Р Е Ш Е Н И Е
№ 86,21.10.2019г. , гр.Бургас
В ИМ Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС, гражданска колегия,
на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година,
в публично заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Тончева
ЧЛЕНОВЕ: Събина Христова
Светослава Костова
Секретар Пенка Шивачева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Тончева
гр.д. № 183/2019 г. на Апелативен съд–Бургас,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. Х. Л. от гр. Н. против решение № 12/13.02.2019г. по гр.д. № 2300/2012г. на Бургаския окръжен съд.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност поради наличие на несъответствие между фактическите констатации на съда и обективната истина, както и несъответствие между правните изводи на съда и материалния закон. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с чл.236, ал.2 ГПК поради липса на мотиви относно исканията и възраженията на страните, без съдът да е извършил преценка на доказателствата и при липса на фактически констатации и правни изводи на съда. По този начин счита, че решението е постановено при неизясненост на релевантните за спора факти относно изпълнение от страна на приобретателя на задълженията, възникващи от договора за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № 160/11.03.1997г. Подържа, че от тогава ответницата е полагала всички необходими грижи и е предоставяла цялата нужна издръжка, което продължава и след подаване на исковата молба. Посочва, че свидетелите са в родствена връзка с ищцата и в недобри отношения с ответницата като счита, че са пряко заинтересовани от изхода процеса. Твърди, че ищцата не е представила писмени доказателства, които да се в съответствие с показанията на свидетелите. Счита, че ищцата е изпаднала в забава и не е оказала необходимото съдействие като неоправдано е напуснала общото домакинство, с което поставила ответницата в невъзможност за изпълнение. Намира, че като не е обсъдил всички доказателства и факти по делото решението на съда е необосновано. Твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила поради нередовното призоваване на нея и на нейния пълномощник за проведеното на 14.01.2019г. съдебно заседание, което я лишило от възможността да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Наред с това се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора като предявената срещу нея искова претенция бъде отхвърлена.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Т. като пълномощник на ищцата Д. , с който считат подадената от ответницата З. въззивна жалба за неоснователна. Въз основа на събраните доказателства се посочват установените по спора факти като съдът подробно е аргументирал приетото от него за доказано неизпълнение на задължението на ответницата. Посочват, че въпреки тежестта на доказване от страна на ответницата, че е полагала грижи за майка си, същата не е представила такива доказателства. Счита, че даденото в решението разрешение на спора е съобразено с установената съдебна практика по този вид дела като твърди, че по делото е доказано пълно неизпълнение от въззивницата на задълженията й, което е обусловило и законосъобразният извод на съда. Твърди се, че чрез възприетото от въззивницата процесуално поведение се е стигнало до многогодишно протакане на спора като за всяко заседание е търсила повод за отлагане или спиране на делото, но винаги е била надлежно и редовно призована. По тези и останалите съображения, изложени в отговора, се иска подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение като се потвърди обжалваното с нея решение.
С определение в закрито заседание от 29.05.2019г. Бургаският апелативен съд е приел подадената въззивна жалба за процесуално допустима.
Постановеното от Бургаския окръжен съд решение, преценено съобразно изискванията на чл.269 ГПК въззивната инстанция намира за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в законен състав, по надлежно предявен иск и редовно развило се допустимо исково производство.
По съществото на спора Бургаският апелативен съд като разгледа наведените оплаквания и искания във въззивната жалба, доводите на страните и съобрази данните по делото и законовите разпоредби, приема следното:
Предмет на първоинстанционното производство е предявен от Д. Н. Л. от гр. Н. иск против З. Х. Л. от същия град, с който на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД се претендира разваляне на сключения между тях с нотариален акт № * от 11.03.1997г. на РС Н. договор за прехвърляне право на собственост на имот, представляващ жилищна сграда в гр. Н., ул.“. № *, ведно с 3/16 ид.части от дворното място, с площ на целия парцел **** 492 кв.м. като развалянето на договора се иска по отношение на 1/2 ид.част от описания имот.
В депозирания писмен отговор ответницата З. е оспорила фактическите твърдения на ищцата като твърди, че ежедневно е полагала грижи за ищцата като й е осигурявала топла храна, подържала е добра хигиена и се е грижила за здравословното състояние на майка си като заплащала всички разходи, свързани с нейното лечение.
За да се развали един договор за прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане на основание чл.87, ал.3 ЗЗД следва да се установи, че е налице валидно съглашение между страните, както и че прехвърлителите са били изправна страна. Следва да е налице и неизпълнение на договорните задължения от страна на приобретателя – ответницата по иска. Досежно първата предпоставка въззивният съд намира, че е налице валидна облигационна връзка, породила в полза и тежест на страните по нея взаимни права и задължения. От представения по делото нотариален акт е видно, че между страните по делото на 11.03.1997г. е сключен договор в изискуемата от закона форма, по силата на който ищцата заедно със съпруга си Х. Л. са прехвърлили на дъщеря си З. Л. собствения си недвижим имот, описан в нотариалния акт като жилищна сграда в гр. Н., ул.“Х“ № *, в южната част на парцел **** в кв.72, целият урегулиран от 496 кв.м., ведно с ¾ ид.част от собствената на Х. Л. ¼ ид.част от дворното място, срещу задължението на приобретателката З. Л. да поеме гледането и издръжката им като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи. В договора е постигнато споразумение между страните по сделката прехвърлителите по същата да запазят пожизнено право на ползване върху едни етаж от сградата, по техен избор.
С договора за издръжка и гледане едната страна поема задължение да гледа и издържа другата страна до края на живота й срещу една насрещна престация, изпълнена със сключването на договора – прехвърляне правото на собственост върху собствен недвижим имот. Със сключване на договора за издръжка и гледане приобретателят, който получава собствеността върху даден имот, поема задължението за такава издръжка и полагане на грижи без да е необходимо впоследствие прехвърлителят да ги иска изрично. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Обемът на грижите по един алеаторен договор следва да бъдат адекватни на нуждите на прехвърлителите с оглед тяхното здравословно състояние, възраст и начин на живот и бит до този момент. Липсата на конкретизиран обем на издръжката или грижата по договора предполагат такива според обичая и за да бъде изправен длъжникът по такъв договор трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и др. /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, както и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора според нуждата и възможностите му да се справя сам като кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение – нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи.
В случая, в нотариалния акт страните по делото не са уговорили ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, поради което следва да се приеме, че са се съгласили на прехвърлителите да бъде осигурявана цялата необходима издръжка и всички необходими грижи за тях. От това, което е записано в нотариалния акт – осигуряване на спокоен и нормален живот следва, че приобретателката З. Л. е поела задължението за осигуряване на битовото обслужване на прехвърлителите. Освен това, задължението за издръжка и гледане, породено от сключения между страните алеаторен договор изисква постоянно, цялостно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника по вид, обем и качество като длъжникът следва да осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да е достатъчна да посрещне неговите насрещни нужди.
Решаващо за настоящия спор е изправна ли е била длъжницата по този договор – сега въззивник, полагала ли е грижи и осигурявала ли е издръжка през целия период на действие на договора.
Заявеното от ищцата в исковата й молба, че към момента на сключване на процесния договор тя и съпругът й са били по-млади, имали са собствени доходи и не се имали нужда от грижи сочи, че от сключването на договора през 1997г. до смъртта на прехвърлителя Х. Л. през 2005г. по мълчаливо съгласие на страните не е последвало никакво изпълнение на задължението за гледане и издръжка от ответницата. Затова наведените в жалбата на ответницата твърдения, че от сключването на договора през 1997г. е полагала всички необходими грижи, което продължавало и след подаване на настоящата искова молба, са голословни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Прехвърлителят не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението, а в тежест на ответницата като приобретател по договора за издръжка и гледане е да докаже дали го е изпълнила. Ищцата е изпълнила задължението си да прехвърли правото на собственост, с което доказва съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи, за установяването на които факти ответницата не е ангажирала доказателства.
Установено е, че след смъртта на прехвърлителя Х. Л. предвид напредване възрастта на ищцата и влошаване на здравословното й състояние, свързано най-вече с трудното й придвижване, за ищцата е възникнала нужда от гледане и издръжка. Разпитаните по делото свидетели не установяват надлежно изпълнение от страна на ответницата на задълженията по сключения договор с ищцата. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели С. и С. се установява по безпротиворечив начин, че след смъртта на съпруга-прехвърлител Х. Л. е настъпило влошаване в отношенията между страните, което се задълбочило след заживяване в къщата и на сина на ответницата заедно със семейството му. Св. С. пояснява, че от тогава започнали неприятностите като ответницата и синът й започнали да гонят ищцата и да я заплашват. Същата свидетелка посочва, че и след смъртта на съпруга й ищцата се е занимавала с цялото домакинство като полагала грижи за всички. На тази свидетелка ищцата е споделяла, че ответницата й взема цялата пенсия и я заплашвала, че ще я бие. Свидетелката С. обяснява, че ищцата не може да се справя сама като от много години и особено след извършената й операция на тазобедрената й става има нужда от грижи.
Св. С. категорично заявява, че след смъртта на съпруга й Х. Л. ответницата не е полагала грижи за майка си въпреки влошеното й здравословно състояние – страдала от диабет, имала тромбофлебит. Същата свидетелка пояснява, че години наред ответницата вземала пенсията на ищцата и за ищцата се грижила другата й дъщеря К. като и пред тази свидетелка ищцата споделяла, че непрекъснато е била заплашвана от ответницата. Св. С. подробно обяснява и за побоя, който ответницата нанесла на нея и на майка й през 2014г. като и след побоя ответницата продължила да отправя заплахи към майка си. За това си деяние видно от приложените по делото съдебни актове ответницата З. е призната за виновна и осъдена с влязла в сила присъда № 34/01.07.2016г., постановена по нчд № 158/2016г. на Н. районен съд, а с влязло в сила решение № 152/20.08.2014г. по гр.д. № 629/2014г. същият съд по реда на чл.4 от Закона за защита от домашно насилие е наложил на ответницата З. мярка за защита на молителката Д. Л. , в изпълнение на което съдът е издал и заповед.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че е налице пълно и точно изпълнение на договорните задължения от страна на ответницата. Липсват конкретни доказателства в подкрепа на нейните твърдения за системни и непрекъснати грижи, свързани с изпълнение на задълженията й по договора и такива, които са в съответствие с нуждите и волята на ищцата, осигурявайки й спокоен живот. Напротив, всички доказателства сочат, че както приживе, така и след смъртта на прехвърлителя Л. ищцата е продължила да полага грижи за себе си и за семейството на ответницата, с която са живели в едно домакинство.становено е не само липсата на такива грижи от страна на ответницата, но и изключително лошото й отношение като дъщеря към рождената си майка, което безспорно е довело до напускане от ищцата на процесното жилище. Основното задължение на приобретателя по алеаторния договор е да следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди. Ако това не е изпълнено от приобретателя, както е в случая, е налице неизпълнение на договора.
Неоснователно е и твърдението на въззивницата, че ищцата била изпаднала в забава и не е оказала необходимото съдействие като неоправдано е напуснала общото им домакинство и по този начин била поставила ответницата в невъзможност за изпълнение. Кредиторът изпада в забава и респективно задължението на длъжника за полагане на грижи се погасява само ако кредиторът неоправдано, т.е. по своя вина не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. В случая, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата е била изгонена от ответницата от процесната къща, в която тя живеела и след като изхвърлили багажа й ищцата отишла да живее в намиращата се в същото дворно място стара къща. Така установения факт опровергава заявеното от ответницата за неоснователен отказ от ищцата да приеме издръжка, тъй като е налице обективна причина, поради която ищцата е напуснала процесното жилище, която не може да се тълкува като неоказване от нейна страна на съдействие за изпълнение задълженията на ответницата по договора. Освен това е установено, че ищцата е продължила да живее в същия имот, но в друга сграда, което позволявало на ответницата да изпълнява задълженията си по договора. Още повече, че твърдяното от въззивницата неприемане, съответно неоказване на съдействие от страна на ищцата - кредитор не я освобождава като длъжник от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява в натура или пари. Затова длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка.
При така установената фактическа обстановка Бургаският апелативен съд намира, че въззивницата-длъжник по сключения с ищцата алеаторен договор е неизправна страна, тъй като не е положила необходимия обем грижи, от които с оглед здравословното състояние, възрастта и потребностите прехвърлителката-ищца се е нуждаела. Въззивницата като приобретател по процесния договор и пред въззивната инстанция не ангажира доказателства, с които да установи, че е изпълнила задълженията си по този договор. Затова въззивният съд счита, че допуснатото неизпълнение е значително с оглед интереса на кредитора, която е човек в напреднала възраст – вече на 80 години, със заболявания, посочени в представените медицински документи по делото, което прави предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД основателен и в този смисъл окръжният съд правилно е развалил процесния договор.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на ответницата за допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, тъй като видно от протокола от проведеното пред окръжния съд на 14.01.2019г. съдебно заседание ответницата е била представлявана от пълномощника й – адв. Е. , която е защитавала интересите й чрез участие при събиране на доказателствата, респ. при проведения в това заседание разпит на свидетелите. В същото заседание адв. И. е заявила, че няма да сочи доказателства и съдът е приключил събирането на доказателства след изразено от адв. И. становище в този смисъл.
Изложеното дава основание да се приеме, че решението е постановено при обективно изяснена фактическа обстановка и обсъждане на всички релевантни за спора доказателства във връзка с доводите на страните, поради което при постановяването му първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. С оглед на това липсват основания за приемане на друга от приетата от Бургаския окръжен съд фактическа обстановка, въз основа на която да достигне до различни правни изводи. Налице е съвпадане на решаващите изводи на двете съдебни инстанции, поради което постановеното от Бургаския окръжен съд решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, на въззиваемата – ищца следва да се присъдят направените от нея разноски за въззивната инстанция в размер на 1500 лева, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/13.02.2019г. по гр.д. № 2300/2012г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. Х. Л. от гр. Н., ул.“. № * да заплати на Д. Н. Л. от гр. Н., ул.“. № * направените от нея разноски за въззивната инстанция в размер на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: