Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 07.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в публичното заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова            

         ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Магърдичян

                                         Ивайло Димитров                 

 

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в. гр. дело № 8092 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №79408 от 30.04.2020 г., постановено по гр. дело № 69079/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, е уважен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от А.П.К., като са отменени решенията по т. 1, т. 3а, т. 3б, т. 3в и т. 3г (при допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение с посочване, че се отменят всички взети решения), приети на общо събрание на етажните собственици на сграда, намираща се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „********, проведено на 09.10.2018 г., като незаконосъобразни. Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, етажните собственици на сграда, намираща се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „********, са осъдени да заплатят на А.П.К. разноски по делото в размер на 985 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от етажните собственици на сграда, намираща се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „********, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че етажните собственици потвърждават действията на своите роднини, които са извършени без представителна власт на проведеното общо събрание, включително и взетите решения за ремонт на етажната ВиК инсталация. Считат, че пред Софийски районен съд са предявени обективно съединени искове, като съдът се е произнесъл единствено по валидността на взетите решения на проведеното на 09.10.2018 г. общо събрание, но не са изложени мотиви и постановен диспозитив по отношение предявените спрямо Р.Р.като управител на етажната собственост и отделно срещу всеки един собственик. Ответникът счита, че съдът се е произнесъл само по един от предявените от ищцата искове, но при нарушаване на правилата за пасивна процесуална легитимация, тъй като задължение на ищцата е да докаже правосубектността и отрицателната процесуална легитимация, като установи твърденията си за неползване на общите части и да конкретизира кои права точно са нарушени.

Оспорват се изводите на СРС, че са нарушени правата на ищцата относно свикването на общото събрание, тъй като тя е присъствала на него, изпращайки своята майка. Съдът не бил взел предвид при решаване на правния спор и целта на провеждане на общото събрание за вземане на решение за ремонт на ВиК инсталацията и избор на фирма за това, като с решението се препречва възможността да се извърши ремонт на водната инсталация и хората да задоволяват битовите си нужди. Характерът на ремонта не изисквал приетия за необходим от съда кворум от 67% от собствениците на идеални части за провеждане на ОС, тъй като се касае за ремонт на ВиК по подмяна на тръбната инсталацията, без да се разбиват стени и прекарване на нова инсталация.Въззивникът счита, че представителството на член от семейството може да бъде осъществено с обикновено пълномощно, което да е и устно, а само когато не е член от семейството съобразно чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС се представлява по силата на нотариално заверено пълномощно. В този смисъл, съдът неоснователно приемал, че за всички представители на семейства на общото събрание се изисква нотариално заверено пълномощно и е изключил подписите им от протокола на общото събрание. Отделно от това, можело да се приеме, че щом всички собственици са платили пари за ремонта, за което има представени доказателства по делото, то болшинството потвърждават мълчаливо правните действия и решенията, които са свързани с този ремонт на водната инсталация на блока. Липсвало и произнасяне от страна на съда по релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Поради липсата на мотиви решението в тази част било недопустимо и нищожно. От приложените по делото доказателства било видно, че ищцата също е заплатила ремонта, с което е потвърдила правните действия по вземане на решение на общото събрание за ремонт на ВиК инсталацията на блока. Събранието било проведено на 09.10.2018 г., а протоколът изнесен на таблото на блока на следващия ден, поради което невярно било твърдението на А.К., че не е уведомена за взетото решение да се направи ремонт на ВиК инсталацията, а за него е била уведомена от майка си още в същия ден.

Първоинстанционният съд не бил съобразил и, че на общите събрания във всяка етажна собственост са присъствали представители на всяко семейство, които са упълномощени устно от роднините си и е отразено, че са представители на всяко домакинство, защото в списъка е отразен всеки апартамент, освен собственика на имота. Сочи, че ищцата е оспорила основателността на решението, валидността, правилността, но не и съществуването му, което се признава от самата нея и в този смисъл, съдът постановява необоснован акт като посочва, че няма доказателства за взето решение за ремонт на водната инсталация в сградата.

Сочи, че по делото е приета графологична експертиза, която не е взела сравнителен материал от хората към настоящия момент, а взема като база домовата книга с давност отпреди десет години. Счита, че дори и да има правни действия без представителна власт, то тези действия може във всеки един момент да бъдат потвърдени и такова е налице. Отделно от това, съдът бил присъдил разноски в пълен размер съобразно предявения за изплащане хонорар и разноски, въпреки че не се е произнесъл по всички искове и не ги е уважил. В този смисъл съдът е следвало да присъди разноски на ответниците съобразно онази част от исковете, които не се уважават, като се иска отмяна на решението и в частта за разноските.

Въззиваемата – ищца А.П.К. оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Сочи, че исковата молба е депозирана на 26.10.2018 г., поради което е спазен едномесечния срок за оспорване взетите решения на проведеното на 09.10.2018 г. общо събрание, а с уточнителна молба от 20.11.2018 г. е конкретизирано кои от исканията се поддържат от ищцата. Поддържа, че свикването на общото събрание и кворумът за неговото провеждане са в противоречие на нормите на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, респ. чл. 15, ал. 1 ЗУЕС. Поради необосноваността на твърденията на въззивника за наличие на няколко предявени иска, ищцата оспорва отговорността за разноските да е разпределена неправилно.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Доводите на въззивника в обратен смисъл са неоснователни, тъй като са изведени от пороци на първоинстанционното решение, които не съществуват, а и не са от естество, обуславяща нищожност или недопустимост на съдебно решение. Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на съдебното решение (в този смисъл решение № 248 от 11.06.2012 г., по гр. д. №572/2011 г. на IV ГО на ВКС). Предвид това и твърденията във въззивната жалба, че липсвали мотиви и диспозитив по отношение на предявени от ищцата срещу управителя на ЕС - Р.Р.искове не биха могли да обусловят нищожност, още повече че след депозирането на исковата молба, същата е оставена без движение от съда и с последвалата молба от 20.11.2018 г. е уточнено, че се обжалва законосъобразността на взетите решения на общото събрание, с което е изяснен спорния по  делото предмет, и че извън неговия обхват са претенции спрямо посочения в исковата молба управител на ЕС. В този смисъл е и изразеното пред въззивната инстанция становище на ищцата за предявените от нея искове. Ето защо и неоснователни са оплаквания, че съдът не се е произнесъл по всички предявени пред него искове. Решението е и допустимо, доколкото не се установява да отсъстват положителните или да са налице отрицателните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване право на иск, като съдът не е излязъл извън търсения обем и вид на защита.

Настоящият състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Съображенията за това са следните:

Безспорно е между страните, че на 09.10.2018 г. е проведено общо събрание на етажните собственици на сграда, намираща се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „********, на което са взети решения, както следва: т. 1: Фирма да извърши ремонт на ВиК инсталацията на сградата за сумата от 8200 лв., след като се съберат първоначално 1000 лв., а останалата сума ще бъде разсрочена за шест месеца; т. 2: Всички мазета и тавани да бъдат почистени; т. 3а: Разходите за закупен скоростен ограничител на товарен асансьор на цена 500 лв. да се поемат от касата на входа; т. 3б: Разходите за монтиране на водомери в абонатната станция от 100 лв. да се включат в месечните такси; т. 3в: Сторените от живущия в ап. №9 Стойчо Борисов разходи от 400 лв. за запълване на дупки на паркинга и пътя до гаража да бъдат поети от касата и да не се включват в месечните такси; т. 3г: Всички собственици, ползващи общите части на т. нар. „стая на чистачката“, да заплащат годишен наем от 60 лв. или по 5 лв. месечно, като сумата ще се събира индивидуално с ПКО от домсъвета.

В производството по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС съдът проверява законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост съобразно твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени (в този смисъл решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г., I г. о. на ВКС). В исковата молба и уточнителна молба от 20.11.2018 г. като основание за отмяна решението на ОС не са въведени допуснати нарушения в процедурата по свикване, поради което СРС не може да формира своите изводи за незаконосъобразност на оспореното решение въз основа на факти, касаещи редът за свикването на общото събрание. Отделно от това, при безспорния факт, че ищцата е била представлявана на общото събрание от своята майка, тя не е била лишена от право на участие в ОС на ЕС, а по отношение на останалите етажни собственици за ищцата не съществува възможност за чуждо право на защита като процесуален субституент по отношение на неучаствалите в събранието етажни собственици предвид конститутивния характер на иска – арг. чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Всеки от останалите етажни собственици разполага със самостоятелно право на иск да оспори решението, ако прецени, че е бил лишен от възможност да участва в него чрез ненадлежното разгласяване за неговото провеждане.

Основание за отмяна на оспорените решения е неоспорената от въззивника фактическа констатация на първоинстанционния съд, че от приетата съдебно-графическа експертиза се установявало неавтентичност на 17 от подписите на етажните собственици, положени в списъка на присъствалите лица, поради което и на общото събрание не се установява да са присъствали лично или чрез пълномощник не по-малко от 67% идеалния части от общите части на етажната собственост. Този извод съответства на изискването за минимален кворум, поставено в чл. 15, ал. 1 ЗУЕС, като е без значение дали ремонтът е бил необходим или не, а неговият характер има отношение към мнозинството, с което трябва да бъде взето решението за извършването му  (арг. от чл. 17, ал. 2, т. 5 и ал. 3 ЗУЕС). За твърденията си, че част от подписите в списъка са положени от представители на етажните собственици, ответникът не е ангажирал доказателства в предвидения преклузивни срокове. В протокола на проведеното ОС липсва отбелязване етажен собственик да е представляван по устно или писмено упълномощаване от друго лице, което препятства преценката дали пълномощника е пълнолетен член на домакинството, който е вписан в книгата на етажната собственост, друг собственик или адвокат, в който случай е достатъчно писмено пълномощно или е различно от изброените лица, за което законът поставя като изискване нотариално заверено пълномощно (чл. 14, ал. 1  и ал. 3 ЗУЕС). Соченият порок на протокола препятства и възможността на съда да провери дали е спазено ограничението на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС едно лице да представлява най-много трима собственици и/или ползватели. Съдебно-графическата експертиза не е оспорена пред първата инстанция, поради което неоснователни са доводите във въззивната жалба, че вещото лице е изследвало подписи, посочени в домовата книга преди повече от 10 години, а и такива възражения не са своевременно въвеждани в хода на първоинстанционното производство, при все че домовата книга е представена от самия ответника. Не са ангажирани и доказателства ищцата да е заплатила гласувания ремонт на ВиК на мазетата на сградата, поради което е ирелевантен въпросът дали се е съгласила с така взетото решение.

Гореизложените съображения обуславя извод, че са нарушени законовите изисквания за наличие на минимален кворум от 67% от идеалните части от общите части на етажната собственост при провеждане на ОС, което е достатъчно основание оспорените решения да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат изцяло, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

При връщане на делото СРС следва да извърши преценка за провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК, доколкото във връзка с надлежно дадените от първоинстанционния съд указания, с молба от 20.11.2018 г. ищцата е уточнила, че иска отмяна на взетите решения по т. 1, т. 3а, т. 3б, т. 3в и т. 3г от протокола, а в диспозитива на решението е постановена отмяна на процесното решение на ОС на ЕС, без посочване на конкретно гласуваните точки от дневния ред.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия - ищец сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, в размер на 300 лв..

  По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

 

РЕШИ:

 

     

ПОТВЪРЖДАВА решение №79408 от 30.04.2020 г., постановено по гр. дело № 69079/2018 г. по описа на СРС, 40 състав.

ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда, намираща се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „********, да заплатят на А.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, сторените пред СГС разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

            ВРЪЩА делото на СРС, 40 с-в, за преценка за провеждане на служебно производство по реда на чл. 247 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                    2/