РЕШЕНИЕ
№ 2695
гр. Пловдив, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330120454 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК от Н. Г. Л., ЕГН: ********** с адрес в гр. П., ул. „С.“ № *, чрез пълномощника
й - адв. Е. И. против „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4 Финанс“ ЕООД/,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от **** Х. Г. за прогласяване нищожността на
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 215,39 лева по
договор за кредит от ******, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
неравноправна по смисъла на ЗПК и заобикаляща материално-правните изисквания на чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от
*****г., по силата на който ответното дружество отпуснало заем на ищцата в размер на
1200 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,99 % и ГПР 49,70 %.
Съгласно договора, заемателят дължал и такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 215,39 лева, която той следвало да
престира, заедно с месечната погасителна вноска.
Ищцата счита, че уговорката в договора, респ. и ОУ към него за заплащане на такса
за експресно разглеждане за нищожна, като неравноправна, по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗПК,
тъй като с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвидено било тя да се кумулира към погасителните вноски, поради което по същество
представлявала добавка към възнаградителната лихва, така се получавало скрито оскъпяване
на кредита, предоставяща допълнителна печалба на кредитора за сметка на потребителя.
С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата от договора, предвиждаща
заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 215,39 лева от договор за кредит от
*****г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на
ЗЗП и заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Претендира се и
присъждане на направените разноски, за които е представен списък.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Признава факта, че между страните е сключен процесния договор. Твърди се, че
договорът бил сключен онлайн както и, че Общите условия с всички клаузи по него били
индивидуално уговорени с ищцата. Счита, че договорът за кредит е валидно сключен, както
и че всички негови клаузи, отговарят на законовите изисквания. Предвид изложеното се
моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че на 15.05.2021г. е сключен Договор за кредит № *****, по силата на който
на ищцата е предоставен заем в размер на 1200 лева при фиксиран лихвен процент по заема
40,99%, годишен процент на разходите – 49,70%, за срок от 30 дни. Предвидена е в договора
такса за бързо разглеждане в размер на 215,39 лева, като е посочена и общо дължимата сума
по кредита- 1455,82 лева.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за кредит от ******.,
илюстративно-обучителен материал, който цели да онагледи при какви стъпки се преминава
при формиране на волеизявленията и как става съвпадането им и пълномощни.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена
от в. л. М. М. се установява, че размерът на годишния процент на разходите по процесния
договор за кредит от *****, изчислен съобразно формулата, определена по силата на
Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от Закона за потребителския кредит е 49,70% при
параметрите, описани в раздел 3 от заключението. В ГПР според в. л., като разход на
заемодателя е включена само договорна лихва. Процентът, с който се оскъпява кредита с
постигнатата договорка за заплащане на такса за експресно разглеждане, изчислен годишно
и месечно възлиза на 215,389% годишен процент спрямо главницата по кредита и месечен
процент на таксата спрямо главницата по кредита- 215,389%.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от
страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
2
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 49,70%, а възнаградителната лихва- 40,99% годишно, но от съдържанието на договора не
може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и
лихвата, която е част от него, а и няма погасителен план, от който да са видни отделните
елементи на кредита като суми, а не в проценти. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще
дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание.
Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е
предвидено, че таксата за бързо разглеждане на кредита в размер на 215,39 лева е включена
в общо дължимата сума по договора, която след прибавянето й възлиза на 1455,82 лева.
Включена по този начин към общо дължимите от ищцата суми по договора, таксата
на практика на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя. Тази клауза има неравноправен характер по смисъла на чл.
144,т 9 от ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и същата представлява скрит разход
по договора за кредит, който не е включен в ГПР и с прибавянето на сумата процента на
разходите значително надхвърля посочените в договора стойности и въвежда потребителя в
заблуждение.
По гореизложените съображения предявеният иск ще се уважи, като се прогласи
нищожността на клаузата предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане от
сключения между страните договор за кредит от ****.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на 200 лева- 50
лева заплатена държавна такса и 150 лева-депозит за вещо лице. За тези разноски е
представен списък иса налице доказателства за реалната им направа.
Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се
представлява безплатно от адв. Е. И.а, поради затрудненото си материално положение,
което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на осъдителния иск тук следва да бъде изчислено съгласно нормите от Наредба № 1/
09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален
размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева.
Поради изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с
предишно наименование „4 Финанс“ ЕООД/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от ***** Х.
Г., от една страна и Н. Г. Л., ЕГН: ********** с адрес в гр. П., ул. „С.“ № *, че клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 215,39 лева по договор
за кредит № ***** от ***** е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
неравноправна по смисъла на ЗПК и заобикаляща материално-правните изисквания на чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4 Финанс“ ЕООД/,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от ***** Х. Г., да заплати на Н. Г. Л., ЕГН:
********** с адрес в гр. П., ул. „С.“ № * сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща
направени по делото разноски, от които- заплатена държавна такса в размер на 50 лева и
депозит за вещо лице в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД /с предишно наименование „4 Финанс“ ЕООД/,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от ***** Х. Г. да заплати на *** Е. Г. И., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Й. Г.“ № **, адвокатско възнаграждение за
осъществено на ищцата Н. Г. Л., ЕГН: **********, безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 300 лева (триста лева), определено от съда по реда
на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4