Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр. П.***, 12.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в
открито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В.*** и участието на
прокурор Б.К.*** от Окръжна прокуратура П.***, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 710 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.2 и §1 от ЗОДОВ, вр. чл.124 и сл. от ГПК.
Образувано е
по искова молба на К.В.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу ОДМВР – гр. П.***,
за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. /десет хиляди/ лева, вследствие
на постановен незаконен Отказ рег. № 328000-3274/29.06.2018 г. за издаване
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
по реда на чл.81 от ЗОБВВПИ, издаден от началника на РУ – Р.***, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски.
Ищецът
основава претенциите си на твърденията, че вследствие на издадения от началника
на РУ – Р.*** незаконен Отказ рег. № 328000-3274/29.06.2018 г. за издаване
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
по реда на чл.81 от ЗОБВВПИ, са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се
в упражняване на системен психически тормоз от страна на Ю.А.Й.***от гр. П.***,
в основата на който стои Д.А..*** от с. П.***, община З.***, който е с
изключително зъл нрав и е лежал е в затвора за извършено престъпление от общ
характер, поради което ищецът изпитва страх и ужас да не посегне на неговия и
на майка му живот и здраве, респ. ако е притежавал оръжие е щял да бъде
по-сигурен и по-спокоен.
В съдебно
заседание, ищецът – редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него адв. Б.Б.
*** поддържа исковата му претенция и моли същата да бъде уважена като
основателна и доказана. Претендира разноски.
Ответникът ОДМВР – П.***, в съдебно
заседание се представлява от главен юрисконсулт Звездалина В.***. Счита, че
искът е недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане.
Алтернативно, изразява становище, че същият е неоснователен, тъй като Отказ рег. № 328000-3274/29.06.2018 г. е бил предмет на разглеждане в
производството по административно дело № 434/2018 г. по описа на
Административен съд – П.***, но с решението си по същото жалбата на К.В.К. е
отхвърлена и оспореният акт /Отказ рег. № 328000-3274/29.06.2018 г./ е влязъл в
сила. Подробни съображения се развиват както в депозирания по делото Отговор на
искова молба вх. № 1059/25.03.2021 г., така и в пледоарията по същество. Прави
се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура П.*** - редовно призована, се представлява от прокурор Б.К.***.
Счита, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Административен
съд П.***, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите
на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, вр. чл.144 АПК, намира за
установено следното:
От фактическа
страна:
Не се спори по делото /поради което
по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи
на нарочно доказване/, че оправомощено от ответника длъжностно лице – началника на РУ – Р.***, е издало срещу ищеца Отказ рег. № 328000-3274/29.06.2018 г. за издаване разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси по реда на
чл.81 от ЗОБВВПИ.
Срещу отказа е постъпила жалба, по която в Административен съд – П.*** е
образувано адм.д. № 434/2018 г. След извършена служебна справка, а и от
страницата на Административен съд – П.***, се установява, че с Решение №
368/15.10.2018 г., постановено по посоченото дело, жалбата на К.В.К. е
отхвърлена като неоснователна. Това не се оспорва и от страна на ищеца.
В хода на настоящото производство К.
е ангажирал гласни доказателства, събрани чрез разпитите на двама свидетели – Б.Д.С.***и
А.М.Б.*** /без родство и дела със страните/. Съдът дава вяра на показанията им
като ги намира за достоверни и непротиворечиви. От тях се установява, че ищецът
е работел като охранител към софийското дружество „Ел пром“, но след
постановяването на процесния отказ, бил съкратен, а това му се отразило зле.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност. Отделно от това, съгласно чл.124 от ГПК, приложим съгласно § 1 от ЗР
на ЗОДОВ „Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това“.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е именно
ответникът по иска – ОДМВР – П.***, в качеството й на юридическо лице, чийто
орган е издал незаконосъобразния административен акт.
Разгледан по
същество, искът е неоснователен.
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на Отказ рег. №
328000-3274/29.06.2018 г. за издаване разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси по реда на чл.81 от ЗОБВВПИ, за
ищеца са настъпили неимуществени вреди, представляващи „упражнен системен
психически тормоз от страна на Ю.А.Й.***от гр. П.***, в основата на който стои Д.А..***
от с. П.***, община З.***, който е с изключително зъл нрав и е лежал е в
затвора за извършено престъпление от общ характер, поради което ищецът изпитва
страх и ужас да не посегне на неговия и на майка му живот и здраве, респ. ако е
притежавал оръжие е щял да бъде по-сигурен и по-спокоен“. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна,
безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът
се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия
са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/.
Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради
което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да
проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на
предявения иск, а за съда съществува
задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ в
процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в
кумулативна даденост:
- наличие на административен акт,
издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на
който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния
случай, съдът намира горните предпоставки за недоказани.
Налице е административен
акт, издаден от длъжностно лице, орган на ответника - Отказ рег. № 328000-3274/29.06.2018 г., издаден от началника на РУ – Р.***.
Същият обаче не е незаконосъобразен. Точно обратното, с Решение №
368/15.10.2018 г., постановено по адм.д. № 434/2018 г. по описа на
Административен съд – П.***, като е установил, че процесният отказ е правилен и
законосъобразен, съдът е отхвърлил жалбата на К. срещу него. В никакъв случай
не може да се приеме, че сочените от ищеца вреди са пряка и непосредствена
последица от този административен акт, още повече, че същият не е
незаконосъобразен.
С оглед на горното следва, че не е
изпълнени фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и не са налице
кумулативнонеобходимите предпоставки за уважаването му. Главният иск е
недоказан по основание и като такъв следва да бъде отхвърлен. Неоснователна се
явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за забава и за
присъждане на направени по делото разноски.
При направения извод и с оглед
заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
ответника, съдът намира, че същото следва да бъде уважено. Изпълнени са
условията на чл.10, ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ, поради което и на същото основание,
вр. чл. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр.
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв. /сто и петдесет лева/.
Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд П.***
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на К.В.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу ОДМВР – гр. П.***, за осъждането
на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв. /десет хиляди/ лева, вследствие на постановен
незаконен Отказ рег. № 328000-3274/29.06.2018 г. за издаване разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси по реда на
чл.81 от ЗОБВВПИ, издаден от началника на РУ – Р.***, ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.В.К.
с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – П.*** направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. /сто и
петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез Административен съд - П.*** пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/П/