Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. Пазарджик, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 409/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД гр. Пазарджик, ЕИК
***, чрез управителя А.Ч.М. против Наказателно
постановление № 13-001397 от 15.02.2019 г. издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на дружеството за нарушение на чл.62
ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414
ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения материалния и
процесуалния закон, както и се сочат доводи за това, че работодателят не е
извършил вмененото му нарушение, с оглед на което се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се
явява законовия представител, но изпраща процесуален представител, който
подържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП, излагайки
обосновани доводи в подкрепа на становището си.
Процесуалният представител на
АНО оспорва жалбата и излага аргументирано становище същата да се остави без
уважение като неоснователна, а НП да се потвърди като законосъобразно.
Съдът, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН
прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „***“
ЕООД е санкционирано с атакуваното НП за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ не е уредил отношенията по
предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил
трудов договор в писмена форма и е допуснал на работа К. П.П. с ЕГН **********.
При проверка в ИС на ИА ГИТ,
в регистъра на трудовите договори, се установило че лицето К. П.П. няма сключен
писмен трудов договор с дружеството-работодател.
Нарушението било извършено на
14.01.2019 г., когато при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство около 16,30 часа в обекта на контрол кафе-аперитив „В.“, намиращо се в гр. Пазарджик, на ул. „В.“ №8 бил заварен К. П.П. да
престира труд като общ работник- изхвърлял боклук, зареждал наргилета по
масите. В саморъчно попълнената декларация лицето декларирало елементи на трудово
правоотношение, а именно: работно място, работно време, длъжност, както и
обстоятелството че нямал, не е получил заверено уведомление регистрирано в ТД
на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор подписан от девет страни.
Нарушението било констатирано
на 1.01.2019 г. при преглед на фирмената документация в Д „ИТ“- Пазарджик,
когато работодателят не представил сключен трудов договор с К. П.П..
Така констатираното съставлявало нарушение 62 ал.1 във
вр. с чл.1 ал.2 от КТ, които правни норми императивно предвиждат, че трудовият
договор се сключва в писмена форма, както и че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
За констатираното нарушение св. Г.М.- инспектор в Дирекция
„ИТ“- Пазарджик съставила АУАН срещу дружеството-жалбоподател в присъствието на
управителя на същото А.М., на който бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
същият вписал собственоръчни възражения, в които посочил, че лицето посочено в
акта не е негов служител, а редовен клиент и приятел, който извършвал по негова
молба дребни приятелски услуги, които по здравословни причини той не можел да
извършва, което не представлявало трудови правоотношения.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, което
било връчено на управителя на дружеството лично на 20.02.2019 г., видно от
известие за доставяне на л. 10 от делото. Жалбата против НП била депозирана
чрез АНО до РС- Пазарджик от управителя на санкционираното дружество на 22.02.2019
г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП и то пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя- св. Г.М. и свидетеля К.П..
При така установеното съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображенията:
Не се спори по делото, че
дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД има качеството на работодател по смисъла на
§1 т.1 от ДР на КТ. Не е спорно, че дружеството използва в търговската си
дейност обект кафе-аперитив „В.“, намиращо се в гр. Пазарджик, на ул. „В.“ №8. Няма
спор, че при извършената проверка на 14.01.2019 г. св. П. се е намирал в
посоченото заведение и че същият е извършил определени дейности- пренесъл една
каса до склада, изхвърлил боклука и оправил възглавниците в сепаретата.
Спорният въпрос в настоящия случай,
отговора на който е от съществено значение за изхода на делото, е било ли е
налице трудово правоотношение между св. П. и санкционираното дружество.
Според КТ трудовият договор
представлява двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната
страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд.
Физическото лице- работник или служител предоставя работната си сила за
изпълнение на даден вид работа, при определен работен режим, заплащане, работно
време, работно място и почивки.
От изложеното може да се направи
извода, че спецификата на трудовия договор се определя от елементите работно
време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина.
В този смисъл следва да се отбележи, че по тези елементи трудовото
правоотношение се различава от гражданското, като напр. договор за извършване
на определена работа, договор за изработка и др. под.
От събраните по делото доказателства не
се установява до необходимата степен на несъмненост, че между св. К.П. и
представляващият дружеството-жалбоподател, са били договорени упоменатите горе
съществени елементи на трудово правоотношение. Установи се единствено, че на 14.01.2019
г. св. П. е бил в обекта на дружеството като клиент и тъй като бил в приятелски
отношения с управителя на дружеството понякога му помагал, както и в този ден,
тъй като М. имал здравословни проблеми- дискова херния. Последното се
установява и от приетите по делото като писмени доказателства медицински
документи- епикризи, мед. заключения, болничен лист, резултати от изследвания.
Поради тази причина и в посочения ден св. П. е извършвал дейност- пренесъл
каса, оправил възглавниците и изхвърлил боклука, както се случвало и друг път,
когато ходел в заведението. Тези обстоятелства се установяват, както от
неговите показания, така и от тези на актосъставителя М., но и от дадените от
управителя на дружеството обяснения пред инспекторите (л.6 от делото) и
възраженията му в АУАН.
Посочените факти обаче не могат да
обосноват категоричен извод, че между К.П. и „**“ ЕООД фактически е възникнало
трудово правоотношение. Не се събраха
доказателства, които да установят, че страните св. П.
и А.М. като представляващ санкционираното дружество са договорили всички съществени
елементи, придаващи на определено правоотношение характеристиката на трудово, а
именно: поето задължение от страна на работника за спазване на трудова
дисциплина-работно време, работно място и поето задължение от страна на
работодателя за заплащане на трудово възнаграждение, както и за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Тези обстоятелства не са били
установени категорично от проверяващите инспектори от ДИТ и това е видно от
показанията на свидетелката М., която заяви единствено, че е предоставила на
св. П. да попълни декларация, в която да посочи при кого работи, на каква
длъжност, от колко време, какво е работното му време и получавано трудово
възнаграждение, като не можа да посочи дори дали П. е посочил конкретни данни
във връзка с посочените обстоятелства. Нещо повече, тя дори не е забелязала, че
той не е подписал декларацията, а е установила това на един по-късен етап от
проверката.
Попълнената от св. П. декларация също
не може да установи с категоричност, който и да е от съществените елементи на
трудовото правоотношение. Видно от същата (л.5 от делото) е, че на първо място
не може да се установи с категоричност каква е посочената длъжност. Той е записал
„помагащ“. Повече от ясно е, че
такава длъжност не съществува, а и АНО не е ангажирал доказателства за това, че
при дружеството-работодател в щатното разписание има длъжност „помагащ“. Тъй
като св. П. е помагал на своя познат и приятел, по неговите думи, без да
получава възнаграждение за това, то съвсем естествено той е посочил, че е
помагащ още повече, че е вписал и конкретната дата, на която е предоставил
своята помощ- 14.01.2019 г. Но дори и да е получил заплащане за предоставената
услуга, то това не прави автоматично техните отношения трудови, тъй като не е
достатъчно за да бъдат такива единствено наличие на престиране на труд срещу
заплащане. Трябва да са налице и другите изискуеми от закона елементи на
трудовото правоотношение визирани по-горе.
На следващо място в декларацията не е
посочено работно време. Посоченото „16 ч.“
очевидно е часа на проверката от инспекторите. Не са посочени също и трудово
възнаграждение, почивни дни и почивки в работния ден, дали получава
допълнително възнаграждение и неговия размер ако получава. Посочването на
обстоятелството, че няма удостоверение регистрирано в ТД на НАП и сключен
писмен договор, също не може да обоснове наличието на трудово правоотношение.
Ясно е, че св. П. не имал такива документи, защото не е било необходимо, тъй
като той няма изградени трудови правоотношения с дружеството, стопанисващо
обекта. Всички реквизити, характеризиращи едно отношение като трудово такова,
не бяха установени нито от писмените доказателства- посочената декларация,
попълнена от св. П. и ПИП (л.7-8 от делото), нито от гласните доказателства.
При така установеното и при липса на
несъмнена доказаност на възникнало трудово правоотношение между „***“ ЕООД и К.П.,
търговското дружество не е следвало да бъде санкционирано в качеството си на
работодател за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
Освен посоченото по-горе съдът
констатира и допуснато процесуално нарушение от страна на АНО, което също е
основание за отмяна на атакуваното НП. Допуснатото нарушение се изразява в
това, че наказващият орган е дал цифрова правна квалификация на нарушението по чл.62
ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Същата обаче не съответства на словесното
описание на вмененото нарушение. Нормите на чл.1 ал.2 и чл.62 ал.1 от КТ са
императивно-пояснителни. Първата от тях сочи, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а втората- че
трудовият договор се сключва в писмена форма. От описанието на нарушението в
обстоятелствената част на АУАН и НП, става ясно обаче, че работодателят не е
изпълнил задължението си по чл.61 ал.1 от КТ, която норма императивно изисква
трудовият договор да се сключва между работника или служителя и работодателя
преди постъпването на работа. Такава цифрова правна квалификация в акта и НП
обаче липсва. Това означава, че АУАН и НП не отговарят на императивните
изисквания на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, т.к. няма съответствие между
описаното като нарушение и законовите разпоредби, които са били нарушени.
Всичко изложено до тук дава
основание на съда да приеме, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Така мотивиран и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия си състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-001397 от 15.02.2019 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Пазарджик, с което на „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Ованес
Соваджиян“ № 14, представлявано от управителя А.Ч.М.,
за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ на основание чл.416 ал.5
във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1 600 лева, като
незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред
Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: