Р Е Ш Е Н И Е
575/12.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На четвърти август
две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3409 описа на ШРС за 2018 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Б., чрез юрисконсулта П.Б.срещу
Е.Х.З. с ЕГН ********** ***. Ищецът сочи, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството
му на заемодател и ответникът бил подписан Договор за паричен заем № 2285089 от 09.04.2015г. за сумата от 1100 лв. С подписването на
договора ответника се съгласил да заплати лихва в размер на 122.29 лв., като
кредита следвало да се върне до 16.10.2015г. на 27 равни седмични погасителни
вноски, в размер на 45.27 лв. всяка, като падежът на първата бил 17.04.2015г.,
а на последната 16.10.2015г. Длъжникът бил запознат и с Тарифата за таксите на
заемодателя, като дължал такса от 45.00 лв. за събиране на вземането. Следвало
да представи и обезпечение в тридневен срок от подписването на договора, като
поради непредставянето му от заемателя същия дължал неустойка за неизпълнение в
размер на 736.29 лв. Дължал и лихва за
забава в размер на 280.33 лв.
На 01.12.2015г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД.
Предвид неизпълнението на
ответника по договора за заем по инициатива на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД било учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 609/2018г. по описа на ШРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предвид, че
заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, то в случая била налице
предпоставката на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и на заявителя било указано от
заповедния съд, че следва да предяви установителни искове в едномесечен срок. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума от 988.72 лв., представляваща главница по
Договор за паричен заем № 2285089, сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.03.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, сума в размер на 97.76 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 08.05.2015г. до 16.10.2015г., сума от 45 лв.,
представляваща такса разходи, сума в размер на 654.30 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 08.05.2015г. до 16.10.2015г.,
сума от 280.33 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.05.2015г.
до датата на подаване на заявлението в съда, като вземанията са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от
01.12.2015г. по Рамков договор за цесия от 16.11.2010г., сключен между него и
заемателя – цедент. Претендират се и
разноските в заповедното и исковото производства.
С Определение № 4126/20.12.2019г. на ответника бил
назначен особен представител – адв. М.П. от ШАК, като препис от исковата молба,
ведно с приложенията към нея били връчени на особения представител. В
законоустановения срок постъпил писмен отговор от него, в който сочи, че цесията
не произвела действието си, тъй като исковата молба е връчена на особения
представител, а не на ответника лично. Няма данни ответникът да е уведомяван и
за образуваното срещу него заповедно производство. В заключение се моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване
изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни доводи за горното.
В съдебно заседание за ответника се явява особения
представител – адв. М.П. от ШАК, като поддържа писмения си отговор и моли съда
да отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения отговор аргументи.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: От приложеното
по делото ч.гр.д. № 609/2018г. на ШРС се установява, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 327 от 06.03.2018г. по реда на чл.410 от ГПК, за следните суми: 988.72лв.-
главница, дължима по Договор за паричен заем № 2285089, сключен между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.03.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, сума в размер на 97.76 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 08.05.2015г. до 16.10.2015г., сума от 45 лв.,
представляваща такса разходи, сума в размер на 654.30 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 08.05.2015г. до
16.10.2015г., сума от 280.33 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 09.05.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда. Присъдени са и
разноски в размер на 75 лв. Връчването на заповедта, било извършено по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК и след указание на съда, заявителя предявил искове по чл.422
от ГПК за установяване на вземанията си.
Видно от представения по делото договор, се установява,
че на 09.04.2015г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, като кредитор и Е.Х.З., като заемател, бил сключен Договор за паричен заем № 2285089, по силата
на който кредиторът отпуснал на ответника паричен заем в размер на 1100
лв. за срок от 27 седмици. Заемателя се
задължил да възстанови получения заем, ведно с дължимата договорна лихва, като
общата стойност, която следвало да се върне по кредита била в размер на 1 222.29
лв. на общо 27 равни седмични вноски от по 45.27 лв. всяка. Годишния размер на
разходите по заема бил фиксиран на 48.45%, а фиксирания годишен лихвен процент
бил в размер на 40%. В чл.4 от договора
страните уговорили, че в тридневен срок от сключването му, заемателя следвало
да обезпечи кредита, като осигури две физически лица – поръчители, с доход над
1000 лева, като работят на постоянен трудов договор и не са заематели или
поръчители по друг банков кредит с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и да няма кредитна
история, а ако има такава статуса му една година назад да е с рейтинг „редовен“
или следвало да предостави банкова гаранция в размер на 1222.29 лв. При
неспазването на това задължение била предвидена твърда сума от 736.29 лв.,
представляваща неустойка по договора.
На 16.11.2010г. бил сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ ООД, като е представено и Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземане от 01.12.2015г., в което фигурирало и
вземането срещу длъжника. Цесионера се задължил от името на цедента и за своя
сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Писмо до
ответника било изпратено, но се върнало обратно на изпращача, тъй като
получателят се преместил на друг адрес. Отново опит за връчване на уведомително
писмо е направен на 02.11.2018г., като куриерската служба е отразила в
разписката, че не е намерено лицето на адрес (лист 21 от делото).
За
изясняване на фактическата обстановка по делото била назначена съдебно-счетоводна
експертиза, като заключението е неоспорено от страните по делото и кредитирано
от съда, като компетентно, пълно и обосновано дадено. Вещото лице заключава, че
остатъкът на задължението на ответника е общо в размер на 1785.78 лв., от които
главница 988.72 лв., договорна лихва – 97.76 лв., неустойка 654.30 лв.,
разноски – 45 лв. и наказателна лихва от 285.92 лв.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Съдът намира, че е налице правен интерес от водене на
настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство,
по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания
на заявителя да предяви исковете за
вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че
ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на
ищеца на вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба вземания.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9
от ЗПК: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по
договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на
вземанията, както и валидно придобиване на вземането.
Съдът
приема, че съществуващите между страните отношения се основават на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който е сключен валидно и поражда действието си. По силата на
този договор ищецът предоставил на ответника сума в размер на 1100 лв., като имало
постъпили частични плащания в общ размер
на 217.80 лв. До настоящия момент обаче това е единствената сума постъпила от
длъжника-ответник.
За
действителността на договорите съдът следи служебно, като дори и без да е
наведен такъв довод от ответника по делото съдът следва да има произнасяне,
предвид и приетата нова разпоредба на чл. 7, ал.3 от ГПК (ДВ, бр.100 от
2019г.), която предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. В чл.143,
ал.1, т.5 от Закона за защита на потребителите (изм. ДВ, бр.100 от 2019г.) е
посочено, че неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител е тази, която
го задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. В настоящия случай в чл.4 от Договора се
предвижда заплащане на неустойка от кредитополучателя-потребител в размер на 736.29
лева, при неизпълнение на задължението
му да осигури в тридневен срок от усвояване на сумата по договора потребител,
отговарящ на изчерпателно посочени от заемодателя условия, или представяне на
банкова гаранция в размер на цялото задължение по заема, възлизащо на 1 222.29
лв. При сравнението на размера на заема от 1100 лв. и неустойката от 736.29 лв.,
то съдът намира, че размера ѝ е необосновано висок и тя излиза от
обезпечителната, обезщетителната и санкционната ѝ функция и цели
единствено заобикаляне на чл.33 от Закона за потребителския кредит ЗПК), която
гласи, че при забава на потребителя, кредиторът има право на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая се въвежда още едно
обезщетение при неизпълнение и то на едно акцесорно задължение, от което на
практика не настъпват вреди за кредитора. Следва да се отбележи, че добрата и
законосъобразна търговска практика задължава кредитната институция да провери
обезпечеността на договора за кредит преди сключването му. В противен случай се
нарушава чл.8, § 1 от Директива 2008/48 за безотговорното кредитиране, която
норма е възпроизведена в чл.33, ал.1 от ЗПК. Така клаузата за неустойка се
явява неравноправна по смисъла както на ЗЗП, така и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
По отношение на вземането от 45 лв., представляващо
разходи, съдът намира, че също е недължимо, предвид липсата на конкретизиране на дейностите по
събиране и отделната стойност по тях. Съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът може да
събира такси за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но те
трябва да са точно и ясно определени в договора. Видно от представения Договор
и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД такива не са посочени, а само примерно са
изброени. Горното представлява нарушение
на закона и подлежи на отхвърляне, поради противоречие със закона.
Съобразно
чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. В настоящия случай дължимия към момента размер на чистата
стойност на кредита е 988.72 лв., представляваща размера на дължимата и
незаплатена главница по него.
Поради
гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени само
относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение
възражението на особения представител, че договора за цесия не е произвел
действието си, тъй като е уведомлението не е връчено лично на длъжника, съдът
намира следното: Съгласно
безпротиворечивата съдебна практика уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до знанието на длъжника съставлява надлежно уведомяване
по чл.99, ал.4 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по
т.д. № 2352/2013г., II т.о.,
Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. № 12/2009г. II т.о. и
Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. I т.о. В случая такова
уведомление е приложено по делото (стр.18) и е връчено с исковата молба на
длъжника чрез особения му представител. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК при
разглеждане на иска предявен от цесионера срещу длъжника. В случая не се касае
до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка то да се осъществи по
този начин, чрез връчване на исковата молба на особения представител, тъй като
се касае само до противопоставимост на цесията. В този смисъл възражението на
особения представител за липса на надлежно уведомяване на длъжника е
неоснователно. Тези възражения биха били основателни, само ако се твърди, че
ответника е изпълнил успешно на стария кредитор до момента на уведомяването,
какъвто не е настоящия случай.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
общ размер на 91.32 лв., от които 41.32 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсулско възнаграждение. Ответникът дължи държавна такса в размер на 43.70
лв., предвид уважаването само на иска за главницата. В исковото са направени
такива в общ размер от 1108.68 лв., от които 208.68 лв. заплатена държавна
такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение (определено от съда на основание
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ), както и 600 лв.
заплатено възнаграждение за особен представител и 200 лв. за вещо лице. Предвид
уважаването само на установителния иск за главница, то ответника следва да
заплати в исковото производство разноски в размер на 530.55 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че Е.Х.З. с ЕГН **********
*** дължи на “Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Д.Б., чрез юрисконсулта П.Б.сумата от 988.72 лв. (деветстотин осемдесет и осем
лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
главница по Договор за паричен заем № 2285089 от 09.04.2015г., сключен между “Изи
Асет Мениджмънт” АД с ЕИК ********* и ответника, ведно със законната лихва
върху вземането, считано от 01.03.2018г. – датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на вземането, което вземане е прехвърлено от “Изи
Асет Мениджмънт” АД на ищеца с Приложение № 1 от 01.12.2015г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010г. и за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 327/06.03.2018г.
по ч.гр.д. № 609/2018г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване
на установено, че Е.Х.З. с ЕГН ********** дължи на “Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 97.76
лв.(деветдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 08.05.2015г. до 16.10.2015г., сумата от 45 лв.(четиридесет
и пет лева), представляваща такса разходи, сумата от 280.33 лв.(двеста и
осемдесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 09.05.2015г. до 01.03.2018г. и сумата от 654.30 лв.(шестстотин
петдесет и четири лева и тридесет стотинки), представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 08.05.2015г. до 16.10.2015г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 327/06.03.2018г. по ч.гр.д. № 609/2018г.
по описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.Х.З. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в
размер на 43.70 лв. (четиридесет и три
лева и седемдесет стотинки) и разноски в исковото производство в размер на 530.55 лв. (петстотин и тридесет лева и
петдесет и пет стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: