№ 120
гр. Ловеч, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500102 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 17/ 17.01.2022 година, постановено по гр.дело № 812/ 2021 година
по описа на Ловешкия районен съд, е признато за установено на основание чл. 422 във
връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, по
отношение на ХР. АНГ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес:
***, че дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от
13.12.2019 г., а именно: 6815.06 лева – главница, 189.85 лева – възнаградителна
договорна лихва за периода от 25.03.2020 г. до 01.10.2020 г., 10.65 лева – обезщетение
за забава до датата на настъпване на изискуемост, за периода от 02.05.2020 г. до
01.10.2020 г., и 143.87 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемост, за периода от 02.10.2020 г. до 16.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Присъдени са и следващите се разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 1092/07.02.2022 от адв.Б. Ц. от АК-Ловеч,
като особен представител на ХР. АНГ. К. от *** против решение № 17 от 17.01.2022
постановено по гр. дело 812 по описа за 2021 на Ловешки районен съд. Посочва, че
решението е незаконосъобразно и неправилно. Изтъква, че първата инстанция
1
неправилно е приел, че е изпълнена процедурата по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Твърди, че
неправилно съдът е приел, че ищцовата страна е уведомила надлежно своя длъжник и
ответник по настоящото производство и спазена процедурата по чл.46 ал.2 от ГПК на
адреса посочен от него за кореспонденция и е получено от лице домашните на
адресата. Твърди, че в делото се съдържа покана-уведомление с изх. № 0030-20-
02170/18.09.2020г., изпратена от ищцовата страна „Банка ДСК"ЕАД и адресирано
до ответника, с която последният се уведомява, че поради забава в погасяване на
задълженията по договора за банков кредит от 13.12.2019г. и на основание
предвидените в него условия кредитът е станал предсрочно изискуем. Уведомлението е
връчено чрез известие за доставка чрез пощенски оператор „Български пощи", но не на
адресата и ответник по настоящото производство, а на неговият баща. Посочва, че в чл.
18.2 изр.2 от Общите условия на „Банка ДСК" ЕАД, е посочено, че последиците от
допусната забава в плащанията по посоченият кредит настъпват след уведомяване на
клиента до посоченият от него адрес за кореспонденция. Излага съображения, че в
настоящият казус не може да намери приложение чл. чл.16 от Договора за кредит за
текущо потребление, които предвижда, че всички съобщения, уведомления и покани,
ще се считат връчени на адреса за кореспонденция посочен от кредитополучателя, в
случай на неговата промяна без уведомяване на Кредитора или опитът за доставяне на
уведомлението да се удостовери от пощенската служба, тъй като и двете хипотези не са
налице. Изтъква, че направеното изявление на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, не е достигнало до длъжника видно от начина на връчване.
Твърди, че длъжника-адресат на съобщенията и лицето А. К.-посочен като негов баща,
не живеят в едно и също жилище, както и в едно домакинство. Позовава се на Решение
№ 254/31 март 2009 г. по гр. д. № 6162/2007 г. на ВКС, VI ГО според, което "домашно"
е лицето, което живее с адресата в едно домакинство, ако живее другаде независимо от
роднинската връзка, не е лице от домашните му, дори временно да пребивава на
неговия адрес.
Прави искане на основание чл.47 ал.6 от ГПК да бъде задължен въззиваемия
„Банка ДСК" ЕАД ЕИК *********, да внесе сумата в размер на 600. 00 лева за
особения представител.
Прави доказателствено искане: съдът да изиска служебно от Областна дирекция
на МВР-Ловеч „Български документи за самоличност" какъв е постоянният адрес на
ответника ХР. АНГ. К. и на лицето посочено в известието за доставка А. К. Т.
Моли, да разгледа въззивната жалба и се постанови решение, с което да се
отмени Решение № 17 от 17.01.2022 година, постановено по гр. д. № 812/2021г. по
описа на Ловешки районен съд, гражданско отделение, седми граждански състав и
вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло предявената
искова молба подадена от „Банка ДСК" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
2
управление: ***, представлявана от главния изпълнителен директор В.М.С. и
изпълнителния директор Д.Н.Н., чрез пълномощника си юрисконсулт в „Банка ДСК"
ЕАД-Ц.Г.Г. против ХР. АНГ. К. от ***, като неоснователна и недоказана.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил е отговор вх. № 1687/ 25.02.2022
година на въззивната жалба от "БАНКА ДСК" АД-ГР.СОФИЯ ЕИК *********
Представлявано от пълномощника гл. юрисконсулт в „Банка ДСК“ АД ВЛ. АНГ. В.,
адрес за призоваване – ***. Посочва, че въззивната жалба е неоснователна. Твърди, че
в подписаният договор за кредит от 13.12.2019 год с ХР. АНГ. К. като адрес за
кореспонденция с кредитополучателя е посочен ***. Счита, че не се спори, че
получилият уведомлението А. Т. е баща на ХР. АНГ. К. и, че връчването е извършена
на адрес ***, ул. „С. С." ***. Позовава се на чл. 16 от Договора за кредит съгласно,
които всички съобщения, уведомления и покани във връзка с Договора, ще се считат
получени от кредитополучателя, ако са изпратени от кредитора на посочения от
коредитополучателя адрес за кореспонденция - ***, освен ако кредитополучателят не е
уведомил Банката за промяна на адреса за кореспонденция и ако опитът за доставяне
не е удостоверен от пощенската/куриерската служба. Твърди, че не са представени
доказателства за искана промяна в адреса за кореспонденция, а в известието за
доставяне на уведомлението изрично е посочен адресът на доставката и лицето, което е
приело документа. Посочва, че в случая има пълно съответствие между установения с
Договора за кредит ред за получаване на кореспонденцията и нормата на чл. 46 от
ГПК. Разпоредбата на чл. 16 от Договора може да се тълкува и в смисъл, че ще е
налице валидно връчване дори само да е удостоверен опит за доставянето на адреса от
страна на връчителя/пощенска или куриерска служба/. В процесния случай
достигането на уведомлението до адреса не само е констатирано, но самото писмо е
връчено на пълнолетно лице от домашните на адресата. Оспорва доводът на
въззивника, че не са осъществени хипотезите на чл. 16 от договора за кредит. Счита, че
самото връчване е осъществено при спазване на тази норма, както и на разпоредбата на
чл. 46 от ГПК, т.е. в процесния случай връчването е осъществено при по-усложнената
процедура, регламентирана от ГПК- не само на пратката е достигнала до адреса за
кореспонденция /документиран опит по смисъла на чл. 16.2 от Договора за кредит/, но
е и връчена на роднина на длъжника /лице от категорията „домашни"/.
Прави възражение за прекомерност на исканото възнаграждение за особен
представител. Моли съда, ако определи внасяне на депозит, същият да бъде в по-
малък размер от исканите 600 лв.
Моли да се приеме, че постановеното от PC-Ловеч Решение № 17/17.01.2022 г.
по гр.д. № 812/2021 г. е правилно и законосъобразно, като се отхвърли въззивната
жалба като недоказана и неоснователна.
В съдебно заседание въззивникът се представяла от адв. Б. Ц., особен
3
представител, моли да бъде уважена подадената въззивна жалба по изложените в нея
съображения.
„Банка ДСК” ЕАД се представлява от юрисконсулт В., който моли да бъде
отхвърлена жалбата на изложените в отговора основания и потвърдено решението на
първоинстанционния съд. Изтъква, че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 46 от
ГПК и в този смисъл има надлежно връчване на ведомлението за предсрочна
изискуемост. Претендира направените разноски.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 812/
2021 година по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за
установено следното:
На 13.12.2019 година между между „Банка ДСК” ЕАД – София, от една страна
като кредитор, и ХР. АНГ. К., ЕГН **********, от ***, ул. „С. С.“ ***, като
кредитополучател, е сключен Договор за текущо потребление в размер на 7 000 лева,
със срок за издължаване на 120 равни месечни вноски на 25-то число от месеца. Видно
от клаузите на договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на
7.60 % годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент 0.170% и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 7.430%. ГПР е в размер на 10.45%,
който може да бъде променян при определени в общите условия предпоставки.
Кредитът е обезпечен с договор за поръчителство.
Съгласно чл.18.1 от Общите условия при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската,
представляваща главницата се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка в размер на 10 процентни пункта. В Общите условия – чл. 18.2, е предвидено,
че при просрочено плащане на задължение над 90 дни, целият непогасен остатък става
предсрочно изискуем. При обявяване на кредита за предрочно изискуем, след тази
датата до погасяване на остатъка от главницата, тя се олихвява със законната лихва по
чл. 86 от ЗЗД - чл.18.3 от ОУ.
Видно от приложение № 9.1. към Договора, кредитополучателят се е възползвал
от промоционални условия до 31.12.2019 година, като е заявил ползаване на платежен
пакет „ДСК Рау“.
Към договора е подписан и погасителен план, от който се установява, че
месечните анюитетни погасителните вноски са в размер на 91.66 влева с изключение
на първата и последната, с посочен лихвен процент в размер на 8.6%.
С писмо изх. № 0030-20-02170/ 18.09.2020 година „Банка ДСК” ЕАД - клон
Плевен, е уведомило кредидитополучателя К. и поръчителя О., че поради забава в
погасяване на задълженията по кредита, на предвидените в него условията, обявява
кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на А. К. Т., баща на
4
кредитополучателя, на 02.10.2020 година. На поръчителя О. е връчено лично на
06.10.2020 година.
По повод подадено на 18.12.2020 година заявление от „Банка ДСК” ЕАД, по
ч.гр.д. № 2157/ 2020 г. по описа на РС - Ловеч е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК срещу ХР. АНГ. К., ХР. АНГ. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: ***, и С. А. О., в качеството на
поръчител, за заявените вземания. Съгласно съобщение от ЧСИ Р.Д. заповедта е
връчена на длъжника К. при условията на 47, ал.2 от ГПК.
С определение № 260164/ 31.03.2021 година по ч.гр.д. № 2157/ 2020 г. по описа
на ЛРС заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането. Определението е получено на 08.04.2021 година, като 28.04.2021 година е
подадена молба, към която са приложени доказателства за предявяване на иск за
установяване на вземането в срока по чл. 415 от ГПК.
В първоинстанционното производство е назначена ССчЕ, от която е видно че
длъжникът по кредита за периода от 25.12.2019 година до 05.05.2020 година (датата на
последното плащане) е направил вноски общо в размер на 428.71 лева, от които са
погасени: възнаградителна лихва – 193.00 лева; главница – 184.94 лева; сакционираща
лихва 0.77 лева и такси – 50 лева. С тези плащания са били погасенни месечните
вноски към 25.03.2020 година в пълнен размер и частично вноската с падеж 25.04.2022
година, като е останала непогасена главница в размер на 38.64 лева. Експертът е
посочил, че поради обявеното извънредно положение банката е начислила с
прекъсване за периода 13.03.2020 година до 13.05.2020 година санкционираща лихва в
размер на 10.65 лева. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 02.10.2020
година върху размера на неиздължените вноски на главницата – 6 815.06 лева, банката
е начилила лихва за забава в размер на законната лихва за периода 02.10.2020 година
до 16.12.2020 година сумата от 143.87 лева. Размерът на непогасената договорна лихва
за периода до датата на предсрочната изискуемост е в размер на 212.79 лева. В
заключение общият размер на задължението към датата на подаването на заявлението е
7 182.37 лева.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл.430 от ТЗ, вр. с чл.422 ГПК. Безспорно установено по делото е, че между страните
по делото е сключен валиден договор за банков кредит, по който са платени изцяло
първите четири вноски и частично пета вноска. Последното плащане е извършено на
05.05.2020 година, като е останала непогасена главница от 38.64 лева. Следващите
вноски по кредита не са погасявани на падежа, като на 02.10.2020 година кредитът е
обявен от банката за предсрочно изискуем.
По делото се установява, че след сключване на договора сумата по кредите в
размер на 7 000 лева е преведена по сметка на кредитополучателя. Длъжникът е правил
5
погашения, като за периода от 25.12.2019 година до 05.05.2020 година (датата на
последното плащане) е направил вноски общо в размер на 428.71 лева, от които са
погасени: възнаградителна лихва – 193.00 лева; главница – 184.94 лева; сакционираща
лихва 0.77 лева и такси – 50 лева. С тези плащания са били погасенни месечните
вноски към 25.03.2020 година в пълнен размер и частично вноската с падеж 25.04.2022
година, като е останала непогасена главница в размер на 38.64 лева. Банката е
съобразила обявеното извънредно положение и е начислила с прекъсване за периода
13.03.2020 година до 13.05.2020 година санкционираща лихва в размер на 10.65 лева.
След обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 02.10.2020 година върху размера
на неиздължените вноски на главницата – 6 815.06 лева, банката е начилила лихва за
забава в размер на законната лихва за периода 02.10.2020 година до 16.12.2020 година
сумата от 143.87 лева. Размерът на непогасената договорна лихва за периода до датата
на предсрочната изискуемост е в размер на 212.79 лева. В заключение общият размер
на задължението към датата на подаването на заявлението е 7 182.37 лева, формиран от
6 815.06 лева главница; 212.79 лева –договорна лихва до 01.10.2020 година; 10.65 лева
наказателна лихва до 01.10.2020 година и 143.87 лева, обезщетение за забава от
02.10.2020 година до 16.12.2020 година .
С отговора на исковата молба особеният представител е направил възражение,
че уведомлението за предсрочна изискуемост не е връчено надлежно. В този смисъл е
налице спор дали конкретния договор е бил обявен за предсрочно изискуем. От
доказателствата по делото се установява, че съгласно клаузите на Общите условия към
договора – чл. 18.2 част 2, при забава на плащането над 90 дни вземането на банката
става предсрочно изискуемо, след уведомление до кредитополучателя, изпратено до
последния посочено от него адрес за кореспонденция. В конкретния случай, тези
условия са настъпили на 02.10.2020 година, когато на посочения адрес за
кореспонденция – ***, ул. „С. С.“ ***, уведомлението от банката е връчено на бащата
на длъжника. Видно от приложеното известие за доставяне банката е изпратила
уведомлението чрез пощенска пратка, поради което следва да се прецени спазена ли е
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, вр. чл.5 от Общи правила
по решение на КРС. В настоящият казус е налице валидно връчване по см. на чл. 5 от
Общите правила, тъй като в тях е предвидена възможност и за връчване на пълнолетен
член от домакинството, което в конкретния случай е сторено.
Предвид изложеното възражението се явява неоснователно.
Поради съвпадане на мотивите на настоящата въззивна инстанция с тези на
Ловешкия районен съд, решението му следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса ХР. АНГ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, и настоящ адрес: ***, следва да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД,
сумата от 600 лева за особен представител и по сметка на Окръжен съд – Ловеч сумата
6
от 143.65 лева – държавна такса.
Въззиваемите не са направили разноски по делото и такива не им се дължат.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/ 17.01.2022 година, постановено по гр.дело №
812/ 2021 година по описа на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА на основание чб. 78 от ГПК ХР. АНГ. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: ***, да заплати на ЕАД "БАНКА ДСК" АД-
ГР.СОФИЯ ЕИК ********* Представлявано от пълномощника гл. юрисконсулт в
„Банка ДСК“ АД ВЛ. АНГ. В., адрес за призоваване – ***, сумата от 600 (шестстотин)
лева разноски за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК ХР. АНГ. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: ***, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Ловеч сумата от 143.65 лева – държавна такса.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7