Решение по дело №5506/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 328

 

гр. Бургас, 10.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично заседание на  10.02.2020 г., в състав:                                                                               

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

 при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 5506 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по жалба на „Б” ЕАД, ЕИК:, против Наказателно постановление № 466420-F486927/12.09.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи в тази връзка. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се представлява от адв. Б В.

За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява процесуалният представител ю.к. Карабелева, която моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.04.2019 г. е извършена проверка в търговски обект – магазин, находящ се в гр. Бургас, ул. Александровска 114, стопанисван от жалбоподателя. По време на проверката се установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП. Била констатирана фактическа наличност в касата от 347.20 лв. Апаратът показвал разчетна касова наличност от 3104.92 лв. Установена била отрицателна разлика с 2757.72 лв., която не била отразена на монтираното и работещо в обекта фискално устройство. От отпечатания дневен финансов отчет „Х” се установява, че монтираното и работещо в обекта фискално устройство притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. От разпита на свидетеля В М се установи, че парите от касите в обекта са били събрани от служител отговарящ за инкасото. 

За направените констатации е съставен протокол за извършена проверка и АУАН.

Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. с ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е  неоснователна по следните съображения:

Съдът, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби/сторно операции, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Констатираната фактическа обстановка кореспондира по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в това число протоколът за извършена проверка, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, дневен финансов отчет, и показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по тази разпоредба. Сумата от 2757.72 лева е представлявала отрицателна разлика от направените записи в разчетната касова наличност на фискалното устройство. Тази сума не е била част от касовата наличност за деня и е следвало да бъде отразена във фискалното устройство като "служебно изведени". Нарушението е безспорно установено и е наказуемо по чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път и по време на инкасовата дейност не води автоматично до извода за неговата маловажност. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.

Правилно е определен и размера на санкцията в минимален размер, поради което обжалваното НП следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на НАП. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 466420-F486927/12.09.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „Б” ЕАД, ЕИК:, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал. 4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, „Б” ЕАД, ЕИК:, да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВО:К.А.