РЕШЕНИЕ
№ 928
гр. Сливен, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20222230103205 по описа за 2022 година
Предявен е иск за неизпълнение на договор за доставка, намиращ
правното си основание в чл. 79, от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В молбата си ищцовото дружество твърди, че е продал на ответника
допълващ фураж гранула, но тъй като не е заплатил цялата сума през месец
март 2022 г. му изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението,
но и до момента същият не е изпълнил задължението си.
Сочи, че през месец април са подали заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, за което е било образувано частно гражданско
дело, но все още не е изплатен дълга.
Излага аргументи, че ответника му дължал сумите, както ги е номерирал
по фактурите за следните периоди: 1. По фактура № ********** от
23.08.2017 г. – 1995,84 лв., 2. По фактура № ********** от 16.10.2017 г. –
4158,00 лв., 3. По фактура № ********** от 31.05.2018 г .- 1995,84 лв., 4. По
фактура № ********** от 06.03.2018 г. -2158,00 лв. /остатък/, 5. По фактура
№ ********** от 03.02.2017 г. – 2000,00 лв. / остатък/, и по фактура №
********** от 22.09.2017 г. – 0,80 лв. /остатък/, както следва с лихви за
забава: По фактура № ********** от 23.08.2017 г. върху 1995,84 лв., считано
1
от 24.08.2017 г. до 26.07.2022 г., по фактура № ********** от 16.10.2017 г.
върху 4158,00 лв., считано от 17.10.2017 г. до 26.07.2022 г., по фактура №
********** от 31.05.2018 г. върху 1995,84 лв., считано от 01.06.2018 г. до
26.07.2022 г., по фактура № ********** от 06.03.2018 г. върху 4158,00 лв.,
считано от 07.03.2018 г. до 26.02.2021 г., върху 2158,00 лв., считано от
27.02.2021 г. до 26.07.2022 г., по фактура № ********** от 03.02.2017 г. върху
5779.20 лв., считано от 04.02.2017г. до 21.04.2017 г.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сума в общ размер на 12 308,48 лв., представляваща
главница, както и обезщетение за забава в размер на 6608,30 лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 27.07.2022 г. до
окончателно изплащане, както и сумата от 1100 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, включително и адвокатско възнаграждение в
размер на 470 лв. по ч.гр.д. № 1487/2022 г. по описа на СлРС. Претендира за
присъждане на съдебни разноски и по настоящото производство.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с
който счита предявеният иск за допустим, но вероятно основателен.
Твърди че, не оспорва факта на съществуващите взаимоотношения
между него и фирма „ИВ 2000-69“ ЕООД, като сочи, че контакта е бил чрез
И.Б. – брат на собственика на фирмата, и че след смъртта му не е познавал
никой друг от фирмата.
Оспорва представените в исковата молба 6 бр. фактури, частично в
размер 8311,84 лв., както следва:
По фактура № ********** от 03.02.2017г. на обща стойност 5779,20 лв., с
ДДС същата е платена изцяло с банкови преводи на 21.04.2017 г., в размер на
3779,20 лв. / посочен от ищеца/ и на 2017 г. в размер на 2000,00 лв. – като
представя доказателство към делото;
По фактура № ********** от 23.08.2017 г. на обща стойност 1995,84 лв.,
с ДДС като е била платена на И.Б. в брой с РКО про доставка на фуража, като
представя доказателство и за това;
Признава предявения иск в размер на 3996,64 лв. за основателен и
дължим както следва:
По фактура № ********** от 22.09.2017 г. на обща стойност 5959,80 лв.,
2
с ДДС същата е била платена в размер на 5959,00 лв., като признава
задължението от 0,80 лв., като остатък за плащане по фактурата.
По фактура № ********** от 06.03.2018 г. на обща стойност 4158,00 лв.,
с ДДС същата е платена частично на 26.02.2021 г. за сумата от 3779,20 лв.,
признава задължението от 2000,00 лв., като остатък за плащане по фактурата.
По фактура № ********** от 31.05.2018 г. на обща стойност 1995,84 лв.,
с ДДС същата е платена на И.Б. в брой при доставка на фуража, но РКО не е
бил подписан, тъй като в същия ден шофьора се чувствал зле и бързал да се
прибере, поради което не може да бъде представено доказателство и в тази
връзка задължението се признава изцяло.
Оспорва и предявената лихва за забава в размер на 6608,30 лв., като
неоснователна върху задълженията както следва:
По фактура № ********** от 22.09.2017 г. задължението е било в размер
на 0,80 лв., а законовата лихва за периода от 22.09.2017 г. до 26.07.2022 г. е в
размер на 0,41 лв.; По фактура № ********** от 06.03.2018 г. задължението е
било 2000,00 лв., а законовата лихва за периода от 06.03.2018г. до 26.07.2022
г. е в размер на 891,11 лв.; По фактура № ********** от 31.05.2018 г.
задължението е било в размер на 1995,84 лв., а законовата лихва за периода
от 31.05.2018 г. до 26.07.2022 г. е в размер на 841,58 лв.
Моли съдът, да уважи частично иска до размер на признатото от него
задължение в размер на 5729,74 лв. – главница в размер на 3996,64 лв. и
законова лихва за периода от издаването на фактурите до 26.07.2022 г. -
датата на подаване на исковата молба;
Моли съда да отхвърли частично иска за сумата над признатото от него
задължение, а именно – в размер на 13187,04 лв., от които 8311,84 лв.
главница и 4875,20 лв. лихва за забава за периода от издаването на фактурите
до 26.07.2022 г. - датата на подаване на исковата молба.
Претендира за присъждане на разноски и адвокатски хонорар в размер
на 1550,00лв.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Със
становище прави искане за изменение на иска чрез неговото намаляване от
18916.78 лв. на 5729.74 лв. Оттегля искането си за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза. Признава, че иска е изплатен напълно на две
3
плащания. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски, съобразно признатата част на иска. Ответникът не се явява,
представлява се от пълномощник, който прави признание на иска. Представя
платежно нареждане за целия размер на претендираните суми на обща
стойност 5729.74 лв., от които главница в размер на 3996.64 лв. и законна
лихва в размер на 1733.10 лв. Моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Съдът на осн. чл. 214 от ГПК е направил изменение на иска чрез
неговото намаляване от 18916.78 лв. на 5729.74 лв., в които са включени
главница в размер на 3996.64 лв. и законна лихва в размер на 1733.10 лв.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, със становищата
на ищцовото дружество и на ответния земеделски производител като взе
предвид представеното платежно нареждане датиращо половин месец преди
съдебното заседание, а именно на 07.10.2022 г. се установи и доказа, че по
делото е заплатена пълната претендирана стойност, както на главницата, така
и на законната лихва в общ размер на 5729.74 лв. Следователно, съдът е в
хипотеза за постановяване на съдебно решение, с което следва да отхвърли
иска като недължим, поради отпаднало основание за заплащане в хода на
производството, за което е направено признание на иска.
Предвид изложеното и тъй като решението при признание на иска не
следва да се мотивира, а съгласно чл. 237 от ГПК в мотивите е достатъчно да
се укаже, че то се основава на признание на иска, и следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца, сумата от 5729.74 лв., но тъй като вече я е
заплатил на 07.10.2022 г., съдът следва да отхвърли иска, като недължим
поради отпаднало основание, тъй като е направено заплащане в хода на
производството.
С оглед изхода на процеса ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски в размер на 366,67 лв., съобразно
признанието на иска, тъй като е станал причина за завеждане на настоящото
производство. Съдът не следва да присъжда разноски на ответника, тъй като е
4
допуснато изменение на иска на осн. чл. 214 от ГПК чрез намаляване на
цената на главницата и законната лихва.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ИВ 2000 – 69“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Цалапица, обл. Пловдив,
общ. Родопи, ул. „Никола Д. Петков“ № 49, представлявано от управителя С.
С. Б., със съдебен адрес: с. Цалапица, обл. Пловдив, ул. „Молдавия“ № 9, чрез
адв. Б. от АК – Пловдив срещу ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Й. С. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ковачите, обл. Сливен, ул. „Вит“ № 5,
със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Георги Сава Раковски“ № 19, ет. 2, офис
11, чрез адв. П. от АК – Сливен, за сума в общ размер на 5729.74 лв. (пет
хиляди седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки),
от които главница в размер на 3996.64 лв., ведно със законната лихва върху
главицата в размер на 1733.10 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Й. С. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Ковачите, обл. Сливен, ул. „Вит“ № 5, със
съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Георги Сава Раковски“ № 19, ет. 2, офис 11,
чрез адв. П. от АК – Сливен да заплати на „ИВ 2000 – 69“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Цалапица, обл. Пловдив,
общ. Родопи, ул. „Никола Д. Петков“ № 49, представлявано от управителя
Стойо Спасов Бръмбаров, със съдебен адрес: с. Цалапица, обл. Пловдив, ул.
„Молдавия“ № 9, чрез адв. Бръмбарова от АК – Пловдив направените по
делото разноски в размер на 366,67 лв. (триста шестдесет и шест лева и 67
ст.).
Решението е постановено при признание на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5