№ 9039
гр. София, 21.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110155143 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД,
подадена чрез куриер на 18.12.2024г., с която се иска изменение на определение от 28.11.2024г., в
частта, в която заявителят е осъден да плати разноски за адв. възнаграждение в размер на 240 лева.
Счита адв. възнаграждение за прекомерно и иска разноските в тази част да се намалят до сумата от
50 лева. Развити са доводи за това, че обемът на заповедното производство не може да обоснове
правна и фактическа сложност, като единственото процесуално действие, извършено от адвоката
на длъжника, е подадено възражение по чл.414 ГПК. Нямало законово изискване за мотивиране на
възражението, като същото се подавало по образец. В случая длъжникът имал право на разноски
съгласно чл.6, т.5 НМРАВ, като нормата на чл.7, ал.7 НМРАВ била неприложима. Освен това
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не била задължителна
съгласно решение на СЕС по дело C – 438/2022. При това в случая възнаграждението следвало да
се определи съгласно чл.26, ал.1 НЗПП в размер на 50 лева, която наредба не била издадена от
съсловна организация, а въз основа на Постановление на МС № 4/2006г. При това следвало да бъде
определен справедлив и обоснован размер на подлежащите на възстановяване разноски на
длъжника.
Ответната страна по искането чрез Адвокатско дружество „Димитър Милев“, предоставило
безплатна правна помощ на длъжника, е подал отговор от 06.02.2025г. Искането се оспорва, като не
се споделят изложените в същото доводи, тъй като водели до обезценка на адвокатския труд.
Софийски районен съд, след като взе предвид искането по чл.248, ал.1 ГПК, отговора на
ответната страна и доказателствата по делото, намира следното:
Искането чл.248 ГПК е подадено от легитимирана страна в законоустановения срок. По
същество същото е неоснователно.
С определение от 28.11.2024г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил
производството по делото. Със същия акт на основание чл.38, ал.2 ЗА съдът е присъдил на
Адвокатско дружество „Димитър Милев“, оказал безплатна правна помощ на длъжника, адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лева, определено от съда съгласно чл.6, ал.1, т.2, вр. пар.1 и пар.2а
1
ДР на НМРАВ.
При присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА неговият размер се
определя от съда. Съдът няма основание да ревизира извода си, че дължимият в случая размер на
адв.възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 ГПК е 200 лева съгласно чл.6, ал.1, т.2, вр.
пар.1 ДР на НМРАВ – като при писмена консултация, като се отчете, че следва да се добави и ДДС,
защото Адвокатско дружество „Димитър Милев“ е регистрирано по ЗДДС, номер по ДДС :
BG177492004.
Действително съдът не е обвързан от НМРАВ съгласно решение на СЕС по дело C-438/22
(задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК), но предвидените в Наредбата размери
на адвокатските възнаграждения (сегашно наименование „Наредба за възнаграждения на
адвокатски труд“) могат да бъдат само ориентир за определяне на размера на адв. възнаграждение
във всеки отделен случай - в този смисъл е определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д.
№ 5106/2023 г. и определение № 712 от 21.03.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 175/2023г. В случая съдът
няма основание да се отклони от така посочените минимални размери. Всяка правна консултация
предполага проучване на делото с оглед предприемане на действия по подаване на възражение по
чл.414 ГПК. При това това така присъденият размер на адв. възнаграждение от 240 лева с ДДС по
повод подадено възражение по чл.414 ГПК съдът приема за справедлив и обоснован.
Искането е неоснователно и следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.248, ал.1 ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД за изменение на определение от 28.11.2024г. по гр. д. № 55143 по описа за 2023г. на СРС, 64 –ти
състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2