Решение по дело №718/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 175
Дата: 18 април 2019 г. (в сила от 18 април 2019 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20194310100718
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 18.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 718/2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила молба от Т.Д.Д. и Д.Д.Д. за допускане на развод по взаимно съгласие.

В молбата се твърди, че молителите са сключили граждански брак на 12.06.1999 г. Твърди се, че са постигнали съгласие за прекратяване на брачната си връзка и отправят искане до съда да постанови решение в този смисъл, с което да се одобри постигнатото между тях споразумение.

Молителите са предложили за утвърждаване от съда на споразумение със следните параметри, уточнени в съдебно заседание: След прекратяване на брака Т.Д.Д. ще продължи да носи брачното си фамилно име – Д.; Семейното жилище, което съпрузите са ползвали по време на съвместното им съжителство, не се ползва от никой от тях към момента; Заеми /кредити/, отпуснати по време на брака в полза на един от съпрузите, ще се погасяват от всеки, така както са направени; Роденото от брака на съпрузите дете - М.Д.Д., с ЕГН **********, към момента е пълнолетно, поради което въпроса за местоживеенето му, родителските права и издръжката му не стои; След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка; През време на брака си съпрузите не са придобивали с общи усилия и средства движими вещи, недвижими имоти, МПС, пари и влогове, които да са тяхна съсобственост към момента на развода и нямат претенции един към друг за подялбата на семейно имущество; Разноските по делото се поемат от Д.Д.Д. и Т.Д.Д..

В хода на делото молителите участва лично, а по същество излагат становище за основателност на молбата.

Съдът, след преценка-поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал и становищата на молителите, приема за установено следното от фактическа страна:

Д.Д.Д. и Т.Д. Петкова са сключили граждански брак на 12.06.1999 г. в гр. Ловеч, за което е издаден акт за граждански брак № 94 от същата дата от Община Ловеч, което се установява от удостоверение за сключен граждански брак серия УС-0 № 170917. След сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име Д..

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искане за развод по взаимно съгласие, с правна квалификация чл. 50 СК.

Молителите се намират в брачна връзка, като са активно легитимирани да искат нейното прекратяване.

В хода на процеса те са изразили своето съгласие за разтрогване на брачната им връзка, като предвид това, че са го сторили в молба до съда и са го потвърдили в хода на делото, следва да се приеме, че то е сериозно. Съгласието съдът приема, че е непоколебимо, тъй като молителите са изложили споразумение, уреждащо отношенията им след прекратяване на брака, като в хода на делото са заявили, че го поддържат.

С оглед на това, не трябва да се изследват причините за вземане на решение за прекратяване на брачната връзка.

Споразумението не противоречи на закона. От брака си молителите нямат родени и ненавършили пълнолетие деца, чиито интереси да се съобразят в хода на производството и при утвърждаването на споразумението.

От изложеното може да се направи извода, че са налице законовите предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване брака на Т.Д.Д. и Д.Д.Д..

На основание чл. 69, ал. 2 ГПК, във връзка с Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв., която се възлага по-равно на молителите – по 7,50 лв. Направените от молителите разноски следва да останат в тежест на всяка една от тях, така като са сторени, с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА развод по взаимно съгласие и ПРЕКРАТЯВА сключения граждански брак с акт № 94/12.06.1999 г. в гр. Ловеч между на Д.Д.Д., с ЕГН ********** и Т.Д.Д., с ЕГН **********.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** споразумение относно последиците от прекратяването на брака, съгласно което:

След прекратяване на брака Т.Д.Д. ще продължи да носи брачното си фамилно име – Д.;

Семейното жилище, което съпрузите са ползвали по време на съвместното им съжителство, не се ползва от никой от тях към момента;

Заеми /кредити/, отпуснати по време на брака в полза на един от съпрузите, ще се погасяват от него, така както са направени;

Роденото от брака на съпрузите дете - М.Д.Д., с ЕГН **********, към момента е пълнолетно, поради което въпроса за местоживеенето му, родителските права и издръжката му не стои;

След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка;

През време на брака си съпрузите не са придобивали с общи усилия и средства движими вещи, недвижими имоти, МПС, пари и влогове, които да са тяхна съсобственост към момента на развода и нямат претенции един към друг за подялбата на семейно имущество;

Разноските по делото се поемат от Д.Д.Д. и Т.Д.Д..

ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза РС Ловеч държавна такса в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за прекратяване на брачната връзка.

ОСЪЖДА Т.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза РС Ловеч държавна такса в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за прекратяване на брачната връзка.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: