Решение по дело №32230/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13219
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20211110132230
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13219
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110132230 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.410 ал.1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД.

Ищецът „О.З.“ ЕАД претендира от ответника С.О. сумата от 254,09 лв. – регресно
вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за застраховка
“Каско+” на лек автомобил „Ситроен Ксара” с рег. № С 1607 МВ за вреди, настъпили при
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на 25.07.2020г. – Попадане в необезопасена шахта
без предпазна решетка на пътното платно на ул. „Вакарел“, в посока към ул. „Константин
Фотинов“, гр. София и които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнение на
задълженията на лицата, натоварени при ответника за поддържане на пътното платно в гр.
София.

Ответникът оспорва предявения иск, счита, че не е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“, не е установен механизма и мястото на ПТП-то,
твърди, че не е налице причинна връзка между неизпълнение на задълженията на СО и
настъпилото увреждане, смята, че при изплащане на обезщетението са нарушени ОУ на
застрахователя, счита, че водачът на автомобила е извършил нарушение на задълженията си
по ЗДвП, поради което е налице съпричиняване на вредите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отселно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

1
Относно иска по чл.410 ал.1 от КЗ вр. чл.49 от ЗЗД
В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на С.О. и да поддържат в изправност улици – част от общинската пътна мрежа
и носи отговорност за бездействията на тези лица.
С.О. носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като
възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод
на изпълнение на възложената им работа, във връзка със задълженията си по чл.31 от ЗП.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка
относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради
виновно поведение на определeно физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или
при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил покрит
застрахователен риск на собственика на застрахованата вещ.

Съдът намира, че не е налице последната посочена предпоставка по следните
съображения:
В т.9.1.12 от ОУ към договора за автомобилна застраховка „Каско +“ от 26.07.2019г.,
които се считат за неразделна част от него на осн. чл. 348, ал. 1 КЗ, е предвидено, че
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на
управление на МПС от лице, което не притежава или е загубило правото да притежава
2
свидетелство за правоуправление за съответната категория МПС.
Съгласно чл. 150а от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
От представеното по делото копие от СУМПС на П. И. П., водач на л.а. „Ситроен
Ксара” с рег. № С 1607 МВ, е видно, че срокът му за валидност изтича на 10.05.2020г.,
докато процесното ПТП е настъпило на 25.07.2020г.
По тези причини съдът счита, че настъпилите щети са изрично изключени от
застрахователното покритие на договора, като такива настъпили при управление на МПС от
лице, което към онзи момент не притежава валидно свидетелство за управление.
При предявяване на иска по чл. 410 КЗ, третото лице/длъжник има право да
противопостави срещу суброгиралият се в правата на удовлетворения кредитор
застраховател всички възражения произтичащи от договора за застраховка. Ето защо
ответникът може да възрази, както е сторил в отговора на исковата молба, че платеното на
застрахования обезщетение е недължимо, като такова по щета, настъпила по изключен от
договора или общите условия към него риск.
След като платеното от страна на застрахователя обезщетение не се дължи съгласно
клаузите на договора, същият не би могъл да встъпи в правата на удовлетворения кредитор
след плащане по смисъла на чл. 410 КЗ. По тази причина, тъй като не е настъпила
суброгация, не се дължи и обезщетение от страна на делинквента или възложителят му по
регрес на застрахователя.
По тези съображения съдът счита, че следва да отхвърли предявения иск.
Относно разноските
С оглед изхода на делото разноски се дължат само на ответника в размер на 100лв. –
юристконсултско възнаграждение, определено в минимален размер на осн. чл. 25, ал. 1
НЗПП, подари ниската правна и фактическа сложност на делото.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „О.З.“ ЕАД с ЕИК: ....., със седалище и адрес на
управление: гр. ...... срещу С.О. с адрес: гр. С..... иск да заплати на основание чл. 410, ал. 1,
3
т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 254,09 лв. /двеста петдесет и четири лева и девет
стотинки/, представляващи регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за
причинени вреди на лек автомобил „Ситроен Ксара” с рег. № С 1607 МВ въз основа на
застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на
25.07.2020г. на пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена шахта
без предпазна решетка на пътното платно на ул. „Вакарел“, в посока към ул. „Константин
Фотинов“, гр. София, както и 15,00 (петнадесет лева) ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 08.06.2021г. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА „О.З.“ ЕАД с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. ...... ДА
ЗАПЛАТИ на С.О. с адрес: гр. С..... на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 100 лв. /сто лева/, юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4