Определение по дело №126/2024 на Административен съд - Габрово

Производството пред Административен съд – Габрово е образувано по жалба на М. С. Т. от [населено място], община Севлиево против Решение № 234-МИ от 17.03.2024 година на Общинска избирателна комисия – Севлиево за избиране на кмет на кметство Стоките при проведения на 17.03.2024 година втори тур на нов избор за кмет на кметство.

В жалбата се прави искане за спиране изпълнението на оспореното решение до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по процесното оспорване, с оглед обстоятелствата, посочени в жалбата, а именно: опасност от извършване на бързи кадрови промени и назначения в състава на кметската администрация он новия спечелил кандидат, които впоследствие ще се наложи да бъдат коригирани при евентуално положително решение по процесната жалба.

Искането е неоснователно по следните съображения:

Жалбоподателката е била регистриран кандидат за кмет на кметство Стоките, издигната от БСП за България.

Предварителното изпълнение на процесното решение не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, а е по силата на законовата норма на чл. 459, ал. 4 от Изборния кодекс ИК/. Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда, въз основа на нови обстоятелства, в случай, че би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предвид тази законова регламентация, за да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда и че са налице нови обстоятелства. В случая доказателствената тежест е възложена на жалбоподателя, който следва да докаже в производството пред съда кумулативното изпълнение на тези две предпоставки. В този случай съдът не разполага с компетентността да преценява правилността на законовата разпоредба, допускаща предварително изпълнение на административен акт от определена категория, а има правото само да прецени допустимостта и основателността на отправеното искане за спиране на така допуснатото предварително изпълнение. Критериите за спиране не са очертани в ИК като специален закон, поради което следва да се приложат общите правила на чл. 60 от АПК и чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, като искането за спиране следва да е мотивирано и подкрепено с доказателства, сочещи на настъпване на евентуални вреди, които да са значителни или труднопоправими, и с характер, противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.

В процесния случай жалбоподателят релевира доводи, посочени по-горе, за опасност от извършване на бързи кадрови промени и назначения в състава на кметската администрация от новия спечелил кандидат, които впоследствие ще се наложи да бъдат коригирани при евентуално положително решение по процесната жалба, но не сочи доказателства нито за твърдяните факти, нито такива, сочещи на настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя. Съдът дължи преценка на възможността оспореният пред съда акт да причини на жалбоподателя вреда, която да е противопоставима на изведения от закона обществен интерес, а не на сочената в жалбата възможност/опасност да бъде нарушен друг обществен интерес. При извършване на дължимата преценка, настоящият съдебен състав намира, че в случая такава вреда не се установява, не са налице и нови обуславящи я обстоятелства, поради което отправеното до съда искане се явява неоснователно. Сама в жалбата си Тотева сочи, че става въпрос за евентуална, но недоказана опасност, като дори при реализиране на същата, съдът намира, че вредите не биха били за жалбоподателката, а за трети лица, чиито права и интереси жалбоподателката не е оправомощена да защитава.

По изложените съображения съдът намира, че незабавното изпълнение на оспореното решение е в обществен интерес, на който в случая не е противопоставен друг интерес със същата степен на значимост, т.е. в случая не се твърди и съответно доказва поради наличието на нови обстоятелства предварителното изпълнение на оспорения административен акт да би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесното решение, поради което се налага изводът за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на решението.

 

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 459, ал. 4 от ИК, вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. Т. от [населено място], община Севлиево за спиране изпълнението на Решение № 234-МИ от 17.03.2024 година на Общинска избирателна комисия – Севлиево за избиране на кмет на кметство С* при проведения на 17.03.2024 година втори тур на нов избор за кмет на кметство.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му.

 

Препис от определението да се връчи на жалбоподателката и на ОИК – Севлиево.