Решение по дело №172/2019 на Апелативен съд - Варна

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 132

 

гр.Варна,     14.10.2019 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав :

  

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА                                                                                          СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар Петранка Паскалева

и в присъствието на прокурор Станислав Андонов

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №172/2019г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по чнд №1307/2018г. на  Районен съд-Варна, отмяна на постановеното на 26.02.2019г. по реда на по чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК определение, и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Като основание за искането се сочат съществени нарушения на закона – както на материалния, така и на процесуалния, а също и явна несправедливост на наложеното наказание. Формулирано по този начин възражението на Главния прокурор е относимо към основанието по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т.1, 2 и 3 НПК вр. чл.348 ал.2, 3 и 5 НПК.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа изцяло направеното от Главния прокурор искане за възобновяване.

          Защитникът на осъденото лице намира искането за основателно в неговата първа част – по отношение допуснатото нарушение на закона, но не и поради явна несправедливост на определеното наказание.

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по  чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.1, 2 и 3 НПК вр. чл.348 ал.2, 3 и 5 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано и по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е и ОСНОВАТЕЛНО, но в своята втора част – досежно твърдяната явна несправедливост на определеното на осъденото лице наказание.

Нохд №1307/2019г. било образувано в Районен съд-Варна на 20.03.2018г. въз основа на внесен обвинителен акт срещу С.Г.С. за престъпление по чл.206 ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 НК. В хода на производството имуществените вреди, претърпени от „Перилис Трейдинг“ЕООД в резултат на престъплението, били възстановени изцяло от подсъдимия. Поради това и в поредното по делото съдебно заседание на 26.02.2019г.  между страните било постигнато споразумение, по силата на което подсъдимият се признавал за виновен в извършването на престъпление по чл.206 ал.6 вр.ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 НК. Съгласно споразумението на подсъдимия се определяло наказание за посоченото престъпление при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК – пробация, изразяваща се в пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, 2 и 6 НК, а именно : -Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от две години; -Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; -Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100 часа в рамките на една календарна година. В същото съдебно заседание  – на 26.02.2019г. съдът с определение по реда на чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК одобрил постигнатото между страните споразумение – във вида, в който то било изготвено и предложено от страните.

При изложените факти твърди се на първо място в искането за възобновяване, че с одобряването на постигнатото между страните споразумение съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, както и нарушение на материалния закон. Тези възражения са неоснователни. Както бе отбелязано по-напред с изготвения и внесен в съда обвинителен акт на подсъдимия е било предявено обвинение по чл.206 ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 НК, което не е било изменено в хода на съдебното производство. При това положение съдът не е разполагал с друга процесуална възможност, освен да одобри предложеното от страните споразумение по по-леко наказуемия състав на чл.206 ал.6 вр. ал.1 НК – предвид възстановяването на щетата от подсъдимия. С друга възможност той не би разполагал дори и по делото да бе постановена присъда, а не определение, с което е одобрено споразумение между страните. Това е така, тъй като както престъплението по чл.206 ал.3 НК така и това по чл.206 ал.6 т.2 вр. ал.3 НК  са по-тежко наказуеми от предявеното с обвинителния акт по чл.206 ал.1 НК. Съдът би могъл единствено да констатира този факт, след което да признае подсъдимия за виновен по предявеното му по-леко престъпление - тъй като не разполага с правомощието нито да върне делото на прокурора за да предяви той на подсъдимия обвинение за по-тежко наказуемо престъпление, нито да осъди лицето за по-тежко наказуемо престъпление, още по-малко да оправдае подсъдимото лице - предвид разпоредбата на чл.304 НПК и наличните по делото доказателства. Затова и като е одобрил предложеното му от страните споразумение съдът не е нарушил закона, а още по-малко – допуснал съществено процесуално нарушение /предвид дефиницията за последното, дадена в разпоредбата на чл.348 ал.3 НПК/.

Основателно е обаче възражението на искателя за явна несправедливост на наложеното наказание. Вярно е, че при споразумение между страните наказанието може да бъде определено при хипотезите на чл.55 НК дори и да не са налице многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства. Това обаче си остава една възможност, реализирането на която следва да е съобразено и с целите на закона. Т.е. отговорът на въпроса дали целите на наказанието съобразно чл.36 НК биха били постигнати и с приложението на чл.55 НК да е категорично положителен. Очевидно в случая това не е така. С. е осъждан общо десет пъти, като само по първото осъждане е реабилитиран. Останалите девет осъждания са за периода от 1999 до 2012 година, като по повечето от тях му са наложени наказания лишаване от свобода, някои изтърпени и ефективно. Последните две обуславят и наличието на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“б“ НК. Всичко това сочи еднозначно на извода, че наказанието пробация по никакъв начин не би изпълнило целите на закона, то не е адекватно на обществена опасност на дееца, а като такова и се явява явно несправедливо. Съобразно разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 НПК вр. чл.348 ал.1 т.3 НПК явната несправедливост на наказанието е основание за възобновяване. Поради това и следва производството по делото да бъде възобновено, определението от 26.02.2019г. , с което е одобрено споразумението между страните, да бъде отменено, и делото върнато за ново разглеждане от нов състав на съда, от фазата на разпоредителното заседание.  

Предвид изложеното и на основание чл.424 ал.1 НПК и чл.425 ал.1 т.1 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд №1307/2018г. на  Районен съд – Варна.

          ОТМЕНЯ определението по  чл.384 ал.1 вр.чл.382 ал.7 НПК  от дата 26.02.2019 г.

          ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.

 

Решението е окончателно  -  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател :                                   Членове :