Решение по дело №594/2020 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 260061
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 8 март 2021 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева Йорданова
Дело: 20203310100594
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 260061, 08.03.2021г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На четвърти март през 2021 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Наталия Тодорова,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 594 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

      Исково производство с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, предл.1и ал.4 от ГПК.

            Постъпила е искова молба вх.№ 260344/24.09.2020г., уточнена с молба вх.№ 260645/16.10.2020г., от “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Боровец” № 1, представлявано от управител инж.Айдън Ахмед Мехмед, действащ чрез пълномощника си – зам.управител В.Д., притежаващ юридическо образование, против А.И.И., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество общата сума от 958.29 лева, която включва: 832.48 (осемстотин тридесет и два лева и 48 ст) лева, представляваща задължение за ползвана и неплатена питейна вода за периода 30.11.2017г. до 30.04.2019г. и 125.81 (сто двадесет и пет лева и 81 ст) лева – обезщетение за забавено плащане на дължимата сума, считано от 30.12.2017г. до 01.07.2020г., както и законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира за направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК-услугите, предоставяни от ищцовото дружество, като в базата данни на дружеството има открит партиден № 405363 за обект на потребление, находящ се на посочения горе адрес в с.Вазово, обл.Разградска, ул.”Дунав” № 7А. Съобразно договорните условия между ищцовото дружество и неговите потребители, доставената и консумирана питейна вода се отчита по поставен и пломбиран водомер в съответния обект на потребление и/или служебно начисляване на количества питейна вода от длъжностно лице на дружеството, като се отразява по партидата на абоната. Стойността на изразходваното количество се фактурира, след което за титуляра на партидата възниква задължението в 30-дневен срок да заплати дължимата сума. При неизпълнение, изпада в забава и се начислява обезщетение за забава, на основание чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на дружеството. За процесния период от 30.11.2017г. до 30.04.2019г., ответникът не е заплатил ползваната от него питейна вода, за което са съставени 16 броя фактури на общата стойност от 832.48 лева, както и начислено обезщетение за забавено плащане на задължението за целия период на вземането до 01.07.2020г., възлизащо на исковата сума от 125.81 лева На длъжника била връчена покана за доброволно плащане на 04.12.2019г. Поради липса на плащане, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания по ч.гр.д.№ 366/2020г. по описа на РС-гр.Исперих. Тъй като длъжникът не бил намерен на установения постоянен и настоящ адрес в страната за връчване на издадената срещу него заповед за изпълнение, по указание на съда, дадено с Разпореждане от 19.08.2020г. по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземанията по издадената заповед.

            В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът А.И.И., ЕГН-********** ***, редовно лично уведомен за воденето срещу него дело, не представя отговор. Не заявява искания и възражения, не сочи доказателства. В съдебно заседание, редовно лично призаван, не се явява и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

            Съдът, като съобрази горното, счита, че са налице законовите предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:

            На ответника А.И.И., ЕГН-********** са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, вкл. и неподаването на писмен отговор на исковата молба, и от неявяването му в съдебно заседание. Указания в този смисъл са дадени с Разпореждане на съда от 16.10.2020г. при връчване на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, съобщението за което ответникът е получил лично на 03.11.2020г. (вж.Разписка да връчване на съобщение – л.34-гръб). Впоследствие ответникът е предупреден за горните последици и с призовката, изпратена на 29.12.2020г. за насроченото съдебно заседание на 04.03.2021г., отново лично получена от него на 04.01.2021г. (вж.Разписка да връчване на призовка – л.44-гръб). Ето защо съдът приема, че са изпълнени условията на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

            Налице са и предпоставките на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Сочените в исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото писмени доказателства и назначената съдебно-икономическа експертиза, която в заключението, депозирано с вх.№ 260479 от 02.02.2021г. установява дължими вземания на ищеца срещу ответника, произтичащи от възникналото между тях договорно правоотношение за предоставяне на ВиК-услуги.

При преценка на обсъжданите доказателства и предвид липсата на други конкуриращи такива, ангажирани от ответната страна, съдът счита, че може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на иска, предявен на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, предл.1 и ал.4 от ГПК, за съществуване на претендираните от ищеца срещу ответника парични вземания, представляващи задължение за ползвана и неплатена питейна вода за периода 30.11.2017г. до 30.04.2019г. и обезщетение за забавено плащане на дължимата сума, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 366/2020г. по описа на РС-гр.Исперих. Предявеният иск за установяване на парично вземане, при условията на чл.422, ал.1 от ГПК, се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.07.2020г., считано от която дата е длъжима и претендираната от ищеца в заповедното производство законна лихва за забава върху главното задължение до окончателното му погасяване (арг. чл.86 от ЗЗД).

            Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.238, ал.1 от ГПК.

            Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от 300.00 лева, от които 100.00 лева е заплатената ДТ при образуване на делото, от тях 25.00 лева – заплатени при образуване на Заповедното производство и 75.00 лева - при образуване на исковото производство и 200.00 лева е заплатеното възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. За претендираните разноски ищцовата страна представя и Списък по чл.80 от ГПК. Тези разноски следва да бъдат разграничени, както следва:  25.00 (двадесет и пет) лева по заповедното производство - заплатена ДТ и  и общо 275.00 (двеста седемдесет и пет) лева по исковото производство (75.00 лева - доплатена ДТ при завеждане на исковете и 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза).

            Воден от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3, предл.1и ал.4 от ГПК, по отношение на ответника А.И.И., ЕГН-********** ***, че дължи на ищеца “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Боровец” № 1, представлявано от управител инж.Айдън Ахмед Мехмед, общата сума от 958.29 лева, която включва: 832.48 (осемстотин тридесет и два лева и 48 ст) лева, представляваща задължение за ползвана и неплатена питейна вода за периода 30.11.2017г. до 30.04.2019г. и 125.81 (сто двадесет и пет лева и 81 ст) лева – обезщетение за забавено плащане на дължимата сума, считано от 30.12.2017г. до 01.07.2020г., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 01.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.И.И., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на“Водоснабдяване и канализация” ООД - гр.Исперих, обл.Разградска, ЕИК *********, представлявано от управител инж.Айдън Ахмед Мехмед:

- сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 366/2020г. на РС-гр.Исперих и

- сумата от 275.00 (двеста седемдесет и пет) лева направени разноски по настоящото исково производство.

            Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл.239, ал.4 от ГПК).         

            ДА СЕ ПРИЛОЖИ препис от решението към ч.гр.д.№ 366/2020г. на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.

 

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: