СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
30.05.17г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа в съдебно
заседание на 04.05.17г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 11056/16г. и констатира следното:
Предявен е иск от И.
И. против П. на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата 50 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се и законната лихва върху
посочената сума, считано от 24.06.15г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу ищеца е било
водено наказателно производство /за престъпление по чл. 198 от НК/, което е
приключило с оправдателна присъда на СРС от 12.02.14г., постановена по н.о.х.д.
№ 15866/12г. Присъдата е влязла в сила на 24.06.15г. /последното обстоятелство
не е удостоверено по делото, но не се оспорва от страна на ответника/.
Искът е частично
основателен:
Посоченото
обстоятелство – наличието на влязла в сила оправдателна присъда спрямо ищеца /което
обстоятелство е надлежно удостоверено по делото със събраните писмени
доказателства, не е спорно и е относимо към фактическия и правен състав на иска
по чл. 2 от ЗОДОВ/ свидетелства, че в случая е налице принципната предпоставка
на посоченият законов текст, позволяваща да бъде ангажирана отговорността на
държавата /в лицето на П. на РБ – органът по чл. 7 от ЗОДОВ, който е повдигнал
и поддържал процесното обвинение срещу ищеца/.
Принципно – във
всички случаи когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото
лице има право на обезщетение /при наличие на която и да било хипотеза от
цитирания законов текст следва да се презумира, че обвиняемият е претърпял
неимуществени вреди/. В тази връзка:
Самото наказателно
преследване по естеството си е дейност, която принципно оказва /презумира се, че оказва/ негативно
въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия, рефлектира
негативно и върху отношенията на последния с негови близки, приятели, колеги. В
този смисъл – настоящият съдебен състав намира, че събираните в процеса
доказателства досежно търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да
бъдат преценявани единствено в контекста на това какъв размер обезщетение се
дължи, а не в контекста на това дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по
делото са и събрани доказателства /гласни и експертни/ досежно конкретното
измерение на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Приетата по делото
експертиза удостоверява изрично обстоятелството, че наказателният процес е оказал
негативно влияние върху психиката на ищеца.
С оглед това –
претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата 25 000 лева:
Процесното
обезщетение се определя по размер в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД,
като председателят на състава от една страна съобразява горните принципни
съображения, а от друга отчита и продължителността на наказателното
производство /като цяло/, съответно и конкретните – естеството и вид на претърпените
неимуществени вреди /удостоверени от разпитания свидетел и приетата експертиза/.
Съдът отчита също и възрастта на ищеца, както и наличието на доказателства,
които удостоверяват, че в рамките на наказателното производство спрямо
обвиняемия е била приведена в изпълнение /макар и за определен само срок/ мярка
за неотклонение „задържане под стража” /която мярка, предвид своето естество –
действително оказва, презумира се, че оказва - сериозно негативно въздействие
върху психиката, евентуално и физиката на съответното лице/. На последно място
– съдът съобразява и обстоятелствата /които също са удостоверени по делото – с
писмени доказателства, съответно не са и спорни/, че – заради наказателното
производство ищецът е бил и уволнен дисциплинарно, съответно, че факти от
наказателният процес са били медийно разгласени. Последните обстоятелства също
се явяват косвено следствие от наказателният процес и следва да бъдат
съобразени при определяне на размера на процесното обезщетение.
На ищеца следва да
бъде присъдена и законна лихва върху горната главница за периода след 24.06.15г.,
доколкото в хипотези като процесната законна лихва се дължи, считано от момента
на влизане в сила на съответният акт /в случая оправдателна присъда/.
Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /с оглед това – претендираният
от ищеца адвокатски хонорар следва да бъде редуциран до размера на минимума по
Наредба № 1 в съответствие с: цената на иска, уважената част от претенцията,
фактическата и правна сложност на процесния правен спор, вида, естеството и
обема на извършените по делото процесуални действия/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б.да
плати на И.С.И. ЕГН ********** сумата 25 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху тази
сума от 24.06.15г. до цялостното й изплащане и 1 410 лева – съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 25 000 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: