Разпореждане по дело №524/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 59 от 17.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 532/2014 г., К.р.с. е осъдил И.Х.Х. от с. К., обл. Х., да прекрати неоснователните си действия, с които нарушава правото на собственост на РПК „П.” с.Ч. върху “едноетажна масивна търговска сграда” (скара – бира), със застроена площ от 60 кв.м., съдържаща зала за консумация с бар – бюфет, подготвителна и склад, изградена през 1982 г. в северозападната част на УПИ I-17, кв.21 по плана на с.Ч., обл. К., като: 1. преустанови извършването на последващи СМР във връзка с Разрешение за строеж № 62/16.12.2013 г. в строителни петна № 1 и №2 в УПИ I-17, кв.21 по ПУП на с.Ч., до извършване на укрепването на изкопите и сградата „скара – бира” и осигуряване на достъп до същата, 2. да извърши СМР за укрепване на изкопите и сградата „скара – бира”, като положи непрекъсната и еластична облицовка, чиито елементи по правило са пръскан /шприц/ бетон, стоманени или стоманено бетонови анкери, стоманена мрежа и леки стоманени рамки от бетонна или профилна стомана, изпълнение на цялостен процес на анкерно укрепване, включващ: водопонижаване, водоотвеждане и дрениране на подпочвените води; анкериране, монтаж на армировачни мрежи с шприц бетон с дебелина до 20 см.; осигуряване на достъп от южния край на имота (площадка, водеща към входните врати); свързване на канализационната тръба, укрепване на откоса и от страна на строително петно №1. С решението си съдът е осъдил И.Х.Х. от с. К., обл. Х., да заплати на РПК „П.” с.Ч. деловодни разноски в размер на 530 лева, от които 30 лева – внесена държавна такса, 250 лева- депозит за вещо лице и 250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът И.Х.Х., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизовдствените правила. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като при формиране на правните изводи по спора изобщо не обсъдил приложените по делото доказателства, ангажирани от въззивника. В мотивите липсвал анализ на тези доказателства. Твърди се също, че районният съд не се произнесъл по направени от въззивника (ответник в първоинстанционното производство) с отговора на исковата молба доказателствени искания, с което го лишил от възможност да защити и охрани интересите си. Според показанията на свидетеля Х., извършените от И.Х. СМР били на отстояние от 1 м – 1.5 м от обекта „скара – бира” и не се отразили на целостта й, но след проливните дъждове земните маси били пропаднали. От събраните по делото доказателства било безспорно, че с разрешение за строеж № 62/ 16.12.2013 г., издадено от главния архитект на Община Ч., на И.Х.Х. било разрешено да построи сграда с търговски партер, закусвалня и жилища в петна с номера 1, 2 и 3 в УПИ І-17, кв.21 по ПУП на с.Ч., и с оглед реализиране на строежа през месец април 2014 г. въззивникът предприел изкопни работи в строителни петна № 1 и № 2 в посоченото УПИ. В жалбата се излагат съображения, че като не обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, първоинстанционният съд формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на ГПК и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение, което било основание за отмяна на постановения съдебен акт. Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваемия РПК „П.” с.Ч. не е постъпил. В съдебно заседание същият, чрез своя представител по пълномощие, намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на районния съд, като излага съображения за това. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявения иск и подадената въззивна жалба, прие за установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционният съд е предявен от РПК „П.” с.Ч., общ.Ч., обл.К., против И.Х.Х. от с.К., обл.Х., иск, с правно основание чл.109 от ЗС, за преустановяване на строителните дейности в строителни петна „1” и „2” в УПИ І-17, кв.21 по ПУП на с.Ч., както и да възстанови съществуващото преди нарушението състояние на имота, като възстанови прилежащия терен към сградата, за да е възможен достъпът и ползването му.

Не е спорно по делото, че РПК „П.” с.Ч. (ищец по иска и въззиваем в това производство) е собственик на недвижим имот, представляващ “Едноетажна масивна търговска сграда” (скара – бира), със застроена площ от 60 кв.м., съдържаща зала за консумация с бар – бюфет, подготвителна и склад, изградена през 1982 г. в северозападната част на УПИ I-17, кв.21 по плана на с.Ч., обл.К..

Не е спорно също, че с влязло в сила решение – решение № 91 от 17.05.2012 г. на Административен съд – К. по адм.дело № 27/ 2012 г., оставено в сила с решение № 15737 от 11.12.2012 г. по адм.дело № 8498/2012 г. на Върховния административен съд на Република България, е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-593/17.10.2011 г., издадена от Началника на РДНСК – Пловдив, с която заповед е наредено премахването на незаконен строеж – едноетажна постройка, находяща се в УПИ I-17, кв.21 по плана на с.Ч., обл.К., като е прието, че макар и строежа да е извършен без строителни книжа, същият не подлежи на премахване, тъй като е „търпим” при условията на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Прието е, че същият напълно съответства на предвижданията на действащия по време на извършването му – преди 1987 година, подробен устройствен план – КРП от 1982 г., както и на ПЗ от 2008 г. Прието е също така, че строежът е допустим по техническите правила и нормативи, действали по време на извършването му и по ЗУТ.

Установено е по делото, че процесната сграда (скара-бира) попада в УПИ I-17, кв.21 по ПУП на с.Ч., като в извадката от действащия кадастрален и регулационен план за УПИ I-17, кв.21 по ПУП на с.Ч. е отразена като ПМС. Съгласно одобрения със заповед № 191/19.05.2008 г. ПУП – ПЗ на с.Ч., в УПИ I-17, кв.21 са предвидени пет броя застроителни петна, като сградата на въззиваемия (ищец) попада в петно с № 1 и частично върху строително петно № 2. Установено е също така, че с договор за учредяване право на строеж върху общински недвижим имот от 21.01.2009 г. и договор за учредяване право на строеж върху общински недвижим имот от 12.05.2010 г., и двата вписани в Служба по вписванията – К., Община Ч.е учредила възмездно право на строеж върху строителни петна № 2 и №1 в УПИ I-17, кв.21 по ПУП на с.Ч., на Ш.Ю.М. от с.С.и Х.А.Х. от с.К.. Така учреденото право на строеж е прехвърлено на въззивника И.Х.Х. съответно на 03.12.2013 г. и 08.10.2013 г. С разрешение за строеж № 62 от 16.12.2013 г., издадено от гл.архитект на Община Ч., на И.Х.Х. е разрешено да построи сграда с търговски партер, закусвалня и жилища в петна № 1, № 2 и № 3 в УПИ I-17, кв.21 по ПУП на с. Ч.. Това разрешение за строеж е атакувано от РПК „П.” с. Ч.пред началника на РДНСК „Ю. ц. р.” – П., като със заповед № ДК-10-ЮЦР-09/31.01.2014 г. е прекратено производството по жалбата, като е прието, че жалбоподателят не е заинтересувано лице по смисъла на чл.149, аб.2, т.1 от ЗУТ. С определение № 50 от 21.03.2014 г. по адм.дело № 27/2014г. на Административен съд – К. е отхвърлена жалбата на РПК „П.” с. Ч.против заповед № ДК-10-ЮЦР-09/31.01.2014 г. на началника на РДНСК ЮЦР – П.

Не е спорно също така по делото, че с оглед издаденото му разрешение за строеж, през месец април 2014 г. въззивникът е предприел изкопни работи в строителни петна № 1 и № 2 в процесното УПИ І-17, което обстоятелство се твърди от последния и във въззивната жалба. В тази връзка, в представения пред първата инстанция отговор ответникът Х. твърди, че не извършените от него СМР са оказали въздействие върху конструкцията и устойчивостта на „едноетажната масивна търговска сграда (скара – бира)”, изградена в северозападната част на урегулирания поземлен имот, а проливните дъждове през месец април 2014 г.

От назначената пред първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза, която не се оспорва от страните и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че към датата на експертизата има извършени СМР от ответника Х. в строителни петна № 1 и № 2, находящи се в УПИ I-17, кв.21 по ПУП на с.Ч., които се състоят в следното: изкопни работи в петна № 1 и № 2 (масов изкоп за основи) с дълбочина от 3м до 3.5м в строително петно № 2 и с дълбочина до 2м в строително петно № 1. Вследствие на изкопните работи се е получило слягане, свличане и обрушаване на земните маси в петна № 1 и № 2. В строително петно № 2 има наличие на подпочвена вода с дълбочина до 0.5 м и заблатяване на цялата основа на изкопа. Под влияние на свличането на земна маса участък с дължина около 6м*0.7м, площ 4.2 кв.м и с обем около 8 куб.м под бетоновата основа е обрушен и в тази част обекта представляващ „скара – бира” виси във въздуха (не се намира върху здрава почвена основа). Поради наличието на подпочвена вода и заблатяването на изкопа и собственото тегло на обекта, действащо върху откоса на изкопа има опасност от нарушаване устойчивостта на откоса и последващо свличане на земни маси. Видимо е наличието на две плъзгателни повърхнини. В строителни петно № 1 има по – слабо наличие на подпочвени води, като там състоянието на бетоновата основа на обект „скара – бира” е следното: в участък с дължина 3м*0.7м и площ 2.1 кв.м има видимо прекъсване (счупване) на бетоновата основа, както и скъсване на канализационната тръба. Цялата масивна камина с размери 1.1*1.5м и височина 3.75м виси във въздуха (не се наýира върху здрава почвена основа). От западната страна има и пропаднали два „венцлер” панела от стената на сграда „скара – бира”. Експертизата установява, че към настоящия момент достъпът до процесния обект „скара – бира” е невъзможен, а за да се осигури такъв е необходимо да се извършат подробно посочени от експертизата СМР, които ще доведат обекта до състояние, пригодно за нормална експлоатация с определени ограничения във времето, в пространствено разположение и ограничения подход към него. Експертизата изрично установява, че извършените от ответника СМР са оказали въздействие върху конструкцията и устойчивостта на обекта „скара-бира” и понастоящем продължават да оказват същото неблагоприятно въздействие върху него. Сочи също, че неизпълнението на предписаните СМР за ограничаване загубата на устойчивост на откосите би довело до слягане, свличане и обрушаване на земните маси в строителни петна № 1 и № 2, оттам и до приплъзване, скъсване на заваръчен шев, загуба на устойчивост на отделен обем от конструкцията и пропадане на обекта най – вече в западната му част.

Разпитаните по делото свидетели С.Р. и Е. Х. установяват, че в непосредствена близост до т.нар. „скара – бира”, собственост на ищеца, били извършени изкопни работи от ответника с цел реализиране на строеж. През месец март и месец април 2014 г. в с. Ч.имало необичайно голямо количество валежи в следствие на падналите проливни дъждове, като реката иззлязла от коритото си и заляла площада и стадиона. Цитираният изкоп бил пълен с вода, която стигала до бараката. Според св.Х. извършените от ответника СМР били на отстояние от 1м – 1.5м. от обекта „скара-бира” и не се отразили на целостта й, но след проливните дъждове земните маси били изпаднали.

По делото е разпитан като свидетел и А.О., който сочи, процесният обект „скара-бира” се намирал на няколко метра от работното му място и не работел в момента, като в него не можело да се влиза поради извършените изкопни работи около обекта. През месец април в с.Ч. имало значителни валежи, но същите били след извършването на изкопите около обекта. Действително след валежите водата стигнала до площадката пред постройката „скара – бира”, но след около два часа същата се оттекла.

Във връзка с горното, неоснователен е доводът във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на ангажираните от ответника доказателства и в частност – показанията на свидетелите С.Р. и Е. Х. Видно от изложените мотиви, районният съд е обсъдил както назначената по делото съдебно – техническа експертиза, така и показанията на цитираните свидетели, като изрично е приел, че показанията на последните по никакъв начин не опровергават извода, че констатираните въздействия върху конструкцията на сградата „скара – бира” с причинени от извършените от ответника изкопи, а не от природни бедствия и стихии. Този извод се споделя напълно и от настоящата инстанция. Налице е техническа експертиза, установяваща, че именно извършените от ответника СМР са оказали въздействие върху конструкцията и устойчивостта на обекта „скара – бира” и понастоящем продължават да оказват същото неблагоприятно въздействие върху него, като експертизата не е оспорена от ответника (въззивник в това производство).

Що се касае до довода, че въззивникът предприел изкопни работи в строителни петна № 1 и № 2 в посоченото УПИ с оглед реализиране на строежа, за което му е било издадено разрешение за строеж № 62/ 16.12.2013 г. от главния архитект на Община Ч., то това обстоятелство не е спорно, но същото не опровергава по какъвто и да е начин приетото от първоинстанционния съд, че извършените в съответствие с разрешението за строеж СМР са изпълнени в противоречие с изискванията за безопасност на строителството, когато в близост се намират заварени сгради и съоръжения. В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице, изложено от него в съдебно заседание.

Или, от гореизложеното се установява, че вследствие на извършените от въззивника И.Х. СМР (изкопни работи) в строителни петна № 1 и № 2 в УПИ I-17, кв.21 по ПУП на с.Ч., достъпът до процесния обект „скара – бира”, собственост на въззиваемия, е невъзможен и без извършване на СМР за укрепване на обекта, то същÕствува реална опасност от срутването му. При това положение, правилно първоинстанционният съд е приел, че предявения иск е основателен. Това е така, тъй като негаторния иск по чл.109 от ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. В случая, с извършените от ответника действия ищецът е бил лишен от възможността да ползва постройката според нейното предназначение, включително да ползва такава част от прилежащия терен, който е собственост на общината, която да му осигурява нормален достъп до сградата, в това число до входа й и за поддържането й в нормално състояние. Впрочем, в тази насока въззивната инстанция споделя напълно мотивите на районния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Следва да се посочи, че доколкото въззивната инстанция е ограничена в произнасянето си само до изложеното в жалбата и предвид липсата на каквито и да са доводи в тази насока, съдът не следва да излага допълнителни съображения относно основателността на предявения иск.

Що се касае до довода на въззивника, че районният съд не се произнесъл по направени от него с отговора на исковата молба доказателствени искания, с което го лишил от възможност да защити и охрани интересите си, то същия е ирелевантен, доколкото за последния е съществувала възможност както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция да направи съответните доказателствени искания, като такива не са направени от въззивника.

Ето защо въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд – правилно, поради което като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати на въззиваемия направените за тази инстанция разноски за адвокат в размер на 480 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 във връзка с чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 17.12.2014 г., постановено по гр.д. № 532/2014 г. по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА И.Х.Х. от с.К., обл.Х., с ЕГН *, с адрес за призоваване по делото – гр.К., бул. ”Б.” № *, бл.”М.” вх.*, ет.*, офис *, чрез адв.С. М., да заплати на РПК „П.” със седалище и ад0рес на упрадвление в с.Ч., общ.Ч., обл.К., ул.”С.” *., с ЕИК *, направените пред тази инстанция разноски в размер на 480 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.