Решение по дело №6652/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2700
Дата: 8 май 2024 г.
Съдия: Пепа Маринова-Тонева
Дело: 20231100506652
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2700
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100506652 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 6026 от 18.04.2023 г. по гр.д. № 47720/2021 г. Софийски
районен съд, 39 състав осъдил К. Д. В., ЕГН **********, да заплати на Р. Р.
М., ЕГН **********, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД сумата от 19 500 лв., частичен иск от сумата от 39 000 лв.,
представляваща платена продажна цена по унищожен договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №
147 от 04.09.2012 г., том I, рег. № 7226, дело № 143 от 2012 г. на нотариус
П.П., № 157 от регистъра на НК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата 2 580 лв. - разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника К. Д. В., чрез
пълномощник адв. А.Л. от САК, който го обжалва изцяло при твърдения
решението да е неправилно като постановено при неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необосновано. Първоинстанционният съд при правилно установена
фактическа обстановка направил напълно необосновани и неподкрепящи се
от доказателствата правни изводи. Макар да не били налице всички елементи
1
от фактическия състав, необходим за уважаването на предявения иск,
първоинстанционният съд неправилно приложил релевантните правни норми
и го уважил изцяло. Следователно, постановено било едно неправилно поради
нарушение на материалния закон и необосновано решение. От друга страна
при съдопроцедирането били допуснати съществени процесуални нарушения
(без да се сочи какви), което налагало въззивната инстанция да ги отстрани
при разглеждане на делото. Поради това моли съда да отмени атакуваното
решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Не претендира разноски.
Въззиваемата страна Р. Р. М. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи,
при което намира следното:
С оглед твърденията в исковата молба, съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 34 ЗЗД, предявен като частичен за сумата
19 500 лв. от общо 39 000 лв., представляваща платена продажна цена по
унищожен (с влязло в сила на 17.05.2018 г. съдебно решение по гр.д. №
9935/2013г. на СГС, I ГО, 1-12 състав) договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147 от
04.09.2012 г., том I, рег. № 7226, дело № 143 от 2012 г. на нотариус П.П., рег.
№ 157 на НК.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявения иск. Оспорил е твърдението да е получавал
суми от ищеца. В деня на изповядване на сделката за покупко-продажба на
процесния апартамент бил отвлечен от болницата, в която се намирал за
лечение на психично разстройство, от лицата П. Г.М., П. Г.М., Р. Р. М. и още
едно лице, и бил принуден да подпише документите за осъществяване на
2
сделката. След изповядването на сделката четирите лица го отвели до клон на
банка, внесли сумата от 19 500 лв., като го принудили да ги изтегли и да им
ги предаде, след което отишли в друг клон и отново внесли сума от 19 500 лв.
и отново го принудили да я изтегли и предаде. Процесната сума никога не му
била предавана, бил заблуден, че само залага имота, за да участва в търговия
със злато, а не го продава, като горепосочените лица използвали заболяването
му с измамна цел. При условията на евентуалност е релевирал възражение за
погасяване по давност на вземането. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
За разлика от ГПК от 1952 г. (отм.), в действащия ГПК, макар да е
запазен характерът на въззивната инстанция като такава по същество, при
въззивното обжалване порокът на атакуваното решение следва да е указан
чрез посочване в какво се изразява, за да извърши въззивният съд проверка за
правилността на първоинстанционното решение до посоченото, съобразно чл.
269 ГПК. Ако в жалбата не се съдържа такова конкретно указание (бланкетна
жалба), същата е допустима и се разглежда (арг. чл. 260, ал. 1 вр. чл. 262, ал. 1
ГПК), но въззивният съд извършва служебно проверка само за валидността на
решението, на допустимостта му – само в обжалваната част, както и за
спазването на императивни материалноправни норми - в обжалваната част.
Ако във въззивната жалба не са посочени конкретните пороци, обуславящи
неправилността на решението, въззивният съд не може да формира собствени
изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното
решение, а следва да го потвърди (чл. 271 и чл. 272 ГПК) – в този смисъл е
трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 670/27.12.2010 г. по
гр.д. № 1728/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 764/19.01.2011 г. по гр.д. №
1645/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр. д. №
3418/2013 г. на ВКС, І ГО, решение № 48 от 12.06.2017 г. по т. д. № 408/2015
г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 200/20.02.2012 г. по гр.д. № 92/2012 г. на
ВКС, ІV ГО, определение № 321/09.03.2012 г. по гр.д. № 836/2011 г. на ВКС,
ІV ГО и др. Жалба без изложени конкретни съображения за неправилност на
3
решението е допустима, но неефективна, тъй като не позволява друга
проверка, освен за валидността, допустимостта на обжалвания акт и
спазването на императивни материалноправни норми.
В случая атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият
състав намира, че при постановяването му не са нарушени императивни
материалноправни норми. Във въззивната жалба не са релевирани никакви
конкретни оплаквания за неправилност, поради което и съобразно чл. 269
ГПК въззивният съд няма правомощието да провери правилността на
решението, а следва да го потвърди на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
Само за пълнота въззивният съд намира за необходимо да посочи, че по
делото са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 1,
пр. 3 вр. чл. 34 ЗЗД, възложени в доказателствена тежест на ищеца. При
исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание”
обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно
правоотношение. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква
съществуване на основанието при получаване на престацията, но след това
същото да е отпаднало с обратна сила, например при унищожаване на
договора, разваляне поради неизпълнение, при настъпване на предвидено
прекратително условие. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на
нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника,
отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото
разместване. Съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже първите
две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да
докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова
– че е върнал полученото.
В случая по делото се установява по безспорен начин, че между
страните е бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147 от 04.09.2012 г., том I,
рег. № 7226, дело № 143 от 2012 г. на нотариус П.П., рег. № 157 на НК, по
силата на който К. Д. В. продал на Р. Р. М. свой собствен недвижим имот -
апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. ****, на първи етаж, за сумата
от 39 000 лв., от която сума 19 500 лв. продавачът К. Д. В. заявил, че е
получил от купувача при подписване на договора, а останалата част от
продажната цена от 19 500 лв. ще бъде заплатена в срок до 14.09.2012 г.
4
С влязло в сила на 17.05.2018 г. решение № 5009/16.06.2016 г. по гр.д.
№ 9935/2013 г. на СГС, I ГО, 1-12 състав договорът е унищожен по
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 31 ЗЗД, а
исковете по чл. 27 вр. чл. 29 и чл. 30 ЗЗД са отхвърлени.
От приетото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че на
04.09.2012 г. по банкова сметка № **** в „Първа инвестиционна банка“ АД с
титуляр Кристин Д. В. са били извършени следните операции: с референция
S0DCNP122480004 е внесена на каса от Р. Р. М. сумата от 19 500 лв. с
основание „покупко-продажба на недвижим имот“, както и с референция
S17DCPO122480269 е внесена на каса от Р. Р. М. сумата от 19 500 лв. с
основание „захлранване на сметка. Приети и неоспорени са и двете вноски
бележки от 04.09.2012 г. Следователно ищецът е доказал по безспорен начин
факта на получаване на исковата сума от 19 500 лв. от ответника.
Същевременно ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с
твърдението си да бил принуден да върне същата на ищеца веднага след
превеждането й. Сам по себе си установеният от ССЕ факт, че ответникът на
два пъти е изтеглил от каса на банката сумите от по 19 500 лв. не може да
обоснове извод, че процесната сума е била върната на ищеца.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 1 800 лв. –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от
26.05.2023 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6026 от 18.04.2023 г., постановено по
гр.д. № 47720/2021 г. на Софийски районен съд, 39 състав.
ОСЪЖДА К. Д. В., ЕГН **********, ул. ****, да заплати на Р. Р. М.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. „****, на основание чл. 78 ГПК сумата 1 800
лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща разноски за въззивното
5
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6