№ 279
гр. Пловдив, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20255001000344 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №15 от 23.04.2025 г.,постановено по т.д.№80/2024 г. по описа
на Окръжен съд-Кърджали,е осъдена Община Кърджали с адрес: гр.
Кърджали, бул. „България“ № 41, Булстат *********, да заплати на
„СТИЛМЕД - СА“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали,
бул. „Христо Ботев“ № 46, вх. А, ет. 2, ап. 7, ЕИК *********, сумата в размер
на 29 315.93 лева с ДДС по фактура № **********/15.04.2024 г.,
представляваща стойността на извършени и неразплатени СМР по договор №
20349-03 от 01.02.2024 г. за изпълнение на обществена поръчка за
строителство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата в
размер на 2 374.19 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.04.2024 г. до 13.11.2024 г. включително, а така също и да заплати
направените по делото разноски в размер общо на 5 887.61 лева, от които 4
320 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 1 267.61 лева - заплатена
държавна такса и 300 лева - разноски за вещо лице.
Срещу горното решение на ОС-Кърджали е подадена въззивна жалба от
Община Кърджали с ЕИК *********,чрез пълномощник-адв. Г. Б. и с тази
жалба решението се обжалва изцяло с твърдения,че същото е немотивирано,
несъобразено с доказателствата по делото,с материалния и процесуалния
1
закон.Изложен е аргумента,че още с отговора на исковата молба,подаден от
Община Кърджали като ответник по предявените искове,е оспорена
истинността на съдържанието на представените от ищеца протоколи-приемо-
предавателен протокол от 08.02.2024 г. и протокол за приемане на извършени
СМР от 15.04.2024 г.,което оспорване е мотивирано с твърдението,че не са
извършени описаните в протоколите СМР в посочените там количества и че
същите СМР не са приемани.Посочва се също,че за доказване на това
твърдение общината е поискала назначаване на съдебно-техническа
експертиза в отговор на описаните в жалбата въпроси,но приетото от съда
заключение на тази експертиза,макар и потвърждаващо количествата на
СМР,не дава ясен и точен отговор на въпроса-“след като посочените от ищеца
цени са близки до средните пазарни цени на строителство в периода на
извършване на процесните СМР,каква точно печалба е заложил
строителя”.Наред с това се поддържа и аргумента,че в обжалваното решение
съдът е изградил мотивите си единствено по обясненията на свидетелите на
ищеца,които са служители на последния и техните показания са
заинтересовани.Твърди се още в процесната жалба,че по делото не са
представени доказателства дали в Община Кърджали издадената от ищеца
фактура е одобрена като разход съобразно правилата на СФУК и дали към нея
в счетоводството на ответника са приложени всички необходими при
одобряването й като разход придружаващи документи.
И въз основа на горните доводи,поддържани във въззивната
жалба,общината-жалбоподател моли да бъде отменено изцяло обжалваното
решение №15 от 23.04.2025 г.,постановено по т.д.№80/2024 г. по описа на
Окръжен съд-Кърджали и да се постанови друго,с което предявените от
“СТИЛМЕД-СА”ЕООД-гр.Кърджали с ЕИК ********* против общината
искове са бъдат отхвърлени.Моли също така да й бъдат присъдени разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият “СТИМЛЕД-СА”ЕООД-гр.Кърджали с ЕИК
*********,чрез пълномощника си адв. С. М.,е подал в законния срок писмен
отговор на въззивната жалба,в който излага становището,че същата жалба е
неоснователна и необоснована,а обжалваното с нея решение на Окръжен съд-
Кърджали е правилно и мотивирано.Конкретни съображения за обосноваване
на това становище са развити в отговора и въз основа на тях въззиваемият
моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.Моли още да му бъдат присъдени
разноските за настоящата инстанция.
От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
страна в първоинстанционното производство,имаща правен интерес да
обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед на постановения с
2
него краен резултат и освен това при подаването на жалбата е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи
на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е
ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира
изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд
намира,че решението е процесуално допустимо,като с него съдът се е
произнесъл по осъдителните искове,с които е сезиран по конкретното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
По т.д.№80/2024 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали са предявени от
“СТИЛМЕД-СА”ЕООД-гр.Кърджали с ЕИК ********* против Община
Кърджали с ЕИК ********* осъдителни искове за заплащане на следните
суми:1/сумата от 29 315,93 лв. с ДДС,представляваща цена на СМР по
сключен между страните договор №20349-03 от 01.02.2024 г. за изпълнение на
обществена поръчка за строителство,за която сума е издадена от ищеца
фактура №********** от 15.04.2024 г. и 2/сумата от 2374,19
лв.,представляваща лихви за забава върху главницата за периода от датата на
издаване на фактурата-15.04.2024 г. до 13.11.2024 г.-деня,предхождащ датата
на предявяване на исковата молба пред съда.Поискано е и ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца законната лихва върху главницата по горната
фактура,считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане,както
и направените по делото разноски.
Исковете са основани на следните твърдения,изложени в исковата
молба:
Твърди се,че на 15.04.2024 г. ищецът “СТИЛМЕД-СА”ЕООД-
гр.Кърджали е издал фактура с № ********** от 15.04.2024 г. на Община
Кърджали на стойност 29 315.93 лева с ДДС, след изпълнение на Договор №
20349-03 за изпълнение на обществена поръчка за строителство от 01.02.2024
г., с предмет: „Подравняване и полагане на трошенокаменна настилка на
улици с. Болярци и „Ямач махала“, Община Кърджали“, подписан между
Община Кърджали и „СТИЛМЕД - СА“ ЕООД.Твърди се още,че в изпълнение
на същия договор на 08.02.2024 г. представител на Община Кърджали - инж.
С.Д. - гл. експерт в отдел „ИКС“ при тази община, е приел извършените
строително-ремонтни работи на обекта по договора.На 15.04.2024 г. бил
издаден и протокол за приемане на изпълнени СМР, подписан инж. С.Д. като
3
представител на Община Кърджали и Д.К. - технически ръководител на ищеца
“СТИЛМЕД - СА“ ЕООД,в който било констатирано след проверка на
място,че са завършени и подлежат на заплащане въз основа на този протокол
следните видове строителни и монтажни работи: 1. Почистване и
подравняване основата на пътя с багер в земни почви - 2 361.50 м 2 ; 2. Основа
от трошен камък с подбрана зърнометрия /фракция 0/40,0/63/ до 12 см.,
включително подравняване, уплътняване и всички свързани с това дейности
/без транспорт/ - 268.87 м 3 ; 3. Превоз на трошен камък до 31 км. - 14 143.44
т./км. Твърди се, че фактурираната сума за изпълнение на Договор № 20349-03
за изпълнение на обществена поръчка за строителство от 01.02.2024 г.
ответникът следвало да изплати изцяло по банков път - в деня на издаването
на фактурата, с начин на плащане - по сметка /с платежно нареждане/.
Неколкократно, след издаване на фактурата,били водени разговори с
ответника да заплати дължимите суми по фактурата,но същият не сторил това
и до момента на подаване на исковата молба. Налице било неизпълнение от
страна на ответника на задължението му за плащане по посочената фактура.
Твърди се също, че ответникът дължи и обезщетение за забава на основание
чл. 86 от ЗЗД - лихва за забавено плащане, в размер на 2 374.19 лв. по фактура
с № ********** от 15.04.2024 г., за времето от 15.04.2024 г. до деня,
предхождащ датата на предявяване на иска, а именно - до 13.11.2024 г. В
обобщение се твърди,че ответникът дължи на ищеца общо сумата от 31 690.12
лв., от която: 29 315.93 лв. с ДДС - главница по фактура с № ********** от
15.04.2024 г. и обезщетение за забава - лихва за забавено плащане в общ
размер на 2 374.19 лв.,които суми ищецът моли да бъде осъден ответника да
му заплати,ведно със законната лихва върху дължимата главница по
фактурата,считано от датата на предявяване на иска пред съда до
окончателното й заплащане.
Ответникът Община Кърджали е депозирал в законния срок писмен
отговор на исковата молба,с който е оспорил съществуването на част от
изложените от ищеца факти и обстоятелства.Заявил е,че не оспорва
съществуването на договорни отношение с ищцовата страна по процесния
договор №20349-03 от 01.02.2024 г. за изпълнение на обществена поръчка за
строителство,с който общината като възложител е възложила,а ищецът е
приел да извърши обществена поръчка за строителство с предмет:
„Подравняване и полагане на трошенокаменна настилка на улици с. Болярци и
„Ямач махала“ Община Кърджали“.Сочи, че договорът е сключен на
основание чл. 20, ал. 4. т. 1 от ЗОП след направена проверка на място и
представено офертно предложение от страна на изпълнителя,както и че е бил
договорен срок за извършване на договорените работи до 5 календарни дни,а
цената на договорените работи е в размер на 29 315,93 лв. с ДДС. В договора
изрично било записано, че заплащане на действително извършените работи
ще се извърши след приключване на работата, доказано със съставянето на
Акт (отчет) за извършени работи, подписан двустранно и със съставянето на
протокол от страните за приемане на завършените СМР - предмет на договора.
В отговора си ответната община потвърждава,че представените с
исковата молба приемо-предавателен протокол от 08.02.2024 г. и протокол за
4
приемане на извършени СМР от 15.04.2024 г. са подписани от представител на
изпълнителя и представител на възложителя. Заявява,че двустранно
подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР-та, в който
са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове
СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за
конкретно извършените видове работи и че съгласно практиката на ВКС по
правната си характеристика този протокол представлява частен
свидетелстващ документ,който следва да бъде преценяван с оглед всички
доказателства по делото. В тази връзка ответната община оспорва
истинността на съдържанието на горните два протокола,като твърди,че не са
били извършени описаните в тях СМР в посочените количества и че тази
работи не били приемани.
В подадената допълнителна искова молба ищецът излага становище,че
направеното от ответника оспорване на истинността на протоколите е
бланкетно и без доказателства.
С обжалваното решение №15 от 23.04.2025 г. ОС-Кърджали е приел за
изцяло доказани-по основание и размер,предявените по делото осъдителни
искове /главен и акцесорен/ и ги е уважил в пълните им предявени
размери,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 14.11.2024 г.
до окончателното й изплащане.
Въззивният съд намира за правилно обжалваното решение по следните
съображения:
Между страните не е спорно сключването на сочения в исковата молба
договор №20349-03 от 15.04.2024 г. за изпълнение на обществена поръчка за
строителство,по който ответната Община Кърджали има качеството на
възложител,а ищецът “СТИЛМЕД-СА”ЕООД с ЕИК ********* има
качеството на изпълнител.Не е спорно още,че съгласно т.1-ва от договора
възложителят е възложил,а изпълнителят е приел да извърши обществена
поръчка за строителство с предмет:”Изравняване и полагане на трошекаменна
настилка на улици с.Болярци и Ямач махала,Община Кърджали”.Това е и
видно от самия договор,представен в заверено копие от ищеца и приет като
писмено доказателство по първоинстанционното дело.Ответникът не е
оспорил,а напротив-изрично е признал и твърдяното от ищеца
обстоятелство,че цената на договорените работи,която възложителят се е
задължил да заплати на изпълнителя за изпълнението на поръчката е в размер
на 29 315,93 лв. с ДДС,както е уговорено в т.3.1. от договора.А според т.4-та
от процесния договор,заплащането на действително изпълнените работи ще се
извърши след приключване на работата,доказано със съставянето на акт
/отчет/ за извършените работи,подписан двустранно от възложителя и
изпълнителя и със съставянето от страните по договора за приемането на
завършените СМР,предмет на договора.В т.5-та от последния е уговорен и
срока за изпълнение на договорените видове работи от дружеството-
изпълнител,а именно-срок до 5 /пет/ календарни дни,освен ако са налице
неблагоприятни атмосферни условия.Започването на работата от
изпълнителя,съгласно същата т.5-та от договора,е уговорено да стане след
получаване на възлагателно писмо от страна на
5
възложителя.Вида,количеството и единичната цена на отделните видове
СМР,които е следвало да бъдат изпълнени по договора и чоято обща стойност
е уговорено,че възлиза на сумата от 29 315,93 лв.,са описани в количествено-
стойностна сметка към договора,представена в заверено копие по
първоинстанционното дело.
По същото дело е представена и е приета като доказателство и сочената
в исковата молба фактура №********** от 15.04.2024 г.,издадена от
дружеството-ищец и с получател-Община Кърджали,с отразено във фактурата
основание:”Изпълнени СМР на обект:”Подравняване и полагане на
трошекаменна настилка на улици с.Болярци и Ямач махала,Община
Кърджали” по договор №20349-03 от 01.02.2024 г. и протокол от 15.04.2024
г.”.Фактурата е на обща стойност от 29 315,93 лв. с ДДС и не е спорно,че е
била получена и приета от ответната Община Кърджали.Както се установява
от заключението на назначената по първоинстанционното дело съдебно-
счетоводна експертиза,изготвено от вещото лице Гергана Добруджалиева,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като
безпристрастно,обосновано и професионално извършено,същата фактура е
надлежно осчетоводена както в счетоводството на ищеца,така и в
счетоводството на ответника,където е отразена като “Разходи за материали по
см. 6018 от 4010 Доставчика на обща стойност 29 315,93 лв.”.
На следващо място,по първоинстанционното дело са приети като
доказателство и представените с исковата молба два протокола:приемо-
предавателен протокол от 08.02.2024 г. за приемане на извършени СМР на
обекта по процесния договор и протокол за приемане на изпълнени СМР от
15.04.2024 г.В първия протокол е констатирано,след извършен преглед на
обекта от представители на възложителя и изпълнителя,че е спазен срока по
договора и че са изразходвани средства за обекта в размер на 29 315,93 лв. с
ДДС,на колкото се равнява и договорената стойност на обекта.Наред с това,в
същия протокол е направено изявление,че няма забележки по изпълнените
работи и оценката на качеството на същите работи е добра,както и че обектът
се приема без забележки от представител на възложителя.Отразено е още,че
обекта е текущ ремонт и е завършен.Този протокол е подписан от инж.С.Д.
като представител на възложителя и от Д.К. като представител на
дружеството-изпълнител.В протокола за приемане на изпълнени СМР от
15.04.2024 г.,подписан от същите физически лица като представители
съответно на възложителя и изпълнителя,е удостоверено,след проверка на
място на обекта по процесния договор /както е отразено в протокола/,че са
завършени и подлежат на заплащане описаните в протокола видове СМР на
обща стойност от 29 315,93 лв. и с описани там отделни количества и
единична цена.Автентичността на двата представени от ищеца протокола не е
оспорена от ответника,който изрично е потвърдил в отговора на исковата
молба,че тези протоколи са подписани от представители на изпълнители и на
възложителя.Освен това,физическите лица,посочени в протоколите като
представители на възложителя и изпълнителя,а именно-инж.С.Д.,посочен
като представител на общината-възложител и Д.К.,посочен като представител
на дружеството-изпълнител,са разпитани като свидетели по
6
първоинстанционното дело и на всеки от тях са предявени горните два
протокола в открито съдебно заседание при провеждане на разпита им,след
което всеки от тях е потвърдил,че е негов подписа срещу името му,отразено в
протоколите.
Отрази се по-горе в настоящото решение,че в отговора на исковата
молба ответникът по исковете Община Кърджали е оспорил истинността на
съдържанието на коментираните по-горе протоколи от 08.02.2024 г. и от
15.04.2024 г. с твърдения,че не са извършени описаните в тях СМР в
посочените там количества и че същите СМР не са приемани.Тези
протоколи,както се поддържа и от самия ответник,са частни свидетелстващи
документи и като такива могат да бъдат оспорени от всяка от страните,при
което положение съдът ги преценява с оглед на всички събрани по делото
доказателства.Но тъй като в случая оспорените частни документи са
подписани от оспорващата ги страна /за което спор няма и се установява по
делото,както се коментира по-горе/,то тежестта за доказване неистинността на
документите пада върху страната,която ги оспорва,т.е. върху ответника
Община Кърджали.
Съдът счита,след преценка на всички събрани по делото
доказателства,че е недоказано и съответно неоснователно заявеното от
ответника /настоящ жалбоподател/ оспорване на протоколите,респективно са
такива и поддържаните във връзка с оспорването твърдения,че не са
изпълнени в количествено отношение описаните в протоколите СМР
/междувпрочем такова описание се съдържа само в протокола от 15.04.2024 г./
и че тези СМР не са приемани от възложителя.Противно на твърденията на
ответника,събраните по делото доказателства сочат на реално изпълнение на
договорените СМР като количество и на приемане на работата от
възложителя.В този аспект,досежно реалното и количествено изпълнение на
възложената с договора работа,съдът кредитира и съобразява заключението на
назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза,което заключение е изготвено от вещото лице инж. Г.С. и не е
оспорено от страните.В същото заключение вещото лице,след извършен от
него оглед на място на улици в с.Болярци и “Ямач махала” към Община
Кърджали,е установило път и четири отклонения към него,на които са
извършени СМР.По-конкретно,вещото лице сочи,че на основния път от
джамия до "Ямач Махала " с дължина 444 м. и средна ширина 3.5м. е
установило положен впоследствие бетон върху трошенокаменната настилка
(чакъл),който не е заложен в протокола за приемане на извършените СМР от
15.04.2024 г. и процесния договор №20349-03 от 01.02.2024 г.,а е положен
впоследствие.Обаче,според констатацията на експерта,видимо се забелязва от
лявата и дясната страна на бетона положена трошенокаменна настилка и
вещото лице приема,че под самия бетон също има такава,защото няма как да
бъде положен бетон,ако липсва основа от трошен камък.При така
приетото,вещото лице счита,че количествата отговарят на т.2 от протокол за
приемане на извършени СМР от 15.04.2024 г.В коментираното заключение е
констатирано още,че върху първото и второто отклонение от основния
път,започващи от “Ямач махала”,едното от които е с дължина от 210 м. и
7
средна ширина от 4 м.,а другото е с дължина от 35 м. и средна ширина от 1
м.,също има положен бетон,изграден впоследствие,но и в този случай вещото
лице приема,че няма как да бъде положен такъв,ако липсва основа от трошен
камък.При това положение,според вещото лице,количествата от трошен
камък на посоченото място отговарят на т.2 от протокола за приемане на СМР
от 15.04.2024 г.Наред с това е отразено в експертното заключение на СТЕ,че
върху третото отклонение,което започва от “Ямач махала” и стига до
здравната служба,с дължина 117 м. и средна ширина 2,5 метра,както и върху
четвъртото отклонение,също започващо от “Ямач махала” и стигащо до
детската площадка,което е с дължина от 15 м. и средна ширина 3 метра,няма
положен бетон и количествата трошен камък отговарят на протокола за
приемане на извършените СМР.В заключението си вещото лице Ставров
изрично обобщава,че положеният бетон,изграден впоследствие,няма как да
бъде положен,ако няма основа от трошенокаменна настилка,поради което
експерта смята,че на конкретните участъци,където се наблюдава положен
бетон има и положена трошенокаменна настилка,отговаряща по количества на
протокола за приемане на извършените СМР от 15.04.2024 г.
В заключението на съдебно-техническата експертиза се сочи още,че
общата стойност на извършените СМР е зададена в протокола за приемане на
извършените СМР от 15.04.2024 г. и договор №20349-03 от 01.02.2024 г. и
възлиза на сумата от 29 315,93 лв. с ДДС,а заложените в този протокол
единични цени са близки по стойност до средните пазарни цени за
страната,публикувани в Справочник за цените в строителството за периода на
извършване на СМР,като публикуваните там цени в строителството са без
печалбата на строителя.
Освен гореизложеното,разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели Д.К. и С.Д.-лицата,подписали протоколите от
08.02.2024 г. и 15.04.2024 г. като представители съответно на изпълнителя и
възложителя по процесния договор,потвърждават,че посочените в
протоколите СМР са извършени на място и са приети без възражения от
възложителя Община Кърджали.В частност,в показанията си свидетелят
С.Д.,който работи към момента на разпита му като главен експерт в Отдел
“Инвеститорски контрол в строителството” при Община Кърджали,а е работел
като такъв и в периода 2023-2024 г.,дава показания,че обектът по процесния
договор е бил изпълнен и това е било констатирано от него като представител
на общината-възложител след извършена двукратна проверка и оглед на
място,осъществени заедно със свидетеля Д.К. като представител на
дружеството-изпълнител,както и след извършено от свидетеля сравняване на
количествата вложени на обекта материали /според представена му
документация за това/ със заложения по договора обем на договорените
видове СМР.Свидетелят С.Д. сочи в показанията си,че когато е приемал
протокола от 15.04.2024 г. не е установил да има нередности,тъй като
количествата вложени от изпълнителя материали са съвпадали с тези,отразени
в протокола и това,според свидетеля означава,че заложеният по договора /по
офертата към договора/ обем работа е изпълнен.Същият свидетел изрично
заявява,че в случая обемът работа по предвидените количества СМР е бил
8
изпълнен на място и че той след направена от него констатация за това е
подписал протокола и е приел работата като представител на възложителя,а и
обяснява още,че такава поначало била практиката-работата по сключен от
общината договор за извършване на СМР да бъде приемана след извършена от
инвеститорски контрол проверка за извършените на място работи и
констатация за изпълнението им.
В процесната въззивна жалба се поддържа аргумента,че в обжалваното
решение съдът е изградил мотивите си единствено по обясненията на
свидетелите на ищеца,които са негови служители и показанията им са
заинтересовани,а разпитаният свидетел на ответника инж. С.Д. установява
единствено,че е подписал протоколите за приемане на извършени СМР.Този
довод е неоснователен,тъй като в самото решение са обсъдени показанията на
всички разпитани по делото свидетели,а и освен това от показанията на св. Д.
се установява не само подписване на протоколите от него,но се установяват и
обстоятелствата,изложени по-горе в настоящото решение.
Така,след съвкупна преценка на коментираните
доказателства,въззивният съд намира,че по делото е установено реалното
изпълнение на възложените с процесния договор СМР и тяхното приемане от
възложителя,като от друга страна липсват доказателства,въз основа на които
да се приеме нещо различно от съдържащото се в горните два
протокола,оспорени от ответника-настоящ жалбоподател.Заявеното от същия
оспорване остава недоказано и неоснователно.Не се установява,а
напротив,потвърждава се както изпълнението на договорените СМР в
количествено отношение,така и приемането на възложената работа от страна
на възложителя.
Във въззивната жалба се поддържа и довода,че приетата по делото СТЕ-
за,макар и да потвърждава количествата на СМР,не дава ясен и точен
отговор,след като посочените от ищеца цени са близки до средните пазарни
цени на строителство в периода на извършване на процесните СМР,каква
точно печалба е заложил строителя.Този довод също е неоснователен.На
първо място той е относим към цената на договорените СМР,а ответникът-
жалбоподател не е направил своевременно /с отговора на исковата молба/
каквото и да било възражение относно същата цена и от тази гледна точка
посочения довод въобще не следва да се преценява по същество с настоящото
решение.Освен това,доколкото се касае за уговорени между страните и
неоспорени в настоящия процес цени на СМР,е без всякакво значение за
процесния спор дали тези цени са близки до средните пазарни цени на
строителство към момента на извършване на процесните СМР и каква точно е
заложената в тях печалба от строителя.Самият възложител-страна по
процесния договор изрично е потвърдил ищцовото твърдение,че цената на
договорените СМР възлиза на общата сума от 29 315,93 лв. и не е заявил
някакви възражения относно посочените в количествено-стойностната сметка
към договора единични цени на уговорените СМР.
В заключение,всичко изложено по-горе дава основание на въззивния съд
да направи извод за основателност на предявения главен иск.Между страните
е възникнало твърдяното от ищеца договорно правоотношение по процесния
9
договор от 01.02.2024 г.,ищецът-настоящ въззиваем е изпълнил
произтичащите от договора негови задължения за извършване на конкретно
уговорени СМР и тези СМР са приети от възложителя без възражения,като не
се установи заявеното от него възражение за неизпълнение на уговорените
СМР в количествено отношение и за неприемане на работата от него.Самото
приключване на работата е удостоверено по предвидения в т.4 от договора
начин-със съставянето на предвидените там актове,двустранно подписани от
изпълнителя и възложителя,поради което последния дължи на ищеца
договорената цена за процесните СМР и изискуемостта на това
вземане,съгласно уговорката в посочената точка от договора,следва да се
счита за настъпила с подписването на протокола от 15.04.2024 г.На същата
дата е издадена от ищеца и фактура №********** от 15.04.2024 г. за
извършените СМР по процесния договор на обща стойност от 29 315,93 лв. с
ДДС,която е надлежно осчетоводена при ответника и последният дължи тази
сума на ищеца като изпълнител по процесния договор.По делото няма данни,а
и не се твърди от ответника да е изплатена от него на ищеца същата
сума,поради което съдът я приема за дължима и изискуема и към настоящия
момент,съответно на което и предявения осъдителен иск за заплащането й се
явява основателен,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на
подаване на исковата молба пред съда-14.11.2024 г. до окончателното й
изплащане.
Общината-жалбоподател е заявила в жалбата си възражението,че не са
представени доказателства дали при общината издадената фактура е одобрена
като разход съобразно правилата на СФУК и дали към фактурата в
счетоводството на общината са приложени всички необходими при
одобряването й като разход придружаващи документи.Това възражение е
абсолютно несъстоятелно.Без всякакво значение за основателността на
процесния главен иск е дали издадената от ищеца фактура е била одобрена в
общината като разход по горните правила и дали към фактурата са били
приложени в счетоводството на общината всички необходими за одобряването
й документи.Издадената от ищеца фактура,както се доказа по делото,е
осчетоводена от ответника,което следва да се тълкува като акт /действие/ на
ответника като възложител по процесния договор,с който същият
потвърждава /признава/ задължението по фактурата,а и самото основание за
дължимостта на претендираната от ищеца главница не е коментираната
фактура,а сключения между страните договор за изпълнение на обществена
поръчка за строителство,изпълнението от ищеца и приемането от ответника
на изпълнената по договора работа,които обстоятелства се установиха по
категоричен начин в настоящия исков процес.
С оглед на всички изложени по-горе обстоятелства се налага крайния
извод за правилността на обжалваното решение на ОС-Кърджали в частта,с
която е уважен предявения главен иск за заплащане на главницата от 29 315,93
лв.,ведно със законната лихва върху нея,считано от 14.11.2024 г. до
окончателното й изплащане.Ето защо в тази част решението следва да бъде
потвърдено като правилно.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта,с която е уважен
10
акцесорният осъдителен иск за заплащане на сумата от 2374,19
лв.,представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.04.2024 г. до 13.11.2024 г.-датата,предхождаща тази на подаване на исковата
молба пред съда.За целият този исков период ответникът е в забава относно
изплащането на процесната главница,поради което дължи законната лихва за
забава върху нея,възлизаща на общата сума от 2374,19 лв.,колкото е и
претендирания от ищеца размер.Затова и този иск се явява изцяло основателен
и правилно е уважен като такъв с обжалваното решение на ОС-
Кърджали.Същото следва да бъде потвърдено и в тази му обжалвана от
ответника част.
Като цяло се налага крайния извод,че обжалваното решение е изцяло
правилно и като такова следва да се потвърди изцяло,включая и в частта за
разноските,присъдени в полза на ищеца като последица от уважаване на
исковете му и определени правилно като размер от първоинстанционния съд.
С оглед изхода на спора във въззивното производство,жалбоподателят
Община Кърджали следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
“Стилмед-СА”ЕООД разноски за въззивната инстанция в размер на 5100
лв.,представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение по
представения с отговора на въззивната жалба договор за правна защита и
съдействие от 25.06.2025 г.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №15 от 23.04.2025 г.,постановено по
т.д.№80/2024 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА Община Кърджали с ЕИК ********* и с
адрес:гр.Кърджали,бул.”България”№41 да заплати на “СТИЛМЕД-
СА”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Кърджали,бул.”Христо Ботев”№46,вх.А,ет.2,ап.7 сумата от 5100 лв. /пет
хиляди и сто лева/,представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение,направени във въззивното производство по възз.т.д.
№344/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11