РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 09.07.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
при
секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА като разгледа
докладваното от съдия МИТЕВА в. гр. дело № 228
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 585/ 06.12.2019 година по гр.д. № 2518/ 2018
година по описа на РС – Ловеч, с което на основание чл. 200 от КТ „***“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление град Ловеч, ****, е осъдено да заплати
на Г.Г.Н., ЕГН **********,***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили като резултат от смъртта на сина й В.Г.В. на 12.02.2018 година в
резултат на трудова злополука, настъпила в производственото помещение на
ответното дружество, в размер на сумата от 66 262.24 лева – получено след
намаляване размера на неимуществените вреди от 100 000 лева с размера на
изплатеното застрахователно обезщетение от 33 737.76 лева, ведно с
обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 от ЗЗД от датата на деликта
– 12.02.2018 година, до окончателното плащане. В останалата част до пълния
претендиран размер от 86 262.24 лева, като неоснователен и недоказан искът
е отхвърлен. Присъдени са и следващите се по делото разноски.
Против
решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба вх. № 7/ 02.01.2010
година от „***“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град Ловеч, ****
чрез адв. Ф.Ф.. Изтъква, че противоречие с установените по делото факти и обстоятелства
съдът е приел, че съобразявайки доказателствата по делото, в конкретния случай
работодателят не бил установил, че пострадалият при трудовата злополука е
съзнавал реалната възможност в резултат на неговите действия да настъпи
неблагоприятният резултат и независимо от това да е предприел съответните
действия със самонадеяната увереност, че този резултат няма да настъпи или че
той ще е в състояние да го избегне. Подобно отношение на пострадалия към
ситуацията не било доказано, и по-скоро се касаело за обикновена несъзнавана
непредпазливост и липса на съобразителност. Считат, че на налице предпоставките
на чл.201, ал.2 от КТ - груба небрежност, за намаляване на отговорността
им. В конкретния случай не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност, при подобни условия /Решение №252 от 30.09.2016
год. на ВКС по гр.д. №1364/2016 год., IV г.о., ГК/. В този смисъл съзнаваната
небрежност /самонадеяността/ в наказателното право и грубата небрежност в
гражданското право са несъотносими /Решение №135 от 08.05.2014 год. на ВКС по
гр.д.№4075/2013 год., IV г.о., ГК/. Съпричиняване при трудова злополука има,
когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Преценката
за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с
доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия
е настъпила вредата.
Изтъкват,
че в конкретния случай в стремежа си да предотврати наклоняването и падането на
съоръжението В. навлиза и се оказва в зоната на падане на съоръжението, чието
тегло е голямо и не може да се удържи от работниците. Това негово поведение е в
разрез с т.7.1 на Заповед №056/07.06.2016г. на Изпълнителния директор на „***"АД
и т.6 на Програма за провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве
при работа, с които е бил запознат, проведен му е начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа на 04.11.2013 г., съгласно служебна бележка
№70/ 04.11.2013г. на „***"АД. Името на пострадалия фигурира под №6 и в
списъка на запознатите с оценката на риска в дружеството - работодател, като по
този начин е изпълнено задължението за инструктаж по безопасност и здраве при
работа. Още с постъпването си на работа в „***"АД В. е съзнавал, че
работата му е свързана в условия на повишена степен на риск /т.З от
длъжностната характеристика/, поради което е трябвало да спазва правилата за
безопасност на труда, визирани в т.15, като едно от основните му задължение в
длъжностната характеристика. Считат, че поведението на пострадалия, довело до
попадането му в опасната зона на падане на филтъра е проява на „груба
небрежност" по смисъла на закона.
Предвид
изложените съображения, молят съдът да приеме, че е налице основание за
намаляване отговорността на работодателя, тъй като пострадалият при допусната
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ и е допринесъл за трудовата
злополука, като бъде изменено Решение № 585/ 06.12.2019г. на Ловешкия районен
съд по гр.д. № 2518/2018г. в частта, с която „***"АД е осъдено да заплати
на Г.Г.Н. обезщетение за причинените й в резултат на настъпила на 12.02.2018г.
смърт на сина й В.Г.В.при „трудова злополука" неимуществени вреди в размер
на 66 262,24 лв., като същото бъде редуцирано, съобразно приетото процентно
съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 1857/
14.02.2020г. (п.кл. 13.02.2020г.) от Г.Г.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. Х.В.
***. Посочват, че решението на ЛРС е законосъобразно и частично правилно, с
изключение на отхвърлителната част. Посочва, че в жалбата некоректно са
коментирани отсъстващи по делото доказателства, поради което не отговаря на
истината твърдението на ответника - жалбоподател, че съдът неправилно е приел
действията на починалия син на ищцата като ги е приел за такива, следствие от
проявена несъзнавана непредпазливост. От там идва и неправилността на
твърдението, че починалият работник е проявил действия, в условията на
съзнавана непредпазливост, което пък налагало да се приеме, че е налично
съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат.
Излага
съображения, че е налице груба небрежност, а именно работникът да е съзнавал,
предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати. Съобразявайки доказателствата по делото съдът правилно е приел, че
груба небрежност в поведението на загиналия работник не е доказана и в случая
се касае за обикновена, несъзнавана непредпазливост и липса на съобразителност,
поради което липсват основания за намаляване размера на отговорността на
работодателя, поради съпричиняване.
Предвид
изложеното, моли да бъде потвърдено решение Решение № 585/06.12.2019 год. на
ЛРС по гр. д. № 2518/2018 год. като законосъобразно и частично правилно,
относно размера на дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
отхвърлите жалбата на ***"АД, като неоснователна и недоказана.
Подадена
е и насрещна въззивна жалба вх. № 1858/ 14.02.2020г. против решението в
отхвърлителната част, в която посочва, че районният съд на база на събраните по
делото гласни и писмени доказателства неправилно е приложил разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, което е довело до неправилно определяне на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Изтъква, че определеният размер не
отговаря на конкретно доказаните по делото увреждания на Г.Н. от загубата на
любимо дете. което е било грижовен и отговорен син, с което е имала силна
емоционална връзка, с което е съжителствала и деляла едно домакинство, с което
са се радвали на взаимна грижа и доверие, с което е градяла общи планове за
бъдещето си и на което е разчитала за подкрепа в старините си. Ето защо
определеното от съда обезщетение не е съответстващо на претърпените от нея
действителни вреди, на тяхната действително достигната степен и интензитет, тъй
като мъката и страданията от загубата на детето й ще продължат до края на
живота й.
Съдът
не е прецизирал размера на обезщетението, отчитайки сериозността на получената
психотравма, като следствие от стреса, болката и мъката от преживяната загуба.
Всички те в съвкупност са дали отражение върху здравословното състояние на
ищцата и тя е изпаднала в смесено тревожно депресивно разстройство като
последица от загубата на В., което е наложило провеждане на медикаментозно
лечение, назначено от лекар - психиатър.
Моли
да бъде отменено решението в отхвърлителната част като бъде присъдено
обезщетение за неимуществените вреди в пълния претендиран размер, ведно със
законната лихва от датата на деликта - 12.02.2018 год. до окончателното
погасяване на вземането, както и сторените в производството разноски, като бъде
присъдено и адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание за „***”
АД се явява адв. Ф.Ф. ***, поддържа
въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Оспорва насрещната въззивна жалба. Счита, че е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 201, ал.2 от КТ от страна на пострадалия и
допринасяне в значителна степен за настъпилия резултат. Изтъква, че е налице допусната груба небрежност и моли, с оглед съдебната практика да бъде намален уважения от
първоинстанционния съд размер обезщетение на неимуществените вреди. Моли да бъде отхвърлена
насрещната въззивна жалба, тъй като счита, че общото определено обезщетение
размер на 100 000 лв. не отговаря на размера на неимуществените вреди и е завишено по размер. Заявява, че не претендират
разноски.
За
Г.Н.
се явява адв. Х.В. от ВТАК. Моли да бъде постановен
съдебен акт, с който да бъде отхвърлена жалбата на
„***” АД, като неоснователна и недоказана. Да бъде потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част, а в отхвърлителната част да бъде изменено, като бъде присъден
допълнително размера на обезщетението така, както е заявен с насрещната
въззивна жалба. Поддържа изложеното
пред РС - Ловеч, като твърди, че не е налице
съпричастност от страна на загиналия, и че ответникът по делото не е извършил
пълно и главно доказване на обстоятелствата за такова съпричиняване. Поддържа,
че във въззивната жалба „***” АД се позовава на доказателства, които не са
събрани в гражданския процес и не фигурират в кориците на делото. Претендира
разноски, за което прилага списък.
От
събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 2518/ 2020 година на ЛРС, както и
становището на процесуалните представители на страните по делото, преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено
следното:
Г.Г.Н. е наследник (майка) на В.Г.В., починал на 12.02.2018 година, видно от
удостоверение за наследници изх. № 3025
/ 01.11.2018 г. на Община – Ловеч.
Страните не спорят, че до смъртта си
Гетов В.
е бил в трудови правоотношения с „***” АД - Ловеч, на
длъжност ”шлосер”. Това се установява и от приложения трудов договор № 81/
01.11.2013 година. Със Заповед № 12а от 12.02.2018 г., на основание
чл.325, ал.1 , т.11 от КТ – поради смъртта на служителя трудовото
правоотношение с В. е
прекратено, считано от 13.02.2018 г.
На 12.02.2018 година по устна заповед на св. Г.М.Г., Началник
Ремонтно-механичен цех трябвало да се придвижи филтър от един цех
до друг с мотокар. За целта била
определена група от четирима човека – пострадалият В. В. - шлосер, св. А.С.Ф.-
шлосер, Я.И.Н.- електромонтьор и Е.П.И.- заварчик, като последният следвало да
управлява мотокара. Преместването започнало около 10 часа сутринта, като преди
това устно св. Г. е разяснил какво следва да се извърши и при траспорта да се
пазят, като задачата била само да направляват мотокариста при движението. На
този инструктаж постадалият не е присъствал. За преместването бил използван
мотокар, както и ламарина за влачене по терена. При достигане на изхода на цеха
установили, че съоръжението е по високо и следва да се разглоби. След демомнтаж
на разположени най-отгоре части, аспирационния филтър е поставен на вилиците на
мотокара и е започнало придвижване на бавен ход към помещението. След около
три-четири метра филтъра се наклонил на една страна. В опит да предотвратят
падането на съоръжението към него се спуснали пострадалият и св. Георги Г,
първият попаднал в опасната зона на траекторията на филтъра. Тъй като вещта била твърде голяма и тежка,
падането й не било предотвратено и наследодателят на ищцата попаднал под нея.
Вследствие на това същият получил травми, откаран по спешност в
СМП – Ловеч, МБАЛ – Ловеч, а
впоследствие в МБАЛ „Георги Странски” – Плевен, където по-късно починал.
На 14.02.2018 година е подадена
декларация от работодателя
за трудова злополука по реда на Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки, в която е описана станалата
злополука.
Въз
основа на подадената декларация е извършена проверка от петчленна комисия на
основание чл.58, ал.1 от КСО и Заповед № 1015-10-27/19.02.2018 г. на Директора на ТП
на НОИ - Ловеч и с Протокол № 5103-10-2/
26.02.2018 година са констатирани
нарушения на нормативни актове, а именно – на чл. 16, ал.1 от Закона за здлавословни и безопасни
условия на труд във връзка с чл. 22, ал.2, т.3 и т.4 от Наредба № 12/ 30.12.205
година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товаро-разтоварни работи (ДВ бр. 11/ 2006 година); чл. 53, ал.2,
т.2 от Наредба № 7/ 1999 година за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работнитеместа и при използване на работното
оборудване във връзка с чл. 9, вр. чл. 3 от Наредба № 10/ 07.12.2004 година за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труди при работа с
електрокари и мотокари; чл. 7, т.1 във
връдка с точки 36.5 и 36.6 от Приложение № 1 от Наредба № 10 / 07.12.2004
година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари. При анализ на причините за възникване на злополуката е
отчетена неправилна организация и липса на достатъчно внимание при осъществяване
на товаро-разтоварния процес; използване на неправоспособен персонал за работа
с мотокара; не е спазена инструкцията за работа с мотокар; не е спазена
инструкция а безопасна работа при ръчно изпълнение на товаро-разтоварваща
работа. Съставени са актове за нарушения на работодателя и работника,
управлявал мотокара без правоспособност. Набелязани
са конкретни мерки за недопускане на подобни злополуки.
С
Разпореждане № 51041011
от 22.03.2018 г.на длъжностното лице при ТП на
НОИ - Ловеч, на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука вх.№ 66/ 14.02.2018 г. от осигурителя - ответник, станала
с В.Г.В.на 12.02.2018 г. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Посочено е, че е налице внезапно увреждане на здравето и живота
на лицето и настъпила смърт, станало през време и във връзка с извършваната
работа – при вземане на участие по преместване на аспирационен филтър и при
опит да се стабилизира дебалансирането на съоръжението, работникът попаднал
между металната конструкция на филтъра и терена.
По делото са представени медицинска документация във връзка с
лечението на В. В..
Пред първоинстанционния съд
допусната и приета съдебно-медицинска експертиза, съгласно заключението на
която, непосредствената причина за смъртта на В. В. е мастна емболия на белите дробове, което е
непредвидимо и непреодолимо с медицински мероприятия усложнение. В конкретния
случай за възникването на мастната емболия са многобройни: счупване на
седемнадесет ребра, наличието на травматичен шок, размачкване на меките тъкани
и образуването на деколмани (джобове), добро охранване. Като
механизъм на получените от В. травми
експертизата е приела удар
и притискане на тялото откъм гърба от голям твърд предмет. Поради
нехарактерната форма на външнште увреждания и липсата на т.н. „контактни
отпечатъци” от медицинска гледна точна не е възможно да се характеризира
по-точно дейсвата (притискащата) повърхност. Морфологията (видът) и
локализацията на уврежданията по тялото на постадалия не противоречат и могат
да бъдат обяснени с механизма на получаването им съобщен от свидетелите А. Ф. и
Г.Г.. В заключение експертизата е приела, че смъртта е в пряка
причинно – следствена връзка с получените
травматични уврежания при инцидента и получените усложнения.
Представени са писмени доказателства за изплатена от
застрахователя сума за обезщетение в полза на ищцата в размер на 33 737.76
лева, което не се оспорва от страните.
Депозирани са гласни доказателства, от които се установява,
че семейството на постарадалия
било задружно, уважавали се, взаимно се подкрепяли. Ищцата живеела заедно със сина си и снаха си св. Т. Й.
в едно домакинство. Той се грижел за майка
си – водил я на лекар, купувал лекарства, подкрепял я финансово, тъй като
пенсията й не стигала, за сметки, храна и прочее. Ищцата разтичата на него, че
ще се грижи когато остарее. Имала друг син, но той живеел в град П.. След
смъртта на В. имала проблеми със съня, плачела постоянно, страдала, не можела
да преодолее смъртта му и се чувства безпомощна.
Останалите разпитани свидетели свидетелстват за
обстоятелствата преди и по време на злополуката. Св. Ц. е отишъл след инцидента
и видял, че
пострадалият В. В. лежал по очи на земята, на около метър от преместваното
съоръжение и колегите му го придържали. След транспортирането в ловешката болница отишъл там,
за да се информира за състоянието му. Твърди, че бил адекватен и в съзнание. Не знае дали е правен инструктаж на пострадалия във
връзка с преместването на съоръжението. Посочва,
че съоръжението е филтър за пречистване на въздуха, с габарити около
Св. А. Ф. и св. Г. Г. са
участвали в преместването на съоръжението и са присъствали на инцидента. Твърдят, че преместването
е извършвано по устно разпореждане на главния механик на „***”АД, а решението за начина по който ще бъде извършено е взето от от свГ. В конкретния ден не е бил провеждан
инструктаж за товароподемни работи само устно говорили за реда по който ще се случи и да
бъде направено по безопасен начин. При тези разговори постадалият не е
присъствал. В момента в който филтърът е бил върху метална шейна-шина на
мотокара и при движението, съоръжението се разклатило и се наклонило към
страната на която бил В. В.. Свидетелят Г видял, че в този момент пострадалият
минал покрай него зада подпре филтъра, но той извикал „Бягай, бягай”. Според
него В. разбрал, че няма да може да го задържи и се опитал да излезе, но не
успял. Всичко станало много бързо.
Свидетелите В.В.,
Я.С.посочва, че
посетили мястото на инцидента след сигнал. Когато пристигнали видели постарадия,
който бил на земята обърнат по корем под падналата метална конструкция. Бил контактен, но имал силни болки и споделил, че не
чувства нищо от кръста надолу. От разговора с присъстващите на мястото разбрали, че при преместването на съоръжението с мотокар същото се
наклонило, започнало
да пада и пострадалият направил опит да предотврати това, вследствие на което бил затиснат. Няколко минути след пристигането
на свидетелите пристигнал и спешният
екип на ЦСМП.
Пострадалият бил транспортиран
до болницата в гр.Ловеч, а свидетелите останали
на място до пристигането на дежурната оперативна група.
Съдът е сезиран с искова претенция по чл. 200 от КТ,
предявени от Г.Г.Н.,***
за заплащане на претърпени неимуществени вреди, вследствие трудова злополука
настъпила на 12.02.2018 година, довела до
смъртта на нейния син В.Г.В..
При действието на чл. 269, вр. 271
от ГПК съдът е ограничен при въззивния контрол от въззивната жалба. В конкретния
случай първоинстанционното решение е обжалвано по отношение на претендираните
неимуществени вреди от двете страни по делото, съответно ищецът в
отхвърлителната, а ответникът в осъдителната част.
От доказателствата по делото безспорно се
установява, че се касае за трудова злополука, установена по реда на чл. 55 и
сл. от КСО, налице е травматично увреждане по време на работа, довело до смърт
на работника и е налице причинна връзка между травматичното увреждане и
настъпилата смърт, видно от назначената и изслушана по делото
съдебно-медицинска експертиза.
Спорно
в конкретния случай е наличието
на съпричиняване, изразяващо се в груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2
от КТ от страна на пострадалия, при което може да бъде намалена отговорността
на работодателя.
Безспорно
се касае за трудов спор по чл. 200 от КТ, като в конкретния случай се
претендират неимуществени вреди от трудова злополука, вследствие на която е
настъпила смъртта на наследодателката на въззивниците-ищци, за които
работодателят отговаря имуществено.
Относно
размера на претендираните неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 51
от ЗЗД, за да е налице пълно обезщетяване на пострадалото лице, следва да бъдат
възстановени всички реално претърпени вреди – настъпилите и бъдещи, които са в
пряка и непосредствена последица от настъпилата трудова злополука. Размерът на
обезщетението при причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост при действието на чл. 52 от ЗЗД.
Справедливото
определяне на обезщетението за претърпени неимушествени вреди по смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а следва да бъде преценявано с оглед
критериите залегнали в т. ІІ от Постановление № 4/ 23.12.1968 година на Пленума
на ВС - възрастта на пострадалото лице; обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта му; степента на родствена близост между него и лицето, което претендира
обезщетение; действителното съдържание на отношенията между пострадалия и
търсещия обезщетение. С оглед събраните по настоящия казус доказателства писмени
и гласни, се установява, че починалият В. В. е бил на 47 години,
към момента на смъртта си. Живеел със съпругата си и майка си – ищцата Г.Н. в
едно домакинство. От събраните гласни доказателства се установява, се
установява, че са били задружно семейство, загрижени един за друг, със
внезапната смъртта на пострадалия ищцата била лишена от грижите и финансовата
помощ, които синът й полагал за нея – водел я на лекар, купувал лекарства,
подкрепял я, тя чуствала сигурност за старините си. Следва да се отчете и
обстоятелството, че се касае за внезапна загуба на изключително близък човек –
дете, загубата на морална подкрепа и опора; настъпилата видима промяна в
душевното й и здравословното й състояние. Предвид тази съображения, съдът при
действието на чл. 200, ал., чл. 212 от КТ, вр. чл. 52 от ЗЗД, като съобрази
заплатената от застрахователя сума в размер на 33 737 лева на ищцата Г.Г.Н.,
счита, че извън тях следва да се определи обезщетение в размер на
86 262.24 лева.
Относно
направеното възражение за съпричиняване. От данните по делото освен
нарушенията, извършени от работодателя във връзка с липсата на обезопасяване,
неправоспособен водач, инструктаж, вътрешни правила, настоящият състав счита,
че е налице съпричиняване и от страна на пострадалия. От данните по делото се установява, че същият не е
носил предпазни средства и при накланянето на металното устройство е навлязал в
опаснато му зона, като е следвало да съобраз неговия размер и тегло, както и
невъзможността да предотврати падането му. Действително съгласно константната
съдебна практика „не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от
страна на пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а
само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за
настъпване на увреждането, при подчертано субективно отношение (груба небрежност), съответстваща на самонадеяността
(съзнавана небрежност) по терминологията на наказателното право; за да е
налице груба небрежност следва
пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но
лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати”(Р№ 194 по гр. д. № 1249 за
Предвид
акцесорния си характер, с оглед изхода от главната предявена претенция по чл.
200 от КТ, следва да бъде уважена и претенцията по чл. 86, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху определеното от съда обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, начиная от датата на увреждането –
12.02.2018 година до окончателното плащане.
При
тези съображения решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено над присъдената сума от 60 383.57
лева и отхвърлена за тази част,
както и в частта за разноските, а в останалата част следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Х. М.В. ***
ЕРАРБ **********, на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1 от Закона за
адвокатурата, съразмерно уважената част, адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2014 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 3 023
лева за двете инстанции съобразно уважената част от иска. По сметка на Ловешки
районен съд 2 415.34 лева и 173 лева за изплатения от бюджета на съда
депозит за вещо лице по назначената СМЕ, а по сметка на Ловешки окръжен съд
1 207.67 лева, представляващи д.т. съразмерно уважената част на иска за
двете инстанции.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 585/
06.12.2019 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 2518/
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Г.Г.Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, против „***”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, представлявано от М. С. С., представител на юридическото лице представител – „****”АД с ЕИК ****, на
основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.52 от ЗЗД иск за сумата от 5 878.67 (пет хиляди осемстотин седемдесет и осем 0.67) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта
на сина й В.Г.В.на 12.02.2018 г. в резултат на трудова злополука, настъпила пред производственото помещение на „***”АД - Ловеч, на основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка с
чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата
злополука - 12.02.2018 год. до окончателното й изплащане (банкова сметка *** Н. IBAN : ***; BIC: *** „Юробанк България”АД).
ПОТВЪРЖДАВА № 585/ 06.12.2019 година на Ловешкия районен
съд по гражданско дело № 2518/
ОСЪЖДА „***”АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Л., ***, представлявано от М. С. С., представител на юридическото лице представител – „*****”АД с ЕИК ***, да
заплати на адвокат Х. М. В. *** ЕРАРБ **********, на основание чл. 38, ал.2, вр.
ал.1 от Закона за адвокатурата, съразмерно уважената част, адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2014
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3 023 лева (три хиляди двадесет и три) за двете инстанции съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „***”АД,
с горните данни, да заплати по сметка на Ловешки районен съд 2 415.34 (две
хиляди четиристотин и петнадесет 0.34) лева и 173 (сто седемдесет и три) лева
за изплатения от бюджета на съда депозит за вещо лице по назначената СМЕ, а по
сметка на Ловешки окръжен съд 1 207.67 (хиляда двеста и седем 0.67) лева,
представляващи д.т. съразмерно уважената част на иска за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.
280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.