Решение по дело №96/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 24 от Закона за гражданската регистрация и чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Производството по делото е образувано по жалба на Д. В. В. от гр. Силистра, [улица], ет. 6, ап. 21 против Мълчалив отказ на Кмета на [населено място], общ. Дулово, за издаване на удостоверение за наследници на Д. В. Р., починал на 15.02.1954 г., по искане с вх. № 10/29.02.2024 г. След комплектуване на преписката стана ясно, че по подаденото искане е постановен отказ, обективиран в Уведомително писмо с изх. № 10/12.03.2024 г. на Кмета на [населено място], с което на жалбоподателя е съобщено, че исканото удостоверение не може да се издаде поради липса на данни в семейния регистър и поради получената информация от близки и познати, че починалият е оставил и други наследници, които не са упоменати в искането. От начина на формулиране на жалбата е ясно, че се оспорва отказа за издаване на удостоверение за наследници, като се предоставя на съда определянето на правната природа на акта – мълчалив или изричен отказ.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят е подал лично в деловодството на Кметство [населено място] искане с вх. № 10/29.02.2024 г. за издаване на удостоверение за наследници на своя прадядо Д. В. Р., като е посочил като известен негов наследник сина му В. Д. В., починал на 31.10.1081 г. На 12.03.2024 г. му е било връчено Уведомително писмо с изх. № 10 / 12.03.2024 г., с което е бил уведомен, че освен посочения от него наследник има и други наследници. Не са последвали други действия и удостоверение за наследници не е било издадено, поради което жалбоподателят намира, че е налице постановен мълчалив отказ по подаденото от него искане за издаване на удостоверение за наследници, а в условията на евентуалност моли жалбата му да се счита подадена срещу постановения изричен отказ по Уведомително писмо с изх. № 10/12.03.2024 г. Моли се за отмяна на отказа, като бъде задължен ответния орган да издаде исканото удостоверение за наследници. Претендира и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по делото – Кметът на [населено място], оспорва предявената жалба. Счита, че действията му са били законосъобразни.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Началото на административното производство е сложено с подаването на Искане с вх. № 10 / 29.02.2024 г. до Кмета на [населено място] от Д. В. В. относно издаване на удостоверение за наследници на неговия прадядо Д. В. Р., роден на 11.09. 1870 г., починал на 14.02.1954 г. За смъртта на лицето е бил съставен Акт за смърт № 10 от 15.02.1954 г. на Народен съвет [населено място], Дуловска околия (л. 68). В искането като известен наследник на починалия е посочен неговият син В. Д. В. с [ЕГН], починал на 31.10.1981 г. С оглед липсата на данни в регистъра на населението относно Д. В. Р., от страна на длъжностното лице е направена проверка в личния регистрационен картон (ЛРК) на посочения с искането наследник В. Д. В. (л. 33). В картона е отразено, че В. В. е роден на [дата]. от родители баща Д. В. Р. и майка [държава] П. Д., като е имал три сестри, посочени само с първите си имена: П., К. и М.. Предвид обстоятелството, че се касае за малко населено място, е извършена проверка по първи имена в съставените ЛРК, при която е установено, че записаната като „П.“ сестра на В. В. е П. Д. С.. В съставеният ѝ ЛРК е отразено, че същата е родена на [дата]. от родители баща Д. В. Р. и майка [държава] Д. В. (записана с имената на съпруга си като презиме и фамилия), като същата е имала брат и сестра, записани само с първите си имена – В. (очевидно В. Д. В.) и М.. Относно останалите две сестри на В. В. и П. С. не е имало съставени ЛРК. Не са посочени бащините и фамилните им имена, нито дати на раждане или смърт.

При така установените обстоятелства до жалбоподателя Д. В. е изпратено процесното Уведомително писмо, с което поради липса на данни в семейния регистър и поради информацията за наличие на други евентуални наследници, му е съобщено, че исканото удостоверение за наследници не може да бъде издадено.

Независимо от постановения отказ и макар да няма такова задължение по закон (липсващите в регистъра данни относно гражданското състояние на лицата се установяват по съдебен ред пред гражданските съдилища), от страна на ответния орган са продължили усилията за идентифициране на останалите две посочени сестри в ЛРК на В. Д. В.. Предвид обстоятелството, че се касае за малко населено място, в което хората се познават в една или друга степен, е изпратено писмо с искане за информация относно К. Д. до Кметското наместничество в [населено място], общ. Добрич. От там са изпратили копие от страница от семеен регистър, от която се установява, че К. Д. Б. е вписана като съпруга на Д. А. Б., роден на [дата]. Едновременно е било изпратено и копие от ЛРК на Д. А. Б., в което като негова съпруга отново е посочена К. Д. Б. с [ЕГН]. Въз основа на тези данни е извършена проверка на запазени семейни регистри от 1967-1977 г. в Кметство [населено място], при които са открити записвания относно семейството на Д. А. Б. (л. 66). Съгласно отразената информация К. Д. Б., родена на [дата]. в Башкьой, Румъния, е била съпруга на Д. Б. и за същата е вписано, че е сестра на В. Д., М. Д. и П. Д.. Няма отразяване за родителите на същата. Въз основа на изпратената информация става ясно, че семейството на К. и Д. Б. първоначално е живяло в [населено място], след което се премества в [населено място], където за лицата са били съставени ЛРК. При проверка в същите семейни регистри (от [населено място]) е установено, че в тях фигурира и името на М. Д. К.. Същата е вписана като съпруга на С. П. К. (л. 65). За нея е отбелязано, че е родена на [дата]. в Румъния и че е сестра на В. Д., П. Д. и К. Д.. Въз основа на тези допълнителни установявания е извършено попълване на данни в НБД „Население“, като са вписани като братя и сестри В. Д. В., П. Д. С., К. Д. Б. и М. Д. К.. Видно от изготвените преди това служебни справки в НБД „Население“ от съда, тези данни не са налични към 16.08.2024 г., но към 02.09.2024 г. вече са допълнени. В регистрите на населението обаче липсва информация относно родителите на К. Д. Б. и М. Д. К. и докато относно бащата може да се предполага (без да е установено), че е едно и също лице предвид посочените бащини имена, то липсват каквито и да е данни относно майка (или майките) им.

Успоредно с изложеното по-горе ответният орган беше задължен да извърши справка в регистъра за населението, семейните регистри и регистрите на актовете за гражданско състояние както относно Д. В. Р., така и относно предполагаемата му съпруга [държава] П. Д. (вписана като майка на В. Д. В. и П. Д. С.) – дати на раждане и смърт, брой бракове, имена на други съпрузи, деца. Такава информация, според ответния орган, липсва (отговор в с.з. на 16.09.2024 г.).

Въз основа на така изяснените обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Доколкото липсва спор, че жалбоподателят е наследник по права линия от трета степен на Д. В. Р., същият се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. да поиска издаване на процесното удостоверение на наследници. Отказът е постановен и връчен на 12.03.2024 г., а жалбата срещу него е подадена по пощата на 25.03.2024 г., както е видно от приложените доказателства, издадени от „Български пощи“ ЕАД (л. 4). Като подадена от легитимирано лице и в законоустановения 14-дневен срок жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна по изложените по-долу съображения.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Процесният отказ е постановен именно от кмета, поради което се явява издаден от компетентен орган.

Доколкото отказът посочва причините, поради които не се издава исканото удостоверение за наследници, същият съдържа в достатъчна степен мотиви, позволяващи проверка на материалната законосъобразност на акта. Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В случая се касае за извършване на административна услуга по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, по която компетентният за това административен орган – кметът, е следвало да се произнесе в 7-дневен срок (чл. 57, ал. 2 АПК). Посоченият срок е инструктивен и макар да не е спазен, нарушението не е съществено (срокът е изтекъл на 09.03.2024 г., а произнасянето е на 12.03.2024 г.), тъй като просрочието е незначително и не е формирало възможност за оспорване на мълчалив отказ.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Регистърът на населението в сегашния си вид е съставен по силата на чл. 80, ал. 1 от Наредбата за гражданско състояние. След изменението на наредбата през 1977 г. се въвеждат личните регистрационни картони на гражданите, от които са съставени регистрите на населението. Към този момент Д. В. Р. е бил покойник повече от 20 години, поради което е естествено името му да не фигурира сред лицата, за които са съставени ЛРК. Регистрите за населението до 1979 г. са водени в книги регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради, като са съставяне след всяко преброяване на населението. Известни са като "семейните регистри", с образец определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините обн. ДВ, бр. 194/30.08.1935 г. и са съставяни по адреси за всяко домакинство, като са записвани лицата, живеещи в дадено домакинство и роднини на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към други домакинства. Актуализирани са в периодите между две преброявания. Според ответника няма записвания за наследодателя в Семейните регистри, а за наследниците му - преди периода 1967-1977 г.

По силата на Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията (обн., ДВ 24.03.1893 г., отм. с ДВ бр. 273/1907 г.) са въведени официални регистри по гражданско състояние относно ражданията, женитбите и умиранията, а актовете са съставяни в общината, където са се случвали събитията. Регламентацията е детайлизирана и усъвършенствана със Закона за лицата (обн. ,ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г.). Проблемът в случая е, че две от предполагаемите наследници на Д. В. Р. К. Д. Б. и М. Д. К. са родени в Румъния, като относно К. Б. е установено и мястото на раждане – [населено място], Румъния, което съществува и днес и след Освобождението не е било част територията на България (не е в обхвата на Крайовската спогодба). Т. е. ражданията са настъпили в чужбина и за тях не са съставени български актове, в които да са отразени имената на родителите.

Актът за смърт на Д. В. Р. е съставен въз основа на разпоредбите на Правилника за водене регистрите за гражданско състояние (обн., ДВ, бр. 35 от 11.02.1950 г., отм., бр. 75 от 30.09.1975 г.). Освен информацията по акта за смърт, в регистрите не са намерени данни за други житейски събития относно лицето – примерно бракове, деца и т.н. По акта за смърт обаче е налице отбелязване, че към момента на смъртта си Д. В. Р. е бил [семейно положение] (не [семейно положение]), т. е. имал е преживяла съпруга, което значи, че по силата на чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството (Обн., ДВ, бр. 22 от 29.01.1949 г.) съпругата също е придобила наследствени права и следва да фигурира в удостоверението за наследници. В случая обаче, освен данни за това, че [държава] Д. (или В.) е майка на две от децата на наследодателя, респ. предполага се че е негова съпруга, липсват сведения за това дали тя е единствената му съпруга, кога е починала и тя ли е майката на К. Д. Б. и М. Д. К..

Изложеното сочи, че данните, с които е разполагал и разполага и към настоящия момент ответния орган са недостатъчни относно точното определянето на кръга на живите роднини на Д. В. Р. към момента на смъртта му – липсват данни за съпругата му, за броя на децата му (данните са предполагаеми), както и евентуално за произхода на две от тях по майчина линия. Макар ответният орган да не е разполагал с официална информация от водените регистри, същият е направил усилия извън предписаните в закона за определяне на кръга на наследниците, в резултат на които е установил самоличността на сестрите на В. Д. В. (единствения син на Д. В. Р.). Тази информация обаче, без наличие на данни относно преживялата съпруга на Д. Р. и нейните евентуални наследници, които следва да фигурират в удостоверението, вписани с подномер (чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.) е недостатъчна, за определяне на правоимащите лица в наследството на Д. В. Р.. Длъжностното лице по гражданското състояние има единствено задължение да извърши проверка по регистрите на населението. Ако в регистрите липсват необходимите данни, както е в случая, те следва да бъдат установени от общия съд по реда на ГПК (в този смисъл Решение № 12516 от 9.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2019/2020 г., III о.). Въз основа на тези изводи постановеният отказ за издаване на удостоверение за наследници на Д. В. Р., обективиран в Уведомително писмо с изх. № 10/12.03.2024 г. на Кмета на [населено място], се явява законосъобразен.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. В. В. с [ЕГН] от гр. Силистра, [улица], ет. 6, ап. 21 против Отказа, обективиран в Уведомително писмо с изх. № 10/12.03.2024 г. на Кмета на [населено място], общ. Дулово, за издаване на удостоверение за наследници на Д. В. Р., починал на 15.02.1954 г., по искане с вх. № 10/29.02.2024 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.