№ 941
гр. Русе, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520102389 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1 пр. 1 и пр. 2 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК.
Постъпила е искова молба от Е. Е. Ю. против „София Комерс Кредит
Груп“ АД, в която се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит от 14.03.2024г., по силата на който ищецът е получил в
заем сумата от 2000лв., която следвало да върне заедно с възнаградителна
лихва от 52,68% и годишен процент на разходите от 67,46%, , на 15 равни
месечни вноски, като общото му задължение по договора възлизало на
2772,30лв.
В § 6 от договора било посочено, че заемателят се задължава в срок до
3 дни от получаване на заемната сума, да осигури поръчителство на едно
физическо лице, което следва да отговаря на определени условия, посочени в
договора. За неизпълнението на това задължение, в § 7 от договора е
предвидена неустойка размер на 1632,45лв., заплащането на която е
разсрочено на 15 равни вноски, всяка от която в размер на 108,83лв.
Ищецът счита, че сключеният с ответното дружество договор е
недействителен, на първо място поради противоречие със законоустановени
императивни правила по Закона за задълженията и договорите и Закона за
1
потребителския кредит, тъй като не бил налице съществен елемент от
съдържанието му, а именно годишен процент на разходите, който ясно да е
определен по съдържание и размер. Също така посоченият формално в
договора размер на годишния процент на разходите бил погрешно определен,
не включвал сумата начислена за неустойка, по който начин се заобикалял
закона и се постигало забранен резултат, а именно по-висок годишен процент
на разходите от позволения със закона, което било също основание за
нищожност на договора. Нарушен бил и чл. 71 от Закона за задълженията и
договорите, тъй като даването на обезпечение следвало да предшества
отпускането на кредита, а не да е последващо действие.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се прогласи
нищожността на сключения между страните договор за кредит от 14.03.2024г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, насрещната страна е депозирала писмен
отговор, с който признава основателността на предявеният иск. Моли се на
основание чл. 237 ГПК да бъде уважен предявеният от ищеца иск. Оспорва се
дължимостта от ответното дружество на разноски по делото, тъй като счита,
че не е дало повод за неговото завеждане и е признало иска. В условията на
евентуалност се счита, че претендираното адвокатско възнаграждение от
ищцовата страна следва да бъде намалено, като несъответно на правната и
фактическа сложност на делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2024г. между ответното дружество в качеството на кредитор и
ищеца в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски
кредит, при следните параметри: сума на кредита 2000лв., срок за погасяване
на задължението 15 равни месечни вноски, първата с падеж 14.04.2024г.,
последната -14.06.2025г.; ГПР – 67,46%; ГЛП – 52,68% и общо задължение по
кредита в размер на 2772,30лв. В §6 от договора е предвидено задължение на
заемополучателя (потребителя) да представи обезпечение по договора –
поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на
посочени в договора условия. В §7 е предвидена неустойка за неизпълнение
на това задължения, която е в размер на 1632,45лв. и платима на 15 равни
части заедно с погасителните вноски по договора за кредит. По този начин
2
размерът на всяка една месечна вноска е определен още при сключване на
договора на 293,65лв. и включена в съдържанието му.
Съдът, след като прецени, че ответникът изцяло признава иска,
намира, че са налице предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Последното не може да бъде оттеглено.
Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед
наличието на всички елементи от хипотезиса на визираната правна норма, а
именно ответникът признава основателността на предявения срещу него
установителен иск, признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави и със същото страната може да се разпорежда. Също така и претенцията
на ищеца е подкрепена от представените и неоспорени по делото писмени
доказателства, от които се установява нарушение на императивни правни
норми от ЗЗП – чл. 11, ал.1 т.10, чл. 19 т.5 и ЗЗД – чл. 71, които водят до
недействителност на целия договор за потребителски кредит съгласно чл. 22
ЗПК. С оглед на това предявеният иск следва да бъде уважен като основателен
и без съдът да обсъжда всички изложени в тази насока доводи.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че не е станало
повод за образуване на настоящото производство. Видно от сключения
договор и съдържащия се в него погасителен план определящ размера на
дължимите плащания за погасителни вноски, са претендирани суми и въз
основа признатата за нищожна клауза на §7, т.е. ответникът е станал причина
за предявяване на иск за прогласяване на нейната нищожност, претендирайки
и евентуално събирайки плащане като кредитор по нищожна клауза. Поради
това не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК за освобождаване на
ответника от заплащане на направените от ищеца разноски и същите следва да
бъдат присъдени на последния на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направените от
ищеца разноски за настоящото производство са в размер на 140,95лв. за
заплатена държавна такса и 740лв. адвокатско възнаграждение. Срещу
размера на последното ответникът е възразил. Съобразявайки материалния
интерес на ищеца по делото, правната и фактическа сложност на
производството, начинът му на приключване (с неприсъствено решение) , с
проведено само едно съдебно заседание, в което процесуалният представител
не се е явил, а е депозирал по електронен път изявление, съдът намира, че
възражението по чл. 78, ал.5 ГПК следва да бъде уважено и претендираното
адвокатско възнаграждение намалено до 570лв., която сума се явява и
3
дължимото адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2004г. на ВАС.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на Договор за потребителски
кредит, сключен на 14.03.2024г. между „София Комерс Кредит Груп“ АД ,
ЕИК175302519, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Васил
Калчев“, бл. 58, офис 6, представлявано от А. С. като изпълнителен директор
и Е. Е. Ю. ЕГН********** с постоянен адрес гр. ***, обл. Русе, ****, поради
противоречие и заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД , ЕИК175302519, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис 6
да заплати на Е. Е. Ю. ЕГН********** с постоянен адрес гр. ***, обл. Русе,
**** сумата от 710,95лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4