Решение по дело №3722/2019 на Районен съд - Сливен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 795

 

гр.Сливен, 04.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на трети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№  3722 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.

             В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410  ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. 1861/2019 г. на Районен съд  Сливен и съдът издал заповед за изпълнение, като  осъдил  ответницата К.М.И.,ЕГН: ********** ***, да заплати на ВиК Сливен следните суми:  403,94 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.09.2015 г. до 31.01.2019 г.; 79,50 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 20.03.2019 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -05.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 25 лв.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответницата, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване на вземането.

Сочи се, че ищеца предоставял на ответницата, в качеството й на потребител ВиК услуги в периода от  01.09.2015 г. до 31.01.2019 г. на обект с адрес -гр. Сливен, ж.к. „Сини камъни”, бл. 29, вх. А, ап. 1, за което били издавани фактури. За този обект, ответницата по делото имал открита партида в регистрите на ВиК Сливен. Доставената и консумираната вода се била отчитала по тази партида от представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се била фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата било възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители. При неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от „Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР  и били в сила от 05.10.2014 г.

От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца част от присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сумата от 240,74 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.06.2016 г. до 31.01.2019 г.; сумата от 30,25 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 20.03.2019 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -05.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски. Претендират се разноски за исковото производство.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от особения представител на  ответницата. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като следвало към нея да бъдат приложени по месеци фактурите за доставената и консумирана вода за процесния период. Моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен, тъй като не били налице доказателства, че от които да бъде видно, че на ответницата й е  била доставяна питейна вода за процесния период, която същата не била заплатила.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон по закон или пълномощие. Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Представя като писмени доказателства във връзка с разпределената му доказателствена тежест карнети и справка от Община Сливен относно декларирани недвижими имоти от страна на ответницата.

В с.з. ответницата редовно призована се не се явява лично, а се представлява от назначения й особен представител адв. М. ***, която моли съдът да се произнесе с решение съобразно събраните по делото писмени доказателства. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен депозирало на 05.04.2019 г. пред СлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и РС-Сливен е издал заповед за изпълнение № 1148/08.04.2019 г. по реда на чл.410 ГПК против К.М.И.,ЕГН: ********** *** за дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги за периода от  01.09.2015 г. до 31.01.2019 г. на обект с адрес: гр. Сливен, ж.к. „Сини камъни”, бл. 29, вх. А, ап. 1, обл. Сливен по ч.гр.д. №1861/2019 г. по описа на РС-Сливен, за следните суми: 403,94 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.09.2015 г. до 31.01.2019 г.; 79,50 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата към 20.03.2019 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-05.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер на 25 лв.

 Заповедта за изпълнение на паричното задължение е била връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД  предявил настоящия положителен установителен иск – на 03.07.2019 г.  за сумите по издадената заповед за изпълнение № 1148/08.04.2019 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1861/2019 г. по описа на РС-Сливен. От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми.

Видно от представените от ищцовото дружеството карнети ответницата е клиент на водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на водомера на абоната-ответник, и отчитането им е било осъществявано редовно. Видно от представената справка от Община Сливен за декларирани недвижими имоти ответницата е собственик на процесния имот.

За исковия период  ищцовото дружество издавало фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект /приложени по делото/.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.

         Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да  установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество исковете са  основателни.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената  тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответникът е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот  на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност. Видно от представените карнети и фактури от ищцовото дружество на ответницата редовно са били начислявани потребените количества питейна вода и същите са били надлежно фактурирани.

Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.33, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.  чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан в предявения размера от 240,74 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.06.2016 г. до 31.01.2019 г. ведно със законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -05.04.2019 г..

От  основателността на главния иск за установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и  основателността на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на горепосочената главница в размер на 240,74 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.06.2016 г. до 31.01.2019 г. за обект в гр. Сливен, ж.к. „Сини камъни”, бл. 29, вх. А, ап. 1 върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизащо на сумата от  сумата от 30,25 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 20.03.2019 г.

Върху посочената като дължима главница в размер на 240,74 лв., съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.06.2016 г. до 31.01.2019 г. за обект в гр. Сливен, ж.к. „Сини камъни”, бл. 29, вх. А, ап. 1 следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2019 г., до окончателното плащане съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1  ГПК.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата дължи сторените разноски от ищеца в исковото производство в размер на 375 лв. и сторените разноски в заповедното производство в размер на  25 лв. Съдът, счита, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от особения представител на ответницата адв. М. е основателно и следва да бъде уважено с оглед на измененията на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в сила от 15.05.2020 г. и да бъде определено в размер на 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата.

Ръководен от гореизложеното, съдът 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че  К.М.И.,ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27 сумата в размер  на 240,74 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  01.06.2016 г. до 31.01.2019 г.; сумата от 30,25 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до 20.03.2019 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -05.04.2019 г. и сумата от 25 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1861/2019 г. по описа на РС- Сливен, по което е издадена заповед за изпълнение № 1148/08.04.2019 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1861/2019 г.

 ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК К.М.И.,ЕГН: ********** ***   ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума в размер на  375 лв., представляваща сторени в настоящото исково производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 1861/2019 г. по описа на РС-Сливен.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.                 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: