Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1922/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Л.В.М., с която е предявени срещу З.Б.И. АД иск
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 26000 лв., частичен от 50000
лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 25.07.2017 г. Претендира
законната лихва от 12.09.2017 г., както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 25.07.2017 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. Предложено
му е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., което не покрива
пълния размер на вредите му и което не е изплатено. Претендира с частичен иск
заплащане на обезщетение в размер на 26000 лв. и лихва за забава от момента на
предявяване на доброволната претенция до застрахователя.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на изключителна вина за
настъпване на произшествието на самия пострадал, а при условията на
евентуалност – на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства от наказателното производство и
авто-техническите експертизи, че на 25.07.2017 г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие в гр. София, на кръстовището на бул. Тодор Каблешков и бул.
България, което се е осъществило при следния механизъм: С.С. с лек автомобил „Нисан“
с рег. № *******се е движил по бул. Тодор Каблешков в посока към ул. Родопски
извор със скорост от около 45 км/ч и навлязъл в кръстовището с бул. България на
червен сигнал на светофара, като ударил насрещно движещия се по бул. Тодор
Каблешков и извършващ ляв за вой по бул. България мотоциклетист Л.В.М., движещ
се с около 45 км/ч. Съгласно повторната техническа експертиза, извършена след
запознаване с циклограмата на фазите на светофарната уредба и задълбочен анализ
на различните възможности за момента, в който двете превозни средства са
навлезли в кръстовището, към момента на привеждане в движение на мотоциклета за
навлизане в кръстовището, за него е светел сигнал едновременно „червено“ и
„жълто“ – т.е. забранителния сигнал, предшестващ светване на зелена светлина, а
за водача на автомобила е светел сигнал „червено“ – непосредствено след смяната
с предходния „жълт“ сигнал. С други думи при навлизане в кръстовището за
автомобила вече е светел червен забранителен, а за мотоциклета все още не е бил
светнал разрешителния зелен цвят. Съдът изцяло кредитира повторната експертиза
като обоснована и убедително аргументирана. Същата не е в противоречие с
писмените доказателства и първоначалната експертиза, доколкото последните са
изготвени без анализ на циклограмата, а и вещото лице по първоначалната
експертиза изрично сочи, че водачът на автомобила е навлязъл в кръстовището на
червен сигнал, но без циклограма не може да се ангажира какъв сигнал е светел
за водача на мотоциклета за извършване на ляв завой.
По
изложените съображения съдът приема, че причината за произшествието са действията
на двамата водачи, които са навлезли в процесното кръстовище по едно и също
време, което е довело до удар между тях. Водачът на автомобила „Нисан“ в
нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, като не е съобразил своето поведение със
светлинните сигнали, като навлязъл в кръстовището и причинил процесното
произшествие.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза – първоначална и повторна, че ищецът е
получил в следствие на ПТП следните травматични увреждания: навяхване и
разтежение на ставните връзки на дясната глезенна и дясната субталарна става и
рана на дясното коляно. Ищецът е получил спешна медицинска помощ във ВМА –
София, където след рентгеново изследване му е поставена диагноза „навяхване и
разтежение на ставните връзки на глезенната става“, поставена му е ортеза (за
обездвижване на крайника) и е изпратен за домашно лечение. Възстановяването от
травмата е отнело около 30 дни, през което време ищецът е имал ограничение на
функцията на десния долен крайник, като болките са били интензивни през първите
10 дни. Към момента здравословното състояние на ищеца е възстановено – дясната
става е с нормална конфигурация и с възможности за пълен обем и сила на
движенията. Ищецът се придвижва самостоятелно, без помощни средства и с
нормална походка.
Неоснователни
са твърденията в исковата молба за разкъсване (лезия) на ставните връзки – в
този смисъл за заключенията на двете вещи лица, работили по първоначалната и
повторната експертиза. Действително в едно от писмените доказателства –
амболаторен лист от 02.08.2017 г. е посочена диагноза „скъсване на ставни
връзки“, но по мнение на вещите лица предписаното в същия болничен лист лечение
не съответства на тази диагноза. Това сочи на извода, че е посочена погрешна
диагноза. Съдът по този въпрос кредитира писмените доказателства, изготвени със
ВМА в деня на произшествието, непосредствено след прегледа му и двете приети по
делото експертизи, приемащи, че е налице навяхване на глезена поради разтежение
на ставните връзки, а скъсване на същите.
От
показанията на свидетеля А.Т.– майка на ищеца, се установява, че в
продължителен период ищецът не е можел да стъпва на краката си, глезенът го е
болял, наложило се е с патерица да ходи на работа. Спрял е да практикува
спортове, а в момента има периодични болки.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на „Нисан“ с рег. № ******, валидна към 25.07.2017 г. Поради това съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и
ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата, в резултат на
което е причинил телесни увреждания на ищеца. Причинната връзка между
произшествието и уврежданията на ищеца се установява безпротиворечиво както от
писмените доказателства, така и от медицинските експертизи.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането –
навяхване на глезена, причинено от разтежение на ставните връзки, довело до лечение
чрез поставяне на шина за обездвижване на крайника. Периода на възстановяване е
от около 1 месеца, а болките – в първите 10 дни след произшествието. Налице е
пълно възстановяване. Като съобрази тези обстоятелства, както и това, че не се
е наложило болнично лечение или продължително отсъствие от работа, нито
оперативни интервенции, съдът намира, че справедливото обезщетение, отнесено
към датата на деликта и съобразно със съдебната практика за присъжданите към
тази дата обезщетения, е в размер на 10000 лв.
Основателно е възражението
на ответника за съпричиняване. По делото от изисканата циклограма и анализа й,
извършен от повторната авто-техническата експертиза се установява, че към
момента на навлизане на кръстовището (преминаване на стоп-линията), за ищецът
не е светел разрешителен сигнал на светофарната уредба, а едновременно жълта и
червена светлина, която предшества зелената светлина. Това „избързване“
(съгласно обясненията на вещото лице П.) е в причинна връзка с настъпване на
произшествието и съдът приема, че действията на пострадалия, в ранна степен. Ето
защо обезщетението следва да се намали с 1/2 – до сумата от 5000 лв.
Върху така
определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от доброволната претенция
(л.21), същата е постъпила при ответника на 12.09.2017 г. и съдът приема, че на
тази дата застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие
и от този момент дължи има изплащане на законната лихва.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски, съразмерно с уважената част от иска – в размер на 305,77
лв.
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 302,30 лв. с включен ДДС, съобразно уважената
част от иска.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в
размер на 1179,23 лв., включваща разходите за
експертиза и адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл.78, ал.5 ГПК –
поради направено възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК******,
да заплати на Л.В.М., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата
от 5000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 25.07.2017 г., заедно със законната лихва от 12.09.2017 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 305,77 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 26000 лв., частичен от 50000 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:******, да заплати на адв. М.Н. - Т., адрес: ***, на основание чл.38,
ал.2 ЗА сумата от 302,30 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с
включен ДДС.
ОСЪЖДА Л.В.М., ЕГН:**********, да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК******, на основание
чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 1179,23 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: