Р Е Ш Е Н И Е
№308/19.07.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 73/2019 год. по описа на АдмС - Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК, във вр.
чл.30г, ал.5 от ЗЧАВ.
Образувано е по жалба на „Т.К.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „****“ № 3, представлявано от
изпълнителния директор В.Д.В., срещу задължително предписание за изтегляне №
В-005/31.10.2018г., издадено от Ж.Х.П., инспектор в ГД „Контрол на качеството
на течните горива“
при ДАМТН, упълномощена със заповед № 18/05.01.2018г. на
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.30г, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗЧАВ е
наредено на жалбоподателя за изтегли от пазара течно гориво за дизелови
двигатели в налично количество 3 670 литра. В жалбата се твърди, че
оспореното предписание е незаконосъобразно, тъй като административният орган е
наложил принудителната мярка преди да е доказано по безспорен начин
извършването на нарушението. Сочи се, че към момента има съставен акт за
установяване на административно нарушение, но няма издадено наказателно
постановление. След като не е приключило административнонаказателното производство,
в което да е установено безспорно извършеното от жалбоподателя административно
нарушение (разпространение на течно гориво за дизелови двигатели с отклонение
от качеството), то наложената мярка (изтегляне на горивото) е без основание. В
хода на съдебното производство и в писмената защита по делото се излагат
допълнителни доводи, че резултатите от изпитванията са негодно доказателствено
средство за установяване на несъответствието на изпитаното гориво с
изискванията за качество, тъй като при вземане и изпитване на пробите са
допуснати съществени нарушения на нормативната уредба и действащите стандарти,
които не могат да се поправят с ново изпитване. Твърди се, че за да постанови
изтегляне на наличното гориво в количество 3670 литра (което се съхранява в
резервоар № 4), административният орган е трябвало по неопровержим начин да
установи, че то не отговаря на изискванията за качеството на течните горива. За
да установи това, е било необходимо да вземе проби от горивото от резервоара
съгласно изискванията на чл.17 от НИКТГУРНТК, а не от бензиноколонката, която е
свързана с резервоара. Пробата от горивото е взета по реда на чл.18 от
НИКТГУРНТК, което означава, че не е доказано, че съхраняваното в резервоар № 4
гориво не отговаря на изискванията за качество, след като няма взета и
изследвана от него проба съгласно БДС EN ISO 3170, към който препраща чл.17 от НИКТГУРНТК. По тези съображения се иска
отмяна на задължителното предписание и присъждане на сторените разноски по
делото.
Ответникът по жалбата – инспектор в отдел „Проверка и
контрол на качеството на течните горива“ (с предишно наименование „Инспекция и
качество на течните горива“) към ГД „Качество и контрол на течните горива“ на
ДАМТН, с месторабота гр.Варна, лично и чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата по съображения, че
задължителното предписание е издадено при спазване на
административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните
предпоставки по чл.30, т.3, б.“б“ от ЗЧАВ. Сочи, че в резултат от изпитването
на пробите в подвижната лаборатория и в стационарната лаборатория е установено
несъответствие на горивото с изискванията за качеството на течните горива,
поради което контролният орган е бил длъжен за разпореди изтеглянето на
горивото, като издаде задължително предписание за това. Контролният орган само
възпроизвежда заключението в констативния протокол, а не проверява правилността
му, поради което не е нарушил законовите изисквания, като го е зачел. Счита за
неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не е спазена т.6.3 от БДС ЕN 14275, защото тя касае процедурата по чл.17 от НИКТГУРНТК. Сочи, че вземането на
пробите е според изискванията на чл. 18 от НИКТГУРНТК, което е отразено и в
протокола за проверка и вземане на проба от течно гориво. Оспорва възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на
предписанието поради липса на издадено наказателно постановление с мотива, че
налагането на ПАМ по ЗЧАВ не е обусловено от развитието и изхода на
административнонаказателното производство. Оспорва и възраженията за негодност
на изпитванията по съображения, че са ирелевантни за спора относно
законосъобразността на наложената ПАМ. Твърди, че жалбоподателят не се е
възползвал от възможността да поиска арбитражната проба да бъде изпитана в
друга акредитирана от БСА лаборатория, поради което не може да оспорва
резултатите от изпитването в стационарната лаборатория в настоящото
производство. Твърди, че доводите и възраженията за неспазване на процедурата
по вземане и изпитването на пробите могат да бъдат направени в производството
по обжалване на НП, но не и в производството по обжалване на ПАМ, което има
съвсем друг предмет и обхват на проверка. Иска отхвърляне на жалбата като
неоснователна.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.140,
ал.1 от АПК съгласно определение № 8465/05.06.2019г. по адм. дело № 6190/2019г.
по описа на ВАС, V отделение, от легитимирано лице, адресат на оспорената заповед,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна
по следните съображения :
На 01.10.2018 г. в 10,30 часа, на основание чл.16 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина
на техния контрол (по-нататък Наредбата), на обект - бензиностанция в гр. Добрич, ул. „****“ №3, управляван от „Т.К.“ АД, е извършена проверка от инспектор Ж.Х.П. – длъжностно лице към ГД „ККТГ“ на ДАМТН. При проверката длъжностно лице към ГД „ККТГ“ – главен инспектор **** П. взема проби от течни горива за установяване
съответствието им с изискванията на ЗЧАВ и Закона за енергията от възобновяеми
източници (ЗЕВИ). Проверката и вземането на пробите са извършени в присъствието на управителя на
обекта ****. След проверка на представените от
проверяваното лице документи е установено, че горивото за дизелови двигатели се разпространява с
декларация за съответствие № 1299/ 15.09.2018 г., издадена от „Р.Б.“ ЕАД, документ за доставка:
експедиционна бележка № 102721/ 17.09.2018 г. за количество 8 924 литра, разтоварено в резервоар 4,
както и фактура № **********/ 17.09.2018 г. В т. 2 от протокола е отразено, че е взета проба от горивото съгласно чл. 18 от Наредбата от дозиращия накрайник на
бензиноколонка № 2 с помощта на удължител за гориво за
дизелови двигатели, обем на резервоар 4, свързан с бензиноколонката: 18 000 литра, с налично количество: 4 760 литра. Пробата е взета в 6 броя чисти еднолитрови метални
съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 85 % от обема. Съдовете
с пробата са разпределени на 4 броя с контролни (3 броя за ГДККТГ и 1 брой за
проверената фирма) и 2 броя с арбитражни проби за ГДККТГ. Записано е, че преди
запълване всеки метален съд за еднократна употреба е промит на обекта с по
около 0,2 литра от горивото. В общото количество взета проба от 6,00 литра по касов бон е включено и горивото, изразходвано за промивка. Съдовете с
контролни и арбитражни проби са затворени, етикетирани и пломбирани съгласно
чл. 20 от Наредбата. Оловните проби са маркирани с персонален № 1 на
пломбажните клещи на длъжностното лице, взело пробата, и обозначение „ГД ККТГ“.
Съдовете с пробите са пломбирани допълнително с еднократни пломби с № 103216 и обозначение „ГД ККТГ“. За
извършената проверка е съставен протокол за проверка и вземане на проба от
течно гориво № В-087/01.10.2018г., подписан от проверяващия, инспектора, взел
пробата, и управителя на проверявания обект.
Със заявка № В-277/02.10.2018 г.
на отдел „Контролно методичен“ на ДАМТН взетата проба,
означена с кодов № 0878, е предоставена за изпитване в сектор „Подвижна лаборатория“ – Бургас. За извършеното изпитване е изготвен протокол от изпитване № В – 0277 – 2/ 02.10.2018 г., подписан от провелия
изпитването, ръководителя на подвижната лаборатория и заместващата ръководителя
на лаборатория – началник отдел ИГСМП - инж. Т.Шопова – Ганева, съгласно
заповед за заместване № 34/12.06.2017г. на главен директор ГД ККТГ и болничен
лист за временна нетрудоспособност № Е20182267725 (л.69, 71 от делото). В
протокола са посочени стандартите, по които е извършено изпитването,
датата на получаване на
пробата, нейното количество, начина на предоставяне, както и резултатите от изпитването в табличен вид.
На основание чл. 30б, ал. 1, т.
7 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 22, ал. 4 от Наредбата е издадено експертно заключение от директора на ГД ККТГ за съответствие на течно гориво с
изискванията за качество № ЕЗ – 0876/ 02.10.2018 г., в което е отразено, че получените от
изпитването резултати се отклоняват от допустимите гранични стойности за пламна температура (ºС). Полученият резултат от изпитването
е 44, 0 ºС при норма над 55, 0 ºС. Указано е, че съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно
методите за изпитване“ при получен резултат от изпитването под 53, 16 ºС продуктът не съответства на изискванията за качество по
този показател. Направено е заключение, че течното гориво за дизелови двигатели
по изпитаните показатели и получените резултати не
съответства на изискванията за качество съгласно Приложение № 2 от Наредбата.
Въз основа на резултатите от изпитването в подвижната
лаборатория е издадено задължително предписание № В-0876/02.10.2018г. на
инспектор при ДАМТН Ж.Х.П., с което на основание чл.30г, ал.1, т.1, б.“в“ от
ЗЧАВ временно е спряно разпространяването на течно гориво за дизелови двигатели
от бензиноколонка № 1,2 от резервоар 4 в налично количество 3 670 литра в обект
– бензиностанция в гр.Добрич, ул. „****“ № 3.
На 03.10.2018г. е отправена заявка за изпитване на течни горива № С – 219/ 02.10.18 г. от отдел „Контролно методичен“
до сектор „Стационарна лаборатория“ – София с искане за изпитване на проба от гориво за дизелови
двигатели (2бр. опаковки х 0,8 литра), обозначена с кодов № 1143, по показатели: съдържание на вода и пламна температура. Съставен е протокол от изпитване № С – 0219 – 2/ 03.10.2018 г., в който са отразени приложимите стандарти, датата на получаване на пробата, количеството, датата на извършване на изпитването, както и
резултатите от изпитването в табличен вид. В таблицата с резултати от изпитването е посочено, че са приложени стандарти БДС EN ISO 2719:2016 (за пламната температура) и БДС EN ISO 12937:2003 (за съдържанието на вода). Протоколът от изпитването е подписан от длъжностните лица, провели
изпитването, ръководителя на стационарната лаборатория и заместващата
ръководителя на лаборатория – началник отдел ИГСМП - инж. Т.Шопова – Ганева,
съгласно горецитираните заповед за заместване и болничен лист.
На основание чл. 30б, ал. 1, т.
8 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 22, ал. 7 от
Наредбата е издаден констативен протокол № КП – 0360/03.10.2018 г. от гл. директор на ГД ККТГ, според който продуктът не съответства на изискванията за качество по
показател „пламна температура“ по чл.6, т.2 от Приложение № 2 от Наредбата, тъй
като полученият резултат от изпитването е 45,5 ºС при норма над 55, 0
ºС. Посочено е, че съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно
методите за изпитване“ при получен резултат от изпитването под 53, 09 ºС продуктът не съответства на изискванията за качество по
този показател.
Въз основа на резултатите от изпитването в стационарната
лаборатория е издадено задължително предписание № В-0360/03.10.2018г., с което
на основание чл.30г, ал.1, т.2 от ЗЧАВ инспектор при ДАМТН Ж.Х.П. забранява на
„Т.К.“ АД разпространението на течно гориво за дизелови двигатели в налично
количество 3 670 литра от бензиноколонка № 1,2 от резервоар 4 в обект –
бензиностанция в гр.Добрич, ул. „****“ №3.
С писмо 84 – 01 – 650/ 04.10.2018 г. на гл.директор на ДАМТН жалбоподателят е уведомен за извършените
изпитвания, резултати, експертни заключения и констативни протоколи, с които е
установено несъответствие с изискванията за качеството на горивата за дизелови
двигатели по показател „пламна температура“ (ºС). В съобщението изрично е
посочено, че съгласно чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ, във вр. чл.22, ал.9 от Наредбата
при оспорване на резултатите от изпитването жалбоподателят е длъжен, в 7-девен
срок от получаването на протоколите, да поиска изпитване на арбитражна проба в
акредитирана лаборатория, като резултатите от изпитването се считат за
окончателни.
От данните по делото е видно, че жалбоподателят не е
оспорил резултатите от изпитването и не е поискал изпитване на арбитражна проба
в друга акредитирана лаборатория.
На 31.10.2018г. инспектор Ж.Х.П. издава задължително
предписание за изтегляне № В-005/31.10.2018г., с което на основание неоспорените
резултати от изпитването в стационарната лаборатория е наредено на
жалбоподателя да изтегли от пазара течно гориво за дизелови двигатели в налично
количество 3 670 литра. Като правно основание за издаване на предписанието
е посочен чл.30г, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗЧАВ.
Предписанието е връчено на жалбоподателя с писмо с изх.№
84-00-217/31.10.2018г. на 02.11.2018г. съгласно известие за доставяне.
Съгласно протокол за изтегляне на течно гориво от пазара
ФП-ВП-ККТГ-05.01-26 от 23.11.2018г. в присъствието на представител на
жалбоподателя е изтеглено цялото налично количество от резервоара в
проверявания обект. В тази насока са и приложените по делото идентификационен
документ № 2/2018г. и уведомление с изх.№ 28/20.11.2018г. от „Т.К.“ АД до ДАМТН
– ГД „ККТГ“.
При тези фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Предмет на проверка в настоящото производство е
задължително предписание, издадено по реда на чл.30г, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗЧАВ,
с което е наредено изтегляне на течно гориво за дизелови двигатели от пазара
поради несъответствието му с изискванията за качеството на течните горива.
Съгласно чл.30а, ал.1, т.2 от ЗЧАВ председателят на ДАМТН
или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрола върху
изискванията за качество на течните горива при тяхното пускане на пазара,
разпространение, транспортиране и използване, като извършва проверки за
установяване качеството на течните горива, взема проби, изпитва в акредитирани лаборатории и прилага
принудителни мерки. Съгласно чл.30г от ЗЧАВ при установяване на нарушения контролните органи
(длъжностните лица по чл.30а, ал.1 по аргумент от чл.30б, ал.1 от ЗЧАВ) имат
право да прилагат принудителни административни мерки, в т.ч. и да разпореждат
изтеглянето на течни горива от пазара в предвидените от закона случаи. В ал.2
на същия текст е посочено, че принудителните
административни мерки по ал. 1 се прилагат от председателя на ДАМТН или от
оправомощени от него длъжностни лица по чл.30б със задължителни предписания и чрез
поставяне на удостоверителни знаци на контролните органи. От приложената
по делото заповед № 18/05.01.2018г. на председателя на ДАМТН е видно, че инспектор
Ж.Х.П. – длъжностно лице от ГД „ККТГ“, с месторабота гр.Варна, е оправомощена
да разпорежда изтеглянето на течни горива от пазара в случаите по чл.30г, ал.1,
т.3, б.“а“ и б.“б“ от ЗЧАВ. Следователно оспореното предписание е издадено от
упълномощено длъжностно лице по смисъла
на чл.30а, ал.1 от ЗЧАВ, в кръга на предоставените му по делегация правомощия.
Предписанието има необходимата форма и съдържа фактически
и правни основания за издаването му. В него е цитирана приложимата законова
разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ - чл.30г, ал.1, т.3,
б.“б” от ЗЧАВ. Изложени са и фактическите обстоятелства относно извършената
проверка, при която са взети контролна и арбитражна проба от течно гориво за
дизелови двигатели за изпитване в съответствие с чл.30б, ал.1, т.6 от ЗЧАВ, във
вр. чл.16, т.5 от Наредбата. Описани са и документите, които са издадени след
изпитване на контролната проба (констативен протокол и протокол от изпитване),
както и направеното в тях заключение, че разпространяваното течно гориво за
дизелови двигатели не отговаря на изискванията по Приложение № 2 от Наредбата
по показател пламна температура. Описаните в констативния протокол и протокола от
изпитване фактически обстоятелства съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за налагане на принудителната административна мярка, поради което
заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че цитираният
в предписанието протокол за изпитване не може да служи като годно доказателствено
средство за установеното несъответствие, защото в т.5 от него е записано, че
изпитваната проба е взета съгласно протокол № В-087/21.06.2018г., а пробите от
бензиностанцията са взети на 01.10.2018г. От съпоставката на извършеното
записване с всички останали данни относно заявителя на изпитването, датата на
получаване на пробата и количеството на изпитваната проба може да се направи
извод, че се касае за очевидна техническа грешка при изписването на датата на
протокола за проверка и вземане на проба, която не е повлияла на достоверността
на протокола от изпитване и не поражда никакво съмнение относно индивидуализацията
на изпитваната проба.
В производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или
нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона.
Разпоредбата на чл.30г, ал.1, т.3, б.”б” от ЗЧАВ
предвижда контролните органи да разпореждат изтеглянето на течни горива от
пазара, когато резултатите от изпитването на пробите в стационарната
лаборатория, сочещи несъответствие на горивото с изискванията за качество, не
са оспорени в срока по чл.30в, ал.1, т.3 от ЗЧАВ.
Изискванията за
качество, на които трябва да отговарят горивата за дизелови двигатели, са регламентирани в
Приложение № 2 по чл.6, т.2 от Наредбата. Контролът за спазването на тези
изисквания се извършва чрез проверки, в т.ч. чрез вземане на проби от течните
горива и изпитване на тези проби в акредитирани лаборатории. Съгласно чл.15 от
Наредбата обект на проверките са резервоари за съхранение и използване на течни
горива в търговски, производствени и складови обекти; в петролни бази и
терминали; в бензиностанции от колонките за зареждане; от подвижни цистерни за
превоз на течни горива. Начините на вземане на проби в зависимост от обекта на
проверка са регламентирани в чл.17 и чл.18 от Наредбата. Пробите от течни
горива от резервоари и тръбопроводи се вземат съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN
ISO 3171 – чл.17. Пробите от течни горива от бензиноколонки се вземат от дюзата
(накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални
съдове за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ
разплискване, до запълване на около 85 на сто от съда. Преди вземането на
пробата съдовете за еднократна употреба се промиват със съответното гориво.
Пробите се вземат в присъствието на собственика или ръководителя или служител
на проверявания обект, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за
проверка и вземане на проба и етикетите им – чл.18. Според чл.19 общото
количество на взетата проба по чл.17 и чл.18 от всеки вид гориво е не повече от
6, 5 литра, което се отбелязва в протокола за проверка и вземане на проба.
Съгласно чл.20 от
Наредбата съдовете с взетата проба се разделят на съдове с контролни и
арбитражни проби, което се отбелязва на етикета на всеки съд. Съдовете с
контролните проби се затварят, етикетират, пломбират с персоналния номер на
пломбажните клещи на длъжностното лице, което е взело пробата, и се
транспортират за изпитване в акредитирана лаборатория. Съдовете с арбитражните
проби се обработват съгласно ал. 2,
като върху запушалката се поставя стикер с печата и подписа на длъжностното
лице, взело пробата, и печат, дата и подпис на лицата по чл. 18, ал. 3 и
се транспортират за съхранение в арбитражното отделение на ГД "ККТГ".
Съгласно разпоредбите
на чл.22 от Наредбата взетите контролни проби се изпитват в подвижни или в
подвижни и стационарни, или само в стационарни акредитирани лаборатории при
спазване на изискването на чл.30ж от ЗЧАВ – лабораториите да не са тези,
извършили изпитването при първоначалното пускане на пазара. За резултатите от
изпитването се съставя протокол от изпитване. Длъжностните лица предават за
изпитване в акредитирана подвижна лаборатория един съд от контролната проба, а
останалите съдове от контролната проба изпращат за следващо изпитване в
стационарна акредитирана лаборатория, определена от ГД „ККТГ". Въз основа
на протокола от изпитването от акредитирана подвижна лаборатория ГД „ККТГ"
изготвя експертно заключение за съответствието на горивото с изискванията за
качество. Когато с експертно заключение се установи несъответствие на горивото
с изискванията за качество, копия от експертното заключение заедно с протокола
от изпитване, издаден от акредитираната подвижна лаборатория, се изпращат на
лицата по чл.18а, ал. 1 или
по чл. 18б ЗЧАВ.
Когато след изпитване в подвижна лаборатория се установи несъответствие на
горивото с изискванията за качество по даден/и показател/и, изпитването по
този/тези показател/и се повтаря в акредитирана стационарна лаборатория. В срок
3 работни дни от получаване на протоколите от изпитване от акредитираната
стационарна лаборатория, но не по-късно от 15 работни дни от вземането на
пробите, ГД "ККТГ" изготвя констативен протокол със заключение за
съответствието на горивото с изискванията за качеството. Копия от констативния
протокол заедно с протокола от изпитване се изпращат на лицата по чл.18а, ал.1
или по чл.18б от ЗЧАВ. При оспорване на резултатите от изпитване в
стационарната лаборатория заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от
получаването на протоколите по ал.8 да поиска арбитражната проба да бъде
изпитана по арбитражните методи за изпитване по съответните показатели за нейна
сметка в друга акредитирана от Българската служба по акредитация лаборатория,
като резултатите от изпитването се считат за окончателни.
Когато в резултат на
изпитването в стационарната лаборатория и заключението на констативния протокол
се установи, че течното гориво не отговаря на някое от изискванията за качество
по чл.6, и резултатът от заключението на констативния протокол за установено
несъответствие с изискванията за качество не е оспорен, длъжностните лица на ГД
„ККТГ“ издават задължително предписание за изтегляне на течни горива от пазара
– чл.24а, ал.1, т.1 от Наредбата.
Следователно необходимите материалноправни предпоставки
за изтегляне на течното гориво от пазара е несъответствието му с някое от изискванията
за качество, установено в резултат на изпитване на взетите проби в подвижна и
стационарна лаборатория, и липсата на оспорване на резултатите от изпитването в
стационарната лаборатория, които в случая безспорно са налице.
Процесните проби са взети при спазване на изискванията на
чл.18 от Наредбата от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа)
директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта на
удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 на сто от съда,
като изрично в протокола за проверка и вземане на проби е посочено, че
металните съдове са промити в обекта, както и че пробите са взети в
присъствието на управителя на проверявания обект.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при
вземането на пробите инспекторите е следвало да приложат чл.17, а не чл.18 от
Наредбата. Разпоредбата на чл.17 от Наредбата касае вземането на проби от
резервоари и тръбопроводи, а в случая пробите са взети от бензиноколонка № 2, по
отношение на която е приложима разпоредбата на чл.18 от Наредбата. Действително
с обжалваното предписание е разпоредено изтеглянето на дизелово гориво,
съхранявано в резервоар 4 (свързан с бензиноколонка № 2), но налагането на ПАМ
е в резултат на извършена проверка в бензиностанция, контролът на която се
осъществява от колонките за зареждане съгласно чл.15, т.3 от ЗЧАВ.
От съдържанието на
протокола за проверка и вземане на проба е видно, че общото количество взета проба, в
т.ч. горивото за промивката е 6, 0 литра, което отговаря на условието по чл.19 от
Наредбата. Съдовете с пробите са разделени на контролни и арбитражни и са затворени,
етикетирани, пломбирани съгласно изискванията на чл. 20, ал. 2 от
Наредбата по начин, позволяващ да се установи датата
на проверката, с кой протокол са взети пробите, идентифицирането на обекта, от
който са взети, лицето, взело пробите и лицето, в чието присъствие са взети. В
изпълнение на изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредбата съдовете с пробите са пломбирани, като на едната
страна на пломбата е обозначено ГД ККТГ, а на другата - номерът на матрицата на пломбажните клещи
на инспектора - 01 и еднократна пломба
№ 103216.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на т.6.3 от БДС EN 14275, тъй като преди да се вземе пробата не са
източени най-малко четири литра от продукта през дозиращия накрайник в подходящ
съд (източеното гориво за промиване на съдовете е около 1,2 литра). Посоченият
стандарт е неприложим в конкретния случай, тъй като се отнася за вземането на
проби от резервоари по чл.17, а не от бензиноколонки по чл.18 от Наредбата,
аргумент за което е и цитираният в него стандарт EN ISO 3170 „Течни нефтопродукти“, касаещ ръчно вземане
на проби от течни или полутечни въглеводороди, утайки и отлагания в стационарни
резервоари.
Спазени са изискванията за изпитване на пробите по чл.22
от Наредбата. Извършено е изпитване
в акредитирани подвижна и стационарна лаборатории, различни от лабораторията,
извършила изпитването по чл.18а, ал.3 от ЗЧАВ, съгласно приложената по
преписката декларация за съответствие, с което е спазено изискването по чл. 30ж
от ЗЧАВ. Тъй като при изследването в подвижната лаборатория е
установена пламна температура
под установената норма от 55 ºС, изпитването по този показател е
повторено в стационарна лаборатория в изпълнение на процедурата по чл. 22, ал.
5 и 6 от Наредбата.
За изпитванията в
подвижната и стационарната лаборатории са съставени изискуемите по чл.22, ал.2
и ал.7 от Наредбата протоколи, подписани от ръководителите на съответните лаборатории и заместващата
ръководителя на лаборатория ЛИ ГСМП инж. Татяна Радева Шопова – Ганева. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че посоченото лице не е разполагало с
материална компетентност да подписва протоколите за ръководител лаборатория,
тъй като заповедта, с която му е възложено да изпълнява тази функция при
отсъствие на титуляра, е надхвърлила шестмесечния срок за заместване на
държавен служител по чл.16, чл.84 и чл.84а от ЗДСл. Първо, разпоредбите на
чл.16 и чл.84а от ЗДСл касаят хипотезите на работа по вътрешно съвместителство
и споделено изпълнение на длъжност и са неприложими в конкретния случай. Второ,
забраната по чл.84 от ЗДСл заместването да не е с продължителност повече от
шест месеца се отнася само за хипотезите на заместване без прекъсване във
времето, а в случая се касае за заместване на титуляра на длъжността „ръководител
на лаборатория ЛИ ГСМП„ за времето от 02.10.2018г. до 05.10.2018г., когато той
е отсъствал от работа поради ползване на отпуск по болест. Следователно протоколите
от изпитване са подписани от компетентно длъжностно лице, което е изпълнявало
по заместване задълженията на ръководител лаборатория към момента на тяхното
издаване, поради което не са негодно доказателствено средство на това основание.
И при двете изследвания на пробите (които са представителни проби по
смисъла на §1, т.10 от Наредбата) са установени показатели относно пламната температура в отклонение от допустимите
гранични стойности съгласно Приложение № 2 към чл.6, т.2 от Наредбата.
Въз основа на протоколите от изпитването от подвижната и стационарната
лаборатории длъжностното лице от ГД
"ККТГ" е съставило съответно експертно заключение и констативен протокол, в какъвто смисъл са и изискванията на чл. 22, ал. 4 и ал. 7 от Наредбата.
От данните по делото
е видно, че „Т.К.“ АД не е оспорило резултатите от
подвижната и стационарната лаборатория в сроковете и по реда на чл. 22, ал. 5
и, ал. 9 от Наредбата. В случай че жалбоподателят не е бил съгласен с
резултатите от изпитването в лабораториите, е бил длъжен в 7-дневен срок от узнаването за
експертното заключение и протоколите по ал. 8 да поиска арбитражната проба да
бъде изпитана по арбитражните методи за изпитване в друга акредитирана
лаборатория, което той не е
сторил.
След като е установено по
надлежния ред, че течното гориво
не отговаря на изискванията за
качество по показател „пламна температура“ съгласно Приложение № 2 към чл.6, т.2 от Наредбата, и резултатът от
заключението на констативния протокол за установено несъответствие с
изискванията за качеството на течните горива не е оспорен в административната фаза на производството, правилно и законосъобразно
контролният орган е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 30, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗЧАВ във връзка с чл.
24а, ал. 1, т. 1 от Наредбата, който го задължава да
издаде задължително
предписание за изтегляне на течното гориво за дизелови двигатели от пазара. От редакцията на цитираните норми
е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на
предвидените в закона фактически основания, той не разполага с друга възможност освен да приложи
принудителната административна мярка, предвидена в закона, което е сторено и в случая. Правилно е
становището на ответника, че в производството по издаване на задължително предписание
по чл.30, ал.1, т.3, б.”б“ от ЗЧАВ контролният
орган няма право да проверява правилността на използваните методи и процедури
при изпитванията на пробите съобразно приложимите стандарти. При наличието на
неоспорен констативен протокол за установено несъответствие с изискванията за
качество той е длъжен да разпореди изтегляне на горивото от пазара, без да има
право на избор или свободна преценка относно налагането на ПАМ.
Недопустимо е в настоящото производство да се правят възражения за негодност
на резултатите от изпитванията поради допуснати съществени нарушения при
вземане и изпитване на пробите, след като не е използван административният ред
за оспорване по чл.22, а.9 от Наредбата. По силата на чл.142, ал.1 от АПК преценката
за законосъобразност на индивидуалния административен ред се прави към момента
на издаването му, към който момент резултатът от изпитването в стационарната
лаборатория не е бил оспорен, поради което контролният орган е следвало да се
съобрази с него, налагайки процесната ПАМ на основание чл.30г, ал.1, т.3, б.”б” от ЗЧАВ.
Дори и да приеме
обратното, разпоредбата на чл.30в, ал.1, т.4 от ЗЧАВ определя като годно
доказателство пред съда резултатите
от изпитванията на пробите в подвижната и
стационарната лаборатории. В хода на настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, в това
число и експертиза, които да опровергаят или да поставят под основателно
съмнение достоверността на резултатите от извършените изпитвания. Формалното оспорване на протокола от изпитване и
констативния протокол с твърденията, че пробите не са взети и изследвани по
надлежния ред, не е достатъчно да се приеме, че те са негодни доказателствени
средства и не установяват несъответствие на горивото с нормативните изисквания
за качество.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че експертното заключение и констативния
протокол се позовават на отменен стандарт (БДС ЕN ISO 4259 “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на
данните за прецизност относно методите за изпитване.”), защото констатациите на длъжностните лица от ГД ККТГ
за несъответствие на горивото с изискванията за качество се основават на
Приложение №2 от Наредбата, което е действащ нормативен акт, независимо дали
стойностите, посочени в него, са установени въз основа на процедурите на
отменен стандарт. Освен това жалбоподателят не твърди, нито доказва, че
определените гранични стойности и методи на изпитване по отменения стандарт се
различават от тези по сега действащите стандарти, за да се приеме, че не е
налице извършено нарушение на ЗЧАВ, което изключва приложението на процесната
ПАМ.
Не се споделя възражението
на жалбоподателя, че неправилно принудителната административна мярка е наложена
преди да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, тъй като
към момента на издаване на задължителното предписание няма издадено наказателно
постановление. Принудителните административни мерки се различават
съществено от административните наказания, независимо че и в двата случая става
дума за форма на държавна принуда. Принудителните мерки са действия на
администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма,
докато административните наказания – по прилагане на нейната санкция. Административните наказания могат да се налагат само ако е извършено
административно нарушение, докато принудителните административни мерки могат да
се прилагат не само при извършени закононарушения, но и при непосредствена
опасност от такива закононарушения. Следователно налагането на принудителна
административна мярка е самостоятелно административно производство, което се
развива отделно и не зависи от резултата по административнонаказателното производство,
което е образувано срещу жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното
оспореното задължително предписание е законосъобразно по същество, като
прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и правно обосновано с наличието на условията
по чл.30г, ал.1, т.3, б. “б” от ЗЧАВ и съответства на предвидената в закона цел
да се преустанови и предотврати крайният разпространител на течни горива на
бензиностанция да разпространява гориво, което не отговаря на нормативните
изисквания за качество. Не се спори между страните по делото, че „Т.К.“ АД
стопанисва и експлоатира проверявания обект, съставляващ бензиностанция в
гр.Добрич, по ул. “****” № 3, поради което има качеството на “краен разпространител
на течни горива” по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ. По силата на чл.18б,
ал.3 от ЗЧАВ крайният разпространител е отговорен за съответствието на разпространяваните
течни горива с изискванията за качество, определени в Наредбата, поради което
правилно контролният орган е издал спрямо дружеството обжалвания акт.
По тези съображения съдът счита, че не са налице
основания за отмяна на оспореното предписание по смисъла на чл.146 от АПК,
поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид на изхода от спора жалбоподателят
няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал такива, поради
което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, ул. „****“ № 3, представлявано от изпълнителния директор В.Д.В.,
срещу задължително предписание за изтегляне № В-005/31.10.2018г., издадено от Ж.Х.П.,
инспектор в ГД „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН, с което на
основание чл.30г, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗЧАВ е наредено на жалбоподателя за
изтегли от пазара течно гориво за дизелови двигатели в налично количество
3 670 литра.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Административен съдия: