№ 120
гр. Казанлък, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20235510101686 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: **** против М. Е. К., ЕГН
**********, с адрес: ****. Ищецът твърди, че в законоустановения срок
упражнява законовото си право да предяви иск, с който да поиска от съда да
признае за установено по отношение на ответника М. Е. К., ЕГН **********,
че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, вземане, предмет
на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд - Казанлък и
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи, че между
страните Кредисимо ЕАД, в качеството си на кредитодател и М. Е. К., в
качеството на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски
кредит № **** на **** г. по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключване на договора страните използвали средства за
комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
1
комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски
кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния
документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и приложимото законодателство. Сочи, че съгласно чл.
9 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който
кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит
били потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице,
което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор бил
всяко физическо или юридическо лице, което предоставяло или обещавало да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за
потребителски кредит № **** на ****г. по безспорен начин установявали
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната
страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един
за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не
бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното
обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен
според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Твърди, че на
**** г. длъжникът М. Е. К., ЕГН **********, сключила Договор за
потребителски кредит **** с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, по силата на който получила сумата от
2148,87 лв., срещу което се съгласила да върне 20 броя вноски по 150,33 лева
в срок до 10.08.2018 г., когато падежирала последната вноска, съгласно
Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ
Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 50%. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия
за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за
кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна
вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички
разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени
2
от „КРЕДИСИМО“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните
постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с
неизпълнението му. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит страните се
съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В
Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните
постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с
неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие
на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на
кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Сочи, че с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.
„КРЕДИСИМО“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. От представения исковата молба
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г.
между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент и „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, като цесионер се установявало, че
страните постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни
и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се
индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част
от договора. С Приложение № 1 към описания по-горе договор,
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлили на цесионера „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********. Видно от представената извадка
от Приложение № 1 вземането на „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
към ответника по гореописания Договор за кредит № **** било прехвърлено
на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 4004,58 лв.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на
длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде
гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да
бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие,
поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на
цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият
кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на
цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на
3
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото
следвало да се счита надлежно извършено. Ако съдът приеме, че
уведомяването на длъжника-ответник на посочения от него имейл адрес не
било извършено надлежно, то моли съда да приеме за надлежно връчването
на уведомлението, извършено с исковата молба. Ответникът М. Е. К., ЕГН
**********, не изпълнила в срок задълженията си по Договор за кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент
задължението все още не било погасено. С оглед наведените по делото факти
и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът М.
К., дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, парично
вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № ****/****
г., а именно сумата в общ размер от 4004,58 лв., формирана както следва:
главница в размер на 2148,87 лв., договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 857,73 лв. за период от **** г. до 10.08.2018 г.,
законна лихва за забава върху главницата в размер на 997,98 лв. за период от
**** г. до 17.05.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се
дължала от М. К. по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна
изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който
член, при забавяне на плащането на погасителна вноска М. К. ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска. Сочи, че за периода от 13 март 2020 г. до 13
юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била
начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с
изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). На основание чл. 78 от ГПК претендира
присъждането на направените в настоящото производство разноски -
държавна такса в размер на 50,00 лв. Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за
заплащането на правна помощ.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Р.
Р. от АК-С.З., в качеството му на особен представител на ответника. Ищецът
твърди, че с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* и „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, с който „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********* му прехвърлила своето вземане срещу ответницата по Договор за
потребителски кредит **** от дата **** г. Така прехвърленото вземане,
4
фигурирало като номер ****, съгласно приложената извадка-копие от
Приложение № 1, неразделна част от Договора за цесия. Действително към
исковата молба били приложени цитираните в исковата молба писмени
доказателства. В исковата си молба ищецът твърдял също, че направил опит
да уведоми ответницата за настъпилата цесия, на дата 01.04.2021 г. като бил
изпратен имейл до ответницата на посочен от нея в договора електронен
адрес. Не били налице данни ответницата да е получила уведомлението.
Счита тази теза на ищеца - за редовното уведомяване на ответницата, за
извършената цесия, за изцяло несъстоятелна. За да се считат за валидно
връчени обаче, материалноправните изявления на страната (каквото било
уведомлението за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД) трябвало реално да са
достигнали до знанието на другата страна - техен адресат. Нормата на чл. 44,
ал. 3 от ГПК /т. 3 потвърждение, че съобщението е получено - при връчване
по чл. 38, ал. 3 и 6/ била процесуалноправна и поради това законодателят я
закрепил в ГПК. Т.е. тази норма, представляваща фикция за надлежно
връчване на съобщения, била приложима в рамките на гражданското
съдопроизводство и за неговите „процесуални” цели, а не и в материалното
право, където, за да се приеме дадено волеизявление на определен субект на
правото, отправено до друг такъв субект, за извършено и за да се приеме, че
са настъпили правните последици на това волеизявление, то същото
волеизявление трябвало реално, а не чрез фикция (каквато визирала нормата
на чл.44, ал. 3 от ГПК), да е достигнало до знанието на адресата. В
конкретния случай съобщаването на цесията от страна на ищеца несъмнено не
било достигнало до знанието на ответницата. Фикцията за връчване по чл. 44,
ал. 3 от ГПК, не би могла да замести реалното узнаване на цесията от
ответницата, което всъщност така и не се случило. Поради това ответницата и
до настоящия момент ще считала за свой кредитор не ищеца, а неговия
праводател по цесията. От горното следвал извода, че след сключването на
договора за цесия, цесията не била съобщена на длъжника по вземането -
ответницата, към датата на която било подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, нито пък към датата на подаване на исковата молба на
ищеца в съда. Ответницата М. Е. К. не била надлежно уведомена за
извършената цесия на вземането срещу нея, от кредитора й „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК *********, на приобретателя по цесията - ищеца „АПС Бета
България“ ЕООД, както изисквала разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Следващата ал. 4 на чл. 99 от ЗЗД предвиждала, че прехвърлянето имало
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор, т. е. по аргумент от
обратното, след като длъжникът не бил надлежно уведомен за цесията, то
същата нямала действие по отношение на него. Т. е. не бил завършен
фактическия състав на цесията и съответно ищецът „АПС Бета България“
ЕООД не би могъл да се легитимира като носител на правата по вземането
против ответницата М. Е. К.. Следователно на ищеца „АПС Бета България“
ЕООД липсвала активната материално правна легитимация да води
5
процесния иск. Това като неизбежна последица водело до неоснователност на
предявения иск, поради липсата на активна материално правна легитимация
на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД да води процесния иск - същият нямал
качеството на кредитор на ответницата. Сочи, че тази липса била налице и в
хода на заповедното производство - по ч. гр. д. № ****/**** г., по описа на
PC-Казанлък и заявителят по него - „АПС Бета България“ ЕООД също не бил
активно легитимиран да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение, а още по-малко, да получи заповед за изпълнение против
ответницата М. Е. К.. Тази заповед била изцяло незаконосъобразно издадена,
като счита, че този порок можел да се отстрани с обезсилването на издадената
в заповедното производство заповед за изпълнение, след постановяване на
отхвърлително решение по настоящото дело. Разгледана и по същество, счита
исковата претенция на ищеца за изцяло неоснователна. На първо място, видно
от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът „АПС Бета България“
ЕООД твърдял, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата М. Е. К. бил
сключен Договор за кредит. Ищецът, обаче не представял доказателства за
надлежно отпусната от праводателя на ищеца - цедент по твърдяната цесия -
„Кредисимо“ ЕАД, на ответницата, процесна сума по кредита. Наличието на
сключен договор за кредит не означавало, че той бил изпълнен от
кредитодателя, в случая „Кредисимо“ ЕАД. Не се доказвало ответницата да е
получила описаната в договора сума от 2148,87 лева. Това било
обстоятелство, което е в тежест на доказване на ищеца. Според чл. 1 от
договор за потребителски кредит № ****, Кредисимо се задължавал да
предостави на Кредитополучателя потребителски Кредит, в размер и при
условия, посочени в настоящия Договор, под условие, че подаденото от
Кредитополучателя Заявление било одобрено от КРЕДИСИМО. След
подписване на договора от Кредитополучателя, КРЕДИСИМО одобрявал
Заявлението за Кредит на базата на извършена проверка на
кредитоспособността на последния, по реда, предвиден в Общите условия -
чл. 3 от Договора. В раздел VI. 1, Кредисимо давал възможност на
кредитополучателят да усвои сумата по одобрен Кредит по един или повече
от следните начини: чрез превод към посочена от Кредитополучателя банкова
сметка; чрез предаване на сумата в брой на Кредитополучателя в някой от
Офисите; чрез предоставена от КРЕДИСИМО Карта. По-нататък в ОУ се
установявало, че при предаване в брой, Кредитополучателят се задължавал да
подпише съответния документ в полза на КРЕДИСИМО за получаването на
сумата (VI. 4 от ОУ). В чл. 5 от Договора било установено, че сумата по
одобрения Кредит се усвоявала по посочения в Заявлението на
Кредитополучателя начин. Накрая, но не и по значение, според чл. 2 ал. (1)
Договорът, ведно с приложенията към него, Общите условия за предоставяне
на кредити на КРЕДИСИМО („Общите условия“), и Заявлението
представляват цялостно и единно споразумение между страните с посочения
по-горе предмет. Горните разпоредби не противоречали на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, установяващ изискване договорът за потребителски
6
кредит да съдържа начина на усвояването му. Ищецът не представил като
доказателство обаче, как, кога и по какъв начин бил усвоен кредита. Липсвало
заявлението, което вероятно било подадено от ответницата, липсвало
доказателство, установяващо съобразно и ОУ как бил усвоен кредита. От тук
можело да се приеме, че липсвал и сключен надлежно договор за кредит,
който в общ план се подчинявал на правилата за заема по смисъла на чл. 240
от ЗЗД, до колкото те не се допълват/променят от специалният закон - ЗПК.
Договорът за заем бил реален, така ако не било предадено заетото като
собственост липсвал сключен такъв договор. След като това обстоятелство не
било доказано от ищеца, то това водело до цялостно отхвърляне на
претенцията му за вземане-недоказване на договорното основание, по силата
на което праводателят му осигурявал вземането, което прехвърлил на ищеца,
водело до недоказаност на всички вземания, които се претендират. Твърди, че
ищецът в обстоятелствената част на исковата си молба се фокусирал изцяло
върху цесията, която сключил с „Кредисимо“ ЕАД, като се домогвал да
докаже качеството си на кредитор на ответницата М. Е. К. в резултат на тази
цесия. В този си стремеж изпуснал да посочи надлежно и ясно естеството на
задължението - неговите параметри, като посочи и обоснове структурата на
това задължение. Не ставало ясно обслужван ли е бил кредита от страна на
ответницата. Единствените посочени суми от страна на ответника, които
евентуално да са дължими по кредита от страна на ответницата, били тези,
посочени в петитума на исковата молба. Липсвала обаче каквато и да било
обосновка за начина, по който са формирани (изчислени) тези посочени от
ищеца суми. Абсолютно неясен в своето основание бил размерът на
претенцията на ищеца за заплащане на претендираните суми от 857,73 лв.
договорна възнаградителна лихва върху главницата; сумата от 997,98 лв.
законна лихва върху главницата. Не била посочена методиката на изчисление
на размера на тази претенция. Била налице пълна липса на яснота за
методиката на формиране на размера на исковата претенция, което освен, че
представлявало неяснота на претенцията на ищеца, създавало сериозни
пречки за изграждане защитата на ответника против иска. Освен горното,
напълно неясно оставало по какви причини ищецът пристъпил към обявяване
на кредита за предсрочно изискуем и кога кредитът бил обявен за такъв.
Заявява възражение за изтекла погасителна давност на исковите претенции на
ищеца. По изложените съображения, моли съда да отхвърли предявените
против ответницата М. Е. К. искове, като неоснователни - поради липсата на
активна материално правна легитимация на ищеца „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, да води процесните искове, и като
недоказани по същество, както и като погасени по давност.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа
изложените в исковата молба доводи за основателност на исковите
претенции.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, но в
7
писмено становище процесуалния му представител, поддържа изложеното в
отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на Районен съд-
Казанлък, съдът е издал в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
********* , седалище и адрес на управление: **** срещу длъжника М. Е. К.,
заповед за изпълнение на парично задължение почл. 410 от ГПК за сумите в
размер на 2148,87 лева за главница, представляваща задължение по Договор
за потребителски кредит, сключен на **** г. между „Кредисимо“ АД и М. Е.
К.; 857,73 лева - договорна възнаградителна лихва върху главницата по
договора за кредит от **** г. до 10.08.2018 г.; 1489,38 лева - лихва за забава
по договора за кредит от **** г. до 17.05.2023 г. и законна лихва върху
главницата, считано от 23.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 139,92 лева - разноски по делото.
С Договор за продажба и прехвърляния на вземания (цесия) от
02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД като цедент е
прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор на
цесионера „АПС Бета България” ЕООД. Длъжникът не е изпълнил в срок
задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния срок за
погасяване на кредита. Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
е депозирал възражение, поради което по арг. на чл. 415, ал. 1 от ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В изпълнение
указанията на съда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е подал
установителен иск за сумите по издадената заповед за изпълнение.
Представен е договор за потребителски кредит № ****, сключен на
**** година между М. Е. К., ЕГН **********, като кредитополучател и
„Кредисимо“ АД като кредитор, в чийто чл. 2, ал.1 страните са договорили
договорът, приложените към него Общи условия за предоставяне на кредити
и Заявлението на кредитополучател представляват едно цялостно и единно
споразумение. С договорът кредитора се задължава да отпусне на
кредитополучателя потребителски кредит при условията на този договор под
условие, че подаденото от кредитополучателя заявление бъде одобрено / чл. 1
от договора/. Сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в
Заявлението на кредитополучателя начин /чл.5 от договора/. Съгласно чл.3
след подписването на този договор от кредитополучателя, „Кредисимо“
одобрява Заявлението за кредит на база извършена проверка на
кредитоспособността на заявителя, по ред предвиден в Общите условия.
Видно от съдържанието на раздел IV т.4 от Общите условия - в случай, че
Кредисимо одобри заявлението кредитополучателят ще бъде уведомен за това
на указания от него електронен адрес или телефон. Кредисимо има право без
8
да се мотивира да отхвърли заявлението чрез изпращане на изрично
изявление до заявителя. Видно от т.6 в случай, че Кредисимо не одобри
заявлението в указаните в Общите условия срокове договорът не влиза в сила.
В Приложение №1 към договора е посочено, че договореното е за сума
от 2148,87 лв., срещу което ответникът се съгласил да върне 20 броя вноска в
срок от 20 месеца, когато е падежирала последната вноска, съгласно
Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ
Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 50%.
В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се
съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за съдебно
събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО“ АД.
В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 ОТ ОУ страните постигнали
съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението
му.
В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо
да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма и стикери.
Представеният Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити (СЕФ) от **** г. е съставен от
кредитодателя Кредисимо както е записано в самия формуляр. Видно от
съдържанието му кредиторът предоставя кредит от 2148,87 лв. в рамките на
24 часа от одобрението на заявлението за кредит, който следва да се усвои по
избран от кредитополучателя начин и да се погаси на 20 брой вноски, считано
от 01.01.2017г.. Липсва подпис под изявлението във формуляра, с което
Анелия Кънчева Димова заявява, че с подписа си удостоверява, че е получила
попълненият СЕФ от **** г.
От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО“
ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, като цесионер се установявало, че страните постигнали
договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен
размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията
си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в
Приложение № 1, което е представено по делото и в ред 1393 се отнася до
ответника.
Твърдението на ищеца, че длъжникът е уведомен за цесията на
9
посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. не е
подкрепено с доказателства.
Твърдението на ищеца, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията с
подаването на настоящата искова молба и приложенията към нея е
неоснователно. Приложенията не съдържат уведомление от името на
„Кредисимо“ ЕАД нито дори такова извършено от „АПС Бета България“
ЕООД. Няма пречка предишният кредитор /цедент/ да упълномощи новия
кредитор /цесионер/ да извърши от негово име предвиденото в чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия както и че не е
регламентиран специален ред по който да се извърши уведомяването.
Уредбата е императивна по отношение на резултата, а не на пътя до
постигането му. Уведомяването трябва да е такова, че до знанието на
длъжника по един договор да е достигнала информацията, че неговият
съконтрагент по договора е предоставил правата си на конкретно трето лице,
на което от момента на уведомяването длъжникът дължи изпълнение по
договора. По делото не са представени доказателства установяващи
твърдението на ищеца, че старият кредитор /цедент/ упълномощил новия
кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между "КРЕДИСИМО" ЕАД и ответника е
възникнало валидно облигационно отношение по договор за заем, сключен от
разстояние, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за
връщане на заетата сума, както и за заплащане на договорна лихва в
претендираните размери; настъпилата цесия между "КРЕДИСИМО" ЕАД и
"АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* за процесното вземане,
както и уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне, съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
На първо място следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият
ищец се явява легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси
изпълнение на вземането си. С исковата молба цесионерът - кредитор не е
представил уведомление, изходящо от него до длъжника за настъпилото
прехвърляне на вземания, както и пълномощно, с което цесионерът е бил
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за настъпилата цесия,
съгласно Параграф 5 от договора за прехвърляне на вземания.
На следващо място настоящият състав приема, че уведомяване за
извършена цесия не е достигнало до ответника с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея на назначения на ответника по
10
делото особен представител. Безспорно същото е връчено на адвокат Р. Р., в
качеството му на назначен особен представител на ответника по делото по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В случая връчването на договора за цесия, като
приложение към исковата молба, с която цесионерът е предявил иск за
изпълнение на цедираното вземане на ответника, чрез назначения му от съда
особен представител по делото, не съставлява надлежно съобщаване на
цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането да е породило действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД.
Съдът приема, че в процесния случай ответникът по делото не е
надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като съобщението за това е
достигнало до знанието единствено на неговия особен представител, като тук
аргументите се черпят от особената фигура на особения представител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В съдебно производство, в което на
ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК, длъжникът не се представлява от надлежно упълномощен от него
адвокат-пълномощник, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. Връчването на уведомлението за цесия на особен
представител на ответника по делото не би могло да се приравни, нито на
връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически
действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието
на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да
извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
ответника по делото, произтича от акт на съда, с който е назначен същия, като
приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която
се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК – /в този смисъл и мотивите
на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2.0013 г. по тълкувателно дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС/, която представителна власт е ограничена, арг.
чл. 29, ал. 5 от ГПК, което води до извода, че особеният представител на
ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение.
По изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че в
процесния случай цесията на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породила
своето действие спрямо длъжника, съдът намира, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу
ответника, тъй като последният не дължи да престира на него, а на стария
кредитор. С оглед на което, предявените искове с правно основание чл. 422 от
ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и
чл. 99 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: ****, представлявано от Х.М.М. и Д.М.
против М. Е. К., ЕГН **********, с адрес: **** за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: сумата 2148,87 лева за главница,
представляваща задължение по Договор за потребителски кредит, сключен на
**** г. между „Кредисимо“ АД и М. Е. К.; 857,73 лева - договорна
възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит от **** г. до
10.08.2018 г.; 1489,38 лева - лихва за забава по договора за кредит от **** г.
до 17.05.2023 г. и законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № ****/**** г. по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС-
Казанлък, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. 240, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С.З. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
12