Решение по дело №45799/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2023 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20221110145799
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11406
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110145799 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по предявен от „.е” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Бенковски № 3, представлявано от ., със съдебен адрес: гр. София, ул. Княз
Борис I № 134, ет. 1, ап. 2, Адвокатско дружество „Бързашка, Ангелова, Д.“, чрез адвокат А.
Д., срещу . с адрес: гр. София, ул. . № 33, представлявана от кмета Й.ка Фандъкова, юрк.
Адриана Ганева, иск по чл. 411, ал. 1 КЗ връзка чл. 49 във вр. с чл.45 от и чл. 86 от ЗЗД
за сумата 149,20 лв. главница, представляваща регресно вземане по осъществено
застрахователно събитие – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско”
по щета № 44012132118255 от 24.06.2021 г., с включени 15 лв. за ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.06.2021 г. в гр.София, при движение по улица
Кукуш № 34, било реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП), като при същото е
бил увреден лек автомобил „Киа Каренс“ с рег. № СВ4375АС, управляван от И. Й. Й..
Автомобилът преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътя, при което на
автомобила са нанесени материални щети. Сочи, че лекият автомобил е застрахован при
ищеца със застраховка „Каско+“ и застрахователна полица № ., валидна към датата на ПТП.
Сочи, че на 24.06.2021 г. до ищцовото дружество било подадено Уведомление за щета и е
образувана щета № . от 24.06.2021 г. След извършване на оглед на автомобила,
застрахователят определил обезщетение в размер на 134.20 лв., от което 126.50 лв. за
увредената гума, представляващи 50 % от стойността на нова гума в размер на 253 лв. и
сумата от 7.70 лв. за труд – демонтаж и монтаж на гумата. Определеното обезщетение било
изпратено от ищцовото дружество на застрахованото лице по банков път с преводно
1
нареждане от 14.09.2021 г. Сочи, че дружеството е направило разноски по ликвидиране на
щетата в размер на 15 лв. Сочи, че е отправена покана до общината за плащане, но сумата не
била възстановена. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендират се разноски по
делото.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва иска по основание и размер. Счита, че исковата претенция е недоказана, като не е
доказан механизма на процесното произшествие, причините за щетите по автомобила, нито,
че водачът е преминал по този пътен участък. Счита, че не е доказано, че единствената
причина за процесното ПТП и за щетите по увредения автомобил е неизправност на пътното
платно, поддържано от .. Твърди, че ответникът не е бездействал, а е изпълнявал
задълженията си по текущо поддържане на пътя в съответствие с нормативната уредба.
Твърди, че към датата на настъпване на твърдяното ПТП на ул. Петър Дертлиев, последната
била включена в списък на улици, поддържани от „София Зона три“ ДЗЗД, съгласно
Договор № СО19-ДГ55-517 от 23.07.2019 г., като с възлагателно писмо от 03.03.2021 г. . е
възложила на изпълнителя ремонтни дейности по ул. Кукуш, поради лошо състояние на
пътната настилка, които обхващали и процесния пътен участък. Сочи, че фактическото
приключване на строително-ремонтните дейности било на 15.04.2021 г. и дължимата сума за
ремонта била заплатена от ответната Община. Счита, че . редовно и постоянно е изплълнила
задължението си да поддържа процесни пътен участък, като е положила всички дължими
усилия и е изпълнила законовите си задължения да осигури безопасно движение в
процесния пътен участък.
Оспорва изцяло исковата претенция, като счита, че същата се обосновава единствено
и само въз основа на твърденията на водача на автомобила, които не следва да се кредитират
от съда. Счита, че застрахователят не е предприел никакви действия по лично установяване
на фактическите обстоятелства по застрахователната преписка, поради което фактическата
обстановка не била установена. Оспорва и размера на платеното застрахователно
обезщетение, като счита същия за недоказан. Счита, че не е доказано дали е отчетена
амортизацията на увредените части. Сочи, че липсват доказателства и за скоростта на
движение на автомобила към момента на настъпване на ПТП-то. Моли съда да отхвърли
исковата претенция, евентуално да намали размера на обезщетението като признае наличие
на съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил. Претендират се разноски
по делото.
Конституираното като трето лице-помагач на страната на ответника „.“ ЕООД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.Брезник, ул. Георги Стефанов № 6,
представлявано от Велко Венциславов Руйков, изразява становище за неоснователност на
предявения иск като излага подробни доводи за това. Моли исковата молба да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Конституираното като трето лице-помагач на страната на ответника „.“ ООД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Васил Левски № 109,
представлявано от Мартин Росенов Манолов, не ангажира становище по предявения иск.
2
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представените писмени доказателства се установява, че лек автомобил „Киа
Каренс“ с рег. № СВ4375АС е бил застрахован при ищцовото дружество със
застрахователна полица за застраховка „Каско плюс“ с № 44121211005812, валидна от
13.03.2021 г. до 12.03.2022 г., като на 24.06.2021 г. автомобилът е претърпял пътно-
транспортно произшествие, като автомобилът се е движел по ул. Кукуш около 8.50 часа към
бул. Сливница и срещу № 34 е преминал през необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно (дупка). Вследствие на произшествието, е била увредена
задната лява гума на автомобила, като тази увреда е в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилия инцидент, съгласно изслушаната и приета като компетентно и обективно
изготвена САТЕ. Необходимата стойност за репариране на вредите по автомобила на база
средни пазарни цени е 173.44 лв.
В полза на увреденото лице, собственик на лекия автомобил, е заплатено
обезщетение в размер на 134.20 лв. с платежно нареждане от 14.09.2021 г.
С регресна покана ищцовото дружество е поканило . да заплати сумата, която
застрахователят е платил като обезщетение. Поканата е била получена от ответника на
15.10.2021 г., видно от приложеното копие на Обратна разписка (л. 26 от делото).
В Общите условия по застраховка „Каско плюс” на ищцовото дружество е видно, че
един от рисковете, които застрахователят покрива е пътно-транспортни произшествия при
сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП, съгласно
Закона за движение по пътищата (л. 13-15 от делото).
Разпитаният по делото свидетел И. Й. – водач на процесния увреден автомобил си
спомня процесното произшествие. Обяснява, че е улица Кукуш, по която е шофирал, е в
много лошо състояние, като не е успял да избегне необезопасена и необозначена дупка,
находяща се в средата на пътното платно, голяма повече от 30 см. Свидетелят обяснява, че
не е имало обозначаване на дупката и въпреки че се е движил с ниска скорост от около 30-
40 км/час, не е успял да избегне произшествието и в следствие на попадане в дупката се е
спукала задна лява гума.
Ответникът е представил доказателства, че е възложил ремонт на улица Кукуш с
оглед констатация за лошо състояние на пътната настилка, на „София Зона три“ ДЗЗД със
срок на изпълнение до 15.03.2021 г. С Акт от 15.04.2021 г. относно фактическото
приключване на СМР съгласно Договор № СОА19-ГД55-517 от 23.07.2019 г. и възлагателно
писмо № СОА21-ВК08-1977 от 12.03.2021 г. е дадено становище относно приемане на
количествата на изпълнените СМР. Констатирано е, че всички възложени СМР са с
необходимото добро качество, а с Протокол № 558 от 12.05.2021 г. е приета работата,
възложена от . за направа асфалтова кръпка при машинно изрязване и машинно полагане на
плътен асфалтобетон с дебелина 6 см до 50 кв.м. и обкантване на кръпката с битумна паста.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл.49
ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на протИ.правното
бездействие на ответника да изпълни задължението си да поддържа пътя, чийто собственик
е той, в необходимото състояние за безопасно преминаване по нея; не се твърди описаните в
исковата молба вреди да са причинени от обективни свойства на вещта, които са без връзка с
виновно поведение на определен субект (съобразно задължителните указания по
тълкуването на закона относно разграничаването на отговорността по чл.49 и 50 ЗЗД,
дадени с ППВС №17/1963 г., т.2 и ППВС №4/1975 г., т.3).
Съгласно чл.410, ал.1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са:
1) застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) в
изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение; 3) отговорност на ответника за вредите по чл.49 ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от
физическо лице–пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
протИ.правност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили
деянието (така - ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на
възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(така – ППВС № 9/1966 г.).
Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира
не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие, съставляващо
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
4
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва
да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните
вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Ищцовото дружество е застраховател по имуществена застраховка „Каско плюс”,
валидна към датата на ПТП, което се установява по делото по безспорен начин. Видно от
действащите между страните Общи условия на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД по
застраховка на моторни превозни средства (”каско” на МПС) отговорността на
застрахователя покрива щетите, произлезли от настъпване на ПТП, включително такива,
нанесени на МПС, вследствие на ПТП. Безспорно е по делото, че е настъпило процесното
ПТП, като това е установено и от протокол за ПТП от датата на събитието, като
установените в него факти се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства.
От разпитания свидетел в съдебно заседание се установява, че същият, като водач на
увреденото моторно превозно средство, по време на движение със скорост от около 30-40
км/час по улица Кукуш с посока към бул. Сливница е реализирал ПТП чрез попадане в
необезопасена дупка на пътното платно, която не е била сигнализирана и по този начин са
били нанесени вреди на автомобила, а именно – спукана лява дясна гума.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че водачът на увреденото МПС е
виновен за настъпилото ПТП, тъй като не е съобразил поведението си на пътя с конкретната
пътна обстановка. Такива доказателства не са ангажирани и не се установява съпричиняване
от страна на водача на лекия автомобил. Неоснователни са и възраженията, че общината е
изпълнила задълженията си, тъй като своевременно е възложила ремонт на пътната
настилка на улица Кукуш на трето лице. Видно от представените доказателства, в
действителност общината е възложила ремонт на „София Зона три“ ДЗЗД със срок на
изпълнение до 15.03.2021 г. и извършените строително-монтажни дейности са били приети
като качествено извършени с Протокол № 558 от 12.05.2021 г. Предвид това, че към момента
на настъпване на произшествието не е имало данни за извършване на ремонтни дейности и
такива не са били обозначени, Общината дължи необходимата грижа за поддръжка
изправността на пътната мрежа в столицата, независимо дали чрез своите служители или
чрез трети лица, на които е възложила съответните дейности. Предвид представените
доказателства, отговорността е на Общината относно това до колко качествено е била
осъществена ремонтната дейност на улица Кукуш, приета като извършена с добро качество
с Протокол от 12.05.2021 г., а месец и половина по-късно – на 24.06.2021 г. – отново е имало
дупка на пътното платно, допринесла за процесното произшествие и увреждането на
автомобила, застрахован при ищеца.
С оглед на изложеното и доколкото настоящия състав приема, че видно от
изслушаната САТЕ ПТП се е осъществило именно по начина, описан в писмените
документи и събраните гласни доказателства, а именно, че застрахованият лек автомобил е
попаднал в дупка на пътното платно на улица на територията на гр. София, намира, че са
налице предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината за
причините вреди - налице е протИ.правно бездействие от страна на служител на общината
5
за изпълнение на вменените на общината от чл. 31 от Закона за пътищата задължения за
ремонтиране и поддържане на общинския път- нейна собственост /чл. 8, ал. 3 от Закона за
пътищата, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС/, където е настъпило ПТП, като вината на съответния
служител, чиято самоличност е ирелевантна, се предполага до доказване на противното (чл.
45, ал. 2 от ЗЗД), и е налице несъмнена причинна връзка между това протИ.правно и
виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен
резултат.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на . по отношение на застрахователя на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД. Доколкото в конкретния случай определената от изслушаната автотехническа
експертиза стойност на повредата по лекия автомобил възлиза на 173.44 лв. по средни
пазарни цени, регресната искова претенция следва да бъде уважена в пълния предявен
размер, предвид това, че е искът е под този размер. Следва да се присъди и сумата от 15 лв.,
представляваща ликвидационни разноски. Върху дължимата сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати и законната лихва от датата на подаване на исковата молба (25.08.2022 г.)
до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за платена държавна такса,
депозити за допуснатата експертиза и за призоваване на един свидетел, както и за
адвокатско възнаграждение за осъществената защита, като общият размер на разноските
възлиза на 608 лв., като същите следва да се присъдят в пълен размер.
По изложените мотиви Софийски районен съд,

РЕШИ:
ОСЪЖДА ., с адрес: гр. София, ул. “.” №33, да заплати на „.е” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Бенковски № 3, представлявано от . – главен
изп. директор и Мишел Каленс – изп. директор, със съдебен адрес: със съдебен адрес: гр.
София, ул. Хан Аспарух № 35, ет. 1 над партер, офис 3, чрез адвокат Гергана ., на основание
чл. 411, ал. 1 КЗ връзка чл. 49 във вр. с чл.45 от и чл. 86 от ЗЗД сумата 149,20 лв. (сто
четиридесет и девет лева и двадесет стотинки) - главница, представляваща регресно вземане
по осъществено застрахователно събитие на 24.06.2021 г. в гр. София – изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „каско” и ликвидационни разноски в размер на
15 (петнадесет) лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба, считано от 25.08.2022 г. до окончателното плащане, както и да заплати, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, сумата 608 лв. (шестстотин и осем лева) за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието като трети лица-помагачи на страната
6
на ответника „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.Брезник, ул. Георги
Стефанов № 6, представлявано от Велко Венциславов Руйков, и „.“ ООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Васил Левски № 109, представлявано от
Мартин Росенов Манолов.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7