Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/ 14.10.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджия,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1912 по описа за 2019 година на Варненския районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София за
приемане за установено по отношение на ответника „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО
И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД за сумата от сумата от 408, 99
лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода
от 19.12.2017г. до 13.12.2018г. на задължението на възнаграждение
по договор за железопътен превоз на товари от гара Езерово до гара Пирдоп, във
връзка с който е издадена товарителница обр. КПМ – Т
№ 000653/18.12.2017г. за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18928/2018г., ведно със законната лихва в
размер на 35,15 лева за периода от датата на депозиране на заявлението
14.12.2018г. до датата на погасяване на главницата 13.01.2019г., на
осн.чл. 422, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че между страни е възникнало
облигационно отношение по договор за превоз на 6 броя товарни вагони
по направление от гара Езерово до гара Пирдоп, за което е
издадена товарителница обр. КПМ – Т №
000653/18.12.2017г. Твърди се, че ищецът е осъществил възложения му от
ответното дружество- товародател превоз, като вагоните са предадени
на 20.12.2017г. За извършения превоз товародателят дължи остатък от
възнаграждение в размер на сумата от 4081,71 лева, определено съгласно
разпоредбите на действащата към датата на превоза „Единна тарифа за превоз на
товари с железопътен транспорт в Република България“/ЕТПТ/. В случая товарът е
таксуван по тарифен клас 2.
За вземанията по договора в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18928/2018г. по описа
на ВРС. След издаване на заповедта за изпълнение ответникът е погасил
присъдената главница с паричен превод от 14.01.2019г. Предвид постъпилото
плащане ищецът претендира единствено мораторно обезщетение, което обосновава с
допусната от ответника забава за изпълнение на главното задължение.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва иска. Намира, че вземането за лихви е
погасено, поради издължаване на главницата, предвид акцесорността
на претенцията. Позовава се, че дружеството товародател не е имало яснота
относно крайния размер на възнаграждението по договора, като едва след
получаване на исковата молба е узнало стойността на това възнаграждение.
Поддържа се, че ищцовото дружество е таксувало два
пъти един и същи товар. По изложените съображения настоява за отхвърляне на
исковете.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат становищата си по спора. Претендират
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна
следното:
Производството е с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземания по издадена по
ч.гр.д. № 18928/2018г. заповед за изпълнение. Срокът за предявяване на иска по
чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Не е спорно между страните, а и се
установява от представените писмени доказателства- товарителница за товар
КПМ-Т от 18.12.2017г.(л. 8) и приложения опис на вагони (л.9),
ведомост за предаване и приемане на вагони от 20.12.2017г. (л.10), че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за превоз на
товари – 6 броя вагони от гара Езерово до гара Пирдоп.
По делото е представена единна тарифа на „Б.п.“
ЕООД за превоз на товари по железопътен транспорт в Република
България. Съгласно Раздел I, подраздел
„Заплащане на превозни разноски“, т. 4, заплащането на превозните разноски се
извършва в лева при сключване на конкретния договор за превоз в гарата на
изпращане на товара. Видно от уредбата по раздел 2- Общи разпоредби на
тарифата, превозните разноски се изчисляват съобразно тарифните разстояния и
вида на товара.
По делото не е повдигнат спор относно
реалното изпълнението на задължението на превозвача по осъществяване на
превоза.
Липсва още спор, че относно дължимата
превозна цена ищцовият превозвач е издал фактура
30000091519/18.12.2017г. за сумата от 3012.04 лева с ДДС, задължението по която
е погасено.
С фактура **********/18.12.2017г. /
представляваща дебитно известие към фактура 30000091519/18.12.2017г.е извършено
претарифиране и е начислено възнаграждение за превоз в
размер на 7093, 75 лева. По този начин според вещото лице, изготвило ССч, чието заключение съдът кредитира като обективно
дадено, е начислена разликата над фактурираната сума по първата фактура
-4081,71 лева.
Отново липсва спора, а и обстоятелството
се установява от заключението на вещото лице, че сумата от 4081, 71 лева е
платена на 14.01.2019г.
По същество спорният по делото въпрос е изпаднало
ли е в забава ответното дружество за заплащане на сумата от 4081, 71 лева.
По спорния въпрос, съдът намира следното:
Съгласно диспозитивното
правило на чл. 372, ал. 1 от ТЗ товародателят заплаща възнаграждение при
сключване на договора. С конкретния договор за превоз, чието съдържание включва
отнапред установени общи условия, на осн.чл. 298,
ал.1, т.2 от ТЗ, страните не са се отклонили от цитираната законова уредба.
Изрично в подраздел „Заплащане на превозни разноски“,
т. 4, е указано, че заплащането на превозните разноски се извършва при
сключване на конкретния договор за превоз в гарата на изпращане на товара. Следователно
между страните е установен срок за заплащане на възнаграждението по смисъла на
чл. 302 от ТЗ и при неиздължаване на падежа, длъжникът изпада в забава от
следващия ден, на осн, чл. 84,ал. 1 от ЗЗД и без да е
необходима покана.
В процесния случай, обаче възнаграждението
е било първоначално неправилно определено, което е наложило издаване на дебитно
известие под формата на нова фактура. Дали възнаграждението по втората фактура
е дължимо и изчислено съобразно тарифата е въпрос, който няма отношение по
делото. Още повече между страните е безспорно, че допълнително начислената по
втората фактура сума е заплатена от товародателя на 14.01. 2019г., което
несъмнено сочи за признаване на задължението. Издаването на нова фактура
разбира се не означава сключване на нов договор. Поставя се обаче въпросът
относно датата, на която е падежирало задължението по
договора за превоз - дали е това е датата на сключване на договора-
18.12.2018г. или е датата, на издаване на фактурата от 19.12.2018г.
Настоящият състав приема, че с оглед
спецификата на разглеждания казус следва да се приеме, че това е втората дата.
В общия случай задължението възниква на датата на сключване на договора, която
дата съвпада с датата на фактурирането. Именно с издаване на фактурата
възнаграждението се определя окончателно и за длъжника става ясен размер на
задължението. В разглеждания случай, без значение какви са причините, размерът
на задължението е установен по размер на 19.12.2017г., когато е издадена
втората фактура, поради което и по правилото на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД следва да
се приеме, че ответникът е изпаднал в забава от деня следващ издаването на
фактурата- 20.12.2017г. Не може да се сподели довода на ответника, че
товародателят е нямал яснота за размер на дълга. Видно от заключението на
вещото лице фактура **********/18.12.2017г. е осчетоводена при ответника още в
месеца на издаването й, поради което обосновано може да се приеме, че на
дружеството е съобщено за претарифирането,
непосредствено с издаването на тази втора фактура.
Не почива на закона и позицията на
ответника, че задължението за мораторно обезщетение е погасено с издължаване на
главното такова. Подобна зависимост между погасяване на главното и акцесорното задължение е уредена само при погасяване поради
изтекла давност (чл. 118 от ЗЗД) и не е приложима при останалите способи за
погасяване- плащане, прихващане и др. Вземането за мораторно обезщетение, макар
и възникващо като функция на главното задължение се погасява на самостоятелно
основание.
Предвид изложеното, следва да се приеме,
че ответникът е изпаднал в забава, считано от 20.12.2017г., от която дата дължи
обезщетение в размер на законната лихва. От посочената дата
20.12.2017г. до датата, предхождаща подаването на заявлението по ч. 410 от ГПК
– 13.12.2018г., изчислена с помощта на calculator.bg лихва възлиза на 407, 04 лева. То този размер
следва да се уважи претенцията, като се отхвърли за разликата до претендираните 408,
99 лв.
По отношение на
законната лихва, която се претендира считано от датата на
заявлението, следва да се зачете извършеното в хода на процеса на 14.01.2019г.
плащане, като на ищеца е определи законна лихва за периода от заявлението
14.12.2018г. до датата на плащането- 14.01.2019г. в размер на 35.15 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на
ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 200
лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя. Така определеният размер следва да се
съобрази при изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от
иска. Ето защо, при уважен материален интерес от 407.04 лева и признати разноски за държавна такса (75,00 лева) и юрисконсултско възнаграждение ( 200 лева), съгл. списък на л.146, се
присъждат 273,68 лева.
На ищеца се следват още разноски за
заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съобразно частта от спора, която е преминала в исковото
производство, или 12,67 лева.
На ответника също се следват разноски
съобразно отхвърлената част от иска за експертиза и юк.
възнаграждение 2,41 лева, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“
ЕАД, ЕИК ********* дължи на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София сумата от сумата от 407.04 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 20.12.2017г. до
13.12.2018г. на задължението на възнаграждение по договор за железопътен превоз
на товари от гара Езерово до гара Пирдоп, във връзка с който е издадена
товарителница обр. КПМ – Т № 000653/18.12.2017г. за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 18928/2018г., ведно със законната лихва в размер на
35,15 лева за периода от датата на депозиране на заявлението 14.12.2018г. до
датата на погасяване на главницата 13.01.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 407.04 лева до претендираните
408,99 лева, на осн.чл. 422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София сумата
от 273,68 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и
сумата от 12,67
лева, представляваща сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНСПОРТНО
СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 2,41 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: