Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 01.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 329 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Административното дело е образувано по
жалба на М.С., роден на ***г., гражданин на Украйна, притежаващ Регистрационна
карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, с настоящ адрес ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б. „а“ от
ЗДвП № 22-0869-000630/16.10.2022г., издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен. С обжалвания
административен акт на М.С. е приложена принудителна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване
регистрация на ППС - лек автомобил „Санг
Йонг“, с рег.№ ***, държава Украйна, за срок от
шест месеца, считано от 16.10.2022г., като са отнети СР на МПС № САК ** и 2
броя рег.табели с регистрационен номер ВТ4152АХ. В сезиращата жалба и в
пледоарията по същество оспорващият твърди, че заповедта е издадена от
некомпетентен орган, при съществени процесуални нарушения и в разрез с
материално правните разпоредби и целта на закона. В тази връзка се сочи, че
упълномощителните заповеди, приложени по делото, са издадени от предишен
министър на вътрешните работи, поради което към датата на постановяване на
процесната заповед, същите не пораждат каквито и да е правни последици,
респективно – заповедта е издадена при липса на компетентност. Релевират се и
твърдения за липса на доказателства досежно длъжността, заемана от издателя на
акта. Като съществено процесуално нарушение се изтъква обстоятелството, че в
административното производство не е назначен преводач. По този начин е нарушено
правото на защита и участие в производството на лицето, доколкото оспорващият
не владее български език. Липсата на преводач е изтъкнато и като основание за
отказ на оспорващия да подпише предявените му актове, като се твърди, че същият
не е разбрал тяхното съдържание, още повече, че на място са съставени и
предявени за връчване накуп повече от един документа. Като самостоятелно
основание, обуславящо отмяна на процесната заповед се сочи, че същата е
издадена при липса на съставомерно деяние. Сочи се, че управлението на МПС е
осъществявано на поляната край селото, а не по път, отворен за обществено
ползване. Оспорващият заявява, че административният орган е нарушил чл.6 от АПК, тъй като издаденият акт и неговото изпълнение засяга правата и законните
интереси както на неговия адресат, така и на цялото му семейство, в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като изтъква
сериозните затруднения, произтичащи от войната, която се води в Украйна и
поради която са потърсили убежище в РБългария. Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на заповедта. В съдебно
заседание оспорващият се представлява от процесуален представител адв.Д.Р.
която заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на заповедта, като
излага аргументи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – мл.автоконтрольор
в ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
Ив.С., оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че административният акт е издаден
от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати
съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална
законосъобразност, като сочи, че събраните по делото доказателства установяват,
че към датата на проверката лекият автомобил, собственост на оспорващия, е бил управляван от неправоспособно лице, което е
основание за прилагане на процесната ПАМ. Въз основа на изложените съображения
моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Съдът като съобрази аргументите, изложени
от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщените към делото
регистрационни карти на чужденец е видно, че оспорващият и членовете на
неговото семейство са украински граждани с предоставена временна закрила.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0869-000630/16.10.2022г.,
издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Шумен, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрация на ППС - лек
автомобил „Санг Йонг“,
с рег.№ ***, държава Украйна, за срок от шест месеца, считано от 16.10.2022г.
Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че на 16.10.2022г.
в с.Ивански, ул.**, в посока ул. С.П., лицето М. В.С., роден на ***г. управлява
л.а. „Санг Йонг“
с рег. № **, собственост на М.С. и след справка в АИС „Административно наказателна дейност“ и БДС – МВР е установено, че водачът не е
правоспособен, поради което му е съставен АУАН серия GА, бл. №
790114/16.10.2022г.
Със заповед № 372з-3915/29.11.2022г. на
мл.автоконтрольор при ОД на МВР – Шумен е допусната поправка на явна фактическа
грешка в Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0869-000630/16.10.2022г., като в
мотивите на същата срещу реквизита ЕГН на лицето, управлявало лекия автомобил,
вместо текста „11.08.1985г.“
да се чете „14.02.2008г.“.
По делото е представен посоченият в обжалваната заповед АУАН серия GА, бл. №
790114/16.10.2022г. съставен против М.С., роден на ***г. за това, че на
16.10.2022г. в с.Ивански, ул.** срещу номер 6, в посока ул. С.П., в качеството
си на собственик на л.а. „Санг Йонг“ с рег. № ** е предоставил управлението на МПС на
непълнолетния си син М.С., роден на ***г.
Приобщени са писмени доказателства за
компетентността на органа, издал оспорваната заповед, в това число и
удостоверение рег. № 372000-25917/14.11.2022г., издадено от началник сектор
КАПЧОР при ОДМВР – Шумен относно длъжността, заемана от инспектор С.К.С.–
издател на заповедта.
За изясняване на спорните факти по делото по искане на страните са
изслушани свидетели. Съдът кредитира като безпротиворечиви и основаващи се на
преки техни впечатления показанията на свидетелите и ще ги обсъди при формиране
на правните си изводи.
Към доказателствата
по делото са приобщени писмо изх. № 24-37630-14.12.2022г. на началник СГКК –
Шумен (л.68) и скици на ПИ 32158.220.10
с трайно предназначение на земята – земеделска, НТП – за стопански, горски,
ведомствен път; скица на ПИ 32158.294.1166 с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, НТП – за второстепенна улица (ул.**); скица на ПИ
32158.220.1, земеделска земя, с НТП – нива, както и извадка от кадастралната
карта с текущ изглед (данни, идентични на заснетото в Гугъл), от която се вижда
налично уширение срещу номер 6 на ул.**, в с.Ивански.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се
подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната
преписка по издаване на акта, както и от събраните в хода на съдебното дирене
писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП с № 22-0869-000630/16.10.2022г., (поправена със Заповед № 372з-3915/29.11.2022г. за поправка на явна фактическа грешка), издадена от мл.автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен - индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото
същият е породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е издадена на
16.10.2022г. На същата дата е предявена за връчване на нейния адресат, който е
отказал да получи екземпля, и доколкото настоящата жалба е подадена на 19.10.2022г.,
оспорването се явява процесуално допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността
на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните
съображения:
Издадената заповед
е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който
произтичат отрицателни последици за адресата. Със същата е наложена ПАМ на
основание чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек
автомобил „Санг Йонг“ с рег. № ***, Украйна, за срок от шест месеца, считано от
16.10.2022г. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки
от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП
сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. министърът на вътрешните работи е
определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по
ЗДвП (т.1.3). Със Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. Директорът на ОД на МВР -
гр.Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни
административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а
от ЗДвП), в т.ч. служителите на длъжност „мл.автоконтрольор II – I степен“ в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен – с компетентност за територията
на цялата Областна дирекция на МВР – Шумен. Настоящата заповед е издадена от С.К.С.,
който видно от удостоверение рег. № 372000-25917/14.11.2022г., издадено от
началник сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки
ресурси“ при ОД на МВР - Шумен, на 16.10.2022г. (датата на издаване на
обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ) е заемал длъжността „мл.автоконтрольор
II степен“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, не е бил в платен
годишен отпуск или в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Съдът намира, че
издателят на акта разполага с териториална, материална и времева компетентност,
а наведените възражения в обратна насока счита за неоснователни. За да е
законосъобразно учредяването на компетентност чрез акт на делегиране е
необходимо първо, възможността за това да е предвидена в закон, и второ,
наличието на изричен писмен акт на компетентния орган, който да го установява.
В случая законодателят с чл.172, ал.1 от ЗДвП изрично е предвидил възможността
ръководителите на службите за контрол да оправомощават определени от тях
длъжностни лица да налагат принудителните административни мерки по чл.171, т.2а
от ЗДвП, в т.ч. и процесната мярка. Директорът на ОД на МВР - Шумен е
ръководител на служба по контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП, съгласно
цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните работи. Той е надлежният
орган, комуто законът предоставя компетентността да налага принудителната мярка
по чл.171, т.2а от ЗДвП и правото да делегира на други длъжностни лица тази
компетентност. Следователно първата изискуема предпоставка е налице -
законодателят е предвидил възможността за делегиране на правомощието за
налагане на принудителната административна мярка. Съдът приема, че е налице и
втората предпоставка - изричен писмен акт, с който се учредява компетентността
и това е Заповед № 372з-4057/31.12.2021г., с която Директорът на ОД на МВР -
гр.Шумен е оправомощил определени длъжностни лица, сред който попада и издателят
на процесния акт, да прилагат принудителни административни мерки по чл.171,
т.2а от ЗДвП.
Съдът не споделя
възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност, поради издаването на
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. от Б.Р.в качеството му на министър на
вътрешните работи, а към момента на издаване на процесната заповед последният
вече не бил министър. С издадената заповед са делегирани правомощия на
министъра на вътрешните работи към службите и лицата, съгласно предоставената
от закона възможност. Докато не бъде отменена / изменена от следващото
длъжностно лице, което законът е натоварил с тези функции, или оттеглена от
издателя си, тази заповед съществува в правния мир и няма пречка да бъде
прилагана. Не е необходимо издаването на нова заповед с идването на нов
министър, тъй като издаването ѝ е с оглед на длъжността, която заема, а
не лицето в личното му качество.
Въз основа на
изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган.
Заповедта е
издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена
форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата е
посочено относимото правно основание – чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП и
фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и
изразяващи се в управлението на МПС, собственост на оспорващия от
неправоспособно лице. Тук е мястото да се отбележи, че допуснатата неточност в
описанието на релевантните факти е отстранена с издадена от органа Заповед №
372з-3915/29.11.2022г. за поправка на явна фактическа грешка в Заповед за
прилагане на ПАМ № 22-0869-000630/16.10.2022г., като в мотивите на същата срещу
реквизита ЕГН на лицето, управлявало лекия автомобил, вместо текста
„11.08.1985г.“ да се чете „14.02.2008г.“. Поправящата заповед става неразделна
част от заповедта, която поправя, респективно съдържанието на поправения акт се
преценява при отчитане на поправката.
От свидетелските
показания се установява, че по време на проверката не е назначен преводач.
Свидетелят Л.С. сочи, че жалбоподателят
не владее български език. Комуникацията е осъществявана на
руски език, в това число и посредством помощта на другия свидетел - Б. В. И.,
който е пристигнал на мястото по време на извършване на проверката. Съдът
намира, че с оглед безспорните доказателства за това, че лицето не владее
български език, в хода на административното производство е следвало да бъде назначен
преводач и като не е сторил това, административният орган е допуснал нарушение
на административно производствените правила. Това нарушение обаче не се
квалифицира като съществено такова, тъй като оспорващият своевременно е
организирал своята защита, упълномощил е адвокат и още на третия ден от
издаване на заповедта е подал настоящата жалба. Така предприетите действия
указват, че допуснатото от административния орган нарушение на административно производствените
правила не е осуетило възможността на лицето да обжалва постановената ПАМ.
С оглед изложеното
заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия
ѝ статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени
процесуални нарушения.
При направената
преценка за съответствие на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ с
материалния закон и неговата цел, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за
издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. В конкретния случай, видно от фактическото описание
на административното нарушение, административният орган е приел наличието на втората
хипотеза на законовата разпоредба – собственик, чието МПС е управлявано от
лице, което не е правоспособен водач. В приложения към делото АУАН, съставен
при проверката и към който препраща издателят на ЗППАМ, деянието е описано по
следния начин „в качеството си на собственик на лек автомобил Санг Йонг … за
това, че непълнолетният му син М.С., роден на ***г. управлява МПС, без да притежава
СУМПС. Предоставя управлението на МПС на неправоспособен водач“. Същото е
квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП и чл.102, т.1 от ЗДвП.
В случая няма спор относно факта, че
жалбоподателят е собственик на лекия автомобил, който е управляван от непълнолетния
му син М. – неправоспособен водач.
Спорният по делото момент е досежно квалифициране на
установеното поведение като неправомерно с оглед мястото на извършването му.
Оспорващият твърди, че не е налице нарушение на ЗДвП, тъй като управлението на
МПС не е осъществявано по път, отворен за обществено ползване, а на ливадата, в
земеделска земя. Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя и
счита, че не са налице материално – правните основания за издаване на
процесната ЗППАМ по следните съображения:
Разпоредбата на
чл.1, ал.1 от ЗДвП сочи, че този закон урежда правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни
средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност
на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците
в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните
мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в §6, т.1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани
за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се
приравняват и улиците, а според чл.2, ал.1 от ЗДвП „отворен за обществено
ползване“ е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички
участници в движението. Цитираните разпоредби указват, че ЗДвП и разписаните в
него правила се прилагат от участниците в движението тогава, когато това
движение се осъществява по „пътищата“. Обжалваната заповед също се основава на
констатация за осъществено управление на МПС от неправоспособен водач по път,
отворен за обществено ползване.
В случая събраните
по делото доказателства не установяват по несъмнен начин, че автомобилът е
управляван от непълнолетното лице по път, отворен за обществено ползване.
В показанията си
разпитаният по делото полицейски служител Л.С., присъствал при
установяване на деянието и извършване на проверката, сочи, че „автомобилът се
движеше по черен път, ние го последвахме“, като обяснява, че автомобилът е бил спрян поради това, че лицето, което го управлява, е било видимо непълнолетно. При
проверката било установено, че става въпрос за баща и син, които се возят заедно
в автомобила, като на шофьорското място е синът, а бащата е на предна пасажерска
седалка. Относно
мястото, на което е установено движението на процесното МПС, обяснява, че на
посочената дата полицейският екип е правил обход на цялото село. Улицата, по която са се движили, се
пресичала с черен път,
автомобилът е минал пред тях, при което установили, че същият се управлява от дете. Сочи, че автомобилът се е движил по черен път през затревена поляна и
полицейските служители са го
последвали, без да предприемат действия за спиране. Такива са предприети когато лекият автомобил е
излязъл на асфалтов път. Свидетелят описва мястото на
спиране като уширение на пътя около 30-40 метра дълго и около 10 метра широко, отстрани на ул.**.
По аналогичен
начин описва мястото на спиране и свидетелят Б. В. И., жител ***. Същият сочи,
че улица ** граничи с поляната. Автомобилите (на оспорващия и полицейския
автомобил) са били спрели на асфалтово уширение, което граничи с поляната.
Обяснява, че преди години в близост до мястото на проверката, е била изградена
къща – музей и тази асфалтова площадка е направена с цел да се използва като
паркинг на пристигащите автобуси. Тази площадка е извън селото и към момента не
се използва като паркинг, а къщата – музей не функционира с такова
предназначение.
С оглед
установяване предназначението на „уширението“, на което е спрян автомобилът, по
делото са приобщени представени от ответната страна писмени доказателства.
Видно от писмо изх. № 24-37630-14.12.2022г. на началник СГКК – Шумен (л.68), на
кадастралната карта на с.Ивански няма нанесено „асфалтирано уширение на ул.**
срещу номер 6; означеният участък от ул.**, срещу №6 попада в земеделските земи
на с.Ивански, ПИ 32158.220.1 и 32158.220.10“.
Като приложение
към посоченото писмо са представени и скици на ПИ 32158.220.10 с трайно
предназначение на земята – земеделска, НТП – за стопански, горски, ведомствен
път; скица на ПИ 32158.294.1166 с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, НТП – за второстепенна улица (ул.**); скица на ПИ 32158.220.1,
земеделска земя, с НТП – нива.
От приобщените скици
на ПИ 32158.220.10; ПИ 32158.294.1166 ПИ 32158.220.1, както и извадка от
кадастралната карта с текущ изглед (данни, идентични на заснетото в Гугъл), се
установява, че наличното уширение срещу номер 6 на ул.**, в с.Ивански, не е
част от пътя. Същото попада в ПИ 32158.220.1, земеделска земя, с НТП – нива.
Съвкупният анализ
на доказателствата сочи, че движението на лекия автомобил се е осъществявало на
черен път през земеделска земи – затревена нива. С оглед на това основателно е
становището на оспорващия за неприложимост на разпоредбите на ЗДвП.
Обсъденото по-горе
налага правния извод на настоящия съдебен състав, че не е налице
правопораждащият фактически състав, обуславящ налагането на процесната ПАМ,
респективно процесната преустановителна ПАМ, наложена с обжалваната заповед, е
издадена при липса на материалноправните предпоставки за това.
На следващо място,
оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на
съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 АПК, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Действително, налагайки ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а от ЗДвП,
административният орган действа при условията на обвързана компетентност. В
същото време обаче законът не винаги може да обхване всички хипотези в реалния
живот. Дори когато преследва законоустановени цели, принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая при отчитане на
всички обстоятелства и затруднения за жалбоподателя и неговото семейство,
произтичащи от статута им на чужденец с временна закрила, съдът намира, че прилагането
на принудителна административна мярка, не само не би постигнало нито една от
целите на административната принуда, но и ограничава неговите права в по-голяма
степен от необходимото. Тук е мястото да се отбележи, че доколкото управлението
на МПС от непълнолетно лице е укоримо, независимо от това дали същото се
осъществява по път, отворен за обществено ползване или в земеделска територия,
то целта на принудителните административни мерки, предвидени в ЗДвП, а именно
осигуряването на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административно нарушение, много по-ефикасно би се постигнала, ако в процесния
случай полицейският екип непосредствено след констатацията за управление на МПС
от непълнолетно лице, е спрял лекия автомобил и е отправил предупреждение към
собственика за преустановяване на деянието. Вместо предварително да предупредят
оспорващия и да предотвратят извършването на административно нарушение,
полицаите са следвали колата до излизането ѝ на асфалтов път.
Предприетите действия по спиране на автомобила са едва тогава, когато според
проверяващия екип, е налице извършено нарушение. Предвид гореизложеното, съдът
счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП противоречащи на законоустановените цели на административната принуда,
поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Изложените аргументи
определят жалбата на М.С.
като
основателна, респективно налагат извода, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 22-0869-000630/16.10.2022г., издадена от
мл.автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Шумен е
незаконосъобразна - издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел,
което съставлява основание за отмяната на същата по арг. от чл.146, т.4 и т.5
от АПК.
Предвид изхода от
спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ОД на МВР - Шумен, в чиято структура е ответната страна, следва да заплати
на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 350 лева, от които
300 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие № **********/01.11.2022г.; 40 лева внесен депозит за
преводач; 10 лева платена държавна такса.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 22-0869-000630/16.10.2022г., издадена от
мл.автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Шумен.
ОСЪЖДА ОД на
МВР - гр.
Шумен да заплати на М.С., роден на ***г., гражданин на Украйна,
притежаващ Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №
*********, с настоящ адрес ***, сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
На
основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: