Решение по дело №11398/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  06.02.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Десислава Йорданова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 11398 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.03.2019 г. по гр.д. № 60885/17 г., СРС, ІІ ГО, 170 с-в е отхвърлил предявения на основание чл. 422 ГПК иск от "Т.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Б.Б.З.срещу Д.К.Б./ при условията на ОФГ не е изписано името на ответника/, ЕГН  **********, с адрес ***, за установяване на задължението на ответника да заплати на ищеца сумата 399 лева, представляваща дължима сума по Договор за покупко-продажба на стока от он-лайн магазин, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 17.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца "Т.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Б.Б.З., чрез пълномощника по делото юрисконсулт А.М.с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че на 03.07.2015 г. между „Т.Б.“ АД и  Д.К.Б. бил сключен неформален договор за покупко-подажба за закупуване от онлайн магазина на Дружеството на хладилник с долна камера марка NЕО, модел ВСD-312 А+ на стойност 399 лв., с което е била генерирана онлайн поръчка № 344813 от 03.07.2015 г. и била издадена фактура за закупуване № **********/03.07.2015 г. Избраният начин за плащане от ответника бил „ на изплащане с TBI Credit“ и след успешно премината процедура по одобрение на кредита бил генериран Договор за закупуване на стока на изплащане № ********** от 03.07.2015 г. на стойност 399 лв. Същият бил изпратен на ответника, но не се е  върнал подписан. Ето защо счита, че въпросът на кого следва да бъде изплатена сумата от ответника се явява ирелевантен, тъй като е безспорно, че след като между ответника и „Т.Б.А.Б.“ ЕАД не е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит, то за купувача е останало задължението да заплати стойността на стоката единствено на продавача „Т.Б.“ АД. Противно на приетото от съда, продавачът  „Т.Б.“ АД е изпълнил задължението си  и е доставил стоката на ответника. Стоката е била доставена на 06.07.2015 г. на посочен от ответника адрес, уточнен в последствие между куриерската фирма и ответника, различен от адреса, посочен в онлайн формата за закупуване на стока, а именно: гр.София, ул.“Л.**от куриер „Р.Е.Е.Л.“ ЕООД с товарителница № 67794813. Пратката е получена от ответника, за което той е положен лично подпис върху куриерската товарителница. Счита, че са налице предпоставките на чл.79 и сл. от ЗЗД и между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от продажба, в изпълнение на което „Т.Б.“ АД е изпълнило задължението си и е доставило на ответника определената стока, а ответникът като купувач, не е заплатил цената на същата.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени  процесното и да признае за установено съществуващо парично задължение на ответника Д.Б.. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение..   

Въззиваемият Д.К.Б., ЕГН  **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.Х.от САК оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Третото лице помагач Т.Б.А.Б. ЕАД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД от „Т.Б.“ АД срещу Д.К.Б. за признаване за установено между страните, че Д.К.Б. дължи на „Т.Б.“ АД сумата от 399 лв., представляваща цена на закупена по договор за покупко-продажба стока, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 17.05.2017 г., до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 31086/2017 г. по описа на СРС, 75 състав.

Ищецът „Т.Б.“ АД твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по процесния договор за покупко-продажба от 03.07.2015 г. да заплати сумата от 399 лв., като обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск с проведено заповедно производство и издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ТПК, срещу която длъжникът е възразил.

Ответникът  в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е оспорил иска като неоснователен. Заявява, че не му е била извършена доставка на хладилник, че липсвал надлежно оформен договор за покупко-продажба, че приложената фактура не била изготвена съгласно изискванията на международните счетоводни стандарти-липсвал подпис и печат на фактурата.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е депозирал становище, според което ответникът бил одобрен за предоставяне на целево финансиране в размер на 399 лева за закупуване на избраната от него стока от он-лайн магазина на търговеца, като договорът бил генериран в системата на банката и предоставен на „Техномаркет" за осигуряване на подписването му от страна на Д.Б.. Договорът за потребителски кредит бил изпратен с куриер на адреса на клиента, посочен от него за получаване на стоката, но същият не бил върнат на банката подписан.

СГС констатира следното:

По делото е представена фактура № 1530006723/03.07.2015 г., издадена от „Т.Б.“ АД на Д.К.Б., за закупуване на стока - „хладилник с долна камера NEO BCD-312+“ за сумата от 399 лева и извадка от системата на куриер „Рапидо“ по товарителница № 67794813 от 06.07.2015 г., 18,08 часа, с получател Д.К.Б., с ръкописно изписана фамилия Б. и положен подпис, неоспорена от ответника.

По направените във въззивната жалба възражения настоящата  инстанция излага следните мотиви:

Настоящата инстанция също приема, че ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че между страните е възникнало валидно правоотношение по сключен неформален договор за покупко-продажба на стока - „хладилник с долна камера NEO BCD-312+“ за сумата от 399,00 лева. От представените писмени доказателства не може да се направи категоричен извод, че ищецът е изпълнил задължението си да достави на ответника стоката, още повече че това обстоятелство е било оспорено от ответника. В депозираната по делото товарителница № 67794813, подписана лично от ответника Б., няма никакво отбелязване съдържанието на стоката, като е посочено само „пакети“, което обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че стоката е  процесната, а именно хладилник. Друго доказателство за извършена доставка по делото не е представено. Изводът е, че искът се явява неоснователен.

На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

Делото следва да бъде върнато на СРС за провеждане на процедурата по чл.247 ГПК, а именно ОФГ, състояща се в неизписване в диспозитива на трите имена на ответника и третото лице помагач на ищеца.

Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.03.2019 г. по гр.д. № 60885/2017г. на СРС, ІІ ГО, 170 състав.

ОСЪЖДА "Т.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор Б.Б.З.да заплати на Д.К.Б., ЕГН  **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.Х.от САК направените разноски за настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

ВРЪЩА делото на СРС, ІІ ГО, 170 състав за провеждане на процедурата по чл.247 ГПК, а именно ОФГ, състояща се в неизписване в диспозитива на трите имена на ответника и третото лице помагач на ищеца.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.Б.“ АД- „Т.Б.А.Б.“ ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.