Решение по дело №405/2020 на Окръжен съд - Шумен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260014/ гр. Шумен, 16.02.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският окръжен съд,                                            наказателно отделение

На осемнадесети януари                 през две хиляди двадесет и първа година

В публично съдебно заседание,  в следния състав:

 

                            Председател: Мариана Г.

                                                                   Членове: 1.Светлин Стефанов                                                                                         2.Румяна Райкова

                                                                   

Секретар: Станислава Стойчева

като разгледа докладваното от съдия Мариана Г.  ВНЧХД № 405 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по чл. 341 от НПК.

        С присъда  № 260013/15.10.2020г. постановена по НЧХД № 1778/19г. Шуменският районен съд:

 

- признал подсъдимия В.Н.В. ЕГН **********, за виновен в това, че на 12.07.2019г. в гр.Шумен  причинил лека телесна повреда на А.И.А. ЕГН ********** ***, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.78а,  ал.1 от НК  го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание “Глоба” размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

Осъдил подс. В.Н.В. да заплати сумата от 2000 /две хиляди/ лева на А.И.А. като уважена част от предявения граждански иск за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението.

Отхвърлил гражданският иск за неимуществени вреди  в останалата му част до пълния предявен размер.

Осъдил подсъдимия В.Н.В. да заплати на А.И.А. сумата от 1015.00 /хиляда и петнадесет/ лева, представляваща направените от него разноски по делото за заплащане на държавна такса, възнаграждение на вещо лице и  адвокатско възнаграждение.

На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъдил подс. В. да заплати в полза на бюджета по сметка на  ШРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 80.00 лева, както и 5 лева при издаване на изпълнителен лист.

         В Окръжен съд – гр.Шумен е депозирана въззивна жалба от адв. А.А.  от ШАК, в качеството й на защитник на подсъдимия В.В.. С жалбата се изразява недоволство от постановената от ШРС присъда, както в наказателно осъдителната, така и в гражданско осъдителната й част. Защитата атакува първоинстанционният съдебен акт, като го намира за неправилен и незаконосъобразен. Излага доводи за необосновано игнориране на показанията на групата свидетели / в това число и очевидци/, които са в подкрепа на защитната теза. Счита, че макар и обективно заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза не установява по категоричен начин механизма на получаване на травматичните увреждания на пострадалия. Счита, че районният съд е подходил неправилно към доказателствата по делото. Намира, че показанията на сочената по –горе група свидетели е в синхрон с една от двете, макар и по-малко вероятната хипотези изложени в заключението на съдебно-медицинската експертиза, а това води до коренно различен извод, от този, който е направил районният съд. Излага твърдение, че присъдата лежи на основата на предположения.

         Моли присъдата на ШРС да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова присъда, с която подзащитният й да бъде признат за невиновен.

В съдебно заседание, подсъдимият В.В., редовно призован се явява лично и с адвокат А.А. от ШАК, редовно упълномощена от първоинстанционното производство.

Защитата поддържа жалбата и доразвива подробно изложените в с нея доводи. Намира присъдата за неправилна и моли да бъде отменена и постановена нова, с която подс.В. да бъде признат за невиновен.

Подс.В. поддържа изложеното от неговия защитник и моли да бъде оправдан.

Тъжителят А.И.А., редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощения си повереник – адв.И.К.Т. от ШАК.

Повереника намира жалбата за шаблонна, като излага противоположни на изложените от защитата доводи. Намира присъдата за правилна и моли да бъде потвърдена.

Тъжителят и граждански ищец А. изразява съгласие с изложеното от повереника му.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи предпоставките за прилагане на  чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Съгласно  сключен  трудов договор с „ГБГ“ ЕООД, гр.Шумен подсъдимият В.Н.В. работел на длъжност „технически организатор“  в ресторант „Манастира“.

На 12.07.2019г. около 20.00 часа тъжителят А.А., заедно със съпругата си – св.М. Й. А. и малолетното им дете, посетили ресторант „Манастира“ в гр.Шумен по повод рожден ден на св. Д. Д. А. /съпруга на брата на тъжителя/. На маса разположена в дъното на залата седнали заедно  със свидетелите – П. И.А. /брат на тъжителя/, Д. А., А. А. А., С. Й. А., както и лицето Е. И. А., родителите на тъжителя и на  св.Д. А..

В заведението на отделна маса разположена на около 10 метра от масата на тъжителя, били и свидетелите Ж. К. Г., И. Н. И., М. Г. Х. и Й. Д.Г..

Масата, на която била разположена компанията на тъжителя  била обслужвана от св. Я. В. Х., сервитьор в заведението. В хода на вечерта тъжителят останал недоволен от обслужването. Отказал първоначално направената от него поръчка, тъй като не била овкусена според желанието му. Изявявал претенции свързани с поредността на приготвянето и поднасянето на ястията, които бил поръчал, тъй като според тъжителя същите идвали в обратен ред и със закъснение,  в резултат на което често се налагало св.Я. Х. да разговаря с тъжителя. Според св. Х. поведението на тъжителя било сприхаво. Говорел на висок тон, жестикулирал и неоснователно се заяждал във връзка с направените поръчки, но обиди спрямо него не е отравял. Наложило се подсъдимият В.В., който бил в обекта, в качеството си на технически организатор, също да разговаря с тъжителя. Според подс. В. тъжителят се държал грубо, крещял, псувал, обиждал, както него, така и заведението. Отказал да консумира първоначално поръчаното ястие, недоволен от начина по който му било приготвено и овкусено, поради което подс. В. казал на сервитьора – св. Х., да не го включва в сметката. Впоследствие се наложило подс. В. отново да разговаря с тъжителя, този път във връзка с оплаквания на тъжителя за поредността на приготвяне на поръчаните от него ястия. В един момент се стигнало до физическо съприкосновение между подсъдимия и тъжителя. В момента, в който подсъдимият се приближил до масата на тъжителя, тъй като за пореден път бил извикан от тъжителя, и застанал до него, двамата си разменили реплики и в момента, в който тъжителят се изправял от стола според свидетелите М. А., Д. А., П. А.,  А. А. и С. А., подсъдимият нанесъл удар с глава, в областта на главата на тъжителя, след което му нанесъл и втори удар с юмрук по лицето, в резултат на което дясното око на тъжителя започнало да кърви, докато според обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Ж. Г., И. И., М. Х. и Й. Г., тъжителят ставайки от масата нанесъл удар с глава по главата  на подсъдимия. Последният не бил нанасял удари на тъжителя.

Виждайки случващото се св. П. А., веднага станал от масата и се намесил като хванал подсъдимия през кръста с цел да преустанови възникналия конфликт. Св. Ж. Г. също се намесил с намерение да бъде преустановен конфликта като разделил св.Петко А. и подсъдимия.

За възникналият инцидент тъжителят подал сигнал на тел.112, по повод на  което свидетелите И. А.Г. и Ц. Е. Ц.– служители в РУ - Шумен, около 21.45 часа били изпратени от оперативния дежурен в ресторант „Манастира“. За изясняване на ситуацията разговаряли с лица от персонала, както и с присъстващите в заведението лица, между които и тъжителя. Снели сведения от подсъдимия, св.М. Х., св.Й. Г., св.А.  А., Е. А., св. П. А.. Съставили протоколи за предупреждение на тъжителя и подсъдимия.  Изготвили докладна записка УРИ:17290-19744 до Началника на РУ - Шумен. В съща посочили, че при пристигането им в обекта били посрещнати от подсъдимия, който им обяснил, че между него и клиента А.А. възникнал спор по повод претенции на клиента, вследствие на което двамата си разменили удари. Били разтървани  от част от празнуващите и приятели на подсъдимият. А. се оплаквал от болки  в областта на дясното око.

Във връзка с подадения от тъжителят сигнал на тел.112, на место пристигнал и екип на ЦСМП гр.Шумен, който отвел тъжителя  в „МБАЛ – Шумен“ АД. На тъжителя бил извършен преглед в спешното отделение, за което бил издаден Лист за преглед №16665, в който е отразено, че е постъпил в 22.10 часа и след преглед е  освободен в 23.45 часа. Посочена е основна диагноза – открита рана на клепачи и околоочната област. Бил назначен и консулт с хирург и лекар очни болести.

На 12.07.2019г. подс. В. също  посетил спешно отделение  на „МБАЛ – Шумен“ АД, където му бил извършен преглед, за което бил издаден Лист за преглед №16672, в който е отразено, че е постъпил в 23.40 часа и след преглед е  освободен в 00.15 часа на 13.07.2019г. Посочено е, че е клинично здрав. В графата  „Обективно състояние“ е отразено „Лице – без данни за  хематоми, лацерации“.

На 13.07.2019г. на тъжителя  отново бил  извършен преглед в спешно отделение  на МБАЛ – Шумен, за което бил издаден Лист за преглед №16697, в който е отразена основна диагноза – открита рана на клепача и околоочната област. Отново бил назначен и консулт с очен лекар като резултата от прегледа бил отразен в Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО №16697. Офталмологът е констатирал  разкъсна рана на горен клепач във вътрешен очен ъгъл. Кръвоизлив в горната половина.  Същият ден тъжителят постъпил за оперативно лечение в очно отделение на „МБАЛ – Шумен“ АД, откъдето бил изписан на 15.07.2019г., с окончателна диагноза – открита рана на клепача и околоочната област на дясно око.

На 16.07.2019г. тъжителят посетил ОСМ при „МБАЛ – Шумен“ АД, където бил освидетелстван и му било издадено медицинско удостоверение №160/2019г.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, поддържана от вещото лице в с.з. и приета от съда, на база изготвените медицински документи и извършеното освидетелстване на тъжителя, последния на 12.07.2019г. е получил  две разкъсноконтузни рани в областта на дясно око – горен клепач и вътрешен очен ъгъл, подконюнктивален кръвоизлив в дясно, кръвонасядане на клепачите на дясното око и подочие, в резултат на което му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Била регистрирана и палпаторна болка във  вътрешния край на лявата ключица, без видими травматични увреждания. Също така е посочил, че при постъпване на тъжителя  в очно отделение и при изписването му, зрителната функция на дясното му око не е била нарушена. По отношение механизма на причиняването им, вещото лице посочва, че  всички травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар и доколкото удар с невъоръжена ръка и с глава имат характеристики на такива, причинени от твърди тъпи предмети, констатираните уврежданията могат да бъдат получени по този механизъм.  На поставения въпрос  дали е възможно  травматичните увреждания  на тъжителя А. да бъдат получени в резултат на нанесен удар с глава от страна на тъжителя  по главата на подсъдимия, т.е. тъжителят да се е самонаранил нанасяйки удар с глава на подсъдимия, вещото лице  не изключва с категоричност такъв механизъм на травмата, но вземайки предвид анатомичното разположение и вида на получените увреждания, формата на контактуващите повърхности, показанията на свидетелите го счита за малко вероятен. Според вещото лице много по вероятно е описаните травматични увреждания  да са причинени при удар с юмрук в областта на дясното око на тъжителя. Според направеното уточнение от вещото лице при проведеният му разпит в съдебно заседание предвид разположението на установената разкъсно – контузна рана във вътрешния очен ъгъл, който бил дълбок, при нанесен удар от страна на тъжителя, за да се получи това разкъсване, ударът нанесен от страна на тъжителя с глава следва да е достатъчно здрав и да попадне в носа или брадичката на подсъдимия.

Във връзка с възникналия инцидент, на 17.07.2019г. подс. В. *** срещу тъжителя за това, че на 12.07.2019г. му причинил лека телесна повреда  в качеството му на длъжностно лице. С постановление  от 04.09.2019г. прокурор при ШРП отказал да образува досъдебно производство, тъй като приел, че в преписката не се съдържали данни  за извършено престъпление от общ характер.

Изложената фактическа обстановка районният съд приел за установена въз основа на: обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – М. А., Д. А., П. А.,  А. А. и С. А., Я. Х., Ж. Г., И.  И., М. Х. и Й. Г., И; Г; и Ц. Ц., заключението на съдебно-медицинската експертиза, поддържана от вещото лице и приета от съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства по делото.

Така установената фактическа обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен състав. Същата е следствие на вярна преценка на доказателствения материал. Детайлно и аналитично ШРС е обсъдил доказателствата по делото. Въз основа на това, районният съд е направил своите  правни изводи, които настоящата инстанция намира за правилни и законосъобразни, поради което се солидализира с изведената от първоинстанционният съд фактическа обстановка.  

Основен довод на защитата е, че ШРС неправилно и необосновано е игнорирал  показанията на групата свидетели / в това число и очевидци/, които са в подкрепа на защитната теза.  Според защитата са налични противоречия в показанията на другата обособена група свидетели. Доводът е неоснователен. Районният съд в достатъчен обем и с нужното внимание е подходил към показанията на всеки един от свидетелите. Установил е наличие на предпоставки за формиране на две групи свидетели – едната от които в подкрепа на изложеното от пострадалия и втора група свидетели, чийто показания са в подкрепа на лансираната защитна теза. Същите са подробно обсъдени и съпоставени в останалите доказателства по делото. На тази плоскост е достигнал до правилен според и настоящата инстанция извод, че следва да се кредитират показанията на посочената по-горе свидетелска група - М. А., Д. А., П. А.,  А. А. и С. А., Я. Х., Ж. Г., И.  И., М. Х. и Й. Г.. В мотивите районният съд е взел отношение по всички изложени от защитата доводи, които се излагат и в настоящото въззивно производство. Настоящата инстанция не намира основание да приеме за основателен и довода, че присъдата почива на предположения. Това твърдение на защитата произхожда от собствен едностранчив анализ на част от заключението на съдебно-медицинска експертиза, в която с малка вероятност според вещото лице е възможно причиняването на травматичните увреждания да са получени по изложения в обясненията на подсъдимия механизъм.  Този довод не намира опора в наличната доказателствена маса. Така например защитата игнорира обективираният по надлежен процесуален ред факт, че на подсъдимият след медицински преглед в процесната вечер не са установени никакви травматични увреждания, отоци, подутини и т.н, каквито житейски логично е да са били налице, ако травматичните увреждания на пострадалия бяха получени по механизъм, който е залегнал в защитната версия на подсъдимия и неговата защита.

Действително заключението на съдебно-медицинската експертиза е от значение за разкрИ.е на обективната истина. Същата е била обект на задълбочен анализ и след съпоставка с останалите доказателства по делото, мотивирано първоинстанционния съд е достигнал до извод за виновността на подсъдимия по възведеното му обвинение, както и за механизма на причинените на А. травматични увреждания.

Ето защо съдът приема, че извършвайки цялостен анализ на събраните по делото доказателства районният съд правилно е достигнал до извода, че както от обективна така и от субективна страна подсъдимият В.В. са осъществил престъпният състав визиран в чл.130, ал.1 от НК.

По отношение на наложеното наказание: Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.78а от НК. Съдът намира, че правилно при определяне на размера на наложеното административно наказание районният съд е отчел и поведението на пострадалия, което тактично е окачествил като неприемливо. Всъщност абсолютно е недопустимо такава демонстрация и грубо отношение на обществено място, засягайки честта и достойнството на другиго. Изложеното не оправдава неадекватната реакция на подсъдимия, довела до настоящото производство. Поради това въззивната инстанция намира, че размера на наложеното административно наказание съответства на извършеното престъпление и в пълна степен би постигнало целите визирани в чл.36 от НК и е подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, както по отношение на подсъдимите, така по отношение на другите членове на обществото.

Настоящата инстанция споделя напълно изводите на районния съд и относно присъдения размер на гражданския иск. Правилно и законосъобразно е приел, че от деянието по чл. 130, ал.1 от НК на подсъдимия по отношение на гражданския ищец са му причинени неимуществени вреди. Уважил е същият частично, съобразно правилата за справедливост. Правилно и законосъобразно е отхвърлил с присъдата иска в останалата му част до пълния предявен размер. Размерът на уважения граждански иск според ШОС е съответен на доказаните страдания, като се има предвид характерът на уврежданията, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено и причинените морални страдания.

Ето защо и като съобрази ообстоятелството, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, ШОС приема, че присъдата на ШРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  № 260013/15.10.2020г. постановена по НЧХД № 1778/20г. по описа на Шуменският районен съд.

          Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                 

   

 

      

 

 

       2.