№ 6013
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506066 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 3759 от 21.04.2022 г. на СРС, ГО, 73 състав по гр. д. № 33440/2021 г., са
отхвърлени предявените кумулативно и обективно съединени искове с правно основание
чл.411 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД, предявени от „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. *******, действащ чрез процесуалния си представител адв. С.М.
от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* срещу „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* действащ чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт Г.Р. за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 1000,08 лв., представляваща обезщетение за претърпените на
3.12.2016 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №*******, в чиито
права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
застраховка – полица №16-0305/071/0000063 от 2016 г., срещу ответника като застраховател
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с рег.
№*******, ведно със законната лихва от подаване исковата молба – 11.6.2021 г., до
изплащане на сумата. Ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК да заплати на
ответника 200 лева, представляваща направените по делото разноски.
Недоволен от решението е останал ищецът „А.Б.“ АД, който в законоустановения срок
по чл. 259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба. Оспорва извода на съда, че вината за
настъпване на процесното ПТП е на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца.
1
Оспорва и констатациите относно механизма на ПТП, тъй като се основават на
недостатъчно подробен и прецизен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Твърди, че водачът на автомобила, застрахован при ответника е нарушил
разпоредбата на чл.50 ЗДвП, което не е отчетено от съда. Оспорва поведението на водача на
лекия автомобил, застрахован при ищеца да е неправомерно или в нарушение на конкретни
законови разпоредби, а напротив същият е предприел всички необходими действия за
ненастъпване на произшествието. Твърди, че поведението на водача на лекия автомобил,
застрахован при ответника не е било съобразено с изискванията за управление на лек
автомобил и движение по пътищата. Моли съда да отмени решението, като постанови ново,
с което да уважи претенциите му. Претендира и разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна „Дженерали
Застраховане“ АД е подала отговор на въззивната жалба. Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение, като неоснователна и недоказана, а съдебното решение да потвърди
изцяло, като правилно и законосъобразно. Оспорва твърденията на въззивника по делото да
е доказано наличието на фактическия състав по чл.45 ЗЗД, като твърди, че презумпцията за
вина по чл.45, ал.2 ЗЗД е оборена. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Предявени е осъдителен иск по чл.411 КЗ, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД. Ищецът ЗАД А.Б. АД
моли за осъждането на ответника ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД да му плати на осн.
чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 415,52 лв., претендирана като обезщетение за
претърпените на 3.12.2016 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег.
№*******, в чиито права е встъпил с изплащане на застрахователното обезщетение по
договор за застраховка – полица №16- 0305/071/0000063 от 2016 г., срещу ответника като
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с
рег. №*******, ведно със законната лихва от подаване исковата молба – 11.6.2021 г. до
изплащане на сумата и на осн. чл.78, ал.1 ГПК - направените по делото разноски.
Ответникът представя отговор с който оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
2
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че за ангажирането на отговорността на
застрахователя по "Гражданската отговорност" на причинителя на вредата /делинквент/ е
свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1) Валидно възникнало
облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/ по
застраховка "Каско"; 2) Валидно възникнало правоотношение по договор за имуществена
застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното
дружество; 3) Заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователят по
имуществено автомобилно застраховане - "Каско" и 4) осъществяването на фактическия
състав на института на непозволеното увреждане /чл. 45 ЗЗД/ - противоправно деяние; вина;
вреди и причинно-следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди. На
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения иск е
за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е
сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено
имущество, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило ПТП, причинено
виновно и противоправно от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
увредения обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го
освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По делото е установено несъмнено и не е спорно между страните наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" между ищеца и собственика на
увредения автомобил, застрахователно отношение между ответника и деликвента по
застраховка "Гражданска отговорност", както и изплащането на застрахователно
обезщетение от ищеца в посочения размер. От съвкупния анализ на събраните гласни
доказателства и заключението на автотехническата експертиза е установено настъпване на
ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, в срока на застрахователно покритие.
Съдът кредитира заключението в частта, в която е описан механизма на извършване на
процесното ПТП, което отговаря на описанието, предоставено с двустранния констативен
протокол за ПТП, но не и в частта, с която се установява вина за водача на лек автомобил
„Фолксваген“. Съобразно констатациите на вещото лице, настоящият състав на съда намира,
че конкретно нарушената норма на закона, вменяваща задължение за определено поведение
на водача на лек автомобил, е тази на чл.37, ал.2 ЗДвП, чието нарушение е резултат от
несъобразяването на нейните предписания от страна на водача на лекия автомобил,
3
застрахован при дружеството – ищец. Съображенията си в тази насока, съдът излага по –
надолу в решението.
Относно оспорване от ответното дружество на механизма на настъпване на процесното
произшествие, посочен в протокола за ПТП, настоящият състав на въззивния съд намира
следното. Съгласно константната практика на ВКС когато оспореният факт, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само
относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и
други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които
съдът не притежава. (Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т. о.,
Решение № 71/16.08.2017 по дело № 60343/2016 на ВКС, ТК, II т. о.). В настоящия случай
протоколът се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на настъпване
на ПТП, който, обаче, отразява единствено разположението на автомобилите и посоката им
на движение в момента на настъпване на процесното ПТП, които се установяват от
стрелките, указващи тяхното движение. От съдържанието на протокола не може да се стане
ясно наличната маркировка по пътя, разположените знаци и табели за движение, наличието
или отсъствието на светофарна уредба, съответно за кой от шофьорите е имало или е
липсвала такава. От съдържанието на протокола, може да се установи единствено
разположението на автомобилите и посоката им на движение, като останалите релевантни за
случая факти остават неизяснени. Събраните по делото доказателства – разпита на
участниците в инцидента и заключението на САТЕ, неоспорена от страните, очертават в
пълнота механизма на настъпване, пътната обстановка и обстоятелствата, при които
настъпва ПТП.
От свидетелските показания и на двамата разпитани по делото свидетели става ясно, че
лекият автомобил марка „Ауди“ е предприел маневра завиване наляво, докато лекият
автомобил марка „Фолксваген“ се е движил направо. Въззивният съд кредитира показанията
на свидетелите в тази им част, тъй като не си противоречат и съответстват на останалия
доказателствен материал. Водачът на лекия автомобил "Ауди" е разполагал с видимост,
позволяваща му да възприеме приближаващия се към него лек автомобил, неговата посока
на движение и скорост, както и да съобрази поведението си с тези обстоятелства и преди да
предприеме маневрата "завой наляво" да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението. Показанията на свидетеля А. говорят за извършена такава
преценка, която, обаче, се оказва неправилна и недостатъчна за да предотврати процесното
ПТП. Предприемайки маневрата свидетелят А. е отнел предимството на движещия се
направо в насрещната лента лек автомобил марка "Фолксваген" и е станал причина за
настъпване на пътен инцидент и вредоносния резултат от него.
Очевидно е, от съставения протокол за ПТП, показанията на разпитаните по делото
свидетели и заключението на вещото лице, че л.а. „Ауди“ е искал да завие наляво, да пресече
4
насрещното ляво платно за движение и да навлезе в крайпътна територия, в процесния
случай паркинга на магазин „Кауфланд“. При предприемане на тази маневра водачът на л.а.
„Ауди“ е имал следните задължения: 1/ да подаде ляв пътепоказател преди извършване на
маневрата (чл. 28, ал.1, т.1 от ЗДвП); да извърши маневрата "завой наляво" от най-лява пътна
лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответната
посока- от лентата, предназначена за завиване наляво (чл. 36, ал.1 от ЗДвП); да пропусне
насрещно движещите се ППС (в лентата за насрещно движение- чл. 37, ал.1 от ЗДвП); да
пропусне ППС и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска ( чл. 37, ал.1 и чл. 37,
ал.2 от ЗДвП).
Така, от последното въведено задължение с чл. 37, ал.2 от ЗДвП, очевидно е, че
завиващия наляво, преди да осъществи маневрата завиване наляво за напускане на пътя, по
който се движи, е следвало при всички положения да пропусне насрещно движещите се
ППС. Поради изложеното, съдът намира, че се установява изключителна вина на водача на
л.а. „Ауди“, който е предприел маневра завой наляво за навлизане в крайпътна територия,
без да пропусне насрещно движещия се л.а. „Фолксваген“. В тази насока е константната
съдебна практика, която приема, че при настъпило застрахователно събитие
противоправното поведение на водача, който отнема предимството без да се съобрази с
движещото се по пътя с предимство превозно средство, категорично е основният фактор,
оказващ влияние за настъпване на ПТП. (Решение № 79 от 06.07.2016 г. по т. д. №
1787/2015 г. на ВКС ІІТО.; Решение № 106 от 15.10.2012 г. по т. д. № 618/2011 г. на ВКС).
Настоящият състав не приема за основателно възражението на ищеца - въззивник, че в
настоящия случай не е налице доказано виновно поведение на водача на лекия автомобил
"Ауди", като свидетелят А. сам сочи, че предприетата от него маневра е била за завиване
наляво. Следствие от това за него се поражда задължение непосредствено преди
извършването на маневрата „завой наляво“ за навлизане в крайпътна територия /обект на
магазини "Кауфланд"/ да пропусне насрещно движещите се превозни средства. Като не е
сторил това, свидетелят е нарушил нормата на чл. 37, ал. 2 ЗДвП. За този извод е без
значение дали маневрата на свидетеля Т. е била законосъобразна или не, тъй като свидетелят
А. при всяко положение е бил длъжен да го пропусне, след като е излизал от пътя чрез завой
наляво. Допълнителен аргумент относно незаконосъобразното поведение на водача на лек
автомобил „Ауди“ е заявеното от него в отговор на поставен от съда въпрос, че „е бил без
предимство в ситуацията“ и че „се е движел без предимство“. Свидетелят сочи, че преди
маневрата бил погледнал и преценил, че другият автомобил е далече, като субективната му
преценка относно разстоянието, на което се намира от него движещия се в насрещното лек
автомобил „Фолксваген“ е била очевидно неправилна, а и ирелевантна за нарушението на
горецитираната разпоредба.
Възраженията на дружеството – ищец са неоснователни, доколкото въззивникът
избирателно и фрагментирано цитира изречения от показанията на разпитания на страната
на ответника свидетел Т., за да обоснове и негово противоправно поведение. Съгласно
трайната съдебна практика, почиваща на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, при
5
ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на увреждането, неговата вина се
предполага. Следователно, налице е оборима законова презумпция, при която се обръща
тежестта на доказване или ответникът - застраховател следва да обори презумпцията за вина
на делинквента. С оглед изложеното и при горните констатации, свидетелят А. е бил длъжен
и обективно е могъл да предвиди настъпването на вредоносните последици и да ги
предотврати, съобразявайки скоростта си на движение и реакциите си с пътна обстановка.
Въз основа на изложените съображения следва да се приеме, че установената в чл. 45, ал. 2
ЗЗД презумпция за вина е успешно оборена от ответника, следователно фактическият състав
на непозволеното увреждане не е доказан.
Предвид гореизложеното относно механизма на ПТП, противоправното поведение от
страна на водача на лекия автомобил „Ауди“, изразяващо се в нарушение на разпоредбата
на чл. 37, ал. 2 от ЗДВП и оборената презумпция за вина, съдът намира, че ищецът не е
изпълнил доказателствената си тежест в условията на пълно и главно доказване да установи
реализиране на елементите от фактическия състав, който трябва да е реализиран за
ангажиране отговорността на ответното дружество. При съвпадане изводите на двете
инстанции по силата чл. 272 ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба, като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора, право на разноски има само въззиваемата страна, която прави
своевременно искане за присъждането им с отговора на въззивната жалба. Претендира сума
в размер на 300 лева. В случая са приложими правилата на чл. 78, ал.8 ГПК и Наредбата за
заплащане на правната помощ. Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и
еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани
от юрисконсулт, поради което единствено условие да се присъдят разноски за
възнаграждение за юрисконсулт е съответното юридическо лице да е било защитавано от
такъв в хода на процеса. В такъв случай, не е необходимо да бъдат представени
доказателства, че юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като
претендиращата го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по
трудов договор, а не по договор за поръчка. Възнагражденията за процесуално
представителство, извършено от юрисконсулт са регламентирани в Закон за правната помощ
и Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за
процесуално представителство и защита по граждански дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Въззивният съд счита, че справедливият
размер на възнаграждението възлиза на 300 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3759 от 21.04.2022 г. на СРС, ГО, 73 състав по гр. д. №
33440/2021 г., са отхвърлени предявените кумулативно и обективно съединени искове с
правно основание чл.411 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД, предявени от „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със
6
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, действащ чрез процесуалния си
представител адв. С.М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* срещу
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „******* действащ чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Г.Р.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1000,08 лв., представляваща
обезщетение за претърпените на 3.12.2016 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на
л.а. с рег. №*******, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното
обезщетение по договор за застраховка – полица №16-0305/071/0000063 от 2016 г., срещу
ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
собственика на л.а. с рег. №*******, ведно със законната лихва от подаване исковата молба –
11.6.2021 г., до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. *******, действащ чрез процесуалния си представител адв. С.М. от САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „******* да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* действащ чрез процесуалния
си представител старши юрисконсулт Г.Р. сума в размер на 300 лева, представляваща
заплатено юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7