Р Е
Ш Е Н
И Е № 137
гр. Шумен 9.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на четиринадесети юни , две хиляди и осемнадесета година , в състав:
Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаря Жанета Дучева , като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №35 по описа за 2018г. за да се произнесе , взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.В.В. в исковата си молба твърди, че на 01.02.2014 г. бил поканен на гости. Около 17.30 - 18.00 часа
излязъл от дома си, като имал
уговорка с приятел, да го вземе с автомобила си. Времето било
много студено и прехвърчал сняг. Движението в града било затруднено
поради непочистените от снега улици и тротоари. Приятелят му
спрял автомобила си по средата на улицата пред блока в който
живеел ищецът , на ул. „ ..., защото можел
да минава само един автомобил от образувалия се коловоз. Съвсем бавно, поради
това, че не било почистено и доста заледено тръгнал
към колата. На предната седалка, стоял друг негов познат, поради това, ищецът
се отправил към задната част на колата. Бил
обут с подходящи зимни обувки с грайфери, закупени две седмици преди това. На
трета, четвърта стъпка се подхлъзнах, краката му се вдигнали
и падайки на улицата, десният му крак се ударил
в голяма ледена буца и усукал, след което изпитал
силна и остра болка. Виждайки случилото се свидетелите на описаната ситуация
излезли от колата да му помогнат.
Опитали се да го изправят, но
неуспешно, поради силната болка, която изпитвал.
Все пак го повдигнали, но десният
му крак бил видимо счупен, люлеел
се в началото на подбедрицата, а болката, която изпитвал
била неописуема с думи. Шофьорът
на автомобила, го закарал в спешното отделение
на МБАЛ гр. Ш.. При прегледа доктора, който бил
на смяна потвърдил, че десният ми крак е счупен, като му поставил
гипсова шина, за да не се мърда кракът му.
На следващият ден го прегледал ортопед -
травматолог, направили му
рентгенова снимка, от която се разбрало, че кракът
му
бил счупен на две места. Приели го в отделение „ Ортопедия“ на МБАЛ гр. Ш.
с диагноза „ множествени счупвания на подбедрицата“- коса фрактура на фибулата
в проксимална диафаза , фрактура на тибията в дистална трета на диафизата и в
областта на дистална метафиза дорзално, където престоял
шест дни. Отделението било пълно и се наложило
да чака за операция до 04.02.2014 г. Негови приятели му
предложили да го откарат до гр.
Плевен, поради това, че там са най - добрите специалисти, но поради ужасната
болка, която изпитвал отказал. Така на 04.02.2014
г. сутринта около 10.30 часа му била направена операция, която продължила
повече от три часа, при която му поставилиа метална шина
закрепена с 16 /шестнадесет/ пирона. Поставена му била спинална упойка и през цялото време, наблюдавал
тримата специалисти, които го оперирали.
Болката, която изпитвал след това била жестока. Наложило
се да заплати металната шина с цена 1480 лв, престой в болницата,
консумативи, лекарства. Всеки ден в продължение на 32 дни му
поставяли инжекции - Фраксипарин
против съсирване на кръвта, защото имало голяма
опасност след подобна травма да се образува тромб, който да запуши артерия и от
там да настъпи смърт . На 08.02.2014 г. го изписали от болницата и се
прибрал в дома си за домашно лечение при съпругата си и тогава
двегодишният му син, който ужасно му липсвал,
докато бил в болница. На 17.02.2014 г. след сваляне на
хирургичните конци, кракът му бил
гипсиран в продължение на 30 дни.
Лечението му, включително и рехабилитацията продължили
цели 180 дни. Последиците от това счупване се отразили
освен на него, така и на семейството му.
Той бил самоосигуряващо се лице и като не работел
нямал как да издържа семейството си, а имал
и три потребителски и ипотечен кредит / на името на съпругата му/,
които ежемесечно трябвало да погасявам. Тази мисъл го измъчвала
всеки ден, освен ужасната болка от травмата. От това станал
много нервен, дразнел се от най - малките неща и всичко си изкарвал,
за съжаление, на семейството си. От обездвижването качил
килограми. Всичко това рефлектирало и на кръвното му
налягане, като се наложило да посети, в това състояние,
специалист - кардиолог. При прегледа се установило, че поддържал
високо кръвно налягане/ 160/100/ и му поставили диагноза „ есенциална хипертония“. От тогава до настоящия
момент, пиел ежедневно хапчета, за да нормализира
кръвното си налягане. Лечението му излязло
много скъпо, наложило се да взема заеми от приятели. Подал
молба за финансова помощ към Община Ш., по която ми изплатили
едва 148 лв. На 16.04.2015 г. постъпил отново в отделение „
Ортопедия“ на МБАЛ гр. Ш.
за отстраняване на металната шина, която била с
дължина 17 см. и била закрепена с 16 пирона. Била
му извършена хирургическа интервенция . Отново преживял
всичките остри болки. Възстановяването му продължило
повече от три месеца. Цялата тази нещастна
ситуация нямало да се случи, ако Община Шумен била
спазила задължението си да почисти улиците и тротоарите. По силата на чл. 31 от
ЗП поддържането на общинските пътища е задължение на общината, като нейно право
било да
реши дали да осъществява тази поддръжка, чрез свои служители
или наети други лица. През зимния сезон, когато се образували
натрупвания от сняг и заледени участъци в резултат на
валежите и ниските температури, грижа на собственика било
да ги отстранява и обезопасява пътищата своевременно, каквато
грижа в случая не била положена. Ответникът му дължал
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. за болки и
страдания вследствие на травматични увреждания - множествени счупвания на
подбедрицата- коса фрактура на фибулата в проксимална диафаза , фрактура на
тибията в дистална трета на диафизата и в областта на дистална метафиза
дорзално и последиците на зравословното му състояние от счупването, причинени
от инцидент на 01.02.2014 г. - подхлъзване и падане на пътното платно на ул. „ ..., предизвикан от бездействие на
ответника - непочистване на пътното платно, в нарушение на задълженията му,
като собственик на общинските пътища и лице, стопанисващо общинските пътища, както
и сумата от 1332лв.
обезщетение за имуществени вреди
представляваща сума за поставяне на метална шина.
Предвид
гореизложеното ищецът А.В.В. моли съдът да
постановите решение, с което да осъдите ответника Община Ш.,
представлявана от кмета Л.Х. да му
заплати сумата от 30 000лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди за претърпени болки
и страдания вследствие на горепосочените травматични увреждания от
падане на 01.02.2014 г. ведно с дължимата законна лихва считано от 26.01.2015г. до
окончателното й заплащане и
сумата от 1332 обезщетение за имуществени вреди
представляваща сума за поставяне на метална шина , както и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът в срок е
депозирал отговор с който
оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Община Ш. сключила Договор за концесия №
25-01-177/23.07.2001 г., съгласно който на концесионера „Титан - БКС“ ООД се
отдавали следните дейности: сметосъбиране,
сметопочистване, сметоизвозване, снегопочистване и поддържане на сметището на
гр. Шумен, включително индустриалните зони и кварталите
Д., М.
и М.. Дружеството
изпълнител изпълнило своите задължения
по сключения договор в срок. От страна на Община Ш.
били извършвани проверки относно
изпълнението на поетите ангажименти от дружеството по договора
и като едва след извършване на проверка по места се е извършвало заплащането за
извършената услуга, съгласно представените протоколи
от 03.02.2014 г. и от 04.03.2014 г. Ответникът оспорва
изцяло твърденията, че фрактурата, която е получил ищеца е по вина на Община Ш.
и/или дружеството по сключения договор. Администрацията
на Община Ш.
изцяло се съобразявала
с обективната действителност - многократно допълнително била информирала гражданите, чрез сайта и средствата за
масова информация за динамичната зимната обстановка - понижаване на
температурите, силни ветрове и възможността за образуване на поледица от
комбинацията на тези два фактора. Отправяни били апели
към всички граждани да се съобразяват с усложнената зимна обстановка и да
ограничават излизанията си на вън, освен ако е неотложно, с оглед очакващите се
силните пориви на вятъра и ниски температури за предстоящите почивни дни - 01 и
02.02.2014 г. Община Ш. била отговорила положително на подадената молба от ищеца,
като одобрила и изплатила финансова помощ за възстановяването
на ищеца в размер на 148,00лв. в съотвествие с Правилата за финансова помощ при
лечение. Ищеца твърдял, че в резултат на настъпилия инцидент е претърпял
имуществени вреди в размер на 1332,00лв. и претендира за обезщетение в размер
на 30 000лв., представляващо неимуществени вреди за болки и страдания следствие
на травматичното увреждане - счупване на десен крайник - фрактура на фибулата в
проксимална диафаза и фрактура на тибията в дистална трета на диафизата и в
областта на дистална метафиза.От гореизложеното можело да се направи извода, че не била на лице връзка между задължението на Община Ш.,
като собственик на улица „...“ да я поддържа в добро състояние и падането на
ищеца, което му е причинило травмите и довело до разходи за лечение. Видно било , че не били
налице всички елементи на състава на непозволеното увреждане. Липсата на тази
връзка изключвала отговорността на Община Ш.
за непозволено увреждане и произтичащото от него задължение за възстановяване
на имуществени и неимуществени вреди, с оглед на което, ответникът счита , че
всякакви претенции за обезщетяване са
неоснователни, както по основание,
така и по размер. Счита също така обезщетението за неимуществени вреди и за
прекомерно . Моли съдът да присъди на Община Ш.
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер
съгласно Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От събраните по делото доказателства и от
становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: Видно от епикриза издадена от „МБАЛ-Ш.” АД гр.Ш. ищеца е бил приет на лечение
в болницата на 2.02.2014г. и е бил изписан на 8.02.2014г. с диагноза множество счупвания на подбедрица ,закрито. Същият е претърпял и операция
на 4.02.2014г. на която е било
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация . Издаден е и
болничен лист №... за 37 дни имобилизация и ненатоварване на крайника за период
от 30 дни. Съгласно представени шест болнични листи / от стр.9 до
стр.14 вкл. / ищецът е бил в отпуск по болест за периода от 2.02.2014г. до
31.07.2014г. Видно от представеният амбулаторен лист от 8.04.2014г. на ищеца е
била поставена диагноза есенциална /първична/ хипертония и му е предписано
лечение. Съгласно епикриза издадена от „МБАЛ-Ш.” АД гр.Ш. ищеца е бил приет на лечение в болницата на 16.04.2015г. и е бил изписан на 19.04.2015г. с диагноза последици от други счупвания НАП долен крайник ,
като е претърпял операция на 17.04.2015г. за отстраняване от костта на
инплантирани уреди тибия ,фибула. След тази операция видно от представените три
болнични листи/ на стр.19 до стр.21 вкл./ ищецът е бил в отпуск по болест за
периода от 16.04.2015г. до 18.07.2015г. Съгласно представена фактура №00000054465/3.02.2014г.
и касов бон от същата дата ищецът е
заплатил по сметка на „МБАЛ Ш. „ АД сумата
от 1480лв. за закл. плака за дистална-медиална фрактура на тибия от 5 до 9
отвора. Съгласно удостоверение
изх.№24/20.04.2014г. издадено от
Хидрометеорологична обсерватория гр.Ш. ,към НИПМХ ,филиал В., към БАН на
1.02.2014г. е преобладавало тихо и облачно време , отчетената средна денонощно
температура на въздуха този ден е била - 5 градуса по Целзий ,височината на
снежната покривка е била 47 см., на 1.02.2014г. е регистрин слаб валеж с
продължителност от 14:45 до 15:10 часа ,от 19:10 до 20:30 часа и от 22:00 до 23:35 часа .На този ден е
регистрирано наличието на лед и плътен сняг ,покриващ изцяло видимата земна
повърхност.
От заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че ищецът А.В.В. на 1.02.2014г. при травма от падане
получава счупване на двете кости на дясна подбедрица . Поради естеството на
счупването се е наложило да бъде извършено оперативно открито наместване с
вътрешна фиксация с ортопедични планки на костите на подбедрицата. Тази
иинтервенция е била извършена на 4.02.2014г. в „МБАЛ Ш.” АД. Постоперативният
период е протекъл без усложнения ,раните са зараснали първично. Пацинетът е
изписан в дома си ,където е придължил рехабилитацията си в домашни условия.
Началото на лечебният процес започва на 1.02.2014г. и приключва на 18.07.2015г. По време на
травмата , двете оперативни интервенции и процедурите по подготовката за
извършването им ,пацинетът е претърпял множество силни болки и страдания , особено в момента на самата
травма и последвалият период на
транспорт до лечебното заведение. Ком момента на извършване на прегледа не са
установени усложнения от лечението на травмите. Раните са зараснали първично / без инфекция/. Счупването
е зараснало в срок ,съответстващ на вида му
и начина на приложено лечение. Към настоящият момент не се провежда
лечение ,пряко касаещо фрактурата на подбедрицата. Установява се леко
ограничение на движението на сухожилията от предната мускулна група ,поради
срастванията в меките тъкани ,които винаги съпътстват всяка оперативна
интервенция .Рехабилитация е провеждана в амбулаторни условия в медицински
център „МБАЛ Ш.” ЕООД. Стесът ,обездвижването
и повишеното тегло в резултат на травмата и последващите оперативни
интервенции са допринесли за появата на повишените стойности на артериалното
налагяне. От амбулаторни листи от 11.02.2015г., 24.11.2016г. и от 30.01.2018г.
се установява ,че ищецът е с поставена диагноза хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност ,като му е предписвано медикаментозно лечение . От показанията на разпитаните по делото трима свидетели на страната на ищцеца , се установява , че той е претърпяла инцидент на 1.02.2014г. , когато в гр.Ш. на ул...., пред
дома му се подхръзнал и паднал и си счутил крака. На тази дата времето било
студено , имало навалял сняг в града от преди два ,три дни. Улицата била
хлъзгава и заледена,снегът по тротоарите и по платното не бил изчистен и имало
образувани коловози на пътя от преминаващите коли. Ищецът се подхлъзнал и
паднал точно преди да влезе в леката кола в която били неговите приятели , като
същата за целта била спряла по средатат на пътя ,тъй като снегът не бил
почистен. След като паднал ищецът изпитал силни болки ,не можел да си мърда
крака и го закарали в болницата в гр.Ш.. Там го обездвижили и на другият ден го
приели в болницата , където му направили операция на крака ,като му поставили и метална
шина с болтове. След операцията той бил обездвижен около 6 месеца. По
време на зарасването на крака ищецът изпитвал силни болки ,не можел да се
обслужва сам ,за него се грижели съпругата му и неговите близки. По същото
време съпругата му се грижела и за малкото им дете. Ищецът не можел да ходи на
работа и нямал доходи , изпитвал финансови затруднения предвид и нуждата от
погасяване на кредитите на семейството , което налагало приятелите и роднините
му да му помагат с пари. Всичко това допълнително го стресирало и увеличавало
неговите притеснения и тревоги . В следствие от изтърпените болки от травмата и
обездвижването ищецът започнал да вдига високо кръвно и му предписали и
медикаменти ,които пиел. Ищецът имал и нарушения в съня вследствие от болките, психическото напрежение и обездвижването. След
операцията той бил 6 месеца на легло и изпитвал силни болки. На ищеца била
направена и втора операция ,след която пак бил обездвижен и пак изпитвал силни
болки и се налагало за него да се грижи жена му. Съгласно
договор за концесия №25-01-177/23.07.2001г.
между Община Ш. и „БКС” ООД Ш. е сключен договор за концесия за срок от
15г. по силата на който концесионера е поел задължението да извършва
снегопочистване на улиците на гр.Шумен. От представените към договора
констативни протоколи не се установява на 2.02.2014г. концесионерът да е
извършил снегопочистване на ул.В.Левски в гр.Ш. . От представените писме
идоказателства - заповед от 7.11.2013г. на Кмета на гр.Ш. ,график , договор за
услуга с механизация от 30.12.2013г., , е видно ,че ответникът е възложил и на
други лица дейността по снегопочистване ,опесъчаване и лугиране на улиците в
гр.Шумен за процесният период.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна
до следните правни изводи : Отговорността по чл.49 от ЗЗД по своята правна
същност има обезпечително-гаранционна
функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. Необходимо е кумулативното наличие на предвидените в тези две норми
предпоставки, а именно: да е осъществено деяние - действие или бездействие;
деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в
причинно-следствена връзка с противоправното деяние; деянието да е извършено
виновно, като деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или по
повод изпълнението на която са причинени така установените вреди. В някои
случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа,
а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на
увреждането. За възложителя бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила и от характера на
възложената работа.
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон. Съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Също така съгласно чл.8 ал.3 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост а от чл.31 от Закона за пътищата произтича задължението на общините за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. Нормата на чл.11, ал.1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите общинска собственост се управляват в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин. Доколкото пътното платно на ул.... №.. в гр.Ш. , където съдът приема за доказано , че е настъпило деянието е на територията на гр.Ш. и представлява публична общинска собственост , съдът счита , че ответникът е лицето , което следва да осъществява действия за поддържането на вещта в изправно състояние , т.е. е пасивно материално легитимиран да отговаря за вредите произтекли от нея .
В случая са налице предпоставките за ангажиране на
гаранционнно-обезпечителната отговорност на ответната община по чл.49 от ЗЗД
тъй като причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца са в резултат на
бездействието на съответните длъжностни лица за изпълнение на задълженията
,които произтичат от закона и изразяващи
се в неизвършване на нужното
снегопочистване ,лугиране и опесъчаване на пътното платно необходимо за
неговото нормално използване от гражданите
и неизпълнение на вменените им със закон
задължения да поддържат пътната инфраструктура в изправно и безопасно за ползване състояние. Също
така е без значение кое е конкретното длъжностно лице , което е бездействало ,
тъй като общината е отговорна за вредите ,които са причинени от нейни
служители и в случаите ,когато не е
установено от кои служители конкретно са причинени вредите. Вината на
съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното на
осн.чл.45 ал.2 от ЗЗД , като по делото обратно доказване не е извършено.
Бездействието на общината е в пряка причинна връзка с настъпилият вредоносен
резултат и Община Ш. като пряко задължена да
поддържа пътната инфраструктура в
рамките на гр.Ш. следва да заплати на пострадалият ищец претърпените от него
с бездействието вреди. Община Ш. е възложила с договори на трети лица , дейността
по снегопочистването на улиците в гр.Шумен ,но тя отговаря на осн.чл.49 от ЗЗд в
качеството си на възложител за
бездействието и на третите лица изпълнители , които не са изпълнили вменените
им с договорите задължения.
Ищецът не е допринесъл за
настъпването на вредоностният резултат .
Поради това , че са налаце всички елементи на състава на непозволено увреждане , в хипотезата на чл.49 от ЗЗД описаните по-горе неимуществени вреди подлежат на обезщетяване , подчинявайки се на справедливостта , съгласно чл.52 от ЗЗД . Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения.
С оглед изложеното и като съобрази претърпените от пострадалият физически и психични страдания, обусловени от вида на причинените му травматични увреждания, начина и продължителността на лечението му, и съпътстващите ги болки, дискомфорт, ограничения в нормалния му ритъм на живот, безпомощност и притеснения, съдът намира , че дължимото му се обезщетение за причинените му болки и страдания следва да бъде определено в размер на 12 000.00 лева, за която сума предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Безспорно се установи по делото, че вследствие на описания инцидент ищецът е бил принуден да търпи, като пряка и непосредствена последица, физически болки и дискомфорт с висока степен на интензитет след двете операции , че за около 6 месеца след първата операция той е бил обедвижен и не е могъл да се обслужва и грижи за себе си без чужда помощ . Същото се отнася и за период от 2-3 месеца след втората операция. Ищецът вследствие от травмата и претърпените болки от него и двете операции и от последвалото от тях обездвижване е получил и високо кръвно налагяне за което се е наложило да провежда и медикаментозно лечине ,като заболяването продължава и по настоящем ,както и неговото лечение. Ищецът има и загрозавящ белег от травмата и последвалите две операции ,който го притеснява и от който изпитва неудобство. Периодът на лечението и възстановяването на ищеца е бил дълъг от 1.02.2014г. до 18.07.2015г. , както и времето през което той е бил в болнични. Той е провеждал придължителна рехабилитация , изпитвал е значителен дискомфорт и притеснения от преживените болки ,обездвижване ,безсъние , високо кръвно налягане, безпомощност и нужда от чужда помощ за продължително време . За разликата над 12 000лв. до предявеният размер от 30 000лв. , съдът приема, че исковата претенция за неимуществени вреди се явява неоснователна, което налага отхвърлянето й.
Искът за имуществени
вреди за сумата от 1332лв. представляващи
стойността на част от заплатената от ищеца сума от 1480лв. за закл. плака за
дистална-медиална фрактура на тибия от 5 до 9 отвора е основателен и доказан и следва да се уважи в
пълен размер тъй като се установи по делото от приложените
писмени доказателства и от заключението на вещото лице по СМЕ , че на ищеца при извършената операция е била поставена такава метална шина с болтове.
Съгласно чл.84
ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в забава и без
покана считано от датата на деликта , поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати върху посочените по-горе обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва , считано от датата посочена в
исковата молба 26.01.2015г. до окончателното й заплащане.
Съобразно изхода
от спора на ищеца следва да се присъдят разноските му по делото съразмерно на уважената част от иска в размер на 1538.33лв. Ответникът е направил възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК относно размера на адвокатският хонор на адвоката на ищеца ,
но възражението е направено едва в писмените бележки. По делото е имало открито съдебно заседание
на 14.06.2018г. за което ответникът е
бил редовно призован и е присъствал
неговият процесуален представител. Следователно ответникът е бил длъжен да
заяви искането си по чл.78 ал.5 от ГПК до приключване на устните състезания в
настоящата инстация. Искането не е било направено своевременно в този срок и
поради това е недопустимо и не следва да се разглежда.
На ответника следва да се присъдят
разноските му по делото съобразно отхвърлената част от иска в размер на 45.96лв.лв. за СМЕ и 1070лв. юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, общо сумата от 1115.96лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Ш. , представлявана от кмета Л.Х., да заплати на А.В.В. с ЕГН ********** *** , съдебен адрес *** на основание чл. 49 от ЗЗД , във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 12 000лв. обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от травми - множество счупвания на подбедрицата на десният крак , получени от падане на 1.02.2014г. в гр.Ш. на пътното платно на улица ... №.. , ведно със законна лихва върху главницата , считано от 26.01.2015г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ искът за неимуществени вреди в останалата
му част като
неоснователен.
ОСЪЖДА Община Ш. ,представлявана
от кмета Л.Х., да заплати на А.В.В. с ЕГН ********** *** , съдебен адрес *** на
основание чл. 49 от ЗЗД , във
вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 1332лв. обезщетение за имуществени вреди за закупена метална шина представляваща закл. плака за
дистална-медиална фрактура на тибия от 5 до 9 отвора .
Решението е постановено с участието
на трето лице помагач – „Титан БКС” ЕООД ЕИК ...
, седалище и адрес на управление гр.Ш. ул....,
на страната на ответника Община Ш..
ОСЪЖДА
Община Ш. , представлявана от кмета Л.Х. , да заплати на А.В.В. с ЕГН ********** , разноски по делото в
размер на 1538.33лв.
ОСЪЖДА А.В.В.
с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 1115.96лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – В..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: