ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 569
от 05.06.2023 г., гр. Хасково
Административен
съд - Хасково
в закрито заседание на пети юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа адм. дело № 650/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с
ал. 2 АПК.
Образувано е по жалба
на Н.Д.Н. срещу Заповед № УТ-233/09.05.2023 г. на Кмета на община Хасково.
Обективирано е и искане за спиране на предварителното
изпълнение на оспорения акт по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.
Липсвали доказателства, че адресатът е собственик на посочените в акта строежи,
а от неизпълнението на заповедта биха произтекли непоправими вреди за него, тъй
като той носел и административнонаказателна отговорност, която би била
реализирана при евентуално неизпълнение в срок на неясни задължения.
Административен съд – Хасково, въз основа на
изложеното от жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства, формира следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 217, ал.
1, т. 9 ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповедите
по чл. 195 с. з. Оспорената в настоящото производство заповед е издадена на
основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ.
Съгласно чл. 166, ал.
4 АПК „допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“.
В конкретния случай
по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед.
Не е предвидена изрична забрана за осъществяване на съдебен контрол, поради
което за оспорващия съществува възможност да иска спирането му при условията на
чл. 166, ал. 2 АПК.
Искането е депозирано
от лице с правен интерес в деня на подаване на жалбата срещу оспорената заповед,
поради което същото е допустимо.
Разгледано по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно чл. 166, ал.
2 АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане
на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло
в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може
да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.
В производствата по
чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК законодателят презюмира наличие на
особено важни държавни и обществени интереси, която презумпция следва да бъде
оборена от жалбоподателя, доказвайки, че неговият частен интерес е съществено
засегнат, т.е. че биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. При
това съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните
предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда. Необходимо е твърдените евентуални вреди
да бъдат конкретно прогнозирани, посочени по вид и размер, а не общо
формулирани, за да може да бъде направена преценка за тяхната значимост за жалбоподателя.
В тази връзка следва да се отбележи, че в категорията на трудно поправимите
вреди не попадат тези от материално или финансово естество, поради което и
жалбоподателят, с оглед направените от него възражения, по същество се позовава
на другата хипотеза - че ще понесе значителни вреди, които обаче има
задължението да обоснове и докаже. В този смисъл Определение № 176 от 09.01.2023
г. по адм. д. № 11722/2022 г., ІV отд. на ВАС.
С разпоредбата чл.
166, ал. 2 от АПК законодателят, използвайки израза „ако то би могло да
причини“, въвежда като възможна, евентуална, последица от допуснатото по силата
на закон предварително изпълнение на акта настъпването на значителни или трудно
поправими вреди. В този смисъл се изследва причинно-следствената връзка между
допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта и настъпването
на значителни или трудно поправими вреди, не и настъпването на вреди от самия
акт, без значение дали те са значителни или трудно поправими. Ирелевантни са
всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на издадения и оспорен акт
или които са се осъществили преди издаването му. Като основание за спиране
могат да бъдат единствено нови обстоятелства, възникнали след издаването на
акта, каквито в конкретния случай не се установяват, нито за такива се сочат
доказателства. В този смисъл Определение № 786 от 25.01.2023 г. по адм. д. №
381/2023 г., ІV отд. на ВАС.
Накърняването на
частните икономически интереси на физическото лице не може да се противопостави
на обществения или държавен интерес, който се цели да бъде защитен с издаването
на оспорения административен акт.
Твърдението, че би
била ангажирана отговорността на лицето по чл. 232, ал. 1, т. 5 ЗУТ, е
недоказано. Предполагаемо е дали спрямо лицето ще проведено
административнонаказателно производство. В действителност в заповедта е
посочено, че при неизпълнение на заповедта собственикът носи отговорност по чл.
232, ал. 5, т. 1 ЗУТ, но от това не се следва безспорен извод, че такава ще
бъде ангажирана. Налагането на административно наказание не попада в обхвата на
понятието „значителни или трудно поправими вреди“, тъй като то следва не от
изпълнението, а от неизпълнението на акта /така вж. Определение № 4162 от
08.04.2008 г. по адм. д. № 4257/2008 г., ІІ отд. на ВАС, Определение № 10602 от
23.08.2017 г. по адм. д. № 8959/2017 г., VІІ отд. на ВАС, оставено в сила с Определение
№ 12262 от 16.10.2017 г. по адм. д. № 10932/2017 г., 5 чл. с-в на ВАС.
Що се отнася до
останалите доводи – липсата на доказателства, че адресатът е собственик на
посочените строежи, и неяснотата относно задълженията, които следва да се
извършат в срок, те подлежат на обсъждане от съда при преценка
законосъобразността на акта, което е различно от произнасянето му по чл. 166,
ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. В случай на отмяна на заповедта жалбоподателят
разполага с възможността да претендира обезщетение по предвидения в ЗОДОВ ред
/така вж. Определение № 3976 от 12.04.2023 г. по адм. д. № 2956/2023 г., ІІ
отд. на ВАС/.
Извод: искането за
спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде
отхвърлено, в който смисъл е и практиката по сходни казуси - Определение № 9064
от 05.08.2021 г. по адм. д. № 7827/2021 г., ІІ отд. на ВАС, Определение № 4967
от 19.04.2021 г. по адм. д. № 3385/2021 г., ІІ отд. на ВАС и др.
Въз основа на
гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 АПК Административен
съд-Хасково
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Д.Н. за спиране на
предварителното изпълнение на Заповед № УТ-233/09.05.2023 г. на Кмета на община
Хасково
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 -
дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя
и на органа, издал акта, на основание чл.138, ал. 3 АПК.
Съдия: