Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 153
Гр. Габрово, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 04.04.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 705 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
се води въз основа на установителен иск на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление към момента: гр. София, ул. Панайот
Волов № 29, ет. 3 срещу К.С.Р.,
с ЕГН **********, с
адрес: ***.
І. Искания и възражения
на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и
възражения:
1. От страна на ищеца:
Сочи, че между „Изи Асет Мениджмънт" АД като
Заемодател и К.С.Р. като Заемател бил сключен Договор
за паричен заем № 2743532 от 06.02.2017 г.
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С
подписването на договора за паричен заем Заемателят удостоверил, че е получил
Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния
заем.
Съгласно сключения между „Изи Асет Мениджмънт" АД, с
ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, с ЕИК ********* Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение №
1 към него от
01.11.2017 г. вземането по договора за кредит било прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на
просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения
договор за заем, Заемодателят се задължил да отпусне на Заемополучателя паричен
заем в общ размер на 1000.00
лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния
договор, с което Заемодателят изпълнил задължението си. Със сключването на
договора се рефинансирал текущият заем на ответника по Договор за паричен заем
2637584. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка.
След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасило изцяло, а
Заемодателят му изплатил остатъка от заемната сума по договора. Ответникът К.С.Р.
се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 1111,32 лв., ведно с договорната лихва на 27 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 41,16лв. (включваща първоначална главница и договорна
лихва). Ответникът извършил
плащания в общ
размер на 33.00 лв.
Дължимата главница по
договора била в размер на 1000.00
лв.
За ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен
заем № 2743532
от 06.02.2017 г. между страните, ответникът дължал договорна
лихва, в размер посочен в договора, която била в размер на 111,32 лв. за периода от 16.02.2017 г.
- датата на първата вноска до 17.08.2017 г. - датата на настъпване на падежа на
договора.
В сключения между
страните договор, ответникът се задължил в 3- дневен срок от усвояване на
сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се
начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните
договор и се дължала, като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 654,33 лв.
Ответникът следвало да
изплати целия заем на 17.08.2017 г. - последната падежна дата, като от тогава
до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал
и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 44,43 лв. от 18.08.2017 г. - датата, следваща деня на последната погасителна
вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 30.11.2017 г.
Ответникът дължал и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено,
че ответникът му
дължи следните
суми:
сумата
1000,00 лв. (хиляда лева и 00
ст.) - главница, ведно със законната лихва от 08.12.2018 г. /датата на
получаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението;
сумата
111,32 лв. (сто и единадесет лева
и 32 ст.) – договорна лихва за периода от
16.02.2017 г. до 17.08.2017 г.;
сумата
654,33 лв. (шестстотин петдесет и
четири лева и 33 ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение;
сумата
44,43 лв. (четиридесет и четири лева
и 43 ст.) – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
18.08.2017 г. /датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем/ до 30 11.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/,
за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 5051/11.12.2017 г. по ч. гр. д. 2818/2017 г. на РС Габрово,
както и да му бъдат
присъдени направените разноски по делото - 50 лева за подготовка на делото и
300 лева по чл. 25 от НЗПП.
1.2. От страна на ответника:
Оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани и правя следните възражения:
1. Липсвали
доказателства, от които да се установява, че задължението на ответника към
заемодателя, произтичащо от процесния договор е цедирано на ищеца.
2. Цесията не била
съобщена на длъжника при спазване на изискванията на закона по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД.
3. Размерът на
договорената между страните годишна лихва и годишен процент на разходите
обуславял нищожност на целия договор.
4. Договорената в чл. 4
от договора неустойка противоречала на добрите нрави.
ІІ. Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:
1. Правна квалификация.
Пред съда е предявен
установителен иск с процесуално правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на
ищеца се основават на разпоредбите чл.
79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ и чл. 99 ал. 1 от ЗЗД; чл. 86 от ЗЗД относно
претенцията за присъждане на мораторна лихва /лихва за забава/; чл. 92 относно
претенцията за неустойка.
Възражението на
ответника за невръчено съобщение за прехвърляне на вземането е съгласно
разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, а
за недействителност на договора за кредита - чл. 22 от ЗПК.
2. От фактическа и правна страна:
Видно от представения по делото Договор за паричен заем № 2743532
от 06.02.2017 г. сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, като Заемодател и К.С.Р., като Заемател, и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, на заемателя бил представен паричен заем в
общ размер на 1000.00
лева, който бил усвоен от него след сключване на процесния договор, с което
Заемодателят изпълнил задължението си. Със сключването на договора се
рефинансирал текущият заем на ответника по Договор за паричен заем 2637584.
Ответникът К.С.Р. се задължил да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
1111,32 лв., ведно с
договорната лихва на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 41,16лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва).,
за периода от 16.02.2017
г. до 17.08.2017 г.
Чл. 4 ал. 1 от договора
включва задължение на заемателя в 3- дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора /двама поръчители отговарящи на определени условия или банкова
гаранция/ като в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, дължи неустойка в общ размер на 669,30 лева, платима, като до.
Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между
страните договор и се дължала, като допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски в размер на 24,79 лева.
Ответникът извършил плащания в общ размер на 33.00 лв.
Видно от
приложения по делото Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение №
1 към него от
01.11.2017 г., „Изи Асет Мениджмънт" АД
прехвърлило на ищеца вземанията си срещу ответника по посочения договор. При изричното посочване в приложението, че същото е към посочения
договор, това, че приложението не е във вид на електронен файл, както е
договорено в договора, а е на хартиен носител не изключва същото като носител
на уточняваща информация по договора.
По делото е представено пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е упълномощен ищецът да уведоми от името на прехвърлителя
по цесията, всички длъжници, чиито задължения са прехвърлени на ищеца.
Към исковата молба е приложено
уведомление от ищеца до ответника за
извършената цесия и е направено искане да бъде връчено заедно с препис
от исковата молба.
При тази фактическа
обстановка, на първо място от значение за спора е правният въпрос изпълнени ли
са предпоставките, предвидени в чл. 99 от ЗЗД при прехвърляне от „Изи Асет Мениджмънт" АД на ищеца вземанията срещу ответника по процесния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД
за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според
цитираната разпоредба предишният кредитор /цедента/ е задължен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които
установяват вземането. Изрично в ал. 4 на същия член е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент
титуляр на вземането остава цедентът. Предвид на това съобщението от новия
кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче
не означава, че старият кредитор няма правото да упълномощи новия да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В
посочения смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В настоящия случай
цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжниците за прехвърляне на
вземанията, което се установява от приложено по делото пълномощно / лист 23
пот делото/.
По делото не са представени
доказателства преди депозиране на исковата молба цедентът, респ. цесионерът, да
е уведомил по надлежния ред ответника за извършената цесия.
Такова писмено уведомление е приложено едва към исковата молба. Съобразно
практиката на ВКС цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента или упълномощения цесионер уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В посочения смисъл са Решение № 78
от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Съгласно посочените
решения обаче, уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера,
съставлява надлежно съобщаване за цесията ако е достигнало до длъжника. В случая обаче исковата молба, ведно с
приложеното към нея уведомление, не са връчени на длъжника-ответник, а на
назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. При това
положение цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и
длъжника, доколкото връчването на особения представител не може да се смята за
надлежно уведомяване.
Предвид гореизложено, предявеният
установителен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този
извод, разглеждането на въпроса, дали са налице останалите предпоставки за
уважаването на иска е безпредметно.
ІІІ. Относно претенциите за
разноски.
Не следва да има изрично произнасяне досежно разноските, присъдени в
заповедното производство, тъй като произнасянето по същите е последица от
уважаване, респ. отхвърляне на иска. След като предявената претенция се
отхвърля, разноски в полза на ищеца, сторени в заповедното и исковото производство не следва да се присъждат.
Разноски в полза на ответника
също не следва да се присъждат, доколкото липсва искане за такива, както и доказателства такива да са направени.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че К.С.Р.,
с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"
ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет.3:
сумата
1000,00 лв. (хиляда лева и 00
ст.) - главница, ведно със законната лихва от 08.12.2018 г. /датата на
получаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението;
сумата
111,32 лв. (сто и единадесет лева
и 32 ст.) – договорна лихва за периода от
16.02.2017 г. до 17.08.2017 г.;
сумата
654,33 лв. (шестстотин петдесет и
четири лева и 33 ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение;
сумата
44,43 лв. (четиридесет и четири лева
и 43 ст.) – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
18.08.2017 г. /датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем/ до 30 11.2017 г. /датата на подаване на заявлението в съда/,
за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 5051/11.12.2017 г. по ч. гр. д. 2818/2017 г. на РС Габрово,
като неоснователен и
недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 99 ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: