№ 746
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20241100902260 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Т. срещу
Врачанска теменуга БГ ООД, ЕИК *********.
Ищецът Й. Т. твърди, че е съдружник в Врачанска теменуга БГ ООД, с размер
на дяловото участие 3300 лева, като общия капитал на дружеството е 5000 лева.
Твърди се, че се е опитала да свика ОСС, но е узнала, че другият съдружник
Т.С. е починал. Не е успяла да се снабди с акт удостоверение за наследници, за да
изпрати покана на наследниците на другия съдружник, за да разбере дали искат да
участват като съдружници в дейността на дружеството. Излага се, липсата на връзка с
наследниците на Т.С. водят до непреодолима пречка за осъществяване дейността на
дружеството – не могат да се теглят кредити и да се продължи дейността. Излага се
дружеството фактически е спряло да осъществява дейност от 01.01.2017 г., като има
много задължения. Поради това се иска от съда да прекрати дружеството, тъй като са
налице особено важни непреодолими пречки – смъртта на съдружника Т.С., липса на
връзка с наследниците му, както и обективни икономически затруднения в дейността
на дружеството.
Ответникът Врачанска теменуга БГ ООД, чрез назначения особен
представител по чл. 29, ал.4 от ГПК адв.П. Г., е подал писмен отговор, с който оспорва
искова като неоснователен. Посочва, че в случая не се установява настъпването на
„важни причини“ за прекратяване на дружеството. Поддържа се, че няма
доказателства, че съдружника Т.С. е починал, няма данни кога точно ищцата е
поискала свикване на ОСС. Излага се, че смъртта на съдружник не е основание за
прекратяване на дружеството, тъй като със смъртта му се прекратява членственото
правоотношение, поради което и последващата дейност на дружеството зависи само от
останалите съдружници, т.е от ищцата. Не се оспорва неосъществяването на търговска
дейност от дружеството, но се сочи, че това не е основание за прекратяване на
дружеството. Моли да се отхвърли иска.
1
В ДИМ ищецът поддържа иска, с всички изложени доводи – смъртта на
съдружника пречи дружеството да извършва дейност, ищцата е в невъзможност да
получи информация за наследниците на починалия съдружник, това е причина и да не
може да се заяви прекратяване на дружеството в ТР.
В отговор на ДИМ особеният представител адв. Г. поддържа възраженията
срещу основателността на иска.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Установява се от вписванията в ТР по партидата на ответното дружество
Врачанска теменуга БГ ООД, ЕИК *********, че същото е вписано в ТР през 2008
година, с капитал 5000 лева.
През 2009 г. като съдружници са вписани Й. М. Т. с размер на дяловото
участие: 3300 лв. и Т.И.С. с размер на дяловото участие: 1700 лева.
Като управител през 2013 г. е вписана Й. Т..
От приложените служебно изготвени справки от НБДН се установява, че
Т.И.С. е починал на 25.04.2016 г. и е оставил за наследници Г.Г. и И.Т.И..
От представено удостоверение от ОББ АД се установява, че дружеството
Врачанска теменуга БГ ООД, ЕИК ********* е имало открито набирателна сметка,
закрита на 10.07.2008 година и към момента – 02.04.2024 г. няма открити сметки.
Установява се от справка от НАП, че към 12.07.2024 г. дружеството има
публични задължения, които подлежат на разпределение от публичен изпълнител в
размер общо на 712,78 лева, като задълженията са с дата на падежа от 27.01.2014 г. до
14.05.2016 година.
По партидата на дружеството са обявени декларации по чл. 38 от Закона за
счетоводството за 2017 и 2018 г., съгласно които дружеството не извършва дейност.
Постановен е отказ по заявление, образец Г2 за обявяване на декларация за 2019
година, поради непредставяне на декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Представено е копие от известие за доставяне във връзка с писмо от Й. Т. като
представител на фирма Врачанска теменуга БГ ООД, получено на 29.08.2010 година.
Представени са и отчет на приходите и разходите и отчет на паричните потоци
за 2016, 2017 и 2018 година.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 155, ат.1 от ТЗ дружеството с ограничена отговорност може да
бъде прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на
съдружниците, ако важни причини налагат това.
Искът се завежда срещу дружеството, ако дяловете на ищците съставляват
повече от 1/5 от капитала.
По делото се установи, че ищцата притежава над 50 % от капитала на
дружеството, поради което искът е подаден от легитимирано лице и е допустим.
2
За да прецени основателността на претенцията, Съдът съобрази следното:
Съгласно константната съдебна практика ( така решение № 159 от 15.12.2009 г.
на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I ТО; решение № 21 от 02.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
471/2009 г., I ТО и др.), при обсъждането дали са налице важни причини за
прекратяване на дружеството, следва да се изхожда от интересите на дружеството като
цяло, а не на отделния съдружник. Причините би следвало да са такива, че да създават
непреодолима пречка за осъществяване на предмета на дейност на дружеството или
пък да е налице продължителен период от време, през което дружеството да не е
осъществявало търговската дейност, за която е регистрирано, при което от значение са
причините за бездействието. Бездействието би могло да се дължи на липсата на воля у
съдружниците за продължаване дейността му. Неосъществяването на търговска
дейност, освен на бездействие, би могло да се основава и на такова поведение на
мнозинството (или блокиращата квота) на съдружниците, което да е в ущърб на
дружествените цели - нелоялно поведение, подронване на престижа на дружеството и
на интересите на останалите съдружници. Външните белези на разстройство в
дейността на дружеството биха могли да бъдат - трайна липса на рентабилност,
тенденция към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни
затруднения за функциониране на дружеството и опасност за интересите на
кредиторите и пр. Същевременно, в решение № 74 от 24.06.2019 г. по т. д. №
2452/2018 г., ТК, І ТО на ВКС, е посочено, че само бездействието на съдружник, при
недоказано поведение на същия, обективно препятстващо активността на останалите и
възможността им да организират дейността на дружеството, не би обусловило "важна
причина" за прекратяването му.
Дружеството с ограничена отговорност, каквото е и ответното дружество, е
капиталово дружество, поради което смъртта на един от съдружниците не води до
неговото прекратяване (за разлика от събирателното дружество - чл. 93, т. 4 от ТЗ).
След смъртта на съдружник дружеството продължава да съществува с участието на
останалите съдружници. Смъртта на съдружника прекратява членственото му
правоотношение ex lege - чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ, без да е необходимо решение на
общото събрание на дружеството. Наследниците на починалия съдружник наследяват
единствено дружествения му дял, съгласно нормата на чл. 129 от ТЗ, но не и
членственото правоотношение на наследодателя си. Притежаването на дялове по
наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по
реда на чл.125, ал.3 от ТЗ, но не му придава качеството на съдружник в дружеството
(така решение № 161/11.01.2011 г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 28/2010 г.).
Поради това и смъртта на съдружник, който не е ЕСК, не препятства
останалите съдружници да предприемат действия по организиране дейността на
дружеството, съобразно новите обстоятелства – може да се вземе решение за приемане
на наследниците на починалия съдружник като съдружници, или само решение да се
изплатят дяловете им, без да се променя членствената маса на дружеството.
Като съобрази тези изходни постановки, с оглед събраните доказателства по
настоящото дело, Съдът намира, че не може да се приеме, че са настъпили важни
причини, препятстващи възможността ответното дружество да извършва ефективна
дейност, съответно налагащи неговото прекратяване по реда на чл. 155, т.1 от ТЗ,
единствено поради смъртта на съдружника Т.С..
Действително, по делото се установи, че съдружникът Т.С. е починал през
2016 година, като и, че към момента на предявяване на ИМ, и към момента, към който
се формира СПН по решението – обявяване на делото за решаване, наследниците на
същия не са заявили дали желаят да бъдат приети за съдружници или не в
дружеството.
3
Следва да се съобрази, че ищцата е и управител и съдружник в дружеството.
Следователно, за ищцата Й. Т. няма процесуални пречки да иска вписване на
заличаване на починалия съдружник Т.С., с оглед продължаване осъществяване на
търговската дейност на дружеството.
При подадено заявление за вписване в търговския регистър на прекратяване на
членственото правоотношение на починал съдружник - физическо лице, заявителят
следва да приложи доказателства, от които да се установява настъпилата смърт
– съгласно чл. 21, ал. 3 т. 11 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. при прекратяване на членство се
представят актът за смърт на съдружника. Както бе посочено и по-горе, в ТЗ не са поставени други
условия, за да настъпи прекратяване на членственото правоотношение на починалия съдружник,
включително не се изисква да бъде прието решение на общото събрание за това кой поема
дружествените дялове, които това лице е притежавало преди смъртта си, нито пък да бъдат уредени
имуществените отношения между дружеството и наследниците на починалия съдружник.
Недоказан остана довода на ищцата, че не е успяла да се снабди с акт за смърт
на починалия й съдружник, което да се приеме, че представлява важна причина,
доколкото обективно би препятствало възможността да продължи осъществяване
дейността на дружеството.
На първо място, липсват данни, че в действителност Й. Т. се е опитала да
осъществи контакт с Т.С. след 2016 г. и така да е узнала за смъртта му. Представеното
писмо – обратна разписка, удостоверява връчване на неуточнена пощенска пратка през
2010 година, т.е явява се неотносимо към предмета на доказване по делото. Не се
установи по делото и, че Й. Т., след узнаването за смъртта на съдружника си, в някакъв
момент преди подаване на исковата молба, е предприела действия да получи препис от
акт за смърт на съдружника Т.С. по реда на чл. 106, ал.1, т.1 от Закона за гражданската
регистрация, доколкото същата безспорно се явява ’трето лице’, за което тези данни са
от значение за изменение на негови законни права и интереси.
От друга страна, дори и при подаване на заявление, образец А4 за вписване на
промени по партидата на дружеството с оглед заличаване на починалия съдружник,
при което не е представен препис от акт за смърт, при наведени твърдения за
настъпване на посочения факт и невъзможност за снабдяване със съответния акт за
смърт от заявителя, с оглед разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от Наредба № 1 от 2007 г. за
водене, съхранение и достъп до търговския регистър, която предвижда, че
длъжностното лице по регистрация има право на безвъзмезден достъп за служебни
цели до Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, за установяване и проверка на данните за
гражданската регистрация на лицата, следва да се приеме, че длъжностното лице по
регистрацията може и следва да извърши необходимата служебна проверка. Отказът на
ДЛР да изпълни задълженията си би могъл да доведе до отказ за вписване на съответното
обстоятелство по партидата на дружеството, което подлежи на обжалване пред Съда. Съдът, в
производството по чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ също има задължение, както да даде съответните
указания, така и да съдейства на страните за защита на правата им в охранителното производство,
като инстанция по същество.
В конкретния случай обаче, не се установи по делото, че Й. Т. като управител,
и съдружник, който притежава над 50 % от капитала на дружеството, е предприела
действия по заявяване заличаването на Т.С. като съдружник пред ТР на основание
неговата смърт, чрез подаване на съответното заявление, образец А4.
Поради това не може да се приеме, че към настоящия момент,
обстоятелството, че единият съдружник е починал, създава непреодолими пречки пред
продължаване дейността на ответното дружество.
Фактическото неосъществяване на дейност от страна на дружеството за
продължителен период от време, което се доказа по делото, също не може да се
4
разглежда изолирано от анализа на причините за това. А не се установява, че
неосъществяването на стопанска дейност след 2017 година да е във връзка със смъртта
на съдружника, който притежава около 30 % от капитала на дружеството, съответно
неустановяване на неговите наследници.
Закриването на банковата сметка на дружеството е станало през 2008 година,
видно от справката от банката, а основната част от натрупаните задължения от
търговски сделки, вкл. и публични задължения са за периода преди 2014 година, като
са основателни доводите на назначения особен представител на ответното дружество,
че се касае за вземания, които са погасени по давност, т.е не може да се приеме довода
на ищеца, че се установява продължаващо влошаване на икономическото състояние на
ответното дружество след 04.2016 година – датата на смъртта на Т.С..
Твърденията, че поради невъзможността да се свика ОСС в резултат на
смъртта на съдружника Т.С., е било невъзможно да се изтегли банков кредит, също
останаха недоказани по делото.
Неоснователен е и довода, че за подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност е необходимо решение на ОСС, а такова не може да
се свика поради смъртта на съдружника Т.С., съотв. това да води до извод за
непреодолима пречка през съществуването на дружеството. За подаване на молба по
чл. 625 от ТЗ не е необходимо решение н ОСС, а ищцата е управител на дружеството,
поради което и е процесуално легитимирана да подаде молбата, ако прецени, че се
налице основания затова.
Следователно, при анализа на всички събрани доказателства, се установи, че е
налице търговско дружество – ООД, с двама съдружници, като единият съдружник е
починал, а другият съдружник, който е и управител, т.е волеизразяващ орган на
дружеството, не е предприел по отразяване на този факт по партидата на дружеството
и реорганизиране на структурата му съобразно същия, в резултат на което и е за
продължителен период от време дружеството фактически не осъществява дейност.
Същевременно, доводът, че незнанието кои са наследниците на починалия съдружник
пречи на ищеца да продължи дейността на дружеството, сочи на желание на този
съдружник-управител за продължаване на същата. Не е изразено категорично
дезинтересиране от ищцата да продължи дейността на дружеството. Напротив,
твърдението, че ищцата е искала да продължи дейността на дружеството, като я
финансира с банков кредит, сочи на обратния извод – желание да се осъществява
търговска дейност чрез ответното дружество.
По тези съображения, Съдът намира, че фактите, на които се позовава ищцата,
не представляват непреодолима пречка нито за вписване в търговския регистър на
промени в подлежащите на вписване обстоятелства относно дружеството Врачанска
теменуга БГ ООД, ЕИК *********, нито за осъществяване на търговска дейност от
същото.
Така по делото остана недоказана основната предпоставка за възникване в
полза на ищцата на потестативното право по чл. 155, т. 1 ТЗ да поиска прекратяване на
дружеството Врачанска теменуга БГ ООД, ЕИК ********* - наличието на „важни причини“.
По изложените съображения, предявеният конститутивен иск е неоснователен.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. Т., ЕГН **********, адрес: гр. София,
ул. *********, съдебен адрес:гр. София, ул. *********7, адв. Д. К. срещу Врачанска
теменуга БГ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: адрес: гр. София,
ул. *********, чрез адв. П. М. – Г., съдебен адрес – гр. София, ул. ********* иск с
правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на дружеството Врачанска теменуга БГ ООД,
ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския Апелативен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6