РЕШЕНИЕ
№ 12424
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110113284 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от *** срещу М. Д.
А. и Н. Г. А., и двамата от гр. София, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане солидарно на главница за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 2 301,92 BGN /двe хиляди
триста и един лева и 92 стотинки/, представляващи цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С, жк. О.к., бл.*,
ет.8, ап.*, аб. ***, ведно със законната лихва от 06.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 24.06.2021 г. в
размер на 274,79 BGN /двеста седемдесет и четири лева и 79 стотинки/, цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до
30.04.2020 г. в размер на 39,18 BGN /тридесет и девет лева и 18 стотинки/,
ведно със законната лихва от 06.07.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 7,30
BGN /седем лева и 30 стотинки/. По така подаденото заявление било
образувано гр.дело № 39677/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответниците депозирали възражение, поради което са налице предпоставките
на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така
изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на
топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.С., жк. О.к. бл.*,
вх.*, ет.*, ап.*, аб. № *, са потребявали топлинна енергия в периода
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., която не са заплатили, ищецът моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат
1
заплащане солидарно на главница за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.
в размер на 2 301,92 BGN /двe хиляди триста и един лева и 92 стотинки/ ,
представляващи цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот,
находящ се в гр.С., жк. О.к. бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб. № *, ведно със законната
лихва от 06.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода
от 15.09.2019г. до 24.06.2021 г. в размер на 274,79 BGN /двеста седемдесет и
четири лева и 79 стотинки/, цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 39,18
BGN /тридесет и девет лева и 18 стотинки/, ведно със законната лихва от
06.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 7,30 BGN /седем лева и 30 стотинки/.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците М. Д. А. и Н. Г. А., и двамата
чрез адв. Янков, са депозирали отговор, с който оспорват предявените искове
като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорват
наличието на договорно правоотношение между страните, както и
количеството доставена топлинна енергия. Твърдят, че лично не са ползвали
имота, тъй като е бил предмет на договор за наем, а и е бил продаден на
публична продан през 2021 г. Правят възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.“ ЕООД намира, че е
водило надлежно топлинно счетоводство през процесния период.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Между страните по делото не е налице спор, а и видно от представените
писмени доказателства процесния недвижим имот е бил собственост на
ответниците Н. Г. А. и М. Д. А., поради което съдът намира, че ответниците
са били съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С, жк.
О.к., бл.*, ет.8, ап.*, аб. ***. Това е така, защото видно от представения
нотариален акт № 5, том 3, дело № 368/2006 г. на нотариус И. Р., с рег. № **
на НК, ответникът Н. Г. А., в качеството й на купувач по договор за покупко –
продажба от 13.09.2006 г. е закупила процесния недвижим имот от
продавачите Г. В. Г. и Ж. Е. Ф. Към момента на придобиване на имота
ответницата е била в брак с другия ответник М. Д. А., видно от представения
от С. /л. 165 от делото/ акт за граждански брак, сключен на 19.12.1999 г. От
страна на ответниците не се твърди, респ. не се представят доказателства за
режим на разделност на придобитите по време на брака имоти, евентуално за
прекратяване на брака.
2
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по
месеци за процесния абонатен номер, както и протокол от проведено ОС на
СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък на ЕС, съобщения към
фактури, договор между *** и „Т.“ ЕООД, както и Общи условия.
От приети по делото като писмени доказателства е видно, че справката
на фирмата за дялово разпределение „Т.” ЕООД съдържа данни за общия
разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като
не е налице спор между страните по делото, че изчисленията са правени
съгласно нормативната уредба.
Според вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира, като изготвено от
компетентно лице, изчислена е потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и за БГВ, но не и ТЕ за отопление, тъй като в имота не е имало
отоплителни тела, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В
имота на ответниците е имало 2 бр. водомери за топла вода, а топлинната
енергия за БГВ е изчислявана на база две лица, поради неосигурен достъп.
Според вещото лице по ССЕ, което съдът кредитира, като изготвено от
компетентно лице, за процесния период няма данни за платени суми от
страна на ответниците. Размерът на дължимите суми за главница и лихви,
след приспадане на сумите за връщане, са в размер на 2 246.57 лв. за главница
и 367.57 лв. лихви, а при съобразяване с тригодишната давност преди
депозиране на заявлението дължимите суми са както следва – 2 104.09 лв. за
главница и 344.25 лв. за лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването
на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника,
по силата на което е доставял топлинна енергия, която е била разпределяна
между потребителите в процесната сграда в режим на етажна собственост, в
която се намира и процесният топлоснабден обект и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
3
Собственици на процесното жилище с абонатен № *** през процесния
период са били ответниците Н. Г. А. и М. Д. А., при бездялова съпружеска
имуществена общност, с оглед данните за съсобствеността на имота. Ето
защо, съдът счита, че ответниците се явяват пасивно легитимирани да
отговарят по предявените искове. В тази насока съдът намира възраженията
на ответниците за липса на договорно правоотношение за неоснователни, по
следните съображения. Представените доказателства за продажба на имота на
публична продан касаят период, който е след процесния период, тъй като
постановлението за възлагане по изп.д. № *** касае проведена публична
продан от 12.04.2021 г. до 12.05.2021 г. Съдът намира за неотносими и
представените доказателства за сключени договори за наем на друг имот от
страна на ответниците от 20.10.2016 г. и два броя анекси, без нотариална
заверка на подписите, тъй като от една страна същите са частни диспозитивни
документи без достоверна дата, т.е. датата им е датата на депозиране пред
съда, а от друга страна дори ответниците да са наели друг имот, това не
означава, че не са ползвали и процесния имот лично или чрез другиго. По
същите съображения съдът не кредитира и изготвената декларация от
10.05.2023 г. за това, че ответниците не живеят на адреса.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия
за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено,
че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи
условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на битов
клиент. Понятието "битов клиент", от своя страна, има легално определение в
закона. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е посочено, че "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно
лице битов клиент, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
4
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота,
като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
партидата при ищеца за посочения имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ответниците Н. Г. А. и
М. Д. А., от една страна и ищеца, от друга, са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки, приложени към писмо от 31.05.2024 г. се установява, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение в сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира и процесното жилище, се е извършвало от „Т.”
ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от СТЕ
5
и ССЕ и неоспорените справки от „Т.” ЕООД. В тази насока съдът намира, че
е основателно възражението за изтекла погасителна давност, направено от
ответниците, тъй като давността за периодичните плащания е тригодишна,
според разпоредбата на чл. 111, б.в от ЗЗД. Това означава, че за вземанията за
период от три години преди датата на заявлението 06.07.2021г. г., т.е. преди
06.07.2018 г. вземането е погасено по давност. Видно от ССЕ размерът на
дължимите суми са в размер на 2 104.09 лв., като до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер, с оглед заключението на вещото
лице по ССЕ. С оглед частичната основателност на иска за главница, искът за
лихви е основателен за сума в размер на 274,79 лв., независимо от извода на
вещото лице за дължимост на сума в по – висок размер, а именно 344.25 лв.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Т.” ЕООД. В тази връзка следва да
се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване
на услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на ответника,
както и на останалите етажни собственици е било задължението след
изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг
топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов
договор със същото дружество за дялово разпределение, което също не се
установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото
законово задължение от страна на етажните собственици не е от естество да
ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, още повече, че в хода на настоящото
производство безспорно се установи, че в рамките на предявения с исковата
6
молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на доставената и
потребена топлинна енергия и то именно от „Т.” ЕООД. Предвид изложеното
ответниците дължат заплащане на цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 39,18
BGN /тридесет и девет лева и 18 стотинки/, ведно със законната лихва от
06.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 7,30 BGN /седем лева и 30 стотинки/.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 868.15 лв.,
представляващи държавни такси, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер в исковото производство и в
заповедното производство по ч. гр. д. № 39677/2021 г., по описа на СРС, 90
състав, а на ответниците следва да бъдат присъдени разноски в размер на
72.05 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение в исковото
производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 39677/2021 г., по
описа на СРС, 90 състав.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.
124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „***” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” № *, против Н. Г. А. ЕГН ********** и М.
Д. А. ЕГН **********, и двамата със съд. адрес гр. С., ул. Ц. А. № *, ет. *, ап.
*, чрез адв. Д., че Н. Г. А. и М. Д. А. дължат солидарно на „***” ЕАД
главница за периода от 06.07.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 2 104.09 лв.
/двe хиляди сто и четири лева и девет стотинки/, представляващи цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.С., жк.
О.к. бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб. № *, ведно със законната лихва от 06.07.2021г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 2 301.92 лв. и за периода м.05.2018 г. – 05.07.2018 г., дължат мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 24.06.2021 г. в размер на 274,79 BGN
/двеста седемдесет и четири лева и 79 стотинки/, цена на извършена услуга за
7
дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на
39,18 BGN /тридесет и девет лева и 18 стотинки/, ведно със законната лихва
от 06.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
31.07.2018г. до 24.06.2021 г. в размер на 7,30 BGN /седем лева и 30 стотинки/,
за които суми е издадена заповед от 23.09.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 39677/2021 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА Н. Г. А. ЕГН ********** и М. Д. А. ЕГН **********, и
двамата със съд. адрес гр. С., ул. Ц. А. № *, ет. *, ап. * , чрез адв. Д., да
заплатят на „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Я.” №*, сумата от 868.15 лв., представляващи разноски в исковото
производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 39677/2021 г., по
описа на СРС, 90 състав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Я.” №*, да заплати на Н. Г. А. ЕГН ********** и М. Д. А. ЕГН
**********, и двамата със съд. адрес гр. С., ул. Ц. А. № *, ет. *, ап. *, чрез
адв. Д., сумата от 72.05 лв., представляващи разноски в исковото
производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 39677/2021 г. по
описа на СРС, 90 състав, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.”
ЕООД, гр. С., ул. Проф. Г. П. № *.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8