане на отчетния период/който е
едномесечен за прогнозната консумация/, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от
датата на издаване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на
доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово
разпределение. Твърди, че ответника е изпаднал в забава, затова дължи и лихва в размер на
законната лихва за посочените в ЗИ и ИМ размери и периоди.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по заповедно и исково
производство разноски.
ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор на ИМ по реда на чл.131 ГПК и не прави
възражения. В заповедното производство е подал възражение по чл.414 ГПК, в което не е
посочил нищо като възражение. На този етап от производството не става ясно какво точно
оспорва ответника.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.422, ал.1
ГПК във вр.чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.150 и сл.ЗЕ.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства - всичко
изложено в ИМ, защото няма подаден отговор на ИМ/ОИМ/, а във възражението по чл.414
ГПК в предходното заповедно производство не е попълнена бланката с конкретно
съдържание и възражения.
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – няма такива, няма подаден ОИМ от
2
ответника.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се
разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:
ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти:
1/по иска за главницата – че между страните съществува договорно правоотношение за
доставка на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия
за процесния период, както и нейната стойност и 2/по иска за обезщетение за забавено
плащане на главницата – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава.
На основание чл.146, ал.2 ГПК намира, че няма факти по отношение, на които страните
да не са ангажирали доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЕЛАГА като доказателства по делото копията на представените с ИМ
под опис писмени документи/л.9-35 от делото/, както и молба с вх.№ 62193/7.3.2023г./л.39/ с
приложено към нея доказателство за доплатена ДТ по исковото производство/л.40/.
ПРИЕМА като доказателство по делото предхождащото заповедно производство по
ЧГД№ 33048/2022г. на СРС.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК третото лице помагач в 5-дневен срок от
получаване на препис от настоящия съдебен акт да представи в заверени преписи -
документите, които са посочени в исковата молба.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните до датата на насроченото съдебно заседание да се
запознаят с тези документи като изразят становище по тях най – късно в насроченото
съдебно заседание.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО на съда по исканите от ищеца 2 ек-зи за първото по
делото о.с.з. след установяване на позицията на ответника по предявените искове.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в о.с.з.може да представи писмена молба за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК срещу ответника, защото
не е подаден ОИМ.
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото по
делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най - късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
3
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекрати производството.
УКАЗВА на ответника - следва да има предвид, че съгласно чл.40 и чл.41 ГПК ако
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж
му е връчено съобщение или призовка е длъжен да уведоми съда за новите си адреси.
Същото задължение имат законния представител, попечителят и пълномощникът на
страната - чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбите на чл.40 и чл.41 ГПК не са спазени от
страната, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните призовка за о.с.з.ведно с препис от настоящия акт,
като ищец и 3-то лице помагач се призоват по възможност по електронен път!
ДА СЕ ВРЪЧИ на 3-то лице помагач препис от ИМ и настоящото определение с
призовката за о.с.з.!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4